Поредно интервю...


писателят Христо от Лясковец

1.За детството си пишеш, че си бил притеснително момче, както се изразяваш "странно дете". Как и кога странното момче се превърна в приятно общителен мъж?
Първо да се представя. Казвам се Христо Христов или Христо от Лясковец. Оказах се писател с 14-сет книги до сега за 12 години-писане. Практикувам йога от 12 години, масаж от 17г. и много обичам гората в най-различните и форми. Това е още една причина да съм странен, че търся гората,а не хората. Вдъхновението идва от там, и от една прекрасна жена вдъхновила ме да напиша цяла книга за нея-четеринайстата.
Странен бях за околните деца, защото гледах звездите, а не си играех с тях, както може би те очакваха. Но аз очаквах друго, да не ме занимават с техните детски игри. Вълнуваха ме пространствените неща, като Вселената, а не детските игри и то на 10г. още. Точно тогава се наложи да „замлъкна” защото по „онова време” в 90-те години няма, как да обясня на майка си, че съм различен. Вътрешно знаех, че ще ме натъпчат с хапчета и, какво следва от тук нататък. Може би психиатрии и т.н. Лечение, защото няма да отговарям на техните разбирания, а и изглеждах глуповатичък и малко малоумен за набора си. Е това беше опаковката отвън, а вътре моя хоризонт нямаше край. Започнах да си водя записки от 11г. и защото знаех, че поне белия лист няма да ми отвърне, обиди или нагруби, че не харесва написаното от мен. Няма да ме бичува и критикува за правописните ми грешки, който ми насаждаха в училище. Да аз не пиша красиво и четливо, но текстовете ми достатъчно на дълбоко влизат още с първия им прочит. Това много малко автори го владеят. Благодарение на това започнах да чета и пиша и лека по лека излязох от пещерата и започнах да общувам с хора, който искат да говорят с мен. От тогава до днес се наслаждавам да говоря и всеки миг го правя я със себе си или с нуждаещи се хора. Все пак искам да се развивам, а не да си стоя в каменната ера и пещерата.

2. Разкажи повече за твоята енергия, която притежаваш? Как помагаш на хората и какви болести лекува?
Да кажем, че правя масаж на тялото и душата. Но това е само параван, защото енергията ми е даром и във вид на подарък за всеки.  Все пак от начало мислех, че трябваше да има допир, сега не ми е нужен вече дори и контакт. При мен се заплаща само времето, другото е лесно. Енергията ми е достатъчна, защото съм я канализирал или по скоро тя сама се отключи в мен още на 10г., когато ми направи впечатление, че ръцете ми са като ютия. Аз не лекувам никого с нищо…нека да е ясно. Болестите сами се повлияват от енергията ми, и не искам да се заблуждават хората с това, че ще им помогна ей така с лека ръка. Непоисканото добро е по-наказуемо в кармичен план от колкото да те помолят. Болести дал Господ, но и дал лекове за тях и един от тях е в ръцете ми…
А за моята дейност си създадох по стара рецепта масло от джоджен, което да кажем, че прави наистина доста голямо впечатление на клиентите заедно с топлите ми ръце. Още няма да оповестявам всички качества, но то си ми върши работа.

3. Кога за първи път посегна към белия лист? И очаквахте ли успех в началото?
Прописах, защото не исках да говоря с хора, за да не се издавам, че нещо „не ми е наред”. Писането започна на 11г. възраст, като дете си водих драсканици и впечатления относно всичко което ме заобикаля. Хубаво ми беше когато не общувах с хората, но после ми беше трудно пък да свикна да се изразявам. Много малко хора знаят за този ми период, защото сега вече всеки вижда ораторския развит талант и в устен и в писмен вид.
Успех да кажа, че съм чакал ще е страшно първо в представите ми, защото явно „бях и страхлив от успеха”. И за това всичко беше ръкописи докато не събрах истинска смелост да се покажа и да видя, какво ще излезе. Така, че  за началото няма, какво да говоря, защото там няма нищо за мен, но по пътя се случиха нещата.

