Challenge2020!

                                                   Предизвикателство 2020

Много дълго време измина от как исках да имам собствено капково, но... все нещо не ми се „получаваше“ в мислите. Явно не достатъчно съм бил наблюдателен, за да „видя“ в съзнанието си всички детайли и да мечтая по-смело за него. Преди години, когато бях още „дете“ забелязах в себе си художествените си интерпретации, които първо наблюдавах и после възпроизвеждах. Така, да. Но не и да седна просто да си представя да рисувам нещо по „фантазия“... Сякаш фантазията ми беше запазена за други по смислени неща. Сега се смея на това, но тогава така съм мислил и действал или просто кръгозора ми е бил „слаб“ или къс!... Нищо не бе толкова трудно когато го разделих на малки части... а това е само една малка част от моето лично Предизвикателство2020, което се оказа факт след толкова време, но само когато го следвах „стъпка по стъпка“ - сега! Така всеки ден правех малки крачки, които ме доближиха до целта! И на 02.05.2020 всичко това е вече факт!

Факт е! Имам го в градината си. То е „задвижено“ от идеята за спомена от „онова

време“, което отмина на качествения продукт - домат, произведен на спокойствие от баба и дядо, без кой знае колко стрес и агресивно наторяване. Плюс интелигентното напояване, което спестява моето време, не хаби излишно вода, която да е „потъваща“ в почвата „просто така“. Също така се оказах  прав (за себе си), че за пълноценната ми работа в градината само военна мрежа - покривало би ме „спасила“. След като я купих установих, че тя наистина ме спасява - буквално от насекомите, които така върло ми влизат в обсега...когато се изпотя и „веднага“ на мига долитат някакви от някъде. Защо така не „долиташе“ голяма купа сладолед когато си я представям?!

С браточеда Митко-Гарипа!

Благодарение на братовчеда, които е сам жив гении на оранжериите си, в които има и капково, което си е направил сам... и казва, че неволята го научила на всичко... обсъждахме моята мечта дълго време, докато му правя процедури на ходилата заради диабетната му полиневропатия. А когато я изговарях мечтата си - потръпвах от радост, защото много исках сега баба и дядо да могат да видят, как се експлоатира тази земя, която не взеха със себе си, когато си отидоха от този свят. А и ми липсваше много лютеницата, която те правеха. Е, няма да скрия, че сега когато всичко това е просто факт, мисля, че биха се гордели с качеството на подобряване на всичко, което аз експлоатирам. 
Понеже през последните 4-5 години това се появи като вътрешен прочит в мен на тази идея, отлагах я, за да уча в Колежа в София (но тя не изчезна от съзнанието ми). После последва Тайландската ми специализация, за да стигна моята висота на терапевт и едва чак сега. Но сега през 2020г. с тоя прословут вирус “COVID-19”, които буквално сполетя човечеството и принудителната карантина в къщи по целия свят, не подмина България. Оказах прав. Добре, че учех преди това и завърших и изтеглих този проект за сега 2020. Сякаш бях последния випуск на Колежа, които бе на живи държавни изпити и получи хартиена Диплома, а не в pdf...

Та оказах се в един особен замисъл, след като го видях завършено. Можех да имам

пари (които да искам да инвестирам), можех да имам мечта (идея, която да види бял свят), но до сега нямаше кой да ми съдейства, за тази реализация и да я изпълни. Това е минало, но сега се замислям, каква полза от парите, ако наистина няма човек с умения за реализация им. Освен това, трябва да го е правил, а да не е като мен „гледал“ как „се прави“. Така не става-явно! Така стана, че платих повечето неща за капковата система, а размених труда на братовчеда за моите качествени Рефлексо-терапии за заболяването му. Имаме качествена размяна... но труда, потта и гърча докато го направим си отне и един цял ден... голямо гъзурчене, голямо нещо си беше... 

Нямах търпение да го пуснем за да го видя най-накрая как капи това капково... Видях го, насълзиха ми се очите и казах, гласно, че това е още една моя мечта, която успях да реализирам без да подценявам, работата си на Терапевт, който търсят всеки ден. И това бе още една от причините, да механизирам напояването, за да може и родителите ми сами да го правят отвъртайки кранчето, а не опъвайки маркучите и хабейки по-голямо количество вода. Докато си пият кафето навън в градината, само с отварянето на кранчето, могат да бездействат... Но от цялата работа знам едно: все някой трябва да „рискува“, да го измисли, да го направи, за да може да го ползват и други. Така е устроен света. Някой трябва да спечели за първи път състезанието, за да могат и други да се запишат да участват след това. След време на многобройното му ползване никой няма да се сети, че ако аз не съм заделил средства, все още щяхме да сме с напояването в 18-ти век...

А това дали е шега „от горе“ не знам, но на другия ден в неделя(03.05.2020), такъв

дъжд се изля от сутринта, че „язък“ ми за капковото старание! Но ме усмихна, защото е част от живота и за другите да могат да им се напояват градините обилно!!!

