Когато алармата звънне имах две опции. Едната е да се обърна на другата
страна и да продължа лежането с цел “сънуване“ или да стана, да разтъркам очи,
да се протегна и да направя поредната медитация. Всеки ден от 14-сет години
насам това, което променя живота ми е изпълнението и изживяването на „златната
среда“, която е м/у 4:00 до 7:30 часа...
 |
| ...От книгата "Дървото на Живота" |
Нищо, че трябва да си отворя очите и да стана, за да застана в положение
за медитация и пак да затворя очи, но тогава и другите сетива биват капсоловани
с цел пътуване без багаж(както обичам да се изразявам... за мен това е
медитацията). Въпреки, че не съм редовен посетител на каменните сгради набедени
за убежище на Бог, аз всяка сутрин замлъквам, за да се слея с него. Когато
медитирам аз благодаря, не прося. Искам, но не моля за подаяния. Защото
разбрах, че това, което мога да дам е много, но бих желал да го създам, имам желание
да продължа напред разпръсквайки го като светлина по пътя на всички ни.
Сливането, безмълвието, дори бездиханността и безвремието смесени с
общуване са интимната среда, която аз търся, когато затворя очи отново за да
продължа пътя си... Всичко това, което направих, стъпките по който вървя знам,
че съм напътстван. Знам че това състояние
е като един антиоксидант в моя свят, който допринася за правилните процеси на
живота ми.
Пътят без багаж е отговорност на душата, която движи тялото ми. След
това всеки ден местя фигурката си в поредния ход върху житейската дъска, за да
видя, какво още мога да направя(по пътя си) и какво още ще се разгърне за мен в
моята реалност... Когато работя по книгите, продуктите и изучавам нови неща аз
дарявам всеки ден в подноса на Бог, моята благодарност, за да продължа напред. БлагоДарността
ми е моята литургия! Много пъти съм се чудил от къде идва всичко това с което
се сдобих по пътя си... някак ми е интересно как когато бях дете и ученик
нямаше никакви индикации за каквито и да било насоки в тези области в сегашния
ми живот. А ето ме днес някъде там по стълбицата на израстване...може би си
мислех, че е редно да имам(първо) за да бъда благодарен(придобиването му), но
уви в моя живот май не става така. Първо трябва да декларирам, че това е
изживяно и след това то идва...(няма да скрия, че това ми изглеждаше много
шантаво от начало, но с времето разбирам, че то аз съм с грешка).
Това знание което идва от вътрешния ми необятен свят с лекота въздейства
на живота ми без каквото и да било насилие върху личността ми... За това се
радвам, че когато съм бил подвластен „на училищната система“ нещо ме е
съхранило. Да по критериите на учителите (тогава) аз „не съм ставал за нищо“, и
дори се опитаха да ми го покажат, но... след много години видях една мисъл на
Робърт Ингерсол, която е точна когато и да я прочетеш през времето: “Училище - това е място, където полират камъни и
развалят диаманти.” Но това време отмина застана зад гърба ми и също така е повод за благодарност,
че нямат достъп до творческия ми процес, такива хора наречени „учители“.
В тъмната стаичка, се влиза трудно поради миговете на самота с мислите
си. Слава на Бога, че това е времето, през което се кове живота ми... как да
разкрия мястото и времето, как да пусна някой там. Това е състоянието чрез
което минавам за да си спомня, какво е било „преди това което е сега“. Защото
много пъти съм заявявал в различни ситуации и поводи, че нищо от този свят не
ме привлича, трогва и т.н. За това търся начини и способи за да се връщам назад
във времето за да си спомня, какво беше „там“ за да го извадя тук и сега.
Ползата е несравнима, както мравките носят зрънцата надолу в мравуняка и не
защото това е запас само за тях... а така са устроени мъдро, че ако се засуши
природата и реколтата се скапе, там е другата житница на земята. Нищо, че ние
не ги забелязваме, както съответно и своя ум... той се влияе от всяка мисъл,
готов е да създава филми от всичко за да е „на гребена на вълната“, но поспри
се малко и затвори очи, след като се събудиш за да почувстваш тишината, която
дава отговорите на всичко.
Няма да излъжа, че първите години тази абстракция ми изглеждаше нелепа,
но това беше така, защото не знаех, какво е наистина да медитираш...След това
практикувах медитация в движение, но пък тогава осъзнах, че с това движение си
спомних хиляди неща, но пребиваването в горните чакри, носи бели петна за
физическия аспект. Заземяването липсваше и някак следите от пребиваването в
медитация ходейки, липсваха. Благодарение на много други знаци ѝ сливането на разума
и сърцето заедно с интуицията доведоха до повече осъзнато даване...
Дървото на Живота/Color “X” Day
