Революция в тяло и дух с ТианДе

За мен беше чест, че на 16 август 2012г. в София се срещнах в открития офис с TianDe.

Открито ме спечели моя спонсор за точно 10мин. Не съм балък повярвайте ми, че да се поддам на толкова бърза манипулация но ми хареса, че той използва моя подход за действие: „Още в първите 10мин. се разбира дали с този човек може да се върши работа/оттук/нататък/”.

А още с влизането си в офиса, човека/Жоро/движейки нещата там ни посрещна топло с моята първа регистрирана приятелка.  Разглеждах като малко дете всичко, защото наистина нещата са нови за мен.  Имаше и мигове на смях, защото аз харесах масата в офиса и след като получих разрешение да я снимам направо  легнах на земята за да я снимам без да се притеснявам, че съм в офис или, че съм облечен официално. Седнахме и като за добре дошли домакинът извади трите стъпки за ръцете и ни направи такъв жест и подарък, че аз нямах думи.

-първа стъпка: пилинг с грозде/Универсален пилинг „Грозде”/ код: 30205-120g (от каталога)  слага се малко в ръцете и се разкарва с движения наподобяващи миенето на ръцете. Има богат избор на продукти за пилинг-просто това ползвахме сега. Върху лист хартия на масата се виждаше, как продукта маха направо мъртвия слой от кожата ни пред очите.

-втора стъпка:  сол за тяло/ Сол за тяло „Медена праскова”/ код: 30213-380g (от каталога) тоново с движения наподобяващи измиване на ръцете с вода се разкарва сместа за да довърши започнатото и да омекоти самите ръце.

Следва обилно измиване под течаща вода и подсушаване.

-трета стъпка: млечен крем/Млечен крем за ръце/ код: 40101 380ml Слага се малко в двете длани и отново с вече познатия ви похват наподобяващ измиване на ръцете разтърквате обилно може и динамично до крайното му абсорбиране.

Държа да отбележа, че това е компилация от продукти, но има и такъв цялостен продукт за цялостна грижа Комплект „Копринено съвършенство” /в удобна козметична чантичка/ код: 43301 500g

Знаете ли, аз като масажист от 17 години си поддържам ръцете с продуктите, който ползвам, но тук бях меко казано удивен от подредбата на продуктите в стил ‘сборната компилация’. Все още не познавам човек, който да не иска да направи нещо ведро и  свежо за себе си, но тук ще е очарован-признавам си. Аз съм мъж и се изненадах от продуктите-ами наистина си действат като по часовник. Не правя само реклама на продукти-те а си изливам душата, защото нещо трогнели ме аз се раздавам докрай към него/а то вече ми подейства-но пак  и пак се връщам към него/.

Очаквайте новостите свързани с Корпорация ТианДе тук...

Да си нинджа в мирно време или....

Просто да създадеш нещо…

Да си нинджа в мирно време или да си пиеш кафето в МОЛ–София със създателя на Slides.bg. Така днес ще разкажа за едно значимо събитие в моя живот. Здрависах се, прегърнах го и пих кафе с Любо Стоянов или иначе казано мозъкът на операцията.  От как преди близо две години разбрах за него и сайтът му, аз станах един много,ама много ревностен почитател и „използващ” създадения от него продукт-Slides.bg.

И докато съм в София се замислих с кого този път мога да споделя едно кафе. Е, неговия образ просто беше първи. Обменихме няколко съобщения в скайпа и се разбрахме да се срещнем пред мола. След заредения ден до пръсване и намагнитизиран още толкова си мислих, че няма, какво повече; Е, има. Седнахме в Heppy и застъргахме лафа. Една красива мацка дойде да ни „обслужи” с поръчката а ние си лафихме. Е, не крия, че си търсех с поглед тая мацка, защото имаше много стил в нея-перфектна беше.

