ОДА ЗА ГУШКАНЕТО!

“Няма  как да се надява човек, че ще получи нещо в следващия живот, ако не се стреми в този!”

Още, когато си мислих за теб, въпреки, че те нямаше, аз те исках... Мечтаех, исках, палих се, горях. Претърпях много „връзки“, които ми показаха едно, не съм за тях. Раздавам се, Дарявам ги, а то се оказва, че все нещо не достига...искат нещо, което няма как да им дам - т.е. Всичко!

Един ден те срещнах. Може би Вселената откликна на молбата ми да те открия в житейската мъгла. И по най-старомодния начин, бях този, който те поиска. Исках те, копнеех те, а тебе все те нямаше, въпреки, че си била на близо, за мен все те нямаше.

Взех си поука и направих следващата крачка. Появи се Ти и те прегърнах в обятията си. Така си дойде сама първата прегръдка, първия стон и първата Ода...Появи се и първия копнеж в телата ни, които ни отведоха до пристъна на любовта.  А някъде между другото стрелките се гонят толкова неумолимо и пришпорват времето, което в някои случаи не ни стига. Не, че не е в наша полза, а не ни стига. Обичаме се, търсим се, намираме се и се гушкаме.

Обичам те толкова много и съм щастлив, че точно аз мога да напиша тази „Ода за Гушкането“ посветена на Теб. Жената декорирала живота ми ей така чисто и красиво. Прегръдката е толкова свято нещо и когато пулсът на две сърца се събере, най-често ражда трето, но...нека не вдигаме кръвно! Прегръщам те, мечтая те, копнея те и отново и отново БлагоДаря, че те има в моя свят. Един свят на пещери, книги и букви, масла и кремове, масажи и екзотика и страсти обаяние...

Добре дошла бъди. Обичам те!!!

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "зрялост".......

                                                                                            Чарли Чаплин

Не ме интересува...

"Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната. Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
Не ме интересува на колко си години. Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува в какви кръгове се движиш. Искам да зная дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново.

Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.

Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото...
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си; дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

Искам да зная дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали умееш да подхранваш живота си от нейното присъствие. Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: "Да!".

Не  ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да зная дали след нощ на мъка и отчаяние можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога, и да направиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.
Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук. Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.
Не ме интересува къде, какво или с кого си учил. Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.
Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота."

от интернет

Как се появи Другата ми рожба-Крема!

„Не се колебайте. Докато си търсите място под слънцето, то може да залезе.“

Няколко дни преди самото масло от джоджен да навърши две годинки(на 28.02.2013г.), създадох на 22.02.2013г. първата доза кром. Попадна ми една рецепта в полезрението и аз реших да пробвам и понеже държа продуктите ми да са (био) натурални и без никакви консерванти задействах нужното за да го създам.

Първо ще разкажа комичната ситуация в която сам попаднах: Разтопих пчелния восък на водна баня, както беше описано в рецептата. Бавно и постепенно. Прецедих пчелния восък през тензух, защото имаше нещо което не ми хареса в него. Забелязах, че той много бързо се скоравява и замръзва. Бавно и постепенно извършвах действията, защото бях плах признавам си. За първи път правех нещо такова и го направих без увереност. Но след като си спомних, как създадох маслото и там не бях кой знае колко уверен в първия миг. За да пристъпя към действия прочетох рецептата 50 пъти за да не пропусна нещо. Малко се почувствах като зубрач в този миг. Хах! След като го прецедих колкото бях разтопил, го съюзих с маслото от джоджен. 5:1; 5 лъжици масло и една восък. Смесих го и почнах да го бъркам но той замръзна. Отново го върнах във водната баня и така отново почаках да омекне. Пасирах го с пасатора, за да стане еднородна смес(изпълнявай и другата невидима подправка) и сякаш крема беше готов. Оставих го да си се успокои и да изстива сам на страни. Зарадвах се, че се справих – признавам си. Дойде време да мия купите и приборите, които ползвах. По едно време виждах вече, че е много блажно и изрекох на глас: “Абе, тоя восък, защо е толкова блажен. Тия пчели какво са правили, не им ли е блажно и на тях?“ Тогава майка ме чу,разсмя се и каза: „Чули се какво каза? Как ще е блажен восък(а), забрави ли, че сложи маслото вътре, смеси го и тогава разбърка с пасатора.“ По едно време вече се опомних и се разсмях и аз. Стана комично. И тогава и казах да не казва на никои пчелар, че е блажен восъка, защото или ще ни се смеят или ще се стъписат много. Посмяхме се на моята „изцепка“.

