начална връзка...

Цани Гинчев

Начална връзка с училището. Дойде времето да съм в първи клас. Заведоха ме в някаква сграда, където ме караха да стоя на едно място седнал и да мирувам, като последното въобще не ми се отдаваше. Не знаех, как ще свикна да мълча, и да не говоря в клас. Но сигурно се свиква, знам, ли, но аз не можах. Нямах желание да изпълнявам команди „на учители”, който „не познавах”, а и как да обуздаят свободолюбивото малко същество като мен.

Най ми беше приятно пролетта в час по физическо с игрите, а най-неприятното беше да пиша домашни в къщи. Идваше едно момиче, което „беше силна ученичка” да ми показва задачите и как да пиша красиво. Това ме дразнеше, но изпълнявах, защото нямах друг избор. Винаги съм се чудел през годините, защо ме карат да изписвам стотици пъти букви, цифри и да чета неща, който не са ми интересни.

С годините, когато преминавах в горните класове/т.е. ненапредвах/, а ми беше още по-глупаво да си губя времето в часовете. Започнах да бягам от час защото, можех да си правя каквото поискам щом и другите го могат. Така в края на 6-ти клас извикаха баща ми за да му кажат, че поради неизвинени отсъствия и много двойки, ме оставят да повтарям същия клас. Това беше лоша новина за родителите ми, но аз не се срамувах, защото за първи път се случи, нещо, което исках и не ми пукаше, че „може би, ще ме сочат с пръст”. Учих на друго място и така започна всичко…

Сега не ме интересува дали пиша, красиво, но мога да заявя, че словото ми е дълбоко пропито с мъдрост от вековете. Не е важно дали правя толкова  грешки, защото не държа да съм безупречен, но държа да бъда себе си. Връщането ми на зад във времето ме зарадва с едно, че спомените ми към началното училище бяха прекрасни и по тази причина бих отдал много за него но с времето, няма да го направя на веднъж. Записките ми се превърнаха в книги, а книгите  излязоха от пределите на града, страната и заминаха да странстват, да търсят своя път по най-добрия начин на които са способни. Христо от Лясковец, не беше добър ученик, но се превърна в това, което е искал винаги: да бъде свободен и да пише, за каквото иска.

Христо от Лясковец.

С вятъра

моя приятел

Приятната изненада. След като излязох от малкият параклис „св.Троица” в манастира „св.Петър и Павел” в Лясковец, една от монахините ме видя и поздрави. Оказа се, че това е сестра Параскева и веднага ми каза, че много се радва да ме види, попита ме, кога ще ходя на Божи гроб и, че не е знаела за моите дарби на писател до преди да види една от книжките на леля Веска. Благодарих и за вниманието и отново се загледах във ветропоказателя на часовниковата кула. Самият часовник не работи сега и не ме грабва, но това да наблюдаваш играта на вятъра е прекрасно. Отнесох се по посока на самият вятър и исках буквално да прелитна до Израел за да мога да видя, целуна, прегърна и влея живителна сила на любимата ми жена. На този етап още не знаех, как да се съюзя с вятъра, но вниманието ми бе пленено от елегантната мощ на вятъра, който си прави, каквото поиска и не е зависим от нищо. Изпратих послание с мисълта си към любиматa, и дори не се съмнявам, че е пристигнало за секунди, защото моята мисъл-буквално лети.

Въпреки, че случващото се в мисълта ми ме отнесе и ми достави такова изобилие от радост в душата ми, че дори спрях да наблюдавам ветропоказателя, защото сякаш стрелката сочеше към моята любов. Вятъра си бе направил труда да ми покаже посоката, а тя е посоката на любовта. В сърцето и там където е мисълта ми, която подхранва съществуването ми и ми дава кураж да продължа напред въпреки, че не знам, какво предстои. Има моменти съм се питал, че какво от това, че мога да помагам, лекувам, масажирам телата и душите на хора, аз също имам непознати страни и много въпросителни. Но преди 17г. смених въпроса „защо?” с въпроса „какво?” и така картината не се промени, но аз се промених за околния свят и това породи приятелството ми с вятъра. Така се запознах и с книгата на Пауло Коелю-Алхимикът и там за пореден път прочетох как овчарчето се съюзи с вятъра за да покаже каква е силата на живота. А тя е любовта, вятъра само задуха толкова силно, че сякаш той се пренесе. Така за пореден път аз имам възможността буквално за миг да се пренеса с мисълта си и да усетя, как тупка сърцето на жената дарила ме с толкова много обич, топлина, страст и какво ли още не.

Аз съм Христо от Лясковец и някак се сприятелих с вятъра, който помага на града ми да има живителен дъх и тяга за добруване.

Рабиндранат Тагор

и тук

Рабиндранат Тагор е индийски писател, поет, философ, композитор, педагог и общественик. Той е променил дълбоко бенгалската култура в края на 19-ти и началото на 20-ти век. През 1913 година Тагор получава Нобелова награда за литература и става първият неевропеец, удостоен с това отличие, което го превръща в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди. Тагор произхожда от бенгалско семейство от кастата на брахмините. Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго и пише първите си разкази и пиеси. Най-важните си произведения той пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведенията са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романът „Гора“ и сборника с философски есета „Садхана“.
Рабиндранат Тагор е роден на 6 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни традиции. На бенгалски език името му означава „Повелител на Слънцето“. От най-ранно детство Рабиндранат се развива във високо интелектуална и напредничава среда. Неговият баща Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и организатори на религиозното общество Брахмо Самадж, което води борба с идолопоклонството, със старите обреди и предразсъдъци и с ограниченията на кастовата система.

