Огледалната
терапия привлича вниманието в областта на рехабилитацията след преживян инсулт.
Това нискотехнологично лечение и си заслужава вниманието ви, за да допълни
традиционните техники, които вече се използват. Тази статия ще обясни какво
представлява огледалната терапия при инсулт, какви доказателства подкрепят
използването й и как да започнем това лечение.
Ако сте Тайландски
Терапевт, който работи в рехабилитацията на инсулт, знайте, че трябва постоянно
да актуализирате уменията си и да се обучавате на най-новите техники на
лечение. За да сте в по-голяма полза на клиента.
Какво представлява
огледалната терапия?
Огледалната
терапия (наричана още терапия с огледални кутии) е форма на нервно-мускулно
лечение, използвана за подпомагане на хора, претърпели инсулт, за намаляване на
болката и възстановяване на функцията в засегнатия горен/долен крайник.
Техниката се използва също за намаляване на фантомната болка в крайниците на
ампутираните и за намаляване на хроничната болка при хора със сложен регионален
синдром на болка и други болезнени състояния.
Огледалната
терапия използва визуална обратна връзка, за да се възползва от
невропластичността на мозъка. Тези "трикове" пренасочват информацията
към мозъка, които се характеризират със засегнатата ръка като му я представя
като по-добре и все по-добре. Засегнатата ръка може да е болезнена или да има
много ограничено движение, но взаимодействието на визуалната обратна връзка и
огледалните неврони кара мозъка да забрави това и да лекува засегнатата ръка по
същия начин като незасегнатата ръка. С напредването на огледалните
терапии(проявявайки постоянство и упорство), пренасочените пътища се запазват и
характеристиката на засегнатата ръка от мозъка става по-постоянна. За да се
извърши огледална терапия, огледалото се поставя по средата на сагиталната или
парасагиталната равнина с отразяващата повърхност на незасегнатата страна на
човека. След това се извършват упражнения и дейности с помощта на незасегнатата
ръка. Огледалото е поставено така, че пациентът да вижда незасегнатата си ръка,
която се движи в огледалото, докато изпълнява упражненията. Пациентът
визуализира, че отражението в огледалото е засегнатата ръка, под ръководството
на Терапевта.
Пациентът трябва
да има достатъчно функционално зрение, за да може да види отражението на
незасегнатия крайник в огледалото. Ако пациентът пренебрегва зрителното поле,
той или тя трябва да може да компенсира чрез завъртане на главата, за да види
огледалото.
Пациентът трябва също така да има достатъчно когнитивна способност, за да може да следва инструкциите на Терапевта и да се придържа визуално към крайника в огледалото поне за около 10 минути наведнъж. Незасегнатият крайник на пациента трябва да има достатъчно безболезнен, функционален обхват на движение, за да позволи пълноценно участие в терапевтични упражнения и дейности.
