Challenge2020!

                                                   Предизвикателство 2020

Много дълго време измина от как исках да имам собствено капково, но... все нещо не ми се „получаваше“ в мислите. Явно не достатъчно съм бил наблюдателен, за да „видя“ в съзнанието си всички детайли и да мечтая по-смело за него. Преди години, когато бях още „дете“ забелязах в себе си художествените си интерпретации, които първо наблюдавах и после възпроизвеждах. Така, да. Но не и да седна просто да си представя да рисувам нещо по „фантазия“... Сякаш фантазията ми беше запазена за други по смислени неща. Сега се смея на това, но тогава така съм мислил и действал или просто кръгозора ми е бил „слаб“ или къс!... Нищо не бе толкова трудно когато го разделих на малки части... а това е само една малка част от моето лично Предизвикателство2020, което се оказа факт след толкова време, но само когато го следвах „стъпка по стъпка“ - сега! Така всеки ден правех малки крачки, които ме доближиха до целта! И на 02.05.2020 всичко това е вече факт!

Факт е! Имам го в градината си. То е „задвижено“ от идеята за спомена от „онова

време“, което отмина на качествения продукт - домат, произведен на спокойствие от баба и дядо, без кой знае колко стрес и агресивно наторяване. Плюс интелигентното напояване, което спестява моето време, не хаби излишно вода, която да е „потъваща“ в почвата „просто така“. Също така се оказах  прав (за себе си), че за пълноценната ми работа в градината само военна мрежа - покривало би ме „спасила“. След като я купих установих, че тя наистина ме спасява - буквално от насекомите, които така върло ми влизат в обсега...когато се изпотя и „веднага“ на мига долитат някакви от някъде. Защо така не „долиташе“ голяма купа сладолед когато си я представям?!

С браточеда Митко-Гарипа!

Благодарение на братовчеда, които е сам жив гении на оранжериите си, в които има и капково, което си е направил сам... и казва, че неволята го научила на всичко... обсъждахме моята мечта дълго време, докато му правя процедури на ходилата заради диабетната му полиневропатия. А когато я изговарях мечтата си - потръпвах от радост, защото много исках сега баба и дядо да могат да видят, как се експлоатира тази земя, която не взеха със себе си, когато си отидоха от този свят. А и ми липсваше много лютеницата, която те правеха. Е, няма да скрия, че сега когато всичко това е просто факт, мисля, че биха се гордели с качеството на подобряване на всичко, което аз експлоатирам. 
Понеже през последните 4-5 години това се появи като вътрешен прочит в мен на тази идея, отлагах я, за да уча в Колежа в София (но тя не изчезна от съзнанието ми). После последва Тайландската ми специализация, за да стигна моята висота на терапевт и едва чак сега. Но сега през 2020г. с тоя прословут вирус “COVID-19”, които буквално сполетя човечеството и принудителната карантина в къщи по целия свят, не подмина България. Оказах прав. Добре, че учех преди това и завърших и изтеглих този проект за сега 2020. Сякаш бях последния випуск на Колежа, които бе на живи държавни изпити и получи хартиена Диплома, а не в pdf...

Та оказах се в един особен замисъл, след като го видях завършено. Можех да имам

пари (които да искам да инвестирам), можех да имам мечта (идея, която да види бял свят), но до сега нямаше кой да ми съдейства, за тази реализация и да я изпълни. Това е минало, но сега се замислям, каква полза от парите, ако наистина няма човек с умения за реализация им. Освен това, трябва да го е правил, а да не е като мен „гледал“ как „се прави“. Така не става-явно! Така стана, че платих повечето неща за капковата система, а размених труда на братовчеда за моите качествени Рефлексо-терапии за заболяването му. Имаме качествена размяна... но труда, потта и гърча докато го направим си отне и един цял ден... голямо гъзурчене, голямо нещо си беше... 

Нямах търпение да го пуснем за да го видя най-накрая как капи това капково... Видях го, насълзиха ми се очите и казах, гласно, че това е още една моя мечта, която успях да реализирам без да подценявам, работата си на Терапевт, който търсят всеки ден. И това бе още една от причините, да механизирам напояването, за да може и родителите ми сами да го правят отвъртайки кранчето, а не опъвайки маркучите и хабейки по-голямо количество вода. Докато си пият кафето навън в градината, само с отварянето на кранчето, могат да бездействат... Но от цялата работа знам едно: все някой трябва да „рискува“, да го измисли, да го направи, за да може да го ползват и други. Така е устроен света. Някой трябва да спечели за първи път състезанието, за да могат и други да се запишат да участват след това. След време на многобройното му ползване никой няма да се сети, че ако аз не съм заделил средства, все още щяхме да сме с напояването в 18-ти век...

А това дали е шега „от горе“ не знам, но на другия ден в неделя(03.05.2020), такъв

дъжд се изля от сутринта, че „язък“ ми за капковото старание! Но ме усмихна, защото е част от живота и за другите да могат да им се напояват градините обилно!!!