Шарада Деби - майката на Рабиндранат - дарила баща му с общо 15 деца — четиринадесетото, от които е Рабиндранат. Негов дядо е Дварканат Тагор, роден през 1794 г., създател на първата индийска банка и първата индийска флотилия, основател на медицинската академия в Калкута и основен дарител на почти всички големи институции в Бенгалия. Фамилното богатство достигнало своя връх по време на живота и кариерата му. Бащата, задълбочен в своето съзерцание, прекарва по-голямата част от своето време като отшелник в имението си Шантиникетан и предприема дълги пътувания из Хималаите. На едно от своите пътувания взима и малкия Тагор, което оказва всестранно влияние за оформянето на бъдещия световноизвестен поет. Обучението на Рабиндранат започва рано и се води главно от частни учители. Той изучава санскрит и богатата съкровищница на древнооиндийската литература. Брат му се грижи за музикалното му образование. Други преподаватели го занимават с анатомия, английски език, дори с борба. Педагогическото училище и Бенгалската академия не задоволяват младия Рабиндранат. По решение на семейството, на седемнадесетгодишна възраст, Рабиндранат отива в Англия да следва право. Много скоро напуска университета и насъбрал нови впечатления от Европа и живота на западните народи, усъвършенствал английския език и прочел много произведения на английската литература, той се връща в Калкута. Първата творба на Тагор, „Историята на поета“, се появява, когато той е едва петнадесетгодишен, в издаваното от семейството му списание „Бхарати“. Това семейно списание, излиза почти половин век. Тагор се оженва на 22-годишна възраст, има 5 деца. След седемнадесет години семеен живот загубва жена си Мринолини и три от децата си. През 1901 г. в семейното имение Рабиндранат основава училище, чиято програма се отличава от програмата на английските училища и предвижда задълбочено изучаване на бенгалски език, индийска и световна литература, природни науки и математика. Заниманията се провеждат сред природата и се състоят главно от свободни беседи между учителя и учениците според най-добрите примери на древните училища. През 1921 г. училището се превръща в университета Вишва Бхарати. Животът на поета в Шантиникетан е много плодовит по отношение на творчеството му. Тук написва: „Читра“, „Царят на тъмния чертог“, „Поща“, романът „Крушение“, „Гора“, „Дом и свят“ и др. През 1912 г. Рабиндранат Тагор заминава на голяма обиколка из Европа и Америка. По време на посещението си в Англия той се среща с видни интелектуалци и творци. Възхитен от интензивната духовност на поезията му, изразена в сетивни образи, ирландският поет Уилям Йейтс пише знаменития си предговор към стихосбирката „Гитанджали“. През 1913 г. Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда за стихосбирката си „Гитанджали“, а скоро след това получава и английска благородническа титла. През 1919 г., в писмо до вицекраля на Индия, Тагор се отказва от тази титла, в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар. През 1926 година Тагор прави голяма обиколка на Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 г. великият хуманист посещава София и изнася две беседи.През юли следващата година започва голямото пътуване на писателя в Югоизточна Азия и Япония, а през 1932 г. посещава Персия, Ирак и Цейлон. През ранната 1930 г. Тагор напуска родната си Бенгалия за едногодишно пътуване в Европа и Съединените Щати. Оттогава датира приятелството му с Алберт Айнщайн и Хърбърт Уелс . В лекциите си, които изнася в Европа и Америка, освен философските теми за „хуманността на Бога и за човека като Вечност“, той споделя и огорчението си от „тъмната бездна на надменността“, която отделя англичаните от индийците. В края на живота си Тагор открива рисуването като нова форма на изява на творческия си гений.

Великият индийски писател умира на 7 август 1941 г. Огромно е литературното наследство на Тагор - 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми, 50 стихосбирки и други.

Клиент # 1/опасна близост/-продължението

Клиент #1

Здравейте, читатели на моето творчество. Искам да съобщя, че излезе и втората книга от поредицата Клиент№1/опасна близост/-продължението. Една година след успеха на първата книга вече се появи и втората и всеки, който иска може да се свърже с книжарницата  и да я  получи.

Книгата беше вдъхновена от Бенджамин Франклин и неговата 13 точкова седмична програма и  употребата на „мозъчен тръст”. А аз си позволих да сложа и още една точка: Вниманието! Благодарение на него постигнах много. Сега ще покажа автентичната програма на Бенджамин Франклин в него 13-сет точков вид и до него ще е моят.  


     Бенджамин Франклин


1.Въздържане във всичко.                   
2.Мълчанието е злато.                           
3.Ред.                                                           
4.Решимост.                                              
5.Грижливост.                                           
6.Трудолюбие.                                           
7.Искреност.                                                
8.Справедливост.                                      
9.Умереност.                                              
10.Чистоплътност.                                    
11.Спокойствие.                                         
12.Целомъдрие.                                        
13.Смирение.                                            

Христо от Лясковец.

1.Внимание.
2.Спокойствие.
3.Трудолюбие.
4.Решителност.
5.Приветливост.
6.Вяра.
7.Смирение.
8.Щедрост.
9.Откровение.
10.Умереност.
11.Себераздаване.
12.Самоконтрол.
13 Организираност.
14.Наблюдателност.

Ето моята интерпретация на моята 14 седмична програма:

Внимание: - няма значение, дали сте получили внимание винаги можете да го дадете дори в повече от нужното. Реших, че това е нещо от което съм лишен знаех, че мога да го дам и в мигът в които го дадох получих без да искам същото дори в пъти повече и дори ми се помага в случай в които не подозирам.

Спокойствие: - оказа се, че няма нищо по важно от вътрешния мир в душата, така, че се наложи да го търся, за да мога да не загубя себе си по пътя по  които вървя. А само чрез спокойствието можех да запазя пламъка даден ми с рождението. Благодарение на спокойствието мога да вземам „трезви решения”.

