Какво научих от Живота:

През последните години от 2008-ма насам се срещам с много хора, които са преживели ИНСУЛТ. Просто първия случай в с.Кесарево си провлачи крак. Оказва се обаче, че никой от  хората, които са го преживели не е водил природо-съобразен живот и веднага "влизат" в здравословния такъв след като вече каруцата "се прекатури", започват да спазват някакъв „режим“ на поведение. Всеки е нехаел за това, какво е нужно на тялото му, не е чувал сигналите, не е разчитал знаците, само защото никой не им е казал, че има такива по пътя им. И съответно никой, нищо не съблюдава... Но това не оправдава никого, защото всеки сам носи отчетност за живота и страданието си...

И когато "знакът" мозъчен инфаркт - "ИНСУЛТ" ("удар" е по селски жаргон), връхлети даден човек започват въпросите както от страна на преживелия го, така и от близките му. Какво стана? Какво може да се направи?! Кого да търсим?!... Освен бърза помощ, защото(в сегашната ситуация през 2020-2021-ва година, ако не си с "ковид" не те поглеждат - дори!!!)...

И понеже на никого не му е в работата да знае, че за да се грижиш за някого с преживяно такова мозъчно състояние... защото то е състояние преди да стане заболяване и да му "сложат" епикриза "болен"... започва омагьосани кръг от това да питаш всеки, за да ти даде "акъл", до контакти с медицински сестри и лекари, за да може да се направи почти всичко необходимо, за да е "спокойна" съвестта на близките... че всичко, което може да се направи е сторено. Но това също е поредната грешка и е голям капан за хората, които ще се грижат.

И някъде между другото "от уста на ухо", се "спряга" моето име на Терапевт изправил 19-сет човека от ИНСУЛТ(дори някой от тях са документирани в клипове)... и хората започват да търсят номера ми, връзки от познати за да се домогнат до мен и да се свържат... Но не ме питат мен дали аз искам да се свържа с всеки болен на тази земя, защото "болните" хора крадат от мен енергия - хранейки се с нея за да оцелеят (защото активирали се този механизъм "за вкопчването" в живота, борбата е люта и жестока)... Но това никой не го знае... и аз после съм като "ограбен" и едвам "гледам"...а понякога главоболието ми е трае по 3-4 дни и не мога място да си намеря... защото енергийния ми ресурс е изчерпан и то много-много повече от колкото мога да си позволя да отдам... И никоя цена не е достойна за този невидим грабеж... Но хората, които ме молят да помагам не знаят, че първо аз плащам и след това те. И понякога аз си тръгвам с празни ръце, а те са си получили своя дан... енергия ограбвайки ме съвсем посред бял ден!

- Така се случва, че като слуша хората не им е ясно нито какво да правят, като "първа" помощ... защото мислят, че едва когато нещо такова стане ще му "мислят"... което е най-долната черта на човека... да се задействат всички механизми, връзки и т.н. едва когато вече е късно. Защото не е мислел, че на него ще му се случи.

- И вярно, е че никой никога не е застрахован от каквото и да било, но ИНСУЛТа взема голям връх в живота на българина през последните 25-30 години на прехода у нас. Но объркания живот, страховете, некадърното хранене, пиене на много алкохол без всякаква причина и т.н... са все допълнително нагнетяване на налягането в човешкото тяло. И накрая някъде нещо "гръмва"... и ето ти проблема е налице.

- Вярно е, че покрай ИНСУЛТа има и много други съпътстващи "заболявания" проблеми с бъбреците, с черния дроб, с белия дроб, със сърцето, с вените, и накрая като за "капак" се появява и "проблем" с мозъка... И защото нехаят хората за живота си, издевателстват над тялото си с мазна храна, цигари, алкохол и твърде много излишна ангажираност (имитираща работа)... И като "легнат" на легло започват "въпросите"... от, които ползата вече е никаква...

- Вярно е, че заради всички тези неща, които съм усвоил през последните си 27 години са с много видими резултати, но особено през последните 13-сет те конкретно са насочени към ИНСУЛТно болните или по точно засегнатите... И когато времето стигне до мен то понякога е последната фаза, с която се разписва, че е било тук. Много хора не ми дават "шанс" да направя това, което знам, за да проверим дали ще сработи, защото ме търсят в последния миг, едва след като са ходили по мъките, опитали са всичко друго... и мен са ме прескачали умишлено. И чак накрая мен. Ето това е неприятния момент, че са ме подценили още в началото, и са загубили времето, което е можело да бъде спестено и имплементирано в процеса на моята работа. Но всеки сам взема решенията за "грешките" си... И се опитват да ме убеждават хората, че не са "знаели" нищо - отначало, но после се оказва, че са чували невероятни неща за мен и моят подпис на работа...

