Когато посоките ни водят...

           След месец на концетрирана работа по проекта Beaty Herbal Setднес най-
накрая реших да си позволя да изляза и да се поразходя сред социалната среда „в живия“ живот. Тъкмо честитих рождения ден на моя скъпа приятелка от Шумен, някак в телефона ми под нейния номер се оказа номера на фотографа, с който се работи дискретно и свежо, както и с малко думи(и реализирахме проекта по романа ми МАХДИМ)! Така някакъв творчески порив ме подтикна да му звънна за да разбера дали е свободен и Воалá - извадих късмет! Уредих си час за 10:45(местно време). А аз на бързо се придвижих около мястото, но понеже първо друго беше с приоритет осъществих първо него. Бях си заложил, че след свършване на първата фаза на проекта, ще отида да си направя на ходила Nuga Best второ сърце/NM55P(...това е процедура която ми доставя изключително голямо удоволствие на „Арка-та“ на ходилата ми, докато „марширувам“ на едно място да стоя около 2 мин на затоплените конусчета и след това на студените. Така си прави естествена процедура със собственото си тегло - рефлексотерапия. Колкото си тежиш, толкова ти е натиска докато маршируваш. Да кажем, че е равномерно! Но е естетически истинско и без досадата от „празни приказки на терапевт-всезнайко! Само аз и уреда.)

Но докато осъществявах бонуса, с който пожелах да се възнаградя засякох идея:
"Гледайки фризьорката си да говори с нейна позната в умът ми се роди Тя-идеята! Новият масажен крем(SeA gracias – Relax XXI), който създадох на скоро мога да го покажа именно в салона докато се подстригва/м или не(нее задължително процедурата да е обвързана с „оправянето на косата ми“). Правя масаж на главата(на фризьорката или друг клиент) и обяснявам, кое какво е и за какво служи и как взаимодейства продукта със скалпа, кожата, косата и душевната виталност на човека или на обикновен език(човека идва за едно, а получава изненада като бонус-SPA/е, силно се надявам поне тия дето седнат да „обичат изненади“/). А докато обяснявам, това може да бъде заснето в клип и пуснато да обикаля света... Хем като реклама на салона, хем като реклама на масажния крем и съответно да се види, че продукта, не е само за тяло, а за всичко до което човек може да развинти въображението си(но за сега ще се спрем само на косата). Е, възможно е да „се бутнат“ и няколко профи снимки. И така ги видях нещата под формата на клип, докато масажирах ходилата си и някак ми се отхлюпи фонтанелата отново и „видяното“ ме завладя. С такава радост „марширувах“ и вече се зароди един трепет на „айде няма ли да слизам по-бързо, че да отида да споделя идеята с фризьорката“, а процедурата не трае повече от 5-6 мин. Генерирах нетърпеливост-идеята ме тласна от възнаграждаване за добре свършената работа(до сега) към „айде запрятай ръкави, че те очаква още повече такава-не се оглеждай само напразно“!"

Е, добре де „мамка му“ тъкмо си помислих, че част от идеята съм я свършил, като ни най-малко не съм предполагал, че точно с излизането ми ще съвпадне и с нейното доразвиване или... всичко е „тогава – когато“, само дето много „съвпадения“ се нанизаха... или Вселената си нарежда по най-добрия начин нещата!

Свърших с процедурата и почти не обул се излязох от помещението с поздрав за успешен ден и влетях в салона за да споделя идеята си. Тя бе посрещната добре и така сега „ново 20“ се роди и да видим, какво още може да стане... преди да съм финализирал Гамата си!

Така времето за срещата ми с фотографа дойде и аз тръгнах за на там. Срещнах се и някак имах тема-още по-голяма от тази с която се бях заредил! О, Господи, обичам творческият процес и погледнах небето-колко е синьо... идеята е като довят морски бриз, нищо, че съм на стотици километри от морето, но има такъв полъх (Беломорското течение, което ми е на един аромат разстояние!).

Така имах рядката възможност пред фотографа да споделя, че през последните години много дръзко мечтая и просто наблюдавам процеса на сбъдване! Не как-става всичко пред очите ми, а какво още мога да създам около тая цялата еуфория, с която живея докато творя. Направо ми намирисва цяла продуцентска катедра и режисура на идеите ми... Воалá! Това му е хубавото на идеята, че се появява когато „не съм готов“ не знам, че тя идва, и хоп-тя е тук! И въпроса é дали ще и дам живот! Минаха години докато разбера идеите за какво са в моя живот-какво да ги правя... ами да им вдъхна живот и да израствам с тях. Тривиално но факт: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! И много важно, кой как ги намира, кой в какво не вярва, че може да се направи, или че понеже някои не могат да го направят или не искат съответно трябва и другите да не го правят-за нищо на света! Да ама не!

И така след срещата с кафето се отбих в книжарницата за да се видя с книжаря и да разгледам няколко книги по „Метода Силва“. Изключителни книги, както и самия метод, който може само да обогати вътрешния свят на практикуващия и това да даде великолепно отражение на външния му такъв с елегантна проява... Зачетох се в две от тях. Едната е „Аз, лечителя“, а другата е ЕСП(Ефективна Сетивна Проекция). И така „попих“ малко от това, от което имам нужда и продължавам нататък по реда си. Не съм аз, ако не се отбия в книжарницата! Взех си сладолед и се запътих към рейса, доволен, че „възнаграждаването“ е още във сила и е в реда на нещата...
Благодаря за това прекрасно утро...
                                                 ...а малко след това се озовах на зъболекарския стол!


  Дж. К. Честъртън пише: "Ето, отива си още един ден, през който съм имал очи, уши, ръце и съм се радвал на големия свят около мен. И с утрото започва следващият. Защо ми е позволено да имам тези два дни?"