Така на срещата с него си позволих да му разкрия една достатъчно свежа новина поради, която съм в София и в която той има пръст, но все още не знаеше. Благодарение на Slides.bg попаднах и се влюбих буквално в това списание-сефте ми е. Помечтах, колко е хубаво да мога да се свържа по някакъв начин с това списание и да пиша за него. И нещеш ли мамка му, така си стана. Абе внимавайте, какво си пожелавате, хора-случва се!!! И вече вече от как започнах минаха два месеца и дойде мигът да си взема първата заплата и да се насладя на мига да си харче с кеф и да споделя топ-новината със виновника Любо. Благодарих му признавам, защото благодарение на него и неговата креативност Христо от Лясковец получи много по-широк спектър на познаваемост в ефира на света. Той много се зарадва, защото това си беше събитие. И той сподели, че ще опише този случай в неговия блог, за който аз дори не знаех-мой пропуск.

И забихме в Heppy една прекрасно новина, която те първа ще отеква във времето и пространството, защото това си е едно прекрасно чудо в моя живот. Просто се случи-избухна и аз се разтворих и слях с процеса.

Ще си оставя другото, което си говорихме за мен самият, защото не е нужно да осветлявам всичките си емоции пред никого. И искам да кажа само: „Хора действайте не спете, защото докато спите, някой действа смело”. А и друго си е да ти кажат в лицето, че помагаш много за популяризирането на Slides.bg в ефир с авторски материали и книги, каквито излизат от мен. Ама, как не, за мен е чест да го направя, защото Господи това е златна възможност за мен, която хората, дори все още не я осъзнават на пълно, както може би собствения си живот, че е един велик Дар.

Благодаря ти, приятелю за това, че те има-още веднъж и моля те, каквото и да ти струва всичко свързано със Slides.bg продължавай напред. Аз искам да те има подкрепям те и ти желая крепко здраве.

Това, че намесвам тук-там Бог в лафа с хората не значи, че изнасям някакви проповеди... Но със сигурност му благодаря основно на него. Спирам, че май ще стане дълга проповед пак.

Какво като не е 5 звезди!

Какво като не е 5 звезди, аз съм петата звезда. Радвам се, че все още има такива места, в които да съм инкогнито и да не се сещат кой съм. Още в Лясковец намерих това хотелче „Силвия” и си направих резервация по интернет. Спонтанно стана, защото дойде мигът, в който трябваше да си взема първата заплата като редактор на едно списание в София и България.

Преди време една приятелка се изненада, като и казах, защо ще ходя в София и тогава си спомням, че и казах: Не е нужно да знае всеки с какво се занимавам. Когото съм сметнал за необходимо съм им споделил. Това са близките ми. А, и какво става в личния ми живот си е моя работа и относно това няма, как да изтече информация за него.

Това е сбъдване на още една моя мечта да сътворявам такива неща от нищото в това списание/това е моята специалност/. Моя творчески свят е прекрасен и не един-човек ми е казвал, че живота ми за тях е доста интересен. За мен е чест да мога да действам за пореден път в едно такова направление. Може и това сега да изненада хората, но аз съм доволен от мястото и когато идвам в София ще си отсядам там. Цените и качеството на услугата им-престоя ми е супер.

Доволен и удовлетворен от престоя тоя път в София…

Смених климат и местонахождение и малко се разведрих-както се казва…

Русата поетеса и брадатия Творец...

Преди време бях написал една статия:„Социална мрежа-кафе” и вчера я публикувах във facebook-профила си. Веднага след това получих коментар, че наистина мястото е добро от една руса жена-която ми е в профила, а аз дори не знаех от къде е. Изненадах се, дори, че взима отношение по тоя въпрос и се усъмних, че може да е наблизо, за да знае Тиролиа. Видях, че е написала, че преди малко е минала от там и се усетих, че тя е от града. Е, веднага без да чакам пожелах среща и така се разбрахме за 9:30 днес/сряда/.