 Така стана крема 5:1. Предварително сложих лъжиците с масло в кутийката определена да приеме първия плах опит на крема. Така сложих 45 лъжици масло от джоджен на 13 восък. И оставих да си стои в покои. А, в онази рецепта пишеше, че ако искам крема да стои по-твърд да го направя 4:1, а ако искам да е по-мек да е 6:1. Е, аз го направих 5:1 и пак стана добре.

„Успехът е да получиш, каквото искаш. Щастието е да харесваш, каквото получаваш.“

Майка веднага започна да го ползва, защото имаше неотложна нужда и първа тя го изпробва. Водеше наблюдения и така тя вече първа беше усетила ефекта и заговори за него. Както обичам „да се шегувам“ още от самото начало и да разведрявам обстановката с думите: Внушаваш си! J  Разказа на сестра ми, която също ползва маслото от джоджен с големи количества.

ей така стана всичко...

Новия Продукт на Христо от Лясковец - Крем!

С мен се свърза моя приятелка за да ми разкаже нещо много красиво. Тъкмо се прибрах от няколко задачи през деня и ми звънна телефона. Беше моя приятелка от София, с която се запознах на моето представяне на едната ми книга. Та тя нямаше търпение да ми сподели следното:

            „Ице, това което ми подари в кутийката, аз останах с убеждение, че е крем за лице, а аз не ползвам крем. Но пък имах проблеми с мазолите си на краката и почнах на да се мажа „с това кремче“. А и имах големи притеснения за следите от тези мазоли... Дори обичам да се шегувам, че когато си взема обувки трябва да ги давам на друг да ми ги разтъпче преди аз да ги нося...Но сега е лято и мога да ходя по сандали... Но крема ти е великолепен наистина. След това ме одра котката много и аз отново се намазах. Да си призная това твое произведение е толкова великолепно. Вече няма следи ни от мазоли ни от одраното... Искам да кажеш на целия свят, да споделиш опита ми с хората за да знаят, че ти си създал нещо много уникално и е толкова фино и красиво, че аз просто съм без думи.

И въпреки, че не ползвам крем, аз го приех, но бях забравила за него. Дори не знам, как се е озовало в банята ми... Нямаш си и на идея, колко време ходя по мъките с тия мазоли, пък то се оказа, че вече имам лек за тях.  Освен това си мазах по краката и стари белези и те всичките изчезнаха....А, това е факт наистина. Направил си нещо вълшебно!

Ти си ми дал нещо, което e частица от твоето сърце... А сега като ми свърши това кремче аз вече знам къде да го намеря-при теб!!! Според мен и моите разбирания, трябва да ти се направи една по-голяма рекламна кампания и да се продава, защото това е Велик Дар, който си получил.“

                                                                                  Един доволен приятел-Валя!

         Аз държа моите продукти да се рекламират от уста на уста... Няма по-силна препоръка от тази Жива и Убедителна Връзка на човека с продукта. Аз правя толкова, колкото мога да продам, раздам и подаря...няма нужда да прекалявам с направата му и тя да стои ей така за няма нищо. И искам да кажа, че освен Мария Янакиева и Маринка Кираджиева никой  друг не го е оценил, използвал и да е помогнал за неговото популяризиране просто, защото е прекрасен продукт... Но ето Ти сега потвърждаваш техните, и моите впечатления...Когато всеки един от нас узрее за нещо, може да го оцени и ползва по предназначение...продуктите ми са узрели отдавана. Искам да ти кажа, както  на теб така и на света, че когато това масло дойде с видението то дойде с цел 100 неща-100 болести да може да противодейства.