4. Коя беше твоята първа публикация?
Нямам такава, а и да имам, не съм се чувствал достоен за да се подпиша, че е моя понеже ниската ми самооценка беше твърде малка, за да запазя дори спомен за това.

5. А твоята първа книга?
Моята първа книга е за Йога, но тя още не е видяла бял свят, защото книгите ми излизат в някакъв „божествен хаос” както неведнъж съм споменавал на различни места. Книгите ми излизат от зад напред, може би по причини, който един ден ще разбера, но сега е така.

6. Кой от твоето семейство те подкрепяше най-много в твоите първи литературни стъпки? Има ли друг писател в твоето семейство?
Просто няма такъв и никога не е имало, до мига в който се изправих да заявя, че ще пиша и книги. Може би съм имал нужда да бъда окуражаван и окриляван за да правя това, но то го нямаше в семейството. Учителката ми по литература ми каза, че трябва да се насоча към писането си, но аз сякаш не я отразих. Аз бях тогава единствения ученик, който тя изпитваше писмено, защото още не можех да се изразявам, а и се притеснявах да говоря пред непознати, още повече уж мои съученици. Така, че да кажем, че съм лишен от подкрепа в началото, а сега тя е ненужна, защото това, което не получих в началото се научих да го давам на другите и сякаш това е прекрасния баланс за да съм добър в сърцето си.
А мисля, че пра дядо ми е изпитвал нещо към писането, защото намерих негови записки, но той си станал градинар.

7. Какъв обикновено е работния ви ден?
Този въпрос е много интимен за мен, да си призная, защото не споделям много за това по обясними причини, но все пак: Медитация, йога, разходка в гората, храна, писане по книгата си/ за момента над която работя/ и в края на деня пред очите ми са хиляди букви. А и така още по-лесно намирам темите за материалите ми. И понеже съм си намерил занимание, което обичам, не чувствам, че денят ми е работен, а по скоро творчески. И всеки ден се случват прекрасни неща за мен.

8. Какво друго обичате да правите през свободното си време? Имате ли хоби?
Аз нямам свободно време, защото не съм зает с нищо-шегувам се. Всичките ми хобита се превърнаха в работа: Писането от записки станаха книги, йога се преподава, разходките в гората ме възпитават в годините на постоянство и живо действие/защото в гората научих много повече от който и да е било/. Масажите ми, бяха любителски на приятели, сега погледнати през 17г. практика е прекрасна гледка. Бях и фитнес инструктор и имам дълбоки познания по хранителните добавки и участвах в различни магазини като консултант. А сега дойде момента да вкарам нещо ново измежду хобитата си, а именно: да правя масло от джоджен и вино.

9. Обичате ли да пътувате?
Това е нещо, което правя с голяма страст, макар и тялото ми да не пътува, а само душата. Моето пътуване е „без багаж” и така осъществих много лични неща, който съм споменал в последните си книги. А иначе дори и уж обикновената разходка в гората си е само по себе си изживяване на сетивата ми. Обичам да се движа много.

10. Какви са бъдещите ви проекти? Работите ли върху нова книга?
Подготвям и оформям 14-тата си книга/”Бат Ям”-Момичето на Морето…книга за една жива и случваща се любов м/у мен и една прекрасна жена в Израел/ и заедно с това събирам материал, за 15-тата книга. Обикновено се застъпват последните ми книги. Но се опитвам да не смесвам нещата едно с друго и това до някъде ми опъва нервната система. Добре, че е йога практиката ми, за да мога се отпускам и освобождавам от налягането което понякога е в пъти повече.

11. Съществува ли в България свобода на печата?
Няма такова понятие, като свобода в нещо, което не е твое. Дори и редакторите на книгите, ако не са в течение на творчеството ти могат да ти доунищожат написаното. Свободата може да е само на духа изразена пред друга душа. В писането имаш купища цензура и ограничения, а ако щеш и дори думите не могат да изразят вътрешните усещания. Но в България е останал все още един „остатъчен продукт” на контрол от страх, насаден от определени структури: телевизия, управляващи и псевдо личности.

