Днес 26.01.2015г. гостувах отново в телевизия „Видеосат“ - Велико
Търново. Подготвих темата със заглавие „Дървото на Живота“ и наследството, което носим! Тя е такава,
защото бих искал да имам време(цялото предаване) да разкажа малко повече за
играта „Дървото на Живота“ за да създам любопитство, но същевременно няма как
да разкажа повече, колкото и да ми се иска, защото... тук, както и навсякъде по
света всеки „по-бърз и с възможности“ може да се опита да ме „изпревари“. Ето
за това няма как да е повече. „За без пари толкова!“
Разказах за 4-те типажа участници в играта, а те са: 1.Неудачник/Безделник; 2.Творец/Създател; 3.Приятел/Кисел гъз; 4.Шеф/Непораснало дете; Първите двама
ти дават от времето, таланта си, знанието си, помощта си(дори), ведро е около
тях и компанията им е чест за околните, а следващите двама ти губят времето,
натоварват те, и освен това редовно техните „драми“ са най-важни, те се напъват
да са център на компанията и вселената, но не им се получава...защото хората
странят от тях!
В предаването водещия ме попита дали се припознавам в някой от тези
типажи...отговорих веднага, че съм преминал през всичките...но най-много искам
да съм си творец или просто човек(нищо повече или по-малко),както е обозначено
на визитката ми.
За първи път си позволявам да извадя на показ информация за играта си и
това много ме радва... Явно е дошъл „мигът“... Както казах в предаването дори
не знаех, защо това произведение когато започнах да го пиша някак секна. Всъщност знам! Опъна ми нервната система и
съзнанието ми ѝ някак колкото и да си мислих, че съм готов за „големите неща“ не
беше съвсем така. За това продължих да правя други неща, за да се „освестя“.
Така след като разбрах, че не бях съвсем готов бавно и постепенно се захранвах,
връщайки се към самата идея на играта... Извиних се на себе си и си простих, че
„нервната ми система“ се беше опънала като корда по време на богат улов. Така
продължих стъпка по стъпка и разбрах, че забавянето е въвеждане на нервната ми система
в постепенност и последователна стъпка по-стъпка в играенето. Осъзнавам, че
няма как да ми бъде изсипано каквото и голямо количество ѝ да е на веднъж върху
мен. Просто не бях готов! За това много хора, с които съм говорил през годините
са ми казвали, че ако спечелят голяма сума пари от тотото или лотарията ще се
побъркат. Ами как не, и тогава живота им вместо да се подобри(защото той ще се
подобри за месец, два, година и след това край-надолу). За това финансовата
култура, грамотност и потенциал, както и творческата култура е хубаво да се
вслушваме в интуицията си. Тя не ни подвежда, но също така за да разпознава
модели на поведение и харчове е хубаво да четем, питаме и развиваме потенциала
си, а не само егото си...
Но на скоро в мислите си засякох нещо интересно.Тази игра е като „кафето“(старо
френско
.jpg)
„Живеем в култура, която ни програмира да очакваме мигновено
удовлетворяване на желанията ни и да не ценим процесите, изискващи много време
и голямо внимание. За нас е лесно да прочетем няколко книги, да посетим няколко
семинара и да очакваме мигновено просветление. Това е манталитетът на „микровълновата
духовност“. Научавайки се да обичаме, ние трябва да прегърнем всички житейски
преживявания – както ужасните, така и върховните. Често най-голямото духовно
познание идва маскирано като обърканост и болка. Наистина е предизвикателство
да бъдеш благодарен както за радостта, така и за болката.“
Робърт
Оудъм
За това явно бе дошъл мигът да създам нещо различно, нещо достатъчно
шантаво и приложимо... каквато е играта!
А, между другото благодаря ви, че прочетохте материала ми. Оценявам
това!
