До моето Либе.

Не, че всеки път знам от къде да започна, затова и този път ще е от средата. Обичам те.

Времето прекарано с теб отлита като миг. Много пъти съм разсъждавал относно това, но сякаш никой от природните стихии не се осмели да ми отговори. Отказах се да питам повече, но се устремих да давам повече от мен си, за да имаме отминал спомен. Днес на 01.01.2014г. влизаме в годината на моя успех и мога с ръка на сърцето, Либе да ти кажа, че зад всеки Успял мъж стои едно прекрасно момиче. Либе любимо искам да знаеш, че ти зае много бързо пазарния ми дял в сърцето като нищо друго до сега. Искам да мога, искам да искам  и искам да съм до теб в радост и болка.

Живота е станал Изключителен от как ти се появи в дните ми и всеки ден си до мен. Денят не е толкова дълъг, не е толкова пуст. Но денят стана вкусен, като гозбите, които правиш за нас. Ти имаш изключителна душа, изключително сърце и изкусително тяло. Не знам кой кого плени, за мен е важно, че си в обятията ми и очите ми са пълни с влага от радост. Когато бях сам дните минаваха в озъртане и търсене на нещо, което съм си мислил, че знам(какво търся). От как те срещнах много пъти ми се е искало да те накарам да свършиш само от мислите по мен. Не ми се налага да гадая какво искаш, защото мога да те попитам, какво харесваш в мен, в любовта ми или в обятията ми. Не знам какъв човек съм според другите, но знам, че се опитвам да бъда преди всичко човек. Не ми е нужно одобрението или разрешението на никого за нищо от някого, но аз си дадох разрешение да намеря любовта. Пусто е без либе. Пусто е когато виждаш хиляди жени, а твоята е някъде там. Но коя е? Дълго време се питах.

Но моето либе се появи и ме дари с една продукция сливането на душите ни в едно. И двамата знаем, че самото сливане ще роди с времето чисто нова душа. Душа стара като света дошла да помогне в мисията на светлината да тържествува.

Всеки абзац си има своята красота като отрязък от живота ни, но сякаш моя живот започна от как те срещнах Либе. Обичам те и ти благодаря, че те има на този свят. Човешките пориви и чувства не са ми чужди, но съм щастлив, че най-накрая се канализираха и се вляха в теб, като от буйна река се вляха в спокойния и уравновесен океан. Малкото поточе, което беше в началото сега остава като детски спомен за да приветства другото дете, което идва...

                                                                                   Обичам те либе и ти благодаря!

(авторска поема на христо от лясковец)

Грешния Ъгъл на Огледалото!

          Когато бях Беден автор и нямах дори пари за лист и химикал(или молив), се възползвах от всеки такъв на пътя ми без да подбирам... някак апетита ми за писане беше Много голям.

Към днешна дата няма(17.12.2013г.), как да искам да се върне онова време в което нямам нищо. Единственото, което съм си пожелал още в самото начало е да бъда жив и здрав за да засея онова, което съм преценил, че може да се превърне в стойност след узряване и да даде на човечеството онова от което имат нужда. И после да мога да обера класовете на своя труд за да остана в историята на света, не само на България. Никога не съм си мислил, че за да се появя на бял свят ще ми требва пазарен дял на акулите. Ами като са толкова Тъпи тия „акули“, аз прецених, че мога да се придвижа много по-бързо по суша(т.е. да слушам интуицията си и да пусна някой от книгите си свободно-нито аз ще „спечеля“ нито те ще се облажат от труда ми!!!). Това е интуитивна стратегия от типа: Дай за да си приет!

Дори вчера когато правихме новогодишни играчки с цел за събиране на средства за да подпомогнем бедните деца на Горна Оряховица от организацията в която съм член „С вяра в доброто“, чух как една жена каза за мен. Аз знам за теб от много отдавна. Дори когато се представи като Христо от Лясковец, когато влезе за първи път аз вече бях чела твои неща в нета и много исках да се запознаем. Една моя приятелка ме насочи към твоите книги и разсъждения, а сега те виждам на живо.

Много често  чувам вече такива неща и някак ми е „усмихващо“ въпреки, че не това е целта на занятието ми... Самия устрем не искам да го споделям за къде съм тръгнал, защото това касае мен и близките ми(до някаква степен), но аз съм тук и творя... Обвиняват ме „хорица“ в нета, че съм бил графоман(това е човек пишещ безцелно, буквално бълващ писаници за лично удоволствие). Не, че толкова се вълнувам, какво говорят за мен хората, но щом  може да ми сложат и още един етикет от хилядите това е добре... Останало е местенце и за тях да се закачат за плочата и да дадат своя принос към тълпата. А дали съм Графоман или Грамофон ми е все тая... Важното за мен е това, което правя, а какво е важно за другите за мен не е важно...

Още когато започнах да вървя по този писателски път знам, че  няма да ми е леко... ха, та това беше крива настройка. С времето промених своята настройката и осъзнах, че не съм „специален“ но не съм обикновен. По скоро разбрах, че съм упорит и вплел желание и страст в диханието си съм стигнал до фаза в която повечето време от живота си съм се занимавал с писане и обособяване на мирогледа ми. Много се радвам, че мога да споделя и друго. Мърка – жената която обичам знае, какво е да е близо до човек като мен. Тя ме усеща, тръпне, подтиква и дори изтърпява изпепеляващата ми страст докато се любим(18+). Това е изключително събитие... за това не бих искал да си спомням за онова време в което нямах нищо – дори собствената си обич към самия себе си.

Явно ъгъла на огледалото до този момент в който съм се вглеждал не е бил моя ъгъл. Оказах се много повече от това, което се опитваха да ми вменят околните. Ха сега да ви видя „другарки и другари“!

Оказах се Христо от Лясковец... потомък от рода на човечеството не на хорицата!