Трудолюбие:
- никога не съм претендирал, че съм бил работлив по най-високите критерий, но пък  съм щастлив от това което правя и знам, защо го правя.

Решителност:
- освен това, че „слушам вътрешния си глас”  не се съобразявам с много от човешкото мнение дори на приятели и за това в повечето случаи моята решимост се превръща в техните очи като дързост.

Приветливост:
- в мигът когато си мислех, че животът е гаден, „да той беше гаден към мен”, но когато отворих себе си за света се оказа, че не е така и за мен е важно да е така.

Вяра:
- заради тази вяра се разделих с много хора от обкръжението ми, които ми казваха в какво мога аз да вярвам и в какво не, но бяха забравили, че аз наистина живея моя живот не техния и няма как да ги чуя. Вярата ми далеч не е обвързана с църквата или дадена религия. Но пък благодарение на своята безгранична вяра реализирах и своята желязна самоувереност в себе си.

Смирение:
- това е една от най-трудните ми задачи в началото,защото заради много неща ти се налага дори да притаяваш дъх, да се снишиш, защото от страни изглежда, че си с  много голямо его (мнение) за себе си. Но когато разбрах, че съм си самодостатъчен сам на себе си, нямах много нужда да се спотайвам заради това, че има много слабохарактерни хора около ми.

Щедрост:
- от как разбрах,че нищо не ми принадлежи в тоя свят и, че единственото мое нещо е само това, което съм раздал на околните. Е за това се впуснах в подаряването на едната ми книга, защото наистина мога да си го позволя.

Откровеност:
- открит човек съм и нямам нужда да се прикривам зад маска. Белязах това си качество още преди много години когато извоювах пред себе си, че ще стана вегетарианец /ето 18 години вече от как е така/.

Умереност:
- животът ми „в пещерата” ме научи на много скромен живот и наистина сега, когато имам много неща, умишлено подарявам  неизползваемите  вещи. Дори съм стигнал до крайност и много от нещата след като съм разбрал, че не са ми нужни съм ги игнорирал, премахнал то животът си.

Себераздаване:
- единствено само душевно богатите хора могат да даряват и да се раздават до край без да очакват нещо в замяна, защото изпълняват своят своя път.

Самоконтрол:
- от как се занимавам с йога вече 12 години дисциплината,която си наложих върху себе си,ме контролира. Нямам нужда от хаос в главата си, а от дисциплина.

Организираност:
- с навлизането на любовта в животът ми той не е същия и се наложи да вмъкна още една способност да не пилея времето си, а да бъда концентриран в него, защото нито един пропуснат миг не се връща никога.

Наблюдателнос:
- през всичкото време когато аз се учех първо наблюдавах хората от които взимствах дадени качества и уроци. Заради това съм се превърнал в доста голям наблюдател, дори положих усилие да разбера медитацията си точно по тази начин-бях само наблюдател на дишането си от начало, а с постоянството вече станах едно с дишането.

награда/с кафе/

ЛЮБИМО КАФЕ

1.Защо да се наградя? С какво съм заслужил.
Защото утрото е по – мъдро от вечерта. След медитацията идва  затвърждаването  с кафето и правене на планове за деня. Марката не/ е важна, но може би сорта!
2.Не е ли еднообразно да пиеш всяка сутрин кафе?
Всеки ден е различен. Ти  не си един и същ макар да не осъзнаваш под напора на живота, че клетките ти не са това, което бяха преди 1 година.
3.В колко часа е хубаво да се пие наградата?
Дали ще го пиеш в 6:30 или в 7:00 или в 16:00, кафето си действа ободряващо…
4. Не е ли вредно?
Защо да е?  Изпитото кафе влияе на концентрацията, повишава тонуса и вниманието. Предпазва сърцето, намалява риска от рак на дебелото черво, от Паркинсон. Предпазва от влизане в депресивни състояния (т.е.  задънена улица)…
5.За или против подаръка (кафе)?
 Бизнеса процъфтява с кафето. А колко са против?
6.Кафето наркотик ли е?
То е стимулант, който премахва умората, дава увереност и енергия, стимулира физическата активност, следователно: всеки може да го употребява. Не е от значение да ли е полицай, адвокат, нотариус, съдия, президенти, министри или обикновен човек всички са увлечени по законния наркотик. А ние с какво сме по различни от тях, че да не можем да го ползваме (без рецепта и предписание).
7.Каква е разликата м/у наркотик и стимулант?
Оставям на вас да се размислите и разровите!?
8.Пречи ли ви кафето на съня?
 Нищо подобно. Не само, че не пречи, а и помага за съня по някакви неведоми пътища…
9.Какво е кафето за вас?
Лично време за вас, време за разговор (раздумка или одумка), повод за усмивка, следобеден оргазъм, бизнес срещи или просто нещо без, което не можем и сме свикнали до толкова, че можем да знаем за него повече от колкото за любовта…
10.Колко бързо ви го сервират?
Питали ли сте човека, които ви го носи, защо се бави когато ви носи кафето? А вие можете ли да чакате толкова дълго?
11.За мен кафето е: нещо, което ми помагаше в началото да се „отърся от работата с пациентите”;
после стана   повод за посещение и посвещение в Еко - кафе;
после се превърна в ритуал и това стана повод да бъда наречен Клиент №1 в едно прекрасно заведение; 
после с кафето посрещнах издаването на книгите ми и се почерпих за свое здраве;
после стана така, че осъзнах нуждата от употребата, но не и неговата зависимост;
12. А  знаех те ли, че:
Първоначално кафето  в Европа е било известно като „Арабското вино”.
Кафето е било използвано за храна от Етиопските племена.
Кафето се пие повече на закуска (или вместо) и по-малко през останалото време.
Днес кафето е най-популярната напитка в света.
13.Радвам се, че ви харесва да пиете кафе. Наздраве от мен…..
14.Това е статия сервирана вместо късметче и поднесена вместо персонала от мен.

