 |
| нещо с което се гордея |
Заговорихме се за Кръстова гора
вчера с една приятна жена и аз и казах, че съм бил там през 2002г./преди да
започнат да строят хотелите още/. Но се сетих, че съм рисувал картина върху
дърво с пирограф. Станах откачих я от стената
и веднага и я показах. Тя много се зарадва, което мен също ме зарадва.
За времето през което я държах за
да и я покажа се върнах и съпреживях времето отново през което бях там-ония
дни. Вярно е тогава бях още малък/на 22г./, но се напълних със заряд от там. Докато се връщах се виждах, как държа молива и очертавам това което после ще горя с
пирографа. С връщането си от там аз започнах да рисувам тази картина която
показвах сега. Стана като някаква реклама и от онова време за кратко съпреживях
пренасяйки се, после се върнах сега и тук и вече държах дъската от орех която
съм изгорил и създал тая прекрасна картина. Една седмица след като я завърших, я занесох в църквата да я осветят. Попа си направо устата да му я даря, но аз отказах, защото искам да мога да я показвам още много пъти-сякаш съм знаел, че няма да мога да рисувам вече.
Някак си беше като дар това да
мога да го създам, запазя, опазя и сега да мога смело да го покажа дори само
пред нея. И тя като я хареса, после ми каза, че не можела да отдели поглед от картината.
Е това ме зарадва и аз благодарих за този прекрасен дар с който ме дари тази
ситуация.