...Растителния свят, на глед тъй "кротък", примерен, самовглъбен, сякаш изпълнен със съгласие, мълчание, покорство, всъщност най-яростно и упорито се бунтува срещу съдбата(си). И ако за нас хората е трудно да "открием" кой от великите закони, на които се подчиняваме, ни тежи най-много, за растението (в саксия) съмнение няма - това е законът "обрекъл" го на неподвижност от раждането до смъртта(му)... За това ние хората докато "разпиляваме" суетно усилията си, то прекрасно знае срещу какво да въстане най-напред! И енергията, с която преследва своята "фикс-идея", която се надига от мрака на корените(му), за да се организира и разгърне великолепието на цветовете му, представлява несравним спектакъл! И само така успявам да видя плодът му – Домат!

…И между другото всички искат да усетят уханието на цветята ми, и да ги погледат - любувайки им се, но малцина са тези, които биха си цапали ръцете за да ги засадят - като мен... същото и с разсада домат! И колкото повече „опознавам“ хората, толкова повече за-обичам растенията и те получават по-голямата част от вниманието ми, а след това са книгите, които чета.

Първият признак, че съм на прав път, бе, когато хората около мен започнаха да ме питат защо работя толкова усилено. Казваха често подмятайки ми: „Вече не те виждаме”, „Какво ти се случва?”, „Вече нямаш време за нас” „Не те виждаме“ и още - куп празни приказки. Говореха така само защото виждаха, че се отдалечих от всеки и всичко в името на нещо, което искам в живота си.

Когато поемах по пътя на живота си бях прочел, че много хора ще се опитват да ме

убедят, че не си заслужава. Някои ми казваха-направо, че е невъзможно. Но, само аз знам, че си Струваше! И бе Възможно! И е важно за мен! Така хората около мен станаха „по-критични“ към новата ми концентрация и фокус. Това се случи на мен, но бях подготвен за него, защото: аз съм  единственият, който се е променил изживявайки всичко описано, така че очаквах споменатото...

От един начинаещ в тази област: 
Христо от Лясковец-Христов!

(край на първа част)

Walkmaxx,GRADINAрството и (с)писането...

И взех да PROзирам, че мога да бягам колкото си искам от съдбата си... А, тя милата няма да си прави труда да ме гони, разбрах, че тя си ме чака Търпеливо, и накрая винаги ми прави услуга. Защото ние най-често получаваме не това което искаме,а онова от което всъщност имаме нужда!

Когато започнаха да ми липсват не точно бабите и дядовците, а това с което сме ги запомнили...И те са си имали грижи и своите тайни поражения и несполуки, но най-често ние не сме подозирали дори, че ги имат... но въпреки това са ни съдействали нищо, че кръвното им е било високо и ги е приковавало на легло, алкохола ги е парализирал тотално и сме се страхували да не сбъркаме, когато говорим с тях, за да не ни накажат, за няма нищо. И все пак някой детайли липсват... един от тях беше, че се грижеха за „страшно“ много неща и едно от тях беше градината от която се хранехме поколения и сезоните които го позволяваше. А ние като безгрижни деца, отивахме откъсвахме от градината това, което е най-ни харесва без да се съобразяваме, че нямаме никакъв принос към произведеното, но си мислехме, че всичко ни е позволено...Вече това изчезна и ако не възродя някои неща,всичко буквално и ще бъде загубено!!!

Изминаха вече години от как нямам села и баби и дядовци, но признавам си, някакви семенца са „се съхранили“ и са били загнездени в мен, до мига, в който пожелах тази година 2016г, да реализирам (по)знание(то), което само съм гледал и мислел,че е ‚фасулска‘ работа...

После...някъде м/у другото се запознах с Филип Кирилов от Сдружение Тринога, някъде м/у другото чух и за Мартин Ганев, които споделя на един „Форум Здраве“ през 2012г., за едно изследване на учени, които казват, че хората, които са в пряк контакт със Земята, докосват бактерия която я има навсякъде, а тя на свой ред активира хормона на щастието-Серотонинът. А той пък пряко влияе на нашата силна и здрава имунна система и от там всички процеси. Дали когато ходим боси не си даваме на тялото това, от което го лишават всички подметки. Силната имунна система и мисловна с-ма променят отношението ни към начина, с който отглеждаме храната си. Освен това спомена, че в така наречена селска среда няма депресирани хора, защото работя със Земята, а в градската среда е пълно с липса на това действие и депресирани хора... явно в „градската среда“ нещо куца в усвояването на хормоните и техния контрол. Откъсването от нашата същинска среда дава противоположно отражение на нашия първичен ТАКТ на живот. Което пък се отразява на нашата ДНК. И вместо да вървим по спиралата наГОРЕ,ние слизаме все по наДОЛУ. След това се докоснах за малко и то в определени детайли до Антропософът Рудолф Щайнер(Антропософията, наричана още духовна наука от създателя си Рудолф Щайнер, представлява опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. Щайнер дава определението „наблюдение на душата чрез научна методология“. Според Рудолф Щайнер на всеки от трите основни душевни процеса (мислене, чувства и воля) съответстват и определена степен на съзнание. Антропософията има за цел да изведе динамиката на отношенията между човека и духовния свят. Рудолф Щайнер споделя със своите последователи, че антропософията е такъв път на познанието, по който духовните сили на човешкото същество биха могли да навлязат всред духовните сили на космоса.), който говори за биоземеделието и т.н..(няма да преразказвам всичко тук). Създадох си BI00 течна тор от копривата, която буквално запазва плода, зеленчука и листата му... Освен това наторява(м)х земята с нея... и т.н..не издавам всички тайни на успеха, но пък генерирах в комшиите завист, защото: „много знаят“, но „знанието“ им е старо и не е адаптивно в сегашното време, което не отговаря нито на силата на Слънцето-което пърли всичко под него, нито достатъчността на водата, като влага за да функционира всичко-дава резултат. Което респективно заличава добивите им, и това което помнят от едно време, какво са брали и произвеждали, вече няма да е така-по никакъв начин. За това експериментирах с капковото напояване, за да видя и докосна със собствените си сетива, кое как става и защо. И става, когато има грижа, внимание и още нещо... като малко лудост!