Без маска с Емилия Христова

самодостатъчни

1.Можеш ли да се представиш с няколко думи?
Казвам се Емилия Христова и съм от Плевен, семейна с две деца. Добромир на 12г. и Ани на 4г. В момента работя в частна фирма, като касиер. Иначе любимото нещо е да  си говоря с  хората. Разговарям с всички, познати, непознати, приятели…
2.Помниш ли как се запозна с мен?
Да, помня. Стана „случайно”, ти ми се обади по „скайп”.  Търсеше свои роднина, а попадна на мен. Имаше явно съвпадения на имената  и прякорите ни и заради това стана „объркването”. От тогава минаха 2 години…
3.Какво мислиш за автора на книгата Клиент №1? Какъв е според теб?
Автора преди всичко е себе си. Ти израстваш, променяш се, следваш мечтите си и това си личи  и в книгите ти. По някога се чудя, как можеш да запомняш всичко и да го записваш, всяка дума, всеки жест, да го осъзнаеш, за да можем  и ние да усетим емоцията ти. Не очаквах да ми е толкова трудно  да говоря и, че така ще трябва да се трудя. Ако трябва да разкажа всичко, което съм научила и променила в себе си заедно с теб, няма да ми стигне мястото б блог-а ти. В началото не можехме да разговаряме, изобщо не се разбирахме. Говорехме кратко, с отделни думи и фрази и обикновено разговора оставаше недовършен. Интересното беше, че  когато съвсем не ни вървеше разговора, ние започвах ме от начало:  ”Аз съм Христо”, „Аз съм Емилия”. Така под външно не разговорливия човек, започна да прозира чувствителен дух, с много усет и знание за нещата…. Научих много, за тези 2 години.
 4.Чувстваш ли се реализирана жена?
Да чувствам се реализирана жена, защото обичам и съм обичана. Всъщност единствената реализация, която смятам , че ни е нужна на нас хората е да се осмислим любовта в живота си. Да разберем, че сме тук за да изпитваме обич един към друг…
 5.Какво време отделяш за ходене пеша?
 Тук ме хвана на тясно, много малко  напоследък. Около час се събира на ден.
6.Кои от нещата използвате за да релаксирате: фитнес, йога и масаж?
На масаж съм била само при теб… за йога научих също от теб. Опитах и много ми хареса. Занимавам се в къщи, но немога да кажа, че съм много постоянна… В йога ми харесва липсата на ограничения, никога не стигаш до края. А релаксирам с тишина. Когато е тихо мога да чуя мислите си.
7.Медитираш ли?
Ако кажа: „опитвам се” ще прозвучи глупаво. Мисълта ми е като дете-непослушна, все подскача, насам натам… Но ще я усмиря някои ден обещавам…
8.Какво книги четеш?
Последно прочетох „Пътят на душите” на д-р Нютон, на Джон Кехоу, на Ян Ван Хелзиг и т.н. Има книги които си ми дал… Странно е, че има точен момент, в които  започвам да ги чета… И това е подходящия момент, за да ги разбера. Така стана с Рам – Богът Рамта. Искам да знам много,искам да разбера, искам да продължа по-нататък, за това ме превличат книги, които ми помагат в това.
9.Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Както на всички хора… Ходя на работа, занимавам се със семейството си вечер, понякога остава цяла нощ пред компютъра за да чета. Не ми остава много време да чета.  А в неделя (само тогава нашият татко не работи) сме заедно и отиваме, при баба и дядо в село Опанец. Там е много прекрасно.
10.Вярваш ли в Бог? Слушаш ли вътрешния си глас?
В  момента когато осъзнах Бога същност всичко си дойде на мястото в моят живот, всичките ми въпроси  намериха отговор  и изпитах истинско спокойствие за бъдещето си и за това, което се случва с мен. Вътрешния ми глас е Бога в мен. Да сме свързани е въпрос на оцеляване.
11.Какво е отношението ти към живота? Обичаш ли себе си такава каквато си?
Ще кажа, че обожавам живота си. Радостна съм от това, което преживявам…  Другото важно нещо, което овладявам е приемането. Да, обичам се и се приемам промените, все пак съществува само сега… Живота е прекрасен, в него научаваме много важни неща, и имаме такъв какъв шанс да се приближим до Бог.
12.Какво мислиш за Клиент №1, щом и подари подарък?Знаеш ли, любовта във всичките и форми е невероятно преживяване. Тя трябва да се „опазва”. Щом ти обичаш тази жена, значи тя заслужава да получи подарък не само от мен!  Ти пожела Клиент №1 да получи подарък, каква по важна причина  това да се случи. За нас важното беше да дарим радост, да създадем един прекрасен миг, в които някои ще се чувства специален, обичан, разбран, обгрижен. Мога ли да помогна това да се случи, защо да не го направя тогава?
 13.Как приемаш книгите ми?
Чрез тях опознавам теб, и разбирам света около теб едновременно. Ти пишеш все по-добре. Мисълта ти се разлива, и обхваща моменти, като го разтяга във времето. Има хора, които не се замислят върху преживяванията си, просто ги подминават. Ти показваш как ставаме актьори  и едновременно наблюдатели на собствения си живот.
14.Каква е „тайната подправка” в твоя живот?
Винаги сме един до друг (с мъжът ми) и винаги си казваме истината-цялата. Освен това аз простих абсолютно всичко предварително (т.е. обещах си,че каквото и да се случи ще простя). Ние хората се натоварваме с излишни притеснения, когато се казва истината в живота той е прост и лесен. Както казваш ти: „Имаш право да се чувстваш както си искаш”. Е аз избирам да се чувствам добре винаги!
15.Какво не знаят хората за теб и какво  би им казала сега?
Това  е твой въпрос не на хората?
Да така е, но можеш да им кажеш нещо.
Е това е най-трудния въпрос  до сега…. Кажи им, че ги обичам всичките!!!
16.За хармонията в живота трябва ли според теб отношение,комуникация и добра дума?
За хармонията в живота трябва преди всичко приемане, не бива да създаваме напрежения от различията си. Какво толкова, всички сме хора, и на тази основа да градим всичко останало…
17.Ти си красива жена. Как свикваш с комплиментите и как разбираш кои е истинския?
Не ми е нужно да разбирам, кои комплимент какъв е. Казвала съм ти, комплимента, както и обидата могат да ти влияят само, ако ги допуснеш до себе си. Ако някой ме харесва, добре. Аз ще съм същия човек и след комплимента. Приемам комплимента и благодаря!!!
 18.Красотата ще спаси света, а ти от какво искаш да се спасиш?
 Смятам, че любовта ще спаси света… Искам не да се спася, а да преборя всеки страх в себе си, защото страха е всичко, което не е любовта.
19.Какво мислиш за нашумелите програми на Луиз Хей, Уейн Даиър, Пол Маккена?
Надявам се повече хора да са осъзнали, че силата, вярата  и успеха са в тях самите. Също така се надявам, че ще се получи ефекта на  „100 маймуни”.
 Какво ще рече това?
Ами количественото натрупване на знание и умение на група хора, води до натрупване  и усъвършенстване на съзнанието на цялото човечество.
20.Как ти се отрази това интервю?
Изцедена, но за „общото благо” съм готова на всичко (е почти).
21.Какво ще ми пожелаеш във връзка с дейността ми?
 Изгрев да озарява дейността ти!!!  Знаеш за какво говоря. Пожелавам ти да постигнеш мечтите си, да напишеш още много хубави книги за нас-читателите. Пожелавам ти да е нестихваща смелостта ти.. (оф , защо се затрудних на най-лесния въпрос?).  Ура, свърши, че детето ми  ме сметна за егоист, докато говорех с теб……
Благодаря ти за това интервю…