...Растителния свят, на глед тъй "кротък", примерен, самовглъбен, сякаш изпълнен със съгласие, мълчание, покорство, всъщност най-яростно и упорито се бунтува срещу съдбата(си). И ако за нас хората е трудно да "открием" кой от великите закони, на които се подчиняваме, ни тежи най-много, за растението (в саксия) съмнение няма - това е законът "обрекъл" го на неподвижност от раждането до смъртта(му)... За това ние хората докато "разпиляваме" суетно усилията си, то прекрасно знае срещу какво да въстане най-напред! И енергията, с която преследва своята "фикс-идея", която се надига от мрака на корените(му), за да се организира и разгърне великолепието на цветовете му, представлява несравним спектакъл! И само така успявам да видя плодът му – Домат!

…И между другото всички искат да усетят уханието на цветята ми, и да ги погледат - любувайки им се, но малцина са тези, които биха си цапали ръцете за да ги засадят - като мен... същото и с разсада домат! И колкото повече „опознавам“ хората, толкова повече за-обичам растенията и те получават по-голямата част от вниманието ми, а след това са книгите, които чета.

Първият признак, че съм на прав път, бе, когато хората около мен започнаха да ме питат защо работя толкова усилено. Казваха често подмятайки ми: „Вече не те виждаме”, „Какво ти се случва?”, „Вече нямаш време за нас” „Не те виждаме“ и още - куп празни приказки. Говореха така само защото виждаха, че се отдалечих от всеки и всичко в името на нещо, което искам в живота си.

Когато поемах по пътя на живота си бях прочел, че много хора ще се опитват да ме

убедят, че не си заслужава. Някои ми казваха-направо, че е невъзможно. Но, само аз знам, че си Струваше! И бе Възможно! И е важно за мен! Така хората около мен станаха „по-критични“ към новата ми концентрация и фокус. Това се случи на мен, но бях подготвен за него, защото: аз съм  единственият, който се е променил изживявайки всичко описано, така че очаквах споменатото...

От един начинаещ в тази област: 
Христо от Лясковец-Христов!

(край на първа част)

Слуга на Капката!

Капка по капка!(ябълкова градина от добрини)

Преди 5-7г.(2008г.) ми предложиха една идея. Понеже всяка сряда правех безплатни процедури-масажи къде на цяло тяло, къде на ходилата. И в знак на това не получавах нищо и хората се чудеха „дали съм добре“. Кой в днешно време правел такива неща безплатно? Но да продължа с идеята си. Та за всяка своя добрина към хората, която правех, трябваше да я маркирам с една ябълка на дървото което направих и стоеше в офиса ми. Там бях изрязал едно кафяво дърво от гланцово блокче и от още три различни цвята(червен,жълт и зелен) правех малки ябълки. Изглеждаше доста „детско“, щото сигурно „големите“ пораснали деца не правеха така. На мен не ми пукаше, кой какво прави, а беше важно какво можех да правя аз в този миг. И така от празно дърво с течение на времето се напълни толкова много, че се наложи да правя втори трето и т.н.... „маса добринки“ извърших. Та в този ред на мисли „от нищото“ се появиха три дръвчета осеяни с ябълки. Нямах си и на идея, какво означаваше всичко това, но ми доставяше неописуемо удоволствие да си правя по памет ябълки и да ги изрязвам. А след това да ги апликирам по таблото. Дали още тогава не ми е било „подшушната“ идеята за „ябълковата градина от добрини“. Нямах си и най-малка идея. И както от начало не се бях запалил и дори се стеснявах от факта, че ще трябва да „сляза“ толкова ниско, че да изрязвам ябълки, така това се измени и ми стана приятно. Нещо се промени...

И така „най-накрая“ дойде мигът, в който купих през есента(Октомври)на 2015г. и засадих три дръвчета. Две ябълки и една череша. Купих си тор и наторих местата и зачаках. Няма да крия, че бях любопитен и излизах всеки ден след засаждането да ги гледам. Да им отдавам по минута от времето си за да са „под око“. Но също така си въобразявах или ми се искаше да се разлистят и да имат плод и да мога с глас да кажа: „ето това са моите ябълки-положил съм труд за тях и ги има вече...“ Но е много добре,  че знам от преди въобще да се захвана с това, че на такъв процес му трябва време между 3/5 годинки. Долу-горе около 10.000 часа престой в земята. И след това още 40-70г. зависимост от стопанисването им... Олеле майко! Имали човек, толкова дълго време да стои и да чака всичкото това да го изтърпи докато живее и да види, какво е засадил. Ами може в това е разковничето: да изчакаш да видиш, това което си засял, какво ще донесе на теб и света.