- Вярно е, че аз съм единствения, който може да "докосне" всички тези хора, които се нуждаят по начин, по който никой друг не е в състояние да го направи в нашата околия, защото аз обединявам много детайли непонятни за медицината. Но като ме "извикат" за накрая... се казва, че моето присъствие дава истински и дълбок покой на нуждаещия се от помощ... и то не от това, че ще ги докосна, а само, че съм наблизо и самата ми енергия ревизира аурите ни и започва обмен на информация. Защото съм Мастър.

- Вярно е, че аз съм последния човек на земята, който би лишил хората от надеждата им да се борят, да опитват... каквото намерят за добре, стига да не е късно, защото е вече късно да се стараят  и преиграват пред мен. Разочарованието не е спасение или препратка към прогреса... Обаче появата ми е като за последната изповед... при невярващите защото като чуя дишането на човек, като видя безцветната кожа, като видя обърнатите очи, агонизиращата му душа, как иска да "тръгва", а близките от обич "задържат" тялото му да се бори... И живота вода няма да помогне. Така ми е ясно, че е време всички да се помирят с човека. Но повярвайте ми, това най-трудно се изрича на глас, защото застава като "буца" в гърлото ми... и никакви пари не могат да поправят щетите от изреченото веднъж.

- Вярно е, че помиряването на душите е най-същественото, защото когато ти вече не си тук на тази земя остава спомена "какво си дал", "какво си направил", "какво си оставил" след себе си, и ако някой иска да те помни, то той ще те помни... За това имплементираната работа на Терапевта, Пастора, и Рейки майстора е като една обединяваща нишка изповядваща съкровените последни въжделение на душата:

1.Бих искал да имах смелостта да живея живота си както аз искам, а не както очакваха другите:... Това е най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е към края си и погледнат назад към него, те лесно виждат колко много са неосъществените им мечти. Повечето хора не са изпълнили и половината от тях, осъзнавайки, че това се дължи на избора, който са направили.

2.Иска ми се да не работех толкова усилено:... Това казват повечето пациенти от мъжки пол, които умират. Те са пропуснали младостта си, възможността да се радват на децата си и на компанията на партньорката си. Жените понякога също съжаляват за това, че са работели твърде много. Чрез опростяване начина ви на живот и вземане на съзнателен избор, може да се окаже, че не се нуждаете от дохода, който си мислите, че ви трябва, за да живеете. Ако имате повече свободно време, щяхте да сте по-щастливи и по-отворени към нови възможности.

3.Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си:... Много хора потискат чувствата си, за да се запазят мира с другите. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не са развили докрай възможностите си. Освен това, горчивината и негодуванието може да са причина за много болести. Ние не можем да контролираме реакциите на другите. Ако все пак успеем да преодолеем начина, по който те първоначално да реагират, ако им говорим честно, можем да изведем връзката на съвсем ново и по-здравословно ниво.

4.Иска ми се да общувах повече с приятелите си:... Много хора, умирайки, си спомнят за старите си приятели и съжаляват, че не са прекарвали повече време с тях. Заради работа или други ангажименти те не са им отделяли достатъчно време и си спомнят за тях чак на смъртното си легло. Не е лесно да се съхранят приятелствата при натоварения начин на живот, който водим. Но когато сте изправени пред наближаващата смърт, физическите подробности от живота отпаднат. Тогава хората започват да държат на неща, които са далеч от финансовото благополучие и финансовите придобивки. Те разбират, че най-важното се свежда до любов и взаимоотношения.

5.Трябваше да си позволя да бъда по-щастлив:... Това е изненадващо признание, тъй като много хора до самия си край не осъзнават, че щастието е избор. Те са в коловоза на изградени стари модели и навици и не смеят да напуснат „удобството” им, за да се отдадат на нови емоции. Страхът от промяна ги кара да се преструват пред себе си и другите. Когато сте на смъртно легло, изобщо няма значение какво мислят другите за вас. Животът е избор. Това е твоят живот. Избирайте съзнателно, избирайте мъдро, избирайте честно. Изберете своето щастие.

Замислете се върху думите ми и живейте съзнателно. Днес!

 



Тишината лекува. Но оставя празнина във вас!
 Не я чакайте да настъпи. Търсете я преди това, защото лекува!

 

                        Автор,Терапевт,Пастор,Рейки Мастър: Христо от Лясковец!

               (четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)