Аз ходих в гората-разходих се, запалих свещи в параклиса и отидох до куриерската фирма да си взема-новата книга: Дневник на „Твореца в Теб”. От там отидох в кафето за да чакам срещата. И да си призная малко се вълнувах, но не като предните години да се срещам с нови хора и да треперя като лист. Явно „желязната самоувереност” която изградих в себе си дава отражение във всяка ситуация. Разглеждах книгата си докато чаках русата жена. Малко след това тя дойде и се здрависах ме и се преместихме на маса, защото аз бях на „щъркелите”.

Радвах се толкова много като малко дете когато можех да общувам с още един себе-подобен творец изразяващ себе си в стихове. Когато и показах новата си книжка и русото момиченце на нея, която беше с оцветени ръце от зелена и синьо червена боя, и казах: Погледни ръцете на това дете, как са изцапани с боя и въобще не се притеснява от никого и нищо, защото е дете/ и иска да бъде дете/, а не като „порасналите деца”, който се притесняват, какво ще кажат околните…

Тя ми подари стихосбирката си-„Полази ми сърцето”, а аз и подарих „Африка в моето сърце” и малко и разказах, а тя докато ме слушаше видях сълзите в очите и. А само и разказвах. Ни най-малко исках да плаче на първата среща, на която се запознахме, но емоцията на твореца не може да се прикрие-просто няма как. Така в Тиролиа се срещнах за първи път от много време на сам с един прекрасен товрец. А докато си говорихме срещнах очите на учителката на сестра ми г-жа Папазова, която отиде при дъщеря и Зорница/съученичка/ в Америка. Видях, как се позачуди, кой съм, но на излизане ме поздрави-кимайки с глава и излезе. Освен това две песни увековечиха срещата и аз помолих сервитьорката да ми ги запише да си ги намеря и да си ги слушам/ето ги и вие да ги чуете,ако желаете/.

Благодаря за този прекрасен и споделен миг….

Книгата: Дневник на "Твореца в Теб"

Дневник на "Твореца в Теб"-книга

Взето интервю от писател...

Христо от Лясковец и Приятели

1.Здравей, Христо! Ти вече представи новата си книга "Христо от Лясковец и приятели", интересното е в това, че за пореден път показа какъв е "успеха", когато се обединят в един проект повече   творци и писатели, хора на изкуството - различни гледни точки, за да бъде интересно на читателите. След като вече създаде проект, аз бих нарекла книгата ти- "Творци под Слънцето", как се чувстваш в момента! Чувстваш ли се щастлив, че показа  правилният път на творците или по-точно, че "Обединението на творците на перо прави силата"?

Здравей, Ели. Първо искам да ти благодаря, че за пореден път ме питаш нещо свързано с моето писане.  Когато преди една година се запитах, какво ли ще стане ако поканя „няколко автора” в някоя моя книга да гостуват, не знаех точно какво ще се получи. Но не му мислих много и започнах да каня наред различни хора. Е имаше и такива дето ми се „направиха на тежки”, но има следващи-прескачам ги такива и продължавам нататък. Но пък с тези, който се съгласиха да участват се роди книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели” от която си част и  ти Ели. Всеки допринесе в нея с каквото реши сам. Тема нямаше, и имаше пълна свобода на действие. Наистина като я събрах и започнах да я оглеждам разбрах, че съм надскочил възможностите си, защото с това произведение се събраха най-различни творци, който надали се познават, но пък аз ги познавам по някакъв начин. Идеята за книгата  е благодарствена и мотива е такъв, че защото по някакъв начин са ме докоснали в сърцето исках да им се отблагодаря по някакъв начин. Е, една книга мисля е добър подарък.

Да си призная не знам дали само съм щастлив, но и се радвам, че това произведение е факт. Не знам дали обединяването на хората в тази книга е някаква сила, но пък се получи добре и разнородните теми в нея създават един чисто нов свят и читателите след като се докоснат до нея няма да им е скучно да четата само една гледна точка, а в моя случай са цели 24 автора.

2.Вече има много сайтове, които всяка година правят книга, с различни по стил автори, но с една цел-да представят повече нови български творци! Разкажи повече за книгата "Христо от Лясковец и Приятели" и защо читателят трябва да прочете тази книга?

