Внимавайте какво си ПоИсквате - Черешки!

това е въпросната череша

На 21.сряда.2014г. се разхождахме в гората на горна по посока Камъка. Там още долу по правата се разклонява пътя на две и ние почти винаги минаваме покрай вилните места. И днес така направихме...

Както си вървяхме и говорихме с моя човек, така той си късаше още зелени кумболки(джанки) и зелени череши. По едно време  каза

„Не съм ял още череши тази година. Сезона не е открит.“

Ха, казах си на ум, аз бях вече опитал две череши на връщане от Еконт на скоро. И както си вървим и говорим виждаме един човечец беше седнал на пейката, а като ни видя се изправи и ни гледаше настойчиво. Като приближихме до него той каза:

„Господ ви праща, момчета ще ми помогнете ли да изкараме колата в един синур тука затънах. Помагах на един приятел да му стоварваме колчетата за домати и до там.“

Тогава го попитах: „Ти от колко години си шофьор, че си позволяваш да правиш такива глупости?“

Човека се зачерви и каза, че го е срам да каже, че е дългогодишен шофьор, а сега е постъпил глупаво.

Докато вървяхме към колата му той разказа два пъти, какво и как е станало и как не е успял да се справи. Ние се намесихме. Оказахме се ударната група. Тогава дойде и въпросния „виновник“ приятеля му и той да бутне... И така с две три лашкания буквално и с въртене на волана наляво и надясно от негова страна колата буксувайки излезе. Но се оказа, се докато боксува едното колело е опръскало с кал всичко дещо има и онзи човечец беше се налапал с кал дори. Но пък... каза нещо уникално:

„Хайде сега ела те да хапвате череши до насита ей тука долу в лозето ми имам няколко череши.“

Тогава се обърнах с думите към моя човек: „Абе човек ти какво си пожела преди малко. Много бързо се случиха нещата този път. Ето ти череш сега на...“

А той допълни: „Да ама трябва да си ги заслужиш. Даром няма майка.“

И така ние отидохме под първата череша и изядохме по десетина черешки и си тръгнахме. Хората ни стиснаха ръцете и така тази разходка.

После се шегувахме: Ами ако си стоиш в къщи, ни кола ще буташ, ни мечти за череши ще имаш, ни ще се осъществят...това е положението Черешово! 

златна среда...

За пореден път тръгнахме с моя приятел  по пътя по, който вървим от деца. На няколко пъти се опита да превали, но ние не се отказахме да вървим пеша.

През целия път говорехме за ефекта на махалото: когато си от едната страна/залитнал/ гледаш към другата/и смяташ, че тя е по-хубава за теб/, а когато си в другата е обратно. Единствено в „кота 0”/т.е. баланса/ си всеобхватен и самодостатъчен. Вървейки по пътя той съзря то далече два лева на земята. Наведе се  да ги вземе с думите: „Когато тръгвах от дома исках да запаля свещи за здраве на своите близки , но не знаех дали ще ми стигнат парите. Ето сега вече имам достатъчно.” Да не забравяме, че днес е Велик ден/неделя/и дали не стават чудеса? Е сигурно, ако човек не вярва в тях, наистина няма и да ги има. А за нас то чудеса има всеки ден.

Когато влязохме в манастира той запали свещите за своите близки, а аз за майка и жената която притежава сърцето ми и той пусна двата лева в „божествената касичка”/Дай за да ти се даде/. В манастира се засякохме с жената за която пиша в книгите си Клиент №1/опасна близост/ и се поздравихме само. След това взехме светена вода в шишенца и продължихме по пътя си до края на нашия маршрут. Докато си вървяхме продължихме да говорим за законите на личностното благополучие: „Ако ти не си изпълнен, препълнен, и изобилен от вътре, какво ще дадеш и на кого, че ще имаш претенции и да искаш нещо в замяна/на твоето нищо/.” Отбихме се да облекчим бъбреците си, а той съзря един дървен кръст в гората, който си беше забит сякаш маркираше мястото.

Раззеленяването на дърветата по много прекрасен начин допълваше пейзажа и фона на нашия живот. А като се има в предвид, че  зеления цвят в природата съответства с цвета на нашето сърце/сърдечната чакра/ от което зависи живота ни, ние го търсим всеки ден. Тук не говорим за път извървян с разум, а със сърце. През годините сме говорили за какво ли не, но вече твърдо споменаваме, че: духовния живот и материалното благополучие  си стиснаха ръцете в наше лице. За пореден път в живота се срещат, събират и раздават за да има движение, защото всичко тече и се видоизменя и кои сме ние, че да спираме „с прегради” изобилието. Ето така се е родила и златната среда и всичко е намерило своето място и път. И тъкмо когато си мислехме, че няма какво вече да ни се случи по пътя на завоя пред манастира/след като вече се връщахме/ видяхме как една мацка беше коленичила пред /може би/ приятеля си и му оправяше панталона и вързанките на обувките. Този момент наистина беше много силен и същевременно обикновен.

Нямало чудеса? Къде сам къде с него/моя приятел/ прокарваме в мислите си златната среда, която не е нищо повече от  здраво съединяване на нашата богата душевност материалното изобилие.

Готов ли си да изживееш всичко това? Защото само, ако си готов и нямаш бариери, който сам да си слагаш можеш да изживееш всичко онова, което наистина искаш. Другото просто няма да ти се случи. Защото ние имаме физическо присъствие и духовна същност.

Това е!