Очаквайте: Толерантната вода за Вас!

Много скоро ще обявим и новия Продукт спонсориран  отново от Природата. Сега правя проучвания как ми действа на мен... защото както всичко до сега е тествано първо върху мен. Месеца може и да свършва но не и желанието ми да предлагам това, с което искам да докосна всички които биха го ползвали!. Сега е въпрос на време. 6 месеца минаха от как идеята се роди в сърцето ми. Очаквайте!!!

                                                                     ©Sprint Tolerans!

Проекция:Страх!

Хора, места и събития не са случайни...

Когато хората имат нужда от теб, те намират... Когато са застрашени също намират нужната помощ под козирката на някой смелил се мъж. Но когато трябва да изпитат или да се срещнат с истината, която те не познават става кошмар.

Някой живеят в охолство и  червеите ги ядат всяка нощ, защото искат да „скъсат“ синдижра със цвят на злато, но не могат, защото са страхливи да пуснат кокала. А, кокала е толкова жалък и мек, че едва може да се нарече такъв.

Не разбирам, как един човек ако не иска да е с другия повече, защо стои там като призрак в орбитата му и се задушава сам затягайки примката си сам!

Ами с времето разбрах, че това е така, защото така им „изнася“ най-добре. Не, че ме интересува, какво и ще стане с този човек, просто за мен е важно, повече да не е около мен. Омръзнаха ми всичките тия празни приказки ще се развеждам, няма да се развеждам, ще демонстрираме благополучие, нищо, че сме нещастни от вътре...или пък Много сме щастливи пък нищо, че залъгваме сами себе си относно любовта и ценностната ни система. Нищо, че уж сме женени, пък си имаме по двама любовника и се оглеждаме за още. Нищо, че като не стане по тяхната се чудят как да „издрапат света“. Уж сме много работни и знаещи, пък чистачки трябва да дойдат да почистят...

Оф, какво да кажа освен: Омръзна ми, такива хора да не правят нищо. Махнах ги веднага щом това ми дотегна да го слушам. Ще ми замесват името в какви ли не техни си „откровения“, но понеже не съм ѝм баш в калибъра се насочиха към моя приятел. Е, да ама тая явно не съзнава, че това няма да продължи вечно. Ние с него сме ги виждали вече такива „изгнили круши“...

И много държа да кажа, че аз в реалния си живот стоя на страна от много хора, че във фейса си ли няма да ги изхвърля завинаги като ги блокирам. Оправяйте се по м/у си и 5 пари не давам за ваще любовни 5-ъгълници в които сте затънали. Нема да плюя на вас, но знайте, че пикая на вас и пускам кранчето веднага. Гнус ме е от такива хора. Дето много четат пък само книжни плъхове в главите им...

П.С.: Това послание е от невидимия или по точно, този който не е заплаха за гащите на тази кифла!!!

Произведение от „Цол и Половина“ в SPAлнята ми!

Аз съм творец и в главата ми постоянно улавям какви ли не неща  и искам да ги реализирам. Вярно е, израсъл съм в семейство, което е супер, но някой неща не ги вдяват така, както аз. Това което ще споделя с вас сега е много лично и интимно за мен.

Гледам в нета, че хора съчиняват разни неща от палети(дървени) и веднага се запитах, а това щом го виждал дали  мога да разкроя и аз едно легло ей така за радост на душата ми-примерно! Не му мислих много и веднага помолих едно мои приятели в една книжарница, палетите от хартията с които им я карат да ги взема и да си направя легло.

Не му се протвих много и така го направих с лекота. Разглобих старото легло с пружината и го махнах. Изчистих боклука измих с парцал и поставих палетите на широката страна. Привързах нещата с тел за да не се разхождат излишно „без да ме питат“ и го постелих. Воаля! Ето имам си вече легло от палети. Но да си призная честно виждах го по-широко в мислите си и заради това, това което видях не ме удовлетвори. След време отново бях казал в книжарницата, че се нуждая от още 4 палета за да до разширя своите покои и така взех и тях. Бяхме се разбрали с едно приятелче, да дойде в неделя да оразмерим другите палети и да го разширя това легло, както е в представата ми. Направихме го не без стърготини. Хаха! Имаше си, но след като вече нагласихме палетите и докараш ширината на леглото си бях доволен. Застлах го веднага както си му беше реда и така се получи легло: „Цол и Половина“, а не както всички ме съветват персон и половина. Абе вие ли ще ми казвате как да се изразявам и как точно ще смятам в какви размери ще измервам спалнята си...!!!Е, вярно е, че цол и половина звучи много еротично и секси, защото спалнята е за това. Да разпалва, да придава на живота онази живителна чили подправка.... да подгрява, да спонсорира любовта, да я разпенва и все пак след дива любов като се храниш в леглото да не се обръща подноса с кекса... щот то за друго не знам дали идва ред!

Спалнята според мен и това, което видях за своите 34 години е нещо

изключително чисто и свято място. Може би по-свято от някой „храмове“! Това е нов цикъл в моя живот... защото след като на този етап нямам възможността да сменя матрака, реших да сменя подматрачното устройство. Така го заместих с палети и всичко и някак се разписах. Оказах се свободен архитект на собствения си кът на спокойствие и творческа изява. Защото когато един ум е спокоен, засича какви ли не идеи, които може да реализира...Е мамка му аз това правя. Като на този етап не успявам да променя плитиката в България, то поне да променя мирогледа си като се наспя и бъда продуктивен за себе си и любимите си хора. Може би ако всеки спеше достатъчно, нямаше да са толкова кисели, раздразнени и разтревожени... хорицата. Но уви, има и такива екземпляри!

Може би хората ще кажат, че от това спане сме на тоя хал, ама е хубаво да не смесваме мършата в политиката и честотата и Чистотата на съня... Пространственост има и между молекулите, а това трябва да го има и в леглото за да има въздух, святост и всичко да е един истински покой за тялото и душата. Няма да излъжа, че тялото ми ме връща в онова време, в което хората са спали на твърдо, а не с тия изгъзици новостите...Да измислят хората, ама с това не казват, че осакатяват хората. Гърбът трябва да е изправен по време на покой за да има регенериране и презареждане, ако е като лодка крив всичко е един фалш-замислете се как спите и как любите!!!

Трябва да се плува в страната на любовта...(според мен)!!!

Внимавайте какво си ПоИсквате - Черешки!

това е въпросната череша

На 21.сряда.2014г. се разхождахме в гората на горна по посока Камъка. Там още долу по правата се разклонява пътя на две и ние почти винаги минаваме покрай вилните места. И днес така направихме...

Както си вървяхме и говорихме с моя човек, така той си късаше още зелени кумболки(джанки) и зелени череши. По едно време  каза

„Не съм ял още череши тази година. Сезона не е открит.“

Ха, казах си на ум, аз бях вече опитал две череши на връщане от Еконт на скоро. И както си вървим и говорим виждаме един човечец беше седнал на пейката, а като ни видя се изправи и ни гледаше настойчиво. Като приближихме до него той каза:

„Господ ви праща, момчета ще ми помогнете ли