Защо трябва да я прочетат не знам, но знам, че е различно четиво, какво всяка моя книга до сега-написана. Книгата се роди преди една година и отново се застъпи с другите ми книги, но това не ме притесняваше ни най-малко. За всяка книга си отделям внимание и не се разсейвам с друго, когато работя по нея.

Аз не участвам в никакви сайтове, защото не се нуждая от такива за да творя, но пък последните години творбите ми се продават сами, защото няма нищо по-добро от това да бъдеш в устата на хората и да си четен автор.

3. Още не си събрал "плодовете" от труда си на тази книга /имам предвид за поздравите, за хубавите думи за книгата ти/, а вече си на път да създадеш нов проект и се хвърляш в нова работа. Христо от Лясковец не се ли уморява?

Аз не чакам да събирам нито цветя нито овации. Творя и си карам работата, за да не забравям, че имам задача. А и съм  убеден, че за тази книга те първа ще се шуми в пъти повече, защото в нея са вплетени житейските гледни творчески излияния на 24 автора. Шарен проект с различни лица, души и реализации. А относно това дали се уморявам, да уморявам се, но от хорската злоба и лош и завистлив поглед. Иначе няма от какво друго да се уморя, защото това, което правя ми доставя най-голямо удоволствие. И сега когато получавам всеки ден все повече отзиви за творбите си съм готов да дам дори и още повече от себе си-както се казва да се раздам на сцената. Създавам сега още нещо така е. То го нямаше в обсега ми до сега, но се появи и аз ги засякох.

4. Тъй като вече започнахме да разказваме за новият ти проект за книга, а ти си сложил вече едно пояснение за това, разкажи нещо на читателите за новата ти книга, която започваш в момента?

Идеята за тази книга се роди отново в гората докато изпълнявах редовното си ходене. Добре, че си нося в мен джобно тефтерче и записвам всичко което ми се появи. Три пъти се появи за няколко мига и аз веднага разбрах, че няма да се огранича само с две книги за годината. Книгата се казва: „Дневник на твореца  в Теб”. По скоро това е място за упражнения на хора, който искат наистина да се упражняват в тяхната си насока.  Възможно е произведението да бъде припознато като някогашния лексикон, но за мен записването беше жизнено важно и го правех с радост, защото ме освобождаваше от напрежението, което ми се образуваше от това, че няма с кого да споделя. И както я започнах така за три дни я завърших и се разхождах със записките си до леглото дори.

5.Кажи какво мислиш за писателите, поетите, които пишем из интернета? Има ли бъдеще българският писател и то в интернета ли се намира?

Според мен няма значение, кой къде твори, но има, значение да бъде себе си докато твори. То много отрасли се изнесоха в мрежата, така, че е нормално да е и  по-достъпно за хората. Но за 12 години от как пиша разбрах едно: Да не си стискам творбите само за себе си под претекст, че някой може да ме ограби или ощети от към авторските ми права и плащания в замяна. Това са най-големите глупости, който може да съществуват в неписаното битие на един творец. За това се раздавам докрай, защото само това което дал е истински твое.

6. Кажи какво ти е мнението за писателите, които слагат името си над  другите, т.з за тези, които си мислят, че са по-добри от другите?

Ами такива да не ми се мяркат пред очите първо, защото не признавам такъв дето да се правят не велики. Не, че аз съм скромен относно тоя въпрос, но не парадирам излишно. И благодарение на възможността да творя се оказах прав да следвам пътя си и да не се впечатлявам от разни думи, цветя или лъскави неща. Да можеш да обвиеш дадена емоция в дума и да я пресъздадеш на белия лист, която после да създаде друга емоция в читателя си е чисто национално богатство. За това повече творете от колкото да парадирате.