                                                                                                Христо от Лясковец

Меморандум на едно дете.

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.

Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.

Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.

Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".

Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.

Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".

Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.

Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.

Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.

Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.

Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.

Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.

Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.

Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!

Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.

Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.

Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.

Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.

Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.

Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много. Моля ви, обичайте ме и вие...

от интернет...

Никога не се оплаквайте...(в този ред на мисли!)

                     На скоро отново разсъждавах върху нещо много лично, но не ме

притеснява да го споделя със света. Аз обичам любовта, секса и прекрасното отношение към любимата си жена. Та в този ред на мисли се оказах съвсем сам в един свят на еротика, порно, списания и една цяла индустрия на „можещи“ съученици, които се перчеха, че са правили „много“ неща с някои момичета. Не, че беше вярно, но това явно им повдигаше егото и същевременно ми падаха в очите.

„В свят на Акули“ се оказах съвсем сам да изграждам, себе си като човек, който никога не беше поглеждал момиче, защото нямаше какво да и предложи, освен сърцето си...

Но в един красив миг на неосъзнатост се прояви моделът на поведения, който пожелах да следвам. А, именно да бъда себе си дори и да не разбирам много от любов, секс и всички производни на това. Оставих тази тема на страна, защото не виждах, какво мога да дам на една жена, след като аз исках да знам много или да мога, че чак тогава. Е, да но да се беше сетил някой, да ми подскаже, че това е моя заблуда. Нямаше такова нещо, но...аз и моите мисли бяхме приятели тогава... Мислех си, че е редно „първите уроци“ по любов да получа от родителите си, а не от уродливата и преекспонирана страна на съучениците си...Но и това не стана така! Питах се, защо е така. Питах се, защото не знаех, като дете, че всяка душа има свободен избор да бъде, каквото(и каквато) си пожелае и да има, каквито си иска увлечения - въпреки  упреците на хората. Майната им на такива!!! Минаха години когато започнах да медитирам и тогава разбрах значението на това, което ме терзаеше. Щастлив съм, че разбрах едно: Познанието, което имам и нося от вековете назад се върна като прекрасен спомен И заедно с моето узряване и намирането на личната ми светлина в моя житейски друм, разбрах, че съм прекрасен и добър човек, спокойна и творческа личност, носеща мир и светлина и уникален и страстен любовник с дълбоки познания...и има защо да е така!

След този миг, разбрах че съм много благодарен, че никой от моите родители не ми е изкривил представата с техните разбирания за любовта, и че дори са ми направили услуга след като не са ме объркали...и са ме оставили сам да направя своя избор...това е Велик и  осъзнат Дар...

“Никога не се оплаквайте и не обвинявайте родителите си, за нещата които не са могли да ви дадат… Защото те са ви дали ВСИЧКО, което са имали!”

          Сега се наслаждавам с любимата ми, на любовта, секса, страстта и гушкането...ох, как ще напиша „Ода за Гушкането“...уникално е по рода си това изживяване...

                                                                                                ©Христо от Лясковец

Да Намериш следата в Сърцето Си...

Да Намериш следата в Сърцето Си...

Да държиш ръката на любимия си човек.
Да го гледаш в очите, докато той съзерцава твоите.

Да галиш косите и, докато тя те милва...

Да бъдеш толкова близко и същевременно отдалечени на една маса.

Да Обичаш и да Бъдеш Обичан...

Да любиш и самият ти да си любим.

Да можеш да признаеш своите падения и висини...

Да бъдеш себе си с нея и да можеш да се раздадеш.

Да можеш да обичаш, без да ти се налага да вярваш в любовта.

Да знаеш, защото имаш Усет за красивото и Съкровеното.

