Днес целия ден ми е изключителен,
но вечерта беше уникална…чувствам се както когато избухва Френската Революция и
много хора просто не знаят нито, какво става нито кои са.
„Ужасяващо ясно е… че нашите
технологии, надхвърлиха нашата човечност. Но като те гледам вярвам, че нашата
човечност ще надхвърли нашите технологии(един ден).“
Сълзи, много сълзи бликнаха от
мен. Разревах се като малко дете отново. Отново срещнах такива показателни рундове
„свързани с бащата“, „свързани със свободата“, свързани с различията м/у хората,
и неприемането им от хората. Ето така се чувствам от как се помня. Това просто
ме остави без дъх. Сълзите ме заляха, защото до сега не бях гледал нещо толкова
покъртително и дълбоко. Сякаш това напълно удовлетвори живота ми до този миг. И
въпреки
Хлипам като малко дете и дори
не виждам буквите на клавиатурата за да напиша текста си за да се освободя от
стихията. „Скъсах синджира“ отново. Отново изпитах онова прекрасно усещане след
като не ми стигаше дъх от сълзите, който вместо да разтварят гръдния ми кош,
той се сви като ембрион.
Наистина ли трябваше да го
открия точно днес и просто да осъзная най-накрая различието си, да го приема и
просто да продължа напред. Не крия нищо свързано с емоцията си и това просто
направо ме освободи. Наистина много време мина от как не се бях облагородявал
така. Но ето, че то се случи днес. Не знам с какво е по-специален този ден, но
малко преди полунощ излях редовете си за да мога да заспя(то
просто няма да ме остави докато не го напиша и ще ме гложди цяла нощ-твърде
добре познавам това положение).
Аз съм Христо от Лясковец един
(не)обикновен човек, който така реши… да следва пътя си независимо от всичко и
всички.
гледайте филма и пак ще си говорим...
