Но в България
напоследък имам наблюдение, че дори и да „се побере“ Клиента преди да стане
пациент на услугата „влизане в болница“ и после под услугите чрез опеката на “белите манти” си е цяло
предизвикателство-според мен. Защо? Какво стана, че в мигът когато доболничната помощ е от съществена
важност на чоВЕКът като ползвател, бива лишен просто така от внимание, грижа и
тем подобни човешки отношения. Къде сгрешихме, че позволихме това да се случи?!
Много пъти съм се питал,
защо продължават да практикуват такива хора тази професия, след като ще карат
умишлено хората да страдат и ще се държат с тях като с животни, а със
собствените си кучета и котки (в къщи), ще се държат прекрасно?! Нима няма
други, които да поемат „руля“ и да си вършат работата със сърце?! (Медицинска помощ: Медицинската помощ е
основно понятие, което включва всички дейности по диагностиката, лечението,
рехабилитацията и профилактиката на появилите се медицински потребности на
гражданите, свързани с определен проблем, произтичащ от нарушение на здравето и
предизвикващ определено заболяване.)
Ето от няколко дни съм
поел нов случаи на ИНСУЛТ в с.Мерданя и ми разказаха хората как в „болницата“ в
Горна Оряховица след като баба Марийка е получила ИНСУЛТ и са я вкарали по
спешност там, то след като видели личната й карта още тогава спрели да бързат.
Жената е на 86години и явно това вече под всякакъв критерии за живот. Отписалия
още тогава!!! Внучка й е доктор специализира в Германия абсолютно същото, което
би трябвало тук да правят и ги попитала човешки „това направихте ли го?!“, „онова
направихте ли го?!“... и още няколко въпроса, а те горките се стреснали и я
попитали каква е тя, че им държи сметка за всички тези неща?! Оказали се
колеги, а тук ми се струва започва „големия цирк“, защото(тук) по нашите ширини
на понятия и разбирания не биха си „позволили“ да им се даде съвет или някаква
външна насока, защото „тук много знаят“...и може би „могат“. Но е явно колко
могат. Жалка картинка са.
„(Качества, които „може би трябва“ да притежава
един лекар!!!
-да се грижи и разбира
пациентите и техните семейства;
-да бъде ангажиран в
осигуряването на висококачествени здравни грижи;
-да чувства нуждата
и готовността да е винаги достъпен и на разположение на своите пациенти;
-да усеща собствените
си ограничения и с готовност да получава помощ от други специалисти, когато е
необходимо;
-да се ангажира с
ежедневното поддържане на развитието си в практиката – едновременно клинично и
организационно (управленско);
-да се ангажира с
подобряване на качеството на професионалната си дейност чрез активно участие в
проверки и качествени гаранции;
-да чувства етичните
принципи, които управляват медицинската професия и да се обвърже с тяхното
съобразяване и прилагане;
-да оценява високо
ценността от груповата работа при грижите за пациента в общата практика;
-с готовност да обучава
другите, включително колегите си и персонала в практиката и с готовност да
придобива необходимите за това умения;
-с готовност да
сътрудничи, когато е възможно, за развитието на медицинското знание;
-да е способен да се
грижи за себе си и да балансира между изискванията на неспокойния професионален
живот и нуждите от лично време. - ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ)“
Ето заради това когато
са ме питали „защо не съм станала доктор?“ им отговарям, че не бих изтърпял
този бардак, в които се е превърнал този свят на манипулация и псевдо-услуги...
Дори между колеги не се получава добра
спойка, а някой беше казал, че ще връщат хората в България! Мислиш ли, че
успееешшш, с този нисък човешки статус приравнен „дали да живееш или не“ и
колко-все едно си играеш на „ези-тура“ Като кравата Пенка, която от де да знае,
че е „напуснала човешките граници на България“ и била влязла в страна не членка
на тоя шибан съюз, който пък не бил в тия граници. И занимават хората с тази
псевдо-драма, дали ще живее или не! За кравата може да се застъпват „загрижени
организации“, ваща мама, а за хората не можете?!!!
„(„Здравни услуги“: Здравната помощ е по-широко понятие, което освен
медицинските мероприятия, насочени към конкретно заболяване, включва и определени
мероприятия, които изискват допълнителни познания и действия, насочени към
здравето – епидемиологични, здравно-възпитателни, социални, санитарно-хигиенни,
управленски и т.н.)“
Та въпросната докторка
разбира, че едва на третия ден правят скенер на баба й, защото никой за никъде
не бърза в този сюжет-респективно болница. Щото жената е на 86 значи „взела-дала“
и си играят с живота й въпреки човешкия фактор на хуманност. И добре, че на
повечето хора дали живота си за икономиката на тази държава през онова сумрачно
време на страната ни, са жилави и могат „да теглят“ и още дори когато са на
легло... само това им остава. Дано има „видов ден“ за такива!!!
„(Здравните услуги са широк кръг услуги, предлагани на гражданите, които
освен медицинските (клинични) дейности, включват и дейности по осигуряване на
благоприятна жизнена среда и качество на живот, както и такива, които биха
спомогнали за бързото адаптиране и ресоциализиране на пациента след
разрешаването на медицинския проблем.)“
Странно ми е как не се
борят до последно за да се справят с всичко, а оставят нещата на самотек. И не
дай си боже да не „прескочи пропастта“ някои пациент, няма никой отговорен за
мудността, нехайството, безхаберието и низостта с която засвидетелстват професията
си, било то „доктори или сестри“...!!! От кога някой облечен в „бяла манта“ ще
има право да казва, кой ще продължи да живее и кой не?! И по какъв критерии ще
се ползват така наречени „клинични пътеки“ важащи за едни без нужда, а за тия
които никога не са ползвали и един ден болничен, нямат право на живот и помощ?!
Това ли е справедливостта на живота, в които сме заченати, възпитани и сме били
служещи на страната си... Ако нямаш осигуровка, ако нямаш „връзка“, ако нямаш
какво да бутнеш „под масата“ било то и под формата на негласно дарение, заради
което ти казват в прав текст, че ако не го направиш никой няма да си мръдне
пръста от екипа им?!!! Това ли е лицето на Българската Медицина в 21в - 2018година,
питам аз?!!!
Живота изтича между
пръстите ни, а те ще ме питат дали ще им „бутна“ нещо под масата. Но когато
биват „повреждани“ се жалват от агресивното поведение на гражданите от същата
тази страна, от която са и те. Тогава какво значение има, че в 1 час има 60
минути, след като пречките са повече от реалните действия(и вместо да излизаме
от калта, то ние сме се специализирали да я създаваме и изнасяме на показ)?!!!
Как не чух някой „доктор“
да е „защитил“ десертация на тема: „Как буквално да запазим и възстановим
живота на човека, когато той има нужда от нас с цената на всичко?“
Therapist: Χρήστο Χριστοφ
