SILVA INTUITION SYSTEM

Семинарът

SILVA INTUITION SYSTEM

/само за завършили Силва Лайф Систем или 

Основния Семинар /преди септември 2013г./

ще се проведе на  25 и 26 февруари от 10-20 ч.

в Парк Хотел Москва-зала Киев

Регистрация  25/02 от 9:00-10:00 ч.

 Семинарът е резултат на 30 годишен опит и изследване на Хосе Силва. Дава ви един лесен начин да се свържете с ,,Висшия източник” и да получите напътствия и посоката, която ви е нужна, за да успеете.

 ЗАПИСВАНЕ и ИНФОРМАЦИЯ:

Книжарница ,,Нова Епоха”, ул. ,,6 и септември” 28,

Тел. 02 981 98 98 088 981 98 98

Местата са ограничени. Погрижете се за навременното си записване!

SILVA INTUITION SYSTEM - Вселенското Wi – Fi.

С Любо Стоянов

Когато получих този eмейл вече се бях „подготвил“ и настроил, че ще бъда там. Това е продължение от предния семинар (Silva Life Sistem), на който присъствах през 2016г. на 26/27.11 ден преди 37-мия ми рожден ден. А сега отново предстои още по-значим празник за мен и рожден Ден на „Маслото от Джоджен“ и „Кром-Крем“-ът. Два Продукта от Първата Продуктова Гама „Златните 7“. Маслото става на цели 6 години, а кремът на 5 години. Не се изненадвайте от  точно това, че ще го чествам,  но за тях малко по-късно...в продължението на статията.

Имах малки колебания дали да продължа в това начинание, да се обучавам да ползвам нещата още по-добре-т.е. Метода Силва. Колебаех се до края на 2016г... но когато влязохме в 2017 всички съмнения изчезнаха. Така резервирах всичко и „зачаках“ да дойдат датите. Ех, тия дати. 3 месеца ги чаках, а сега когато отминаха се чудя беше ли, не беше ли?!!!

И така да започваме: в петък когато пристигнах в София денят започна с ядене на софийска баница и закопчана скоба на колата, в която може би щях да се возя... и  след това като по часовник директно започнахме с масажите...ми; не бяха в плана, но бяха прекрасни и качествени.В което никой не би трябвало да се съмнява.

След това излязохме да се насладим на хубавото слънчево време и да

С Мария Янакиева

направя две срещи, които се превърнаха автоматически в една. Заедно с моята Скъпа Приятелка Мария, седнахме в Kaffetteria за втори път. Една сладкарница с много прекрасна атмосфера и е уютно място за срещи като моите. Първа тя получи своите подаръци, без която много неща нямаше да са такива, каквито са винаги когато съм в София, за което съм и признателен.

Поканих още двама, за „да запълним масата“ и четирите стола. До мен седна Лариса(жената, която е толкова нежна, фина и лъчезарна и беше моят „манекен“ на един от курсовете ми в София предната година). А другия е вече познатия Любо Стоянов от “Slides.bg”. Оказа, се че „поканих“ Лариса, а всъщност я обърках къде да дойде. Но се намерихме в Kaffetteria.

С Лариса Петкова

Та ги поканих защото исках да спазя своята традиция, която спазвам вече 6 години да подарявам продукти в месеца и годината на рождения ден на Маслото и Крема ми, защото „Златните 7“ трябва да са по-близо до хората. Освен това им подарих по една мартеница (с което малко избързвам, но няма да ги видя точно на 01.03.). И така постъпих с хората, които по някакъв начин са се откроили с нещо което ме е докоснало, без те да знаят това. Сега беше мой ред. А в това мамка му съм много добър. И на всичкото от горе това ми е призванието „да докосвам“ хората, чрез подаръците ми те също да се докосват....самостоятелно. Надявам се те да оценят приятната изненада и да не ме забравят. Защото аз живея за такива мигове, без значение колко са кратки те. Важното, е че те намериха време „да ме изтърпят“ докато им поднасях Подаръчните комплекти по случай Рождения ден на Маслото и Кремът ми, защото това беше и поводът да се видя с тях. Въпреки, че не ги ангажирах предварително с информацията за това. Беше „просто“ среща.

Пожелах си хубаво време и то наистина беше такова поне в петък. Дори имахме време да отидем до НДК и да заснемем „фрагментни детайли“ към другите ми клипове, които подготвям, но за тях скоро и повече. Понеже те ще са свързани с авторските ми книги. Празен курс да няма... След това си се прибрахме и така зачаках прословутата дата 25-ти февруари да настъпи в събота сутринта.

С много хъс и билетчета за метрото просто пристъпихме в съботния ден.

Парк-хотел "Москва".

Отново се озовахме в Парк-хотел Москва. На мен мие за трети път да го посещавам и съм изключително доволен от престоя си там. Ведри и усмихнати хора на рецепцията, учтиви дори когато ги питам дали с всички асансьори мога да стигна до 20-тия етаж, макар и само да се насладя на кафето и панорамата им... За което съм им признателен, правят винаги пребиваването на семинарите, на които присъствам там, да са безпроблемни и безоблачни...Благодаря ви от сърце!