Да споделиш пещерата си и твоят вътрешен свят.

Да не променяш нищо заради нея,
но да искаш да намериш място за нея във всеки следващ Миг.

Да си смел, когато има нужда и да бъдеш кадифе, когато си със нея.

И когато тя държи ръката ти да си едновременно щастлив и способен да създаваш и раздаваш повече от най-доброто от теб.

И когато пеперудите в стомаха „заиграят“ своя волен танц, и знаеш, че това е част от живота ти, ти си най-щастливия човек на този свят, защото знаеш, че имаш в себе си съзнание за другото цяло, която те изпълва с вдъхновение и страст.

©Христо от Лясковец

Глава - 17 ЗАВРЪЩАНЕТО.Африка в моето сърце

Даржан Харч отново се върна във времето назад след като вселенския учител го докосна по челото за да го поведе към поредния абзац на живота му! Как лети това време!

Преди много години две момчета се срещат и от този момент нататък са почти неразделни приятели. Делят храна, мигове, тренировки, пари и време. Но един ден нещо се случи. Най-неочаквано се озоваха след една поредна тяхна разходка в Боянския лес и след това отидоха на скалите. Седнаха и просто очите им стигаха до там където преди много векове великите войни са наблюдавали своите територии. Пили са вода от същите кладенци и са ползвали същата сянка на вековните дървета. В един миг едното момче се беше взряло в нещо, което му се струваше пълен абсурд, но помоли приятеля си да види това,което и той вижда. Дали е същото и дали е възможно това.

„Виждаш ли това което и аз виждам ей там в далечината във водата?“

„Да виждам го, но ми е трудно да го повярвам или представя, как е възможно това? Да има отражение на дървото във водата, а да го няма на сушата. Как?“

Останаха безмълвни още дълго време след това изживяване без да осъзнават, че се докоснаха до нещо, което до сега го имаше само във фантастичните романи на нашето време. 

След много време те двамата отидоха до една гадателка за да попитат, какво беше това, и как така успяха да го видят, а други не са. Тогава тя казва и на двамата: „Вие сте в основата на това откритие. Както и ще сте в основното познание и намиране на Христовите следи и Светия Граал по нашите земи. Вие сте отговорни за това познание и го пазете с очите си.“

Тогава те все още деца не съзнават, какво означава това, но пък имало време през което можеха само да чакат и да се уверят, че думите и са истина... Минаваха години, приятелството им претърпяваше висоти и спадове. Раздели и събиране. Заравяне на томахавката на раздора и паленето на лулата на мира. Но винаги ги връщаше онзи спомен за „въпросното нещо“.

След много години споменът се беше активирал отново и сънят беше много показателен. Едни карти с изглед към град Серес, едни подземни пещери с три галерии в които се намират „Плочите на Харати“, учител по йога, манастир с подземни укрития, които съхраняват много спомени от миналото живеещи и днес. И понеже всеки има своите канали за снабдяване с информация от акаша, всеки може и да даде доста такава-но само ако иска или съвпада със ситуацията. Така те двамата достигнаха наистина до познанието благодарение на писателя, които изследва пътя по които е преминал...

И двамата им направи впечатление, че тази тема се активира по различно време, когато си поиска, но и то в движение се случва. Може би и  гадателката излезе права като каза: „Вие ще разберете нещо постепенно за да не ви натовари излишно и да се побъркате от цялата кристална чистота на информацията“....

Много години те разсъждаваха във своите покои, хиляди безсънни нощи са се настанявали в кръгозора им и това винаги не им е давало мира. Какво се случи въпросния ден? Защо точно ние? Как е възможно това, да се случи на едни обикновени деца?Какво научихме от тази ситуация?