12. В България има страшно много талантливи писатели, но нито един от тях  не е богат и световноизвестен, както например: Джеймс Патерсън, Стивън Кинг... Не сме ли достатъчно умни, или причината е в слабо развитата ни цивилизация? И трябва ли един писател, да живее в Америка, за да успее?
Има много, но това не означава нищо. Аз също влизам в това, число, но не съм се спрял пред нищо и не разчитам друг да ме рекламира, представя и, каквото получа или не, мога да се радвам или сърдя на себе си. Няма нужда да роптая, за недооценяването на друг, ако аз не си поставя първо добра оценка. Богатството според мен не се измерва само в пари и придобивки, а е много по-голямо понятие и е насочено винаги от вътре на вън и никога обратното. Аз съм от Лясковец/един малък и прекрасен град/ и не мисля, че като отида другаде ще пиша по-добре. Смяна на приоритетите и обръщане на вътре към себе си и оценяването на много неща би променило разбирането за богатство на мнозина и нямаше да се ангажират всеки ден в неговото търсене, защото то ще си е навсякъде около тях. Може да сме умни и изобретателни, но все нещо ни липсва и то постоянно.

13. "Умберто Еко: “България?! Там тези които мислят за бъдещето емигрират.”...Ако погледнем държавата ви като цяло, то тя привлича внимание именно  със странното спокойствие, царящо в нея. Независимо какво, къде, как  и защо се случва, това сякаш не оказва особено влияние върху България. Реакция няма. Прилича на смъртник, чакащ примирено съдбата си, такава, каквато Бог му я е отредил." Това е малка част от интервюто на световно известния писател Умберто Еко за България. Като българин, който живее и работи в родината си, какъв ще бъде твоя коментар, относно наблюденията на Умберто Еко?
Подкрепям думите на този човек, въпреки, че него познавам, а и не нужно. Казва и описва зловеща картина с думите си, защото призрачните места в които се превръщат градовете и селата си е плашещо/защото градовете и селата са хората, не улиците/.  За сега съм в родината си, но не казвам до кога, защото целта ми е друга, а не да бъда само човек. Аз съм доста широко спектърен дух.  Нещата който правя не остават незабелязани и от други държави, така, че е нормално страната да изгуби още един творец като мен. Само с едно родолюбие и писалка, не се живее, а и аз не съм от ерата на Ботев, който едновременно да се бори за свобода и да пише. Аз просто пиша, но и преследвам целите си-целенасочено.

14. Какъв е съвета ви към начинаещите писатели?
Съвета ми към тях е: да не се отказват/никога/ и да не се влияят от чуждо мнение/от типа-ти ставаш, ти неставаш/. Намерете себе си, и чак тогава се загубете в писане и творчество. И както живота е да кажем вечен така и те да бъдат.

15. Как ще довърши думите на народния поет Иван Вазов "...И ний сме дали  нещо на света..
…Дали сме, и ще даваме още, докато ни има все ще даваме. Защото в България са се раждали и се раждат велики таланти, оценени/в смисъл добре платени/ от държави нуждаещи се от тях. А тук сякаш нямаме нужда от такива.

16. Вашето пожелание към всички читатели и твои фенове?
Нека бъдат живи и здрави и винаги себе си. Намерете начин да придобиете самодостатъчност за да нямате нужда от много неща около вас.  Защото онзи ден, когато се оказах, че имам празник като писател получих много поздравления и това ме накара след 12 години писане да видя, че не съм си губил времето. А и нещата сега се случват хипер бързо и как да не се радва човек, на това да твори въпреки всички битовизми и несгоди. Всеки си има по една чанта с него си, но ако няма контрол над духа си, и да има пари, не е същото. Творете и бъдете себе си. Обичам ви и ще ви давам от мен, докато дишам.
интервюто взе Ели Зарева.