През годините съм чел за хора, които говорят на цветята, дърветата, плодовете и зеленчуците и животните... а ние хората спряхме да общуваме, защо ли?! Натрапваха ми, сочейки ги с пръст, че не са „добре“, но всъщност те насочват вниманието си, желанията си, енергията си и страстта си към нещо, което ги усвоява и разсцъфват от смисъла вложен в тях, след това(а другите само се присмиват).Не е като хората да искат и още и още и все да не им стига-за жалост. Е, щом няма коя да поема любовта ми, която генерирам и излъчвам, то тогава AGRO-разделът веднага пренасочи нещата за получаване с друго клеймо-Природата. Както в REIKI-когато не лекуваш себе си или другите просто „се изцеди“ и дарявай енергията си, на Майката Земя. И пак се върнах от където тръгнах... Природата. Там започна моето пътуване, обучение и осъзнато движение през далечната 1993-1994г.. Живота е една симбиоза и кръговрат...

Животът винаги си проправя пътя(към мен), по който пътуват (иначе) сълзите (ми), усмивките(ми) и спомените(ми)...свързани с него!

Това, което са гледали нашите баби и дядовци в своите градини с колкото се може повече Любов и по-малко наТОРяване, сега се опитват да ни го пробутват с думата BIO или ОRGANIC-отвън. Правилната дума е ПриРóДни Продукти и всичко друго е някаква бутафория, която се опитват целенасочено да изместят, работата с повече обвита интелигентност и многозачатъчност. Но всичко е толкова просто, но не е за мързеливи чантаджий... които само „работят“ с един пръст...

И така стигнахме до сандалите на Walkmaxx. Изтървах две промоции, които се подвоумих и те свършиха... но пък съзрях трета и веднага ги поръчах. Когато дойдоха, веднага ги обух и понеже си обещах, че дойдат ли ще се кача за едно „бойно кръщене“ до манастира-пресечена местност. Веднага-просто го сторих. И, о Боже! Не можех да позная тялото си. Не получих онова натоварване в коленете, кръста, глезените и гърба... които очаквах-обаче. Не мога да го отрека. Заедно с разходката си, снимах клипче как ги нося, разтъпквам, радвам им се и бера коприва...Тук можете да го видите. А от страницата на Walkmaxx, като им го пратих, те го качиха ха стената си...във facebook. Когато съм впечатлен от нещо няма как да не го споделя с хората, защото е достъпно и действа...

Така за това много рязко се отдадох на градинарство, ходене, правене на масажи с новата програма за абонаменти и по-малко писане и стоене пред екрана. Любувам се на Живота си. Това което изчетох като информация тази година исках да видя как действа на практика. Действа си-определено. Направих поредно 45-то предаване в телевизията с Миро и там занесох една малка част от продукцията(в чиния), която исках да покажа нагледно, защото много хора само философства, а всъщност нищо нагледно и практично не могат да покажат. Предаването беше със заглавие: "Назад към ПриРóДАТА (сиреч отиване при-Родáта-там където сме си като у дома сред тях/нея). Има го в канала ми в YOUTUBE.COM

Най-вероятно това е още една бръмка към щастието ми(връзката със Земята-не само разхождането в гората), което ми е убягнало и рязко се наложи да се завърне като живителен сок. Снимам повече клипове и ги качвам тук в сайта си “Drop by Drop”. Така, че там също можете да надниквате. А, по-големите клипове ги качвам директно в канала си, защото сайта ми не ми ги качва. Окуражавам се сам през цялото време, защото знам, че светът е пълен с безделни критици! И щом на този етап е така, значи е добре дошло. Не му се съпротивлявам. И го живея, крачейки-животът!

И някъде м/у другото преоткрих плуването, което беше секнало за последните 6-7г. Така започнах отново да плувам, ходя на масаж и правя любов. Мечтаната ми комбинация и успех в живота. Тези три неща-какво повече ми трябва!

Хората крият зад „блясъка си“ всичко, което липсва в душите им...Запомнете го, за това нямам опция „блестене“!