Грешния Ъгъл на Огледалото!

          Когато бях Беден автор и нямах дори пари за лист и химикал(или молив), се възползвах от всеки такъв на пътя ми без да подбирам... някак апетита ми за писане беше Много голям.

Към днешна дата няма(17.12.2013г.), как да искам да се върне онова време в което нямам нищо. Единственото, което съм си пожелал още в самото начало е да бъда жив и здрав за да засея онова, което съм преценил, че може да се превърне в стойност след узряване и да даде на човечеството онова от което имат нужда. И после да мога да обера класовете на своя труд за да остана в историята на света, не само на България. Никога не съм си мислил, че за да се появя на бял свят ще ми требва пазарен дял на акулите. Ами като са толкова Тъпи тия „акули“, аз прецених, че мога да се придвижа много по-бързо по суша(т.е. да слушам интуицията си и да пусна някой от книгите си свободно-нито аз ще „спечеля“ нито те ще се облажат от труда ми!!!). Това е интуитивна стратегия от типа: Дай за да си приет!

Дори вчера когато правихме новогодишни играчки с цел за събиране на средства за да подпомогнем бедните деца на Горна Оряховица от организацията в която съм член „С вяра в доброто“, чух как една жена каза за мен. Аз знам за теб от много отдавна. Дори когато се представи като Христо от Лясковец, когато влезе за първи път аз вече бях чела твои неща в нета и много исках да се запознаем. Една моя приятелка ме насочи към твоите книги и разсъждения, а сега те виждам на живо.

Много често  чувам вече такива неща и някак ми е „усмихващо“ въпреки, че не това е целта на занятието ми... Самия устрем не искам да го споделям за къде съм тръгнал, защото това касае мен и близките ми(до някаква степен), но аз съм тук и творя... Обвиняват ме „хорица“ в нета, че съм бил графоман(това е човек пишещ безцелно, буквално бълващ писаници за лично удоволствие). Не, че толкова се вълнувам, какво говорят за мен хората, но щом  може да ми сложат и още един етикет от хилядите това е добре... Останало е местенце и за тях да се закачат за плочата и да дадат своя принос към тълпата. А дали съм Графоман или Грамофон ми е все тая... Важното за мен е това, което правя, а какво е важно за другите за мен не е важно...

Още когато започнах да вървя по този писателски път знам, че  няма да ми е леко... ха, та това беше крива настройка. С времето промених своята настройката и осъзнах, че не съм „специален“ но не съм обикновен. По скоро разбрах, че съм упорит и вплел желание и страст в диханието си съм стигнал до фаза в която повечето време от живота си съм се занимавал с писане и обособяване на мирогледа ми. Много се радвам, че мога да споделя и друго. Мърка – жената която обичам знае, какво е да е близо до човек като мен. Тя ме усеща, тръпне, подтиква и дори изтърпява изпепеляващата ми страст докато се любим(18+). Това е изключително събитие... за това не бих искал да си спомням за онова време в което нямах нищо – дори собствената си обич към самия себе си.

Явно ъгъла на огледалото до този момент в който съм се вглеждал не е бил моя ъгъл. Оказах се много повече от това, което се опитваха да ми вменят околните. Ха сега да ви видя „другарки и другари“!

Оказах се Христо от Лясковец... потомък от рода на човечеството не на хорицата!

От благотворителния базар си откупих картина!

Откупих от Блакотворителния базар организиран от нашата организация "С вяра в доброто" тази картина(керемида), С която буквално поисках от съдбата Дом и уют в него и заедно с Любимите ми хора да сме Подслонени в Него...

Заедно с това Осъзнавам Следното: "Макар и живота да не е опакован с панделка, той е подарък."

христо от лясковец

С малка Шапка и големи Сърца!

По-добре бъди на хората в устата, отколкото в краката!

Клеопатра, Йована, Никол, Димитър, Данислав, Кристияна и Джани днес ни показаха, какво са сътворили от само себе си.

Първо малко пред история:  Наскоро преди няколко дни на 05.09.2013г. с „Вяра в Доброто“ се организира концерт в помощ на Данчо. Човек пострадал от лекарски грешки и некомпетентност + неговото заболяване е станала една каша, която го приковава в инвалиден стол. На този концерт бяха поканени БГ- Поп и Фолк изпълнители за да пеят с цел набиране на средства за подпомагане събирането на сумата за операцията на Данчо.

На самия концерт са били и малки деца, където просто са видели, какво са направили малко по-големите и просто са се възпламенили. Веднага малката Клеопатра се сетила, че и с нейните приятели могат да направят същото и просто го направили пред блока където живеят.

Въпреки, че децата се сблъскали с недоверието и подозрението на възрастните

не се отказали и продължи ли да правят волната си програма, и каквото си замисли да покажат. Имало и мигове когато хората дори просто ги подминавали с насмешка, защото едни „деца“ просто искат, но възрастните не ги разбират. 

Малката Клеопатра разказа пред мен, че хората чисто и просто не им повярвали. Дори другите деца се обадиха, че всички, които са ги подминавали буквално са „нямали сърца“. Тогава ги попитах: „Ти сигурна ли си, че те нямат сърца, или просто не искат да дават нищо на вас?“ А, Клеопатра каза, че и двете са верни в случая. Също така допълни, че хората, които не дават пари за тяхната благотворителност са си мислили, че ще съберем парите и ще ги похарчим. Това за пореден път показва, колко не вярват хората на децата!!!

