Разходка=Находка!

          Точно преди 7 години, когато започнах да навлизам в пъти повече в

знанието за Вселенските закони се оказах на кръстопът. Въпреки, че там няма дори точно определени такива, аз се чудех кой път „да хвана“. Поисках да разбера повече подробности за силата на законите и тяхното простичко прилагане. Вътрешно подозирах, че това е процес, а не само действие. Излъчване от дълбините на съществото ни, както извира гейзера. Това са и човешките състояние, но мисля, че са обърнати от зад напред(дай ми топлина, пък аз после ще ти дам дърво-за огрев).

Исках, гледах, четях, слушах, медитирах, но вътрешното ми същество знаеше, че това всичкото на куп(взето заедно), което проумявам ѝ пресявам, е само една песъчинка... Продължих да търся, да се оглеждам и ослушвам, но нищо с нищо не долавях повече от това, което вече бях декларирал, че знам! Тогава какъв е смисъла да знам „толкова“ а то всъщност няма нужда от него, като все едно да съм собственик на голяма къща, но ключът за нея да е винаги у друг.

Имах ли избор не знам, но „оставих“ желанието си да, „отлежи“ както хубавото вино-7 години. Разделих се с нея)идеята) и не вкарах никаква енергия повече по тази линия. Вътрешно знам, че в мигът когато мечтая за нещо, знам, че „е моя“, но ми беше трудно да я пусна, щом знам, че „е моя“. Обаче закона за херметизма е точно такъв процес ѝ съветва така. Отказваш се от „мечтата си“ и чак тогава я имаш! Уау-това е доста странно за обикновеното състояние на умът ми.

Каква е ползата тогава да слушам „външни източници“ на знание след като(все пак)това не ме приближава до мечтата ми, а ме бави. Да прочета или обърна внимание на още един автор показващ ми пътя според неговите възприятия. Тогава наистина мога да се разделя с мечтата си, защото си губя времето... Но дали „вярването“ на поредния автор не разхлабва доверието и вярата в мен самият ѝ как бих могъл да давам повече „доверието си“ на случайността.

7 години се бях „отказал“ да търся следи за детайлите по вселенската следа. Виждах, че търсенето на следи чрез книги не става, защото са постни и повърхностни. Търсенето ми се оказа поредната клопка в която изпаднах, защото всеки много знае, ама нищо не прави! Тогава приех, че мога да задам курс „духовен туризъм“ или пътуване без багаж. Отказвайки се от „резултатите“ направих така, че всяка моя разходка(макар ѝ не физическа)превръщах в находка.

Времето, което съм посветил на четенето...не бе загубено, защото попаднах на изключителна следа(или може би „чак сега“ съзрях за нея). Освен него, намирам време всеки ден да медитирам и следя, какво минава през мисловната ми магистрала. Разбирам, че много неща от живота ми все още се „джуркат“ вътре, както топките в сферата на тотото.  Благодарение на това си състояние, аз разбирам, че е нужна мисловна хигиена. Каква е ползата от файдата да попивам всичко, което ме интересува от книги, а от адептите не. Или пък каква нужда имам да знам, след като знанието е това, което си спомняме за него, а не това което ни казват „да учим или научаваме“. Няма такова нещо като научаване, но има изграждане, спомняне или разгръщане.

Нямам нужда да правя дисекция на Атома или да се взирам под микроскопа за да разбера, че всичко онова което е в мен, около мен трепти в определена честота(Hz). Каква е „файдата“ от многото написани страници и обяснения за така наречените честоти, след като не ни е казано, че всички сме в Бета-честота (13-40Hz) ежедневно (будно състояние), която ни прави на маймуни (може би Дарвин все пак е познал, че сме „маймуни“). Тя ни дава импулс за това да се самоунищожаваме, самозалъгваме, самонаказваме, замозаклеймяваме, защото постоянно гледаме навън, ако не сме концентрирани. За това не се иска усилие, а се иска само да се носим по течението. Гледайки телевизия, четейки постоянно за другите, гледайки в „другата паница“ и все деструктивни модели, които сякаш са напълно нормални и сраснали се с нашата действителност. Нямаме избор и си носим кръста-както посочват разни хорица!

Алфа честота(7-13Hz) е честота, която ние всички търсим като „светия Граал“ но някак все ни се изплъзва-ако не направим съзнателно постъпление към него. Тук можем да споменем за пасивното внимание, каквото е насочеността навътре, като си затворим очите. Можейки да погледнем в себе си, ние можем да медитираме. Забавяме дишането си, но усилваме своята вътрешна дейност(чрез релаксация), като по този начин правим преход от съзнанието си към подсъзнанието си. Заражда се импулси за творчество.

Тета честота(4-7Hz) е дар за на подсъзнателния ум, когато спим дълбоко или сме в процес на дълбока медитация. Когато мечтаем и деклалираме своите записи в пространството. Успокоението на умът ни спокойно преминава  в сънливост за да открие своите картини в съновидение. Тук имаме рядката възможност да се докоснем до дълбокото скрито познание (спомняне), което е несъзнателно и така бленувано. Това е заряда на креативното творческо мислене и действие. По време на пребиваване в тази честота, мозъкът пренарежда събитията от кратковременната памет и ги затвърждава в дълговременната. Интуицията ни сякаш в това състояние е кристална и в наша помощ!

Делта честота(4Hz) е отговаряща за нашите инстинкти. Тя също се характеризира с дълбок сън възстановяване на организма или кома.

Гама честотата(40Hz) е най-забързания ритъм на нашия мозък. Тя е свързана с нашето така наречено вдъхновение, фокусиране и заучаване.

          За да регенерирам своя „Аз съм“, би било добре(не „трябва“) да сляза(да свърша малко работа на нивото за работа) на нужните  „ми“ честоти(алфа и тета честота), като осъзнавам, че другите две(гама и бета честоти) ми помагат да се закопая, като се въртя в един омагьосан кръг на „знанието(аз това го знам)“ и да си докарвам безсъние, болести и производните му. Разходка=Находка!

       На скоро преди месец ми попадна една книга „Принципът“ на един не знаен за мен немски автор - Андреас Кампобасо (Andreas Campobasso). Имах известни предположения, какво ще намеря в редовете на книгата, но... това което всъщност намерих бе нещо изключително и лесно разбираемо за мен. Всъщност онази „смляна“ информация, която търсих преди години. Радвам се, че ме намери тази книга! Още вечерта с първите страници прочит „си спомних“ как преди 7 години исках да задам на някого своите въпроси относно детайлното ми питане,  по темата за Вселената. Но нямаше на кого. А сега със срещата ми с тази книга разбирам, че това е отговора(целта), от който се наложи да се откажа(тогава когато аз исках, не съм бил „узрял“) за да го срещна отново Сега! Яснотата и проясняването на съзнанието ми показва важна част от спомнящия се процес за който също съм благодарен. Знание без практична обясненост и насоченост, не върши никаква работа на обикновения човек. А аз имах нужда от това ѝ това получих от тази книга. Това ми дойде като осеняване за разбирането относно вятъра. Той не се вижда, когато духа, но го виждаме в клоните на дърветата, чрез тяхното залюляване...

          Тук свършват думите ми ѝ започва великото упражняване в процеса Принципия на автора ѝ нейното мантруване.

П.С.:Поставянето на слушалките в ушите и потапянето ми в необятния свят на звукът-започна, а той изкарва картини не виждани за моята сетивност ѝ реалност. Скоро ѝ повече!

Благодаря за отделеното време!