Проблясъци не липсваха, че са част от големия пъзел и носеха със себе си духът на едно минало време, но не и забравено или отминало, защото въпреки, че бе минало, то е част от настоящето им сега. Писателят протягаше често ръце към небето за да иска отговори на толкова много въпроси, които нито една земна институция не можеше да му даде. Нямаше място, което да не беше проверено интуитивно или пък обходено, но само мястото там вътре, не беше разровено. След дълги медитации с  потресаваща точност разбра, че нещата са толкова прости и красиви, че едвам човешките думи биха могли да обяснят изживяването на сетивата. За това много често писателят се доверяваше на утрото, което раждаше всички отговори: “Всяка сутрин се раждаме наново. И това, което правим днес е най-важното”. След утрото той записваше своите преживявания, защото знаеше, че това е в неговата човешка природа да го прави, беше спокоен, щастлив и ведър, когато знаеше, че може да сподели своя път с другите...

Мозъкът е сиво пихтиесто вещество, което е топло, тежко и отпуснато...С тези думи започваше релаксацията на писателя и така и не стигаше до самия край, защото душата му просто напускаше своите очертания и започваше да странства... От векове той знаеше, че физическата релаксация подпомага психическата и поради тази причина той я правеше много често...

ЗА МАЗОЛИТЕ(по ръцете) И СЪЛЗИТЕ!

Не е важно в какъв свят живееш, важно е какъв свят живее в теб! 

Днес(25.07.2013г.) отново имахме честа Да сме Живи и да се Събудим, да Продължим И завършим Делото Което подехме. Извинявам се, че ми е трудно да Пиша В трето Лице, защото аз по принцип Работя сам или само нареждам, какво да се Свърши.

Обаче днес мазолите Ни, потта(ни) и сълзите в Очите на г-н Тодор Велинов Бяха Истинска Гаранция за Труда ни. Един Безкористен и Чист Отдаден труд За каузата под наслов "С Вяра в Доброто".

По Закона За Привличането и Милостта на Прекрасните хора Се събраха Парите за да бъде платен Тока. Изненадите не свършваха само с Тока, Дойте и Телевизора в стаята на Човека за когато тази седмица се говори в Медиите, вестниците...А местните бюлетини даже не си направиха труда да направят, каквото и да било...

Денят беше прекрасен, слънчев и ПОДХОДЯЩ ЗА ДОБРИ ДЕЛА!

БлагоДаря на Всички хора, които се отзоваха с каквото могат. За мен е истинска Чест да Бъда Част(от цялото), с Познанията си, Страстта си, Желанието си и най-вече с Действията си, които допринасят за каузата...Е, искам да нахраня и тези дето не харесват това, което правя или Правим...Но какво от това! МЕН МЕ ИМА, НАС НИ ИМА И СМЕ ТУК И ПРОСО ГО ПРАВИМ, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАМЕ с малките душици, които ги има и не обръщат внимание на Действието ми/ни.

Аз съм Христо от Лясковец, и участвам с какъвто ресурс разполагам за да помогна. Направете го и вие!

И с това Изненадите не Свършват...Аз заявих, днес пред г-н Велинов, че Аз лично ще започна възстановяването му, като терапевт. Изчаквах само да свършим НАЛЕЖАЩОТО за да започна и другото с което мога да бъда от полза... Та аз завърнах толкова много НЕБЛАГОДАРНИ ХОРА, от "онзи свят" и не получих нищо в замяна, че тук Човека, който РАЗЧУВСТВАХМЕ С ЖИВИТЕ си и ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ...ли няма да помогна!

P.S.:заставам зад всяка една моя дума!

 Само за един час този материал беше поместен в писателската ми страница във фейсбук  и беше видяна над 378 пъти...

"Утрото на един... нов живот."

“Лети, лети, лети...детски спомен жив,
Връщам се отново в онзи чуден свят...”

Когато мъжкото и женското начало се  събра в един следобед се „проектира“ нова поява на следваща душа. След още 9 месеца се  роди едно момченце с такъв плам в очите и буйни къдрави коси. Както хиляди други живи същества и то докато се научи да ходи пада хиляди пъти, но не се отказва от стремежа да лети, нищо, че не можеше да ходи...Прощъпулника  беше спуснат докато отчиташе крайната фаза на прохождане! Следваща стъпка тичането!