плочите на Харати

Плочите на Харати

По различно време, на различни места се спуска свисше различна информация, помагаща на човечеството. Въпросът е, дали  вестта е в точното сърце и дали ще срещне своята реализация.

Една нощ моят приятел сънувал нещо, което го изненадало много: Изведнъж се озовава в пещера и бива преведен през нея от един /явно чист човек/ нашият  учител по йога, и преминават след това през няколко галерии /от пещерата/. Минавайки през едната галерия той съзрял икони, а през втората учителят ни по йога му показал докосвайки „плочите на Харати”. Започнал да му говори нещо, но той не помни. /а самите плочи биват написани интуитивно още през времето на атлантите /лемуриици/.  А както г-н Мулдашев пише в една от книгите си, че до тия плочи не може да се достигне току така, защото биват пазени от поколения специално избрани от един и същ род-пазител и допълнително Енергията придава такава защита, че е невъзможно да се достигне до тях от простосмъртен. Оказало се, че моят приятел припознал мястото и на сутринта го открил в Гугъл: мястото отговаряло на Кукленския манастир /св.Кузма и Дамян/, а там има и лечебен извор. /там също така е създаден и Кукленския псалтир/. От тук „следва хипотеза” за чистотата на душата и самото докосване до плочите на Харати след като не може всеки или никои да ги види.

Плочите не са нищо друго освен „книга на Мъртвите” /а със сигурност е наричано така, защото /хората се страхуват от смъртта/ съществата са в самадхи/или сомадхи/ и практически изглеждат като мъртъвци. /Това състояние е забавени или напълно изчезване на влиянието на илюзорното време симптоми. Неподвластни на времето същества пазещи генофонда на човечеството с такава прецизност и простота/.