Попитах я също: „Дали от начало са изпитвали някакъв страх или притеснение относно инициативата им и дали въобще ще им повярват?“

Клеопатра, каза, че никога не е имала съмнения и нейните приятели я подкрепиха в хор. Дори са си направили клип защото са взели пример от Нас по-големите, които се опитваме всячески да направим от нищо-нещо! Тя каза още, че в клипа задружно са си сложили ръцете една върху друга и също задружно са си казали: „Да помогнем на Данчо“.

„Уникално е. Аз съм изумен от тези малки душици, които просто са последвали един пример...Пример достоен за уважение. Всеки дръзнал да го извърви този път получава вътрешно удовлетворение и радост от посветеното време. Бедните душици не могат да го разберат това – изразих възклицанието си.“

„Колко време ще ви е необходимо за да продължите своята инициатива – ги попитах аз?“ Не знаеха, но са готови да продължат!!!

„Пречи ли ви на детството – продължих с въпросите си аз?“

„Не. Ние се забавляваме докато правим всичко това, защото знаем, че е за Данчо!“

„Как се чувствате от всичко това, което направихте до сега за Данчо?“

„Горди – в задружен глас го казаха всички.“

„Вие общо колко деца сте, които правите всичко това?“

„7 сме.“

„Вие задружни ли сте?“

„О, да. Задължително!“

„Сами си измислихте програмата. Да падате, да ставате. Да си обелите колената?“

„Да, да. Нали юнак без рана не може.“

„И въпреки всичко сте успели да направите нещо?“

„Да.“

„А, нещо да кажете, какво мислите да правите за напред, ако не е тайна?“

„Сега мислим да боядисваме камъчета и да ги продаваме на някаква масичка и с този наш труд да съберем пари за Данчо.“

„В какъв цвят мислите да ги боядисате и защо искате да ги боядисате?“

„Искаме да бъдат разноцветни, шарени, да имат мотиви от България. И можем да напишем на тях Данчо. А на някои определени от нас камъчета ще има в срички изписано името на Данчо.“

„Защо се спряхте на камъчетата, като се има в предвид, че можеше да са копчета, пръчки?“

„Да, можеше, но те не са така здрави, както камъка и както искаме Данчо да оздравее.  Камъка според нас е символ на здравето и здравината.  Някой пръчки просто нямаше да отговарят на идеята ни за Данчо!“

„А вие от къде знаете, че камъкът е най-здравото нещо?“

„Той трудно се чупи и ние знаем, че това е сила.“

„Искате да кажете, че тези камъчета ще ги използвате за благотворителност, а не да наранявате хората?“

„Не, за нищо на света.“

Благодаря ви, деца!

ЗА МАЗОЛИТЕ(по ръцете) И СЪЛЗИТЕ!

Не е важно в какъв свят живееш, важно е какъв свят живее в теб! 

Днес(25.07.2013г.) отново имахме честа Да сме Живи и да се Събудим, да Продължим И завършим Делото Което подехме. Извинявам се, че ми е трудно да Пиша В трето Лице, защото аз по принцип Работя сам или само нареждам, какво да се Свърши.

Обаче днес мазолите Ни, потта(ни) и сълзите в Очите на г-н Тодор Велинов Бяха Истинска Гаранция за Труда ни. Един Безкористен и Чист Отдаден труд За каузата под наслов "С Вяра в Доброто".

По Закона За Привличането и Милостта на Прекрасните хора Се събраха Парите за да бъде платен Тока. Изненадите не свършваха само с Тока, Дойте и Телевизора в стаята на Човека за когато тази седмица се говори в Медиите, вестниците...А местните бюлетини даже не си направиха труда да направят, каквото и да било...

Денят беше прекрасен, слънчев и ПОДХОДЯЩ ЗА ДОБРИ ДЕЛА!

БлагоДаря на Всички хора, които се отзоваха с каквото могат. За мен е истинска Чест да Бъда Част(от цялото), с Познанията си, Страстта си, Желанието си и най-вече с Действията си, които допринасят за каузата...Е, искам да нахраня и тези дето не харесват това, което правя или Правим...Но какво от това! МЕН МЕ ИМА, НАС НИ ИМА И СМЕ ТУК И ПРОСО ГО ПРАВИМ, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАМЕ с малките душици, които ги има и не обръщат внимание на Действието ми/ни.

Аз съм Христо от Лясковец, и участвам с какъвто ресурс разполагам за да помогна. Направете го и вие!

И с това Изненадите не Свършват...Аз заявих, днес пред г-н Велинов, че Аз лично ще започна възстановяването му, като терапевт. Изчаквах само да свършим НАЛЕЖАЩОТО за да започна и другото с което мога да бъда от полза... Та аз завърнах толкова много НЕБЛАГОДАРНИ ХОРА, от "онзи свят" и не получих нищо в замяна, че тук Човека, който РАЗЧУВСТВАХМЕ С ЖИВИТЕ си и ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ...ли няма да помогна!

P.S.:заставам зад всяка една моя дума!

 Само за един час този материал беше поместен в писателската ми страница във фейсбук  и беше видяна над 378 пъти...