Животът като професия на терапевта...

             Преди 20-сет години когато започнах да чета, интересувам и
„правя“  масажи на всеки срещнат, който се съгласеше, се чувствах изключително щастлив.  Нямах си и най-малка идея, че така ще  минават дните на един терапевт. Първо ти учиш, после от теб се учат. Още бях ученик и се питах, „защо точно аз, трябва да се занимавам с това“, понеже у дома все ми сочеха вратата да ходя да „търся работа“ работейки за други/и и никога за себе си. А ако кажех, че за мен исках да работят хора, ми се смееха „на фантазиите ми“. Е, да радвам, се че имам и фантазия и мога да работя с нея. Нищо, че имаха право да си мислят, каквото си искаха за мен в онези времена, на преход от „комунизъм към демокрация“ или по-скоро от един абсурд в друг...Но това е друга тема.
Израснах с масажите. Лягах ставах всеки Божи ден...Представях си, как правя процедури по много часове на ден, как хората се радват, как ме търсят... и това време не закъсня! Въпреки, че съм работил за другите хора е било само за да изкарам средства за да си купя по-дебели книги за да ставам все по-добър в самообразоването си. Въпреки, че съм се питал хиляди пъти... аз ли я избрах(тази професия) или тя мен? Оказа се, че имах отлив и имах желание да се откажа от това да правя масажи на хората, но... се оказа, че това не се дава на всеки. Този огън, с който си роден, който гори в теб, кой си ти да си мислиш, че ще злоупотребяваш или спираш да се развиваш. Нямаш такива правомощия. Това не е професия, това е начин на живот. Да, това е животът на един терапевт! Да доставяш радост и удоволствие на хората, когато ги изправиш на крака, когато смъкнеш от тях тежестта им. Когато поиграеш на „сол и пипер“ с тях, като деца... защото какво толкова сме се взели на сериозно, че не можем да играем?
Много хора са ми се присмивали, за дето се занимавам с масажи, защото това било несериозно в техните очи. Както го чувах и вкъщи това...“Намери си работа която да работиш, за да видиш, какво е. И чак тогава ако ти остават сили и средства си се занимавай с твоите глупости“.(смекчавам езика за да не напиша, точното изречение, което съм чувал години наред). Не! Съпротивлявах се дълго време на това изречение и се отказах да го правя. Просто смених курса и пак си карам работата. Обаче, устоите на времето заложени в мен ми подсказваха друго! Когато започнаха да пишат за мен, когато започнаха да ме канят хората да гостувам в телевизии и да говоря, се оказа, че не съм само тясно профелиран в масажите, а има и още... неща с които се занимавам и освен това си служа успешно с тях!

Когато разбереш, че си роден и имаш рождена дата, на която да празнуваш е супер. Но когато „осъзнаеш и приложиш“ другата дата на която си разбрал „защо си роден“ е феноменално! И какво можеш да правиш с това след това е брилянтно! Но, колко хора биха издържали на „напора“ да бъдат ръчкани да правят, каквото им казват хората, а не съществото в тях! Колко? Но не това е важното сега, а същественото е, че стигнах до тук. От всички хули, бедствия и аварии, преживени и не точно, съм тук за хората, които се нуждаят от моите услуги. Не съм забравил никого от хората позволили си да ме спъват, да се смеят, но също така няма да забравя и тези, които ми дадоха шанс да изпитат масажите ми, терапиите ми и отношението ми към професията, която ме е избрала. Не робувам на никого за нищо, както и на нося излишен товар за дето помня, просто е! Продължавам напред и стигнах до тук! Защото ако слушах, какво казват „всички“, нямаше да мога да изживея всички срещи на клиенти, пациенти и така нуждаещи се хора, а те да усетят, какво е „Gold Massage. Нямаше да изживея, както казва любимия ми автор Паулу Коелю „личната си легенда“, а и тя едва сега започва да се разгръща, след 20 годишен преход... празнувах много рождени дни, а сега е редно да уважа и датата на осъзнатото си пребиваване тук и какво още мога да направя за времето си тук на Земята докато осъзнато препускам от град в град, от държава в държава... Обучения!


Създадох и Обучителна Програма, която подготвях цели 6-7 години и много се чудех, кога ще излезе на бял свят. Това е програма, която разтърсва, защото докосва. Минах през много „програми“ но малко са тези, които оставиха следа в мен... както и те имат следи по моята! За това в понеделник(16.03.2015г) в предаването „След закуска“ по ТВ-Видеосат-Велико Търново ще разкажа за това... Очаквайте!