7. Всъщност преди броени дни пихме "Арабско кафе от 1001 нощ" с общият ни приятел шейх Мансур в моята недовършена още книга "Пътуване с писателката" и той сподели с мен, че се е чувал с теб и вече работиш върху повече от един проект. А може и да отскочи тези дни за масаж при теб. Къде ще го заведеш всъщност, първо тук в България?

Ами той наистина ми допадна като човек по времето докато си пихме кафето заедно и се радвам и аз да съм допаднал. Щом може да си го позволи да дойде на масаж при мен, значи ще е в моя град Лясковец. Както обичам да казвам ще му „разкажа играта” и после пак ще си пием кафето под чердака в къщата.

8. Едно пожелание за всички български писатели и трудолюбиви хора?

То пожеланието ми не може да е само едно, но едно е по-важното: Да са живи и здрави, никога да не се предават и евала никому. Няма по-важен или по-маловажен творец на тази земя. Просто има творци, който може би още не са надраснали себе си или не са се разтворили за новото, но след като го направят, кой ли ще ги стигне. Благодаря ви, че ви има, и, че правите това, което обичате. То е ваше право-продължавайте.

Интервюто взе: Ели Зарева.

"Първите малки стъпки в големия свят"

За пореден път говорих с жена, която ме пита „Какво правя?” Отговорих и, че правя релаксация за бременни в клип. Изумлението и беше голямо, защото не можеше да повярва, че това може да го интересува мъж. А, как да обясня, че аз освен, че се вълнувам от тая тема я и разбирам и следя непрестанно. За мен е толкова прекрасно да видя в живота си на живо, жена с корем-че.

Тялото ми, съзнанието трепери, когато спомена темата за бременността. Въпреки, че в този живот не мога да бъда жена, за мен е прекрасно да наблюдавам този процес и един ден да участвам в него с цялото си сърце. Вярно е, че и аз, както и всеки друг на тази земя е излязъл скъсвайки плацентата на майка си, но аз съм си дал обещание, че имам ли възможността да стана баща, ще опиша всичко в книга за детето си.

Може и тревиално да звучи, но се подготвям да опиша:

 -акта на близост;

-покоя след акта и любуването на телата едно в друго;

-леки масаж след самия акт в знак на благодарност;

-може закуска или просто хранене в леглото;

-и така всеки ден, обгрижване на майката, която ще носи детето ми;

-масажи на ходилата, гърба и корема-всеки ден;

-запазване на мира и спокойната среда в знак на идващия нов живот на света;

-разходки сред природата и може би пикник;

- така 9 месеца до настъпването на важния миг-появата на малкото същество, което ще приветстваме с добре дошло;

-първата глътка въздух на планетата Земя;

-първото гушкане за добре дошло;

-първото захранване от любимата ми гръд на майката и сладкото оригване;

-първото къпане и сладък сън;

-първият масаж от бащата към детето си след раждането/защото то ще е расло в масажирана среда 9 месеца/;

-първото пране на дрешки и пелени;

-първото посвещаване на цялото внимание, което може да поеме това ново начало като баща и майка;

-някъде м/у другото ще се работи по задачите в моите отрасли в мисли за бебенцето и майката;

- и така до кръщенето, прощапулник и първия рожден ден;

-първи стъпки от лазене към ходене-упражняване;

-прохождане и затичване;

- и така до първите 7 години, който са изначални за създаването на една нова личност;

-и след това всичко друго останало….;

И, какво като съм мъж-че само жените ли може да се изказват за бременността си?

Спокойната бременност е най-важното нещо за износването на един нов живот, на който вие сте дали началото му.

Релаксацията е едно от най-доброто нещо което можете да оползотворите времето на бременността, когато се упражнявате в релаксация. Самият процес се изпълнява задължително в легнало положение и спокойна среда. По времето на практикуването може да се вмъкне визуализацията като похват за усилване на личната самоувереност, че всичко е наред и, че ще може да се справи родилката с всички знайни и незнайни неизвестни до този миг-явления и ситуации, който носи една бременност.