Последва регистрация и вземане на баджовете и така се озовахме на третия ред от първата колона, в Зала „Киев“. И просто семинарът започна отново с водещ г-н Стоян Лаловски- сертифициран преподавател на Метода Силва и вече 25 години преподава методът в България. А предната година се честваше 50 години създаване на метода от Хосе Силва в Ларедо Тексас. На няколко пъти в почивките излизахме навън на въздух докато не дойде голямата такава, за да се озовем на 20-тия етаж и да видим София от високо. А в подножието на самият хотел е Борисовата градина, която е изключително голяма и красива, нищо, че точно сега е неприветлива и сива, защото все още е в хватът на зимата. Но когато е разлистена вътре е рай и от горе е приказка да се взираш в нея.

Лектора: Стоян Лаловски

Подарих мартеница на г-н Лаловски и тогава разбрах, че съм първи в това. Едва като видяха от мен другите курсисти започнаха да ме копират... Харесва ми, че този семинар бе с много повече примери от предния. Но пък няма да крия, че ми бе изключително трудно да стоя „закотвен“ на едно място близо 12-сет часа през двата дни събота и неделя.

Имах мотив за да бъда там. Поставих си цел, която исках да разбера нещо, което е изключително значимо за един човек, с които работя (скоро ще стане година) и си бях обещал, че ще направя наистина каквото мога за да разбера „какво още мога да направя“ персонално за неговото заболяване Мултиплена Склероза. А дадох обещание на хората от Моят Тръст, че преминали семинарът(първия) ще бъда в полза на човечеството докато съм жив...и съм започнал да вървя в тази посока; На самият семинар разбрах, каквото ми трябваше, сега ще правя, каквото трябва за да поправим програмата!!!

На втория ден видях как една курсистка подарява на лектора мартеница. Явно е била наблюдателна и ме е видяла, предния ден какво съм сторил. Щом видях това веднага „разбрах“, че излишната мартеница, която ми остана е за нея.На връщане по коридора между масите я спрях и я помолих да изчака. Бръкнах в чанта и поднесох мартеницата си. А дори не знам, защо го „направих“ този жест към напълно „непознатата“ от семинара. Тогава тя се върна с една торбичка от която извади две мартеници под формата на лъжичка а върху издълбаната и част имаше 3 люти чушлета и едно бобче. Не бях виждал такава-признавам си. Тя ни благослови, защото най-вероятно си мислеше, че сме двойка и ние бяхме на семинара. Но ние просто сме скъпи Приятели, които държат един на друг. Така уж незнайно защо дойде тази мартеница при мен, в едно от упражненията я обследвах и разбрах, че човекът, който я е правил е с проблем на лявата ръка (най-вероятно е със скъсани или срязани сухожилия) и беше с ръкавица. Това се случи от разстояние (а дори не знам за човека абсолютно нищо). След това посочих,че има нещо на бузата от вътре. За да разбера дали всичко което казах по време на упражнението е вярно, или просто да сравня, това което вече знаех „и бях видял“, отново спрях въпросната жена и я попитах дали е забелязала този въпросен човек дали е имал ръкавица на една от ръцете, защото е бил ранен. Тя веднага отговори, че на лявата ръка човекът от когото е купила мартениците от Априлци е бил с ръкавица. Попита ме от къде знам и защо я питам за това?! И тогава и разказах, какво направих в упражнението преди малко... за което разбрах, защо е дошла мартеницата при мен. Така казах на Мария, че едно е да „се напъваш“ да правиш нещо, друго е просто да го правиш... Харесва ми, че съм новатор и иноватор в много области, което ме изпълва. Защото ако една идея „не е луда“, то аз наистина не бих искал да се занимавам с нея.

Мартениците от Априлци

И едно от красивите изречения на семинара бе:

„Само ние „умните същества“ не разбираме Вселенския общ език между всички и всичко!“ Което своевременно ме наведе на мисълта, че не точно с това изречение започнаха първите часове в училище, когато „ме учиха“ учителите в него.Но пък в „Академията на живота“ доста старателно самият живот като Декан на Академията, ми припомни, че точно с това започва живот на всички ни. Така с желание, вяра  и очакване вплетени с практична и упражняваща се част се задействат много връзки в нашия мозък чрез морфичните полета в нашия живот. Стига да не ги омаловажаваме и да ги пренебрегваме, ще сме си в полза винаги, а не да чакаме „другите“ да ни „помагат“...

За това не веднъж съм казвал, че е напълно безопасно да виждам интуитивно...и това правя всеки божи ден.

След завършването-сертификат!

Случвам се. Сбъдвам се. Изживявам се. Споделям се. Упражнявам се... И така не  е задължително утре да бъда същия човек,който съм днес,защото най-вероятно ще бъда по-добра версия от предишната.

И на връщане открих в списанието в джоба на седалката следния цитат, който направо ми напълни душата. Ето това търсех преди време и аз. И за първи път виждам така формулирано дългогодишното мое търсене в едно изречение.

„Когато намериш своят човек, който живее и разбира твоят начин на живот, усеща и възприема човешкото съществуване, света наоколо, изкуството и създаването на такова, е лесно да продължиш пътя си заедно с него.“

                                                                        Ангелина Гаврилова

Следва втора част...