Разговор без маска... Съпругата с корона

изискана и красива

Днес в „Разговор без маска” ще ви представя една прекрасна жена – Галина Димитрова-Мисис България (съпругата с корона).
Интервюто с тази красива  жена е взето с нейно съгласие и отделено от личното и време.
1. Как се чувстваш?
Отлично. Майчинството ме кара да преливам от любов и нежност към децата и околните. Да родиш на 36 е съвсем различно.
2. Отношението ти към живота с  днешна дата, какво е?
По принцип обичам живота. Наслаждавам му се. Но в днешно време е доста трудно да оцелееш достойно. Разбира се, основната вина е на политиците, но все пак трябва да опитаме да запазим човешкото в себе си и да постигнем баланс в отношението си към хората.
3. Обичана жена си? Как го постигаш?
Да, определенo  да с главна буква. Постигам го с много всеотдайност, жизненост, позитивност, уважение към близките си и много усмивки (истински).
 4. Обичаш ли сръбската музика? Кои са  любимите ти изпълнители?
Определено я обичам. Весна, Цеца, Величкович, Мирослав Илич, Индира  Радич.
 5. С какво се занимаваш в момента?
В момента съм по майчинство, но се занимавам с благотворителност,  както  останалите Мисис България. Организираме благотворителни мероприятия на който се събират средства за деца подлежащи на операция. Иначе работя в министерството на Икономиката, Енергетиката и Туризма – като гл.експерт във финансовия отдел.
6. Помниш ли как се запознахме? И допаднах ли ти.
Да, разбира се. Запознахме се тук (в мрежата). Хареса ми начина ти на изразяване, благородната и поетичната  ти душа. Любовта ти към хората и огромния позитивизъм, които зарежда хората общуващи с теб.
7. Как преодоля новината за рака?
Отначало бях потресена и срината. Но дъщеря ми и съпругът ми дадоха сили  и ме накараха да повярвам, че все още има смисъл да се боря за да живея. А и искахме още едно дете. Кошмара беше когато чаках на операционната маса с отворена рана, резултата. Имах чувството, че времето е спряло и всичко до сега се завъртя като на лента. Обаче когато дойде добрата новина, че не е рак а доброкачествен фиброаденом реших, че ще помагам  за тази кауза. Веднага след това дадох своя принос за превенцията с борба на рака на гърдата. Организирах безплатни прегледи при моят доктор. Заведох много жени, които се оперираха и спасиха живота си. Участвах при Миглена Чакръкчиева където дискутирахме тази тема и разказах за преживяното.
8. Ходиш ли на масаж? Как се справяш със стреса?  И по точно с какво го тушираш?
Преди бременността ходех, но сега заради малкия нямам тази възможност. Обаче два пъти ходя  на фитнес, два пъти бягам на стадион Раковски. Естествено имам  и хранителен режим. Така идеално се справям със стреса.
9. Красотата ти засенчва тази на Клеопатра, как го постигаш? Как свикваш с ежедневните комплименти?  И успяваш ли да разпознаеш добрите комплименти към себе си?
Първо красотата е дар Божи, но разбира се трябва да се полагат и грижи за нея. Все пак да отбележа, че съм на половина египтянка и от там идват чертите ми. С комплиментите съм свикнала, нормално е всяка хубава жена да ги получава. И също е нормално това да гали нейното его и приповдига нейното самочувствие. Но в средите, в които се движа съм се научила да разпознавам истинските комплименти от фалшивите. Просто имам шесто чувства.
10. От кога се вълнуваш  от темата за  прераждането. И как стигна  до тази информация? Зачиташ ли  вътрешния си глас?
Зачитам вътрешния си глас определено, защото той никога не ме е лъгал. Винаги ми е помагал. Вярвам в прераждането. От както баща ми умря започнаха странните неща с мен. Той ми начерта на 40-ден от смъртта си един път, които трябва да следвам. С този път ще мога да осъществя мечтите си и най-важното, е че той ще ми помага с пречките. И така  става всеки ден. Има и много други неща, но те изискват повече време и по-задълбочен разговор на тази тема.
11. Красотата ще спаси света, а ти от какво искаш да се спасиш?
От злобата и фалшивите хора около мен. Искам да се спася от гледката на болните деца и мизерстващите  хора. От грешките на лекари, поради които умират деца и млади хора просто така.
13. За хармонията в живота ти нужно ли е отношение, комуникация и добра дума?Разбира се. Нужна е точната симбиоза за да се осъществи баланса и хармонията между нас.
14. Как приемаш живота си?
 Като послание от Бог. Трябва да изпълня своята мисия и да дам своя принос към човечеството. Същевременно трябва да изстрадам, за да бъда щастлива и да разбера болката на хората около мен.
 15. Ти ли диктуваш модата или тя ти диктува правилата?
Модата по принцип диктува правилата. Но аз в никакъв случай не обличам всичко модно, а само това, което  ми стои добре, подчертава линията ми и ме кара да се чувствам секси и делова.
16. Как минава един твой ден от седмицата и един почивен ден, разкажи?
В момента  всички дни в седмицата са еднакви заради майчинството. Основно се грижа за домът и детето ми (малкото имам в предвид), защото голямото е на 17г. В почивните дни задължително сме на разходка или на кино, на обяд. Стремим се да създадем един почивен семеен уют. Трябва да отделяме нужното внимание на децата и себе си, за да можем да отдъхнем от напрегнатата седмица.
17. Какво не знаят хората за теб, и какво искаш да им кажеш от тук?
Хората, които ме познават знаят, че съм открит и всеотдаен човек, много емоционален, силен, но и същевременно раним човек. Изживявам много неправдите около себе си. Но останалите, които не ме познават би трябвало добре да си направят своите изводи  от написаното, а не аз да се изтъквам сама.
18. Какво мислиш за програмите  за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена?
От всеки има какво да се научи и да се приложи в живота. При по-добра организация  и правилно осмисляне и прилагане те дават своят положителен резултат.
19. Смяташ ли, че човек трябва да бъде „смел” за да вземе интервю от теб?
Зависи какво точно имаш в предвид. Смел за да се осмели да говори с мен или…. по принцип. Смелост се иска във всяко едно начинание, но чак смелост за да ми зададе няколко въпроса не мисля, че е нужно.
 Попитах те, защото аз се притеснявам да задам няколко въпроса на красива жена?
А може би потомката на Клеопатра трябва да устой на въпросите. Шегувам се сега.
20. Чувстваш ли се реализирана жена до тук?
Да определено, но винаги има какво да се желае, нормално да се стремя да се развивам и  да вървя на горе. Да можеш да даваш своя принос, което автоматически те кара да се чувстваш потребен. За това човек никога не трябва да спира да иска, но това да не се превръща в болезнена фикс идея.
21. Каква е тайната на твоят  успех?
Ако не е тайна няма да има успех. Но все пак живота те учи, как да вървиш напред, да откриваш правилния път. И трябва да имаш много вяра в себе си и Бог.
Това означава ли, че няма да разкриеш тайна?
– Нека има малко конфиндециалност. Нека не бъда прочетена книга за да има малко енигма. 22. Какво мислиш за автора на това интервю, творчеството и книгите  му?
Книгите му са изпълнени с много любов и почтеност. Направени с много професионализъм. Считам, че те могат да бъдат мост между човешките души и Бог. Автора е един прекрасен човек апелиращ към добро. Емоционален  и  много надарен.
23. Вярваш ли в Бог?Да.
24. Интервюто което даде, как ти подейства?
Отпускащо и задоволяващо. Имах възможността да разкрия душата си пред един страхотен творец  и човек достоен за уважение и поклон.
Усещаш ли добрият тон, дружелюбното излъчване на автора? Какво искаш да му пожелаеш от чистата си душа?
Разбира се, че го усещам и винаги съм го усещала в комуникацията си с него. Пожелавам му много здраве както на него така и на близките му. Още по-голяма  творческа продуктивност и ще си позволя да завърша с една мисъл, която е моето мото в живота: „Добротата, отразена в съзнанието, поражда дълбочина, а добротата, отразена в сърцето, поражда любовта”. Така, че обичай те се.
25. Дойде момента да приключа първото си интервю с теб. Заслужаваш поклон.
И аз ти благодаря.Надявам се да съм се справила добре.
Искам само да знаеш, че това не е последното интервю от теб!
Съгласна съм. Мисълта ми течеше докато говорех с теб, сякаш това беше най-добрият момент за това.
 Радвам, се че се отдаде на мига.
Просто се пренесох и успях да игнорирам всичко около себе си, но  ми звънна два пъти телефона.
Надмина очакванията ми, да ти кажа.
Радвам се, че ти харесва, знам, че има какво още да се желае. Максималистка  съм.
Благодаря ти за това интервю и до скоро.
И аз ти благодаря.

