Да убием времето...


Днес сутринта докато вървях с един човек чух от него нещо, което наистина не бях чувал много време: „Да убия времето”.

Това ми прозвуча много гадно но не дадох израз на емоцията си тоя път и да му направя забележка. На всякъде се пише и казва, че не ни стига дори човешкия живот за създаване на нещата ни, а се намират и такива дето искат да го „убият”. Живеем  в мечтано време от нашите деди, за което би трябвало да сме благодарни, и че нещата се случват с лекота и финес. Може би трябвало да изпълним и разтеглим времето във всички посоки, за да създаваме, а не да го затваряме пред себе си. Защото с времето разбрах, че времето не може да се разпредели и да се купи с пари. То просто няма паричен еквивалент. Но пък благодарение на него имаме шанса да създаваме какво ли не в този свят. Отделно, е ако нямаме нищо в главата или сърцето.

Разходих се в гората и слушах повея на вятъра, птичките и очите ми се взираха в зеления цвят на гората. Наистина това е цвета на сърдечната чакра и въздейства пряко на моя свят. Извървях свободно определеното си време за разходка, но през цялото време се питах, какво толкова му е скучен живота, че иска да си изгуби просто така времето.

За това се отървах от псевдо и обсебващите компании на „приятелите си” за да не ми губят времето и да не ми напомнят, че съм се променил спрямо тях, защото си е така. Времето е промяна!!! От как разбрах, какво наистина е времето отказах да го заменям за жълти стотинки или за нещо друго, а го посветих на писане, масаж/и искам да добавя и любов/. Защото времето е всичко за мен. Само с негова помощ мога да свърша всичко, което съм запланувал и да продължа да оставям следи след себе си, защото за мен това е важно.

Моля ви, не убивайте времето за да не ви убие то самото по някое време!!!!