„Олеле майко, ужас за всяка майка, когато детето се затича към произвола на съдбата...“

Имах чувството, че много време продължи това мое детство съпътствано с много грешки и стотици разочарования. Но въпреки това желанието за живот се усилваше с всяка измила крачка. С времето се появиха и хиляди въпроси, на които отговорите бяха „толкова“ очевидни, но аз държах специално на мен да ми се дадат отговорите и да ми се обяснява.

Бавно и мъчително познанието идваше към мен, защото нямаше достоен авторитет на тази земя в лицето на който и да е било човек да бъде мой учител. Това не беше его, това беше просто спомен! Нямаше на какво да ме научат тук, но търсех човек(под дърво и камък) д ами помогне да си спомня „кой съм аз“.

Странно е било за мнозина как ръста с незабележимите ми цели и стремежи...Не защото аз ги криех, не напротив, а защото виждах, как това беше неприемливо. От тогава се появи това усещане за „не показване“ на нещата ми докато не ги сътворя...след това си говорете не ми пречите... Тогава също така разбрах за  вливането на гени, които носят послание: „Утрото на един... нов живот.“

Времето прие единственото предизвикателство да ми съдейства, стихна за миг и просто ми показа, че трябва да спра да търся вън от себе си, а да се обърна навътре. Заблудата от външното търсене беше останало от детския свят, но това е само привидно. Майката природа приема всеки за свой ученик нищо, че тя го ражда научен. В човешките училища  има нещо, което по задължение ни карат да учим без нуждата от „нужда“ да го знаем. Така времето вместо да бъде използвано академично бива изнесено и загубено на ученическата скамейка.

Прехода между дете и ученик така и не настъпи. Може би това да ме е „съхранило“. Пробуждането беше процес приличаш на разваляне на старото и градеж на новото. Странно ми беше дали имахме време да разваляме, а да изграждаме? Диктовката на времето се превърна от абстрактно понятие към духовност. Изпълняване без съпротива, създаваш и вървиш. Докато си припомняш „кой си“ се учиш и продължаваш напред.

Странен завет си мислех, че ме беше навестил, но това е нещо, което съществото ми ми се беше върнало за да довърши. Живота има само едно предназначение – да се живее! Така през всичките стадии на животинската еволюция мишка-страх, лисица-лъжа, вълк-злоба, преминах за да стигна до Орела, Дракона и Змията! Това беше част от обучението ми за пресъздаване  на тази реалност от която имах нужда, нищо, че беше невидима. Които можеше да види и без очи, сърце побиращо много събития-разочарования, болка които се смесват със съставката любов и рециклираща ги за нов кредит на живот и добро отношение: човечност, обич и състрадание.

Въпреки, че хвърчилото беше заменено с науката за звездите, а бягането след топката с медитация и писане, живота си продължаваше. Нямам особено мнение за това, че съм различен от останалите, но за мен е чест. Може би ярко се откроявам но пък съм себе си...

Писането дойде за да ме освободи от вътрешните ми противоречия, които ми се образуваха от несподелеността... Бях донор сам на себе си. Вярно, е че ми се връщаше доброто през иглено ухо, но аз не се отказах от това което правя. Поех много „ножове“ по гърба си, но съм горд потребител на живота си. Не се вписвам в този град, но съм тук наблизо. Тук съм!

И това лято няма да излизам в  стандартна „отпуска“(демек да не правя нищо), но пък прочетох много книги. Запознавам се с много хора, наслаждавам се на храната, ползвам слънчева вода и правя прекрасна любов. Но...

...често заменям писалката с хвърчило и се рея. Въпреки, че то не подлежи на програма на управление, то се рее свободно в кръгозора на живота.

"Най-добрият начин да нагласиш на фокус живота си е никога да не поставяш въпросителна там, където Бог е поставил точка."

                                                                                                             Джон Мейсън