Няма да крия, че съм се питал само това ли е: „пъхаш го“ в земята и траеш, докато се роди... Много посна ми изглеждаше всичката тая работа и си заврях носа в информацията... И се оказа, че тази фаза през есента е само толкова. Нищо не можеш да направиш, докато не си минат есента и зимата. На пролет би имал възможност да видиш друго, което до сега не си видял. След като се отрежат върховете на нивото на сърцето(човешки размер) и започне процеса, който ще наблюдаваш през другите два сезона. Идва мига на пръскането с различни препарати и може би хиляди „едноминутни спирания“ пред всяко дръвче, за да го „наглеждаш“. Въпреки, че то няма нужда от това и не допринася с нищо, на човек все пак му се иска да може и върху това да може да сложи ръка и го декларира чрез нетърпението си. Но... е излишно! И другото което видях, два модела(но тук ще засегна само единия за сега)за капково напояване макар само на един корен(независимо какъв е). Веднага след като направих сутрешната си медитация, дойде реда и на идеята ми. Взех шише от бира, малко тел, и си купих система за дифузионен разтвор от аптеката. Направих го, и започнах да го наблюдавам, от страни... Няма да крия, че не беше всичко отлично. Шишето се „сбръчка“, защото водата изтичаше, но с него и въздуха. Попитах един човек защо става така и той ми „подсказа“, че е хубаво да пробия малка дупчица, за да може „да диша“ системата, която създадох. Веднага се върнах и го сторих. Шишето повече не се деформира излишно. Усмихнах се на „малкото камъче(под формата на моето не знаниие)“ което беше на път да развали желанието ми да се справя успешно. Така на другия ден напълних отново шишето от 2l. и го закачих на ябълката в двора с капачката надолу и забучих системата, след като я пуснах  в 8:10 ч. Цял ден я наглеждах и колкото повече времето минаваше толкова по-учуден и удивен оставах! Капка по капка е същото като стъпка по стъпка. С единствената разлика, че в моето капково напояване следваше гравитацията и водата се движеше надолу, докато стъпките, ако са нагоре ще е по трудно. Но какво от това, кой е казал, че ще е лесно!? И в късния следобед в 16:15 часа 2l. вода беше свършила. Направих си този домашен експеримент, защото исках да видя с очите си, какво се случва. Вярно, е че сега е есен и капковото напояване(в нашите БГ ширини) е излишно, но пък това е самообучаващо се приложение, което тествах сам. Няма как да знам как става, ако не съм имал времето да се разгърна и да се науча, как се прилага на практика. След като видях този процес веднага се досетих, че това количество вода е изключително и достатъчно за поливане в продължение на тъмната част от деня-през нощта. Не се налага да стоиш с кофата и канчето или с маркуча до корена за да поливаш. Също така осъзнах, че ние изливаме голямо количество вода за кратко време и „си мислим“, че поливаме, а то е нужно да се полива умно, точно и конкретно,защото другото се изпарява. А не да пълним коритото където е разсада за доматето или окопа за вода с дръвчетата. Така разгадаването на тази „интелигентна“ влажност ми даде друг поглед върху напояването. Няма смисъл да се излива за кратко време вода, която е символ на поливането, но въобще не е рентабилна и е пълна загуба като разход. За това капка по капка е не само на сметка, но и не се налага да се замислим, че „за по-дълго време и с по-малко вода, човек може да се постигне разгръщайки, чрез капково напояване, повече площи и генериране на така важната влажност за отглеждане на всички видове култури“.

 По-добре да си „слуга на капката“, която допринася с по-голямото си качество напояването и същевременно да можеш да спиш през нощта прекалено спокойно, а напояването да се извършва благодарение на гравитацията и в съвсем малка степен -лични усилия.

Също така няма да крия, че начинанието ми изглежда „събуди“ и други хора около мен и подехме тема за капковото напояване. Оказа се, че този вид напояване може да се прилага за почти всички култури в градината, само трябва една машинка на батерии(която видях два вида и са на цена около 30-50лв.) и няколко метра маркуч с профилни дупки в него. Така това решава много въпроси с дежурството и „надяването“ да завали... Таймера на компютърчето се наглася „кога и колко“ да капе на определеното посочено място от теб. Това разпали още повече пожара към стремежа ми за придобиване на  площ за отглеждане на ябълки и череши. На пролет монтираш, есента прибираш. Е зависи, кога и какво отглеждаш. Ако е зеле... Но да не „залитам“ излишно и да философствам напразно. За сега толкова. Ето тук е клипчето с „джаджата“ имитираща съд, но пък ефикасно напоява с два литра вода. Замислете се, колко излишни течове имаме... Тук не засягам само икономическата страна на въпроса, а на нейната интелигентност и приложимост в качествения и вид... от мен!

За сега е това. Скоро и другия начин... Започнах да ценя тия капки повече, защото дават повече от себе си, вместо за кратко да има вода, а след това-суша!