И запомнете едно: Каквото мислите, такова придавате на бебето си! Давете ли си кураж и оптимистично настроение такова ще е и закодирано в детето. Не постъпите ли така, сърдете се на себе си след това, не на него.

Христо от Лясковец се подготвя да опише: „Първите малки стъпки в големия свят”.

Следвайте правилната насока за релаксация и насочете цялото си внимание не само към физическото и изпълнение, а и към всичко друго, което може да си помислите, че щом не се вижда значи не съществува….

Практикувайте всеки ден релаксация и направете от своя живот така, че когато стъпвате след вас да изникне лотос/е ако искате сменете цветето-имате право на всякакви варианти, защото нямате никакви ограничения в нищо/…

Предлагам ви тук два вида релаксация визуална и слухова. Просто се заредете сами с положително молекули и ги пуснете да ви захранят за да сте щастливи.

Благодаря ви!

Усмивката...

Усмивката е основа на положителни чувства- тя е онази част от посланието, която може да превърне черното в червено, а сивото- в жълто.
                              Чиро Импарато

Дневник на "Твореца в Теб"- книга

Дневник на "Твореца в Теб"

Сега всички ми казват, че съм талантлив, след като видят постиженията ми, но, за Бога не е така. Не съм стоял нито един ден и винаги съм търсел своето развитие.

Няма, как да изкажа и обясня, как съм стискал зъби за да не се откажа, защото виждам как пред очите ми не вярват, смеят се, подиграват ми се….Това не е от най-лицеприятните ми мигове, но сякаш нямаше как да подмина това. С думи това не се описва, но спомена остава за времето през което си минал. Сега вече те гледат с други очи след като си направил създал толкова книги, на тия 33 години. Много важно, че съм ги създал след като когато съм искал да споделя с близки хора те просто ги е нямало до мен. Какво от това, като си звезда за другите а за себе си си просто един обикновен човек дръзнал да направи това, каквото иска.

Извървяването на пътя е наистина интересно преживяване и понякога е нещо което трудно се преглъща, но, какво от това. Днес  е 9 август 2012г. записах клипа с работния вариант на корицата на 16-тото ми произведение: Дневник на „Твореца в Теб”. Оказа се, че това е толкова по-силно от мен, че появили се в съзнанието ми три пъти зарязвам всичко друго, което може да чака и за захващам с със създаването на така наречено нещо, което иска да се роди. Не чакам втора покана, не търся разрешение от някого, за да творя и не държа на мнения или високопарни оценки от някой „критик”. Това съм аз Христо от Лясковец и преди и сега съм си все същия, защото творя и продължавам.

Ето откъс от книгата ми………..

Вместо увод:

През 2002-2003г. написах книгата „Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание” без да подозирам нещо, което през погледа на времето установих. Стилът на тази книга е такъв, че когато и да бъде прочетена винаги е в „актуално сегашно  време”, което ме изуми, защото когато я писах не знаех, че дори правя това. За пореден път усещам ръката на „вдъхновителя” докато я пишех, защото за 23 годишен младеж не бях сигурен, че това са мой думи.

А сега през 2012г. на 04.август по време на поредна разходка в гората се появи идея за продължение на тази книга, но с акцент върху творческия порив на душата, която прави шедьоврите да говорят сами. Така извадих джобното си тефтерче и записах заглавието: „Дневник на твореца в Теб”/място за вашите лични постижения/. Така се обособиха нещата и през цялата разходка вървях и пишех, каквото ми се появи за да бъде споделено навън. Прибрах се и вече знаех, че това ще е творчески дневник на твореца в мен/нас. Залових се за работа и зарязах всичко друго, което може да почака, защото щом нещо се появи три пъти в съзнанието ми и то за толкова кратко време, просто бива започвано на мига от мен/не чакам втора покана/.

От тук нататък всеки поема по своя път и искам само да пожелая успех по пътя на всеки един търсач:

„Важното е да си щастлив, когато започнеш този процес, защото когато си в него друго състояние няма. Просто бъди”.