Интервюто взе Христо Христов- написал книгата: Клиент№1/опасна близост/

Без маска с Елка Стефанова

И ТУК

Днес в разговор „без маска” ще ви представя Елка Стефанова на  52г. от Велико Търново-магистър психолог  (завършила с отличие). Занимава се с  ясновидство, прогностика и консултации (но не по телефона, а на място или чрез записвания).
1.Как се чувстваш в момента?
Добре.
2.Какво е отношението ти за живота към днешна дата?
Аз смятам, че човек живее  и подрежда своя начин на живот според своите разбирания и ако вярва в доброто, много по-бързо и лесно се реализират неговите мечти и планове, много по-лесно говори с хората. Така, че човек живее живота си такъв какъвто го създава в своите представи.
3.Обичана жена си, как го постигаш?
31г.щастливо (семейно)омъжена (за Стефан), постоянни компромиси, взаимооважение на ценностната система на другия, честност в отношенията, уважение на другия род (близките роднинства), 100% подкрепа в трудни моменти. Това е моята тайна за подреждане на семейния ребус. На прекалено много хора се раздавам с топлината и готовността да помагам и може би това определя и тяхното отношение към  мен. И по този начин аз се радвам на тяхната любов.
4.Обичаш ли сръбската музика?
Аз слушам най-различна музика, стига тя да не ме натоварва, ангажира. Понякога просто тя преминава покрай мен и ми създава един  интересен ритъм на живот.
5.Чувстваш ли се реализирана до момента?
Абсолютно.
6.Спортуваш ли?
 Не (смях). Нямам време за това, колкото и тривиално да звучи. Спорта не ми е силната страна, но пък за сметка на това, когато имам възможност се разхождам сред природата. Обичам да ходя на по-интересни места сред природата. И при първи свободни часове веднага реализирам своите разходки.
7.Работата, която работиш какво ти дава и какво ти взема?
Дава ми самочувствието на реализиран и стойностен човек. Мисля, че ако кажа, че нищо не ми взема ще бъда много точна, защото аз творя и живея с работата и проблемите на хората. Така, че нищо не ми взема само ми дава.
8.Как намираш хармония в ежедневието си?
 Имам чувството, че в резултат от  отношението ми към хората в работата се поражда и хармонията на която се радвам.
9.Липсвали ти масажа като услуга по някога?
Да, определено. Когато имам малко време и имам възможността да се насладя  на масажа предпочитам да ми го направят.
10.Какво мислиш за програмите за личностно развитие?
 Това е етап на развитие в обществото ни като цяло.
11.Как си почиваш?
Различно. Подреждам си нещата и ето аз и дори в момента на твоето интервю си почивам.А говорейки с теб емоцията ме зарежда.
12.Вярваш ли в Бог?
Вярвам в силата, която е над нас. А дали е Бог или нещо друго важното, е че сме в една програма на природата, която ни създава. Но по някога ние я разрушава ме.
13.Слушаш ли вътрешния си глас при вземане на решенията си или разума надделява по някога?
Вътрешния ми глас е водещ.
14.Какво представлява един твои ден от седмицата и един ден от почивните ти?
Когато работя, съм доволна, че Бог ми е дал възможност да помагам на хората, защото моята мисия е такава. Когато си почивам съм с най-близките си хора. А за съжаление много малко време ми остава и за четене на книги. Но така или иначе добре успявам да балансирам всичко в живота си.
15.Смяташ ли, че човек трябва „да бъде смел” за да вземе интервю от теб?
Не, аз съм обикновен човек като всички други хора. Един е роден за едно, друг за друго. Надявам се, че не притеснявам хората с това, което правя, защото аз го правя за тяхно добро.
16.Как се чувстваш по времето на това интервю?
Добре, спокойна съм. С едно голямо чувство за благодарност,ч е вземаш интервю от мен, защото по този начин доста хора ще разберат, какво работя, какво постигам, което ще даде една светлина в тази посока.
17.Каква е „тайната подправка” за успех в твоя живот?
Спокойно приемане на фактите, слушане на вътрешния ми глас-както вече казах и много любов към всичко това, което правя.
18.Какво е вярата според теб?
Вярата е това, което ни крепи в трудни моменти и ни дава сили да продължим на пред.
19.Би ли разказала на моите читатели, как започна всичко при теб?
Разказала съм го в една от книгите си. Аз съм трето поколение наследствен лечител на човешката душа, защото с това са се занимавали моите пра баби. Така аз от дете съм носила тези си дарби и така с времето малко по-малко ребуса се е сглобявал. И вече над 23г. работя само това. Но аз имам и гражданска професия „детска учителка”, може би това много и ми помага да търся и приемам човешките души съвсем по детски и да съм готова винаги да ги разбера, да им простя и да им покажа „според мен” кои е правия път по които трябва да продължат.
20.Каква е връзката ти с моя роден град (Лясковец)?
Роднинска.
Как се чувстваш когато го посещаваш?
Много ми е добре, когато идвам в него. Винаги идвам с усещане, че ще се заредя с положителна емоция, защото и роднините ми много ме обичат като човек и ме ценят. Всъщност аз обичам да ходя там където ми е приятно, защото много малко време имам за най-близките си хора.
21.Какво би споделила от опита си за закона за Кармата (причината и следствието), закона за Привличането?
Това е много обширна тема. Аз лично вярвам в прераждането и имам своите доказателства за това. Смятам, че човек трябва винаги да мисли какво прави, защо го прави и дали има право да постъпва по точно този начин.
Тук означава, че ще намесим закона за личния избор/свобода на човека?
Точно така. Човек има право на личен избор, сам да решава кога и как трябва да прави и държи към другите хора, което след това си дава своето отражение.
22.Помниш ли как се запозна с мен преди време.
Разбира се, че помня, но за това ти можеш да разкажеш. Това е твое право, аз пазя личните тайни на хората/клиентите си.
Не аз искам от теб не да разкриваш тайните ми, а да разкажеш как ме почувства когато се видяхме?
Почувствах те, като човек които имаше нужда някои да му подаде ръка, да го разбере и да му помогне. Много често получавам  различни послания (или съвети) за даден клиент. При теб беше  да направиш/нарисуваш едно дърво и когато направиш едно добро дело (според твоята преценка) да закачваш там по една от трите цвята ябълки: жълта, червена, зелена. За моя радост клоните са отдавна при трупани и ще се наложи да създаваш цяла овощна градина.
23.При условие, че има толкова много хора, които страдат, дали  те самите имат пряка вина за това или наистина има странични вмешателства (които създават изкуствени спънки и тормозят хората)?
Една от причините може да е тяхната,  другата може да е стечение на обстоятелствата (макар, че няма нищо случайно).  И не на последно място са и енергийните  вмешателства. Аз толкова години се занимавам с това и се изненадвам неприятно, че хората се занимават съвсем спокойно и влизат в свободната воля на човека и по този начин разрушават добри тандеми: семейства, бизнес партньори, цели родове като цяло.
24.Безкрайно много ти благодаря, то няма да е последното със сигурност. Какво ще пожелаеш на моите читатели за последно от тук?
Плувайки в информацията, която даваш чрез интервютата си, хората ще се сближават. Ти умееш да го правиш. Дори и да не те познават те имат усещането, че навлизат в дълбините на душата на човека. И по този начин се създават едни приятелства по съзнателни. Аз миля, че това е един невероятен вариант и те приветствам за това ти решение, да вземаш интервюта от такива като мен. Това, което мога да кажа е, че аз имам шест издадени книги, а в момента в процес на писане е седмата, в която ще се разказва точно за негативите, които са създадени и как им е противодействано от мен.
….Елка Стефанова имаше кабинети в следните градове, където приема хора след предварително записване: Велико Търново, София, Благоевград, Нова Загора.
тел за контакти и записвания(тя не дава консултации по телефона): 0889 248 018

