„Милиарди за технологии, а природата вече е създала диска, който се храни чрез движение“
Човешкият гръбнак е
едно от най-съвършените инженерни решения в природата. Всяка година медицината
създава по-съвършени импланти, изкуствени стави и модерни материали, но и днес
няма технология, която да възпроизведе напълно способността на живия междупрешленен
диск да поема натоварване, да се адаптира към движение и да работи непрекъснато
десетки години.
На пръв поглед дискът
изглежда като обикновена възглавничка между два прешлена. В действителност това
е жива структура, изградена от фиброзен пръстен и пулпозно ядро, която
постоянно обменя вода, хранителни вещества и метаболитни продукти със
заобикалящата я среда. Най-интересното е, че този процес протича без директни
кръвоносни съдове в самия диск.
Точно тук започва
голямата тайна на гръбначното хранене.
След детска възраст
междупрешленните дискове губят по-голямата част от прякото си кръвоснабдяване.
Клетките в тях оцеляват благодарение на процес, наречен дифузия. Кислородът,
глюкозата и останалите хранителни вещества преминават от капилярите в телата на
прешлените през крайните хрущялни пластини и достигат до диска. По същия път се
извеждат отпадните продукти на клетъчната обмяна.
Представи си гъба,
потопена във вода. Когато я стиснеш, част от течността излиза. Когато отпуснеш
натиска, гъбата отново поема течност. Подобен механизъм се наблюдава и в
дисковете на гръбначния стълб. При движение и промяна на натоварването те губят
и възстановяват течности. Именно това създава условия за по-добър обмен между
диска и околните структори.
Колкото
по-застоял става човек, толкова по-малко работи този естествен механизъм. Часове седене,
минимално движение и постоянни статични пози постепенно ограничават
функционалния обмен. Организмът не е създаден за продължително обездвижване.
Повече за малката книжка в PDF - файла само тук!
