Дори и да боли, отново се раждат
нещата. Творчество от мъка.
 |
| нещо различно |
Когато бях в София и вечерта
жената на моя приятел ми наизвади едни картини да ми покаже. Понеже всеки път
като отида при тях и има нещо ново закачено по стените им в гостната. И този
път не беше изключение. Още с влизането си, имаше някакви картини закачени на
ромб по стените. Цветовата гама много ми хареса и отново докато ядях на масата
имах възможността да гледам.
Вечерта след като се разходихме
из парка на театър София, се прибрахме и тя започна да ми показва картини на
една жена, която от отчаяние започнала да рисува. Но отчаяние с цел оцеляване.
Тя била архитект в някакъв град, но заради подписа и който сложила не където
трябва я изгонили като куче. Така започнала да прави картини от много високо
качество. Докато ми показваше картините и, тя ми разказа нейната история, а аз
слушах от части, защото се наслаждавах на самите картини. Признавам си не бях
виждал такова нещо. И докато тя ми показваше картините ме попита, коя ми харесва.
А те всички бяха повече от прекрасни и как можех аз да кажа, коя ми харесва.
Особено след като чух за болката на жената. Една картина се повтаряше два пъти
и ми направи впечатление. Посочих нея и тя я отдели, а даже не разбрах, защо.
След като свърши импровизираната изложба и прибирането на картините, тя стана и
ми подари отделената картина. Зарадвах се естествено и недоумявах да си
призная, защо отново ми подаряват толкова скъпо нещо. Чак късно вечерта се
усетих, че понеже аз им подарих и двата дни процедури от моят стил/масажи/, тя сега да
направи същото. Е, как да откажа и така се сдобих с нещо не виждано за мен, а
съм обеден, че и за мнозина ще е така.
Този пътя нямаше фраза: „Ако могада те направя щастлив с това, заповядай”, но пък това наистина ме зарадва-признавам
си.
Благодаря за този дар въпреки
болката на жената…