22.11.1958 - 23.11.2021!

какво е животът

от нулата

Какво е животът.  В мислите си се оказах заблуден, защото ме заблудиха, че „трябва да учиш, че да сполучиш”. Но аз реших да не обръщам толкова внимание на теорията и да се справя с живота по практичен начин-т.е. както мога. Не знаех много признавам, защото ходенето на училище ми беше професия дълги години, като си мислех, че ще науча нещо съществено. Но не стана така. Имаше и мигове, в който дори ме намираха за „бавно загряващ”, и това допълнително ми влияеше, но. Губенето на време беше цел №1 в моя живот до преди, да започна да тренирам бойни изкуства.  Появи се „голия ентусиазъм” в тренирането и за първи път полагане на живи цели, който са постижими в реално време. След като свършиха тренировките по причини на треньора ни, аз пренесох „голия ентусиазъм” в своя ден. Създавах много неща, без да се ангажирам с медали и награди. Оказах се прав за себе си, но крив за  околните, защото. Е много трудно да въвлечеш някой да ти помага без да му се отплащаш/че и предварително дори/. В това консумативно общество, в което наградата и облагата е доста важна, няма как да обясниш на хората, че не точно веднага можеш да им я дадеш. Всеки иска на мига за да не го излъжеш, но аз не правя така, защото „голия ентусиазъм” те кара да извадиш от джоба си и да дадеш.

Имах много приятели „за маса”, но аз раздигах масата и вече се храня сам. Компания и наздравици не желая от „уж приятели”. Мълчанието през годините ме научи на нещо много важно: „Карай си работата и не гледай в страни.” После когато започнах да общувам, виждах, че нищо не се е променило дори и когато съм бил дете, после подрастващ и сега „може би мъж”. Осмиваха работата ми като масажист, но се изненадаха от поверените  и излекуваните ми случаи, който имам. После се появиха някакви приказки за писането ми, а то беше само едно драскане отначало, дори си нямах и на идея, че това ще са книги. За това когато усетих на къде отиват нещата започнах плахо да  прокарвам пътя на творбите си. Е по-точно те сами си  прокарват, защото хората сами ги търсят и говорят за тях, не аз.

За мен животът се оказа нещо много смислено и прекрасно за да можеш да се разгърнеш в своята цялост. До като си жив можеш да създадеш какво ли не, да помогнеш на кого ли не и да оставиш прекрасни спомени на кого ли не, с книгите си например без дори да подозираш. За това аз си карам работата и не се интересувам.

Аз съм Христо от Лясковец.