Знаците с форма на ръкавица!

Днес(28.01.2015г) докато си пиех кафето с моя човек, с периферното си зрение видях,че нещо падна от някого който вървеше...Изправих се(защото имаше цвете на прозореца дето ми закриваше виждането) да чукна на прозореца(по някакъв инстинкт, че може би няма да му стане приятно ако разбере собственика, че го е загубил) и видях, че това е моя позната, която уважавам и ценя като човек. Помахах малко „некултурно“ през прозореца от вътре и тя се обърна...сочейки и давах настойчиво знак, че  нещо е изтървала. Тя се обърна и видя, че това едната черна ръкавица. Усмихна се взе я и си отиде в офиса. Тя вървеше с още едно момиче нейна колежка....

Пошегувахме се с моя приятел, че тя се опитва да си „хвърли ръкавицата“ някак като предизвикателство към вселената. Продължихме да си пием кафето, но след малко тя дойде при нас и седна...Заговорихме се много и тя внезапно се сети за ръкавицата, която преди беше изтървала...имало предистория! С колежката си докато вървели към офиса и преди да падне ръкавицата и аз да и дам сигнал, тя говорила за мен с нея. Тя каза, че нейния баща бил и казал, че в Лясковец имало още един добър масажист казвали му „айса“ и тя я попитала дали го познава(понеже ходи на масажи редовно). Тогава тя и казва, че ме познава и, че най-редовно посещавам в сладкарницата до офиса им и ако съм там е щяла да ме покаже кой съм. Но аз изпреварих нещата с ръкомахането за ръкавицата и когато тя се навела да я вземе и казала, че точно аз съм „айса“ дето правя масажи.

Някак толкова случайности на едно място ми мирише "на заговор"...от вселената. Та да си призная радвам се, че хората така или иначе „ме говорят“, разнасят къде за хубаво, къде за друго! От уста на уста е рекламата, на която разчитах с времето. Нищо, че съм отказвал и прием на мнозина, заради много фактори. Както и преди 6-7 години масажа в сряда беше безплатен при мен. А това пораждаше купища въпроси, на които хората така и не получаваха цялостен отговор, защото това бе моя политика с която си служих за да видя, какво е да даваш нещо(дори повече от себе си). Само преди месец(31.12.2014г) навърших 20-сет години от как практикувам масажи върху хората, клиентите и дори на животни правя когато си играя с тях. 

А също така мечта я да направя и цялостен масаж на слон...може да ми отнеме цяла седмица, но...бих се пробвал!

Белег на автентичността.

Вече не съм онзи същият човек от преди 13-сет години, когато тръгнах да пиша. Забелязах, че всичко до което съм се докоснал ми е дало нещо и е оставило отпечатък в мен.  А аз без да разбера, най-вероятно съм оставил отпечатък във всяко произведение, което съм създал. Сега, като се замисля съм толкова променен от вътре, а дори не знам как е станало! „Как“(думата)отдавна съм забравил да я ползвам. Заменил съм я с „Какво още мога да направя, науча и създам?“

Днес 18.12.2013г. сме се събрали за първи път да отчетем създаването на

един толкова вълнуващ продукт-книга, а именно: Завръщането. Африка в моето сърце 2. За пръв път в моя живот си позволявам да поканя хора, за да се почерпим с торта(друго не желая да има) и разбит компот с пасатора във вид на натурален сок. Всичко е почти натурално и автентично. Когато бях беден автор(на финанси), в самото начало, не можех да си позволя листове хартия и химикалка, а сега мога да поканя дори хора от екипа си да седнем на една маса в къщата, в която живея, и е на 129 години(дядовата къща).

Дори искам да кажа, че тортата е изключителна и е правена от изключителен кулинар – жена. Жена, която е голям фен на книгите ми от поредицата "Африка в моето сърце" и вече ги има като за начало в електронен вариант под формата на подаръци от мен. Сега получи новата книга като подарък, а тя направи тази изключителна плодова торта за моя празник. Осъзнах, че съм много по-богат в този миг, когато мога да споделя този Ден с някого, не кой да е, а близки хора. Хора дали време и търпение, за да излезе нещо, с което сега можем да се гордеем всички ние, а защо не и цялото човечество.

Дълъг път извървях, за да стигна до тук-цели 13-сет години не съм се спирал, не съм вземал отпуск, защото си мислех, че е редно да не спирам, а да продължавам напред без да се озъртам дори. Днес сядам на масата с приятели и близки. Хиляди пъти съм падал духом, без да бъда подкрепян от никого. Стотици пъти съм бил обиждан, но аз не се предавам или отчайвам. Хиляди пъти са ми намирали грешки в текстовете-било словесни, граматични и правописни, но аз не им се сърдя, защото те са мои. Не съм се учил, за да пиша. Когато са ми преподавали не съм бил в часовете и не съм внимавал, защото не ми е било интересно. Сега обаче не се чувствам зле, че има и критика. (Ха, че какво да направя освен да си напазарувам широки боксерки и да си го преместя!) Аз съм това, което съм с всичките си грешки... а между другото благодарение на тях станах известен(хаха!) Не съжалявам за нищо. За това съм горд потребител на живота си и благодаря на приятелите, които останаха малко, но пък са прекрасни. Това е за вас: Искам да знаете едно от мен и то веднага: В моя свят - свят на писател-Творец няма случайни хора и случайности, защото не ги допускам. За мен всички вие сте Дар-ове!!!

Сега, когато сме се събрали на тази маса, за да отпразнуваме мига на радост,

можем да се поздравим за успеха на книгата и да поемем дълбоко въздух, вместо наздравица и да си благодарим един на друг. Защото много уроци научих с времето, които ме сломяваха, но не и да ме откажат да продължа. Никой не ми каза, че ще е лесно, но какво от това.

Тогава разбрах едно: Гладният стомах, празните джобове и разбитото сърце са най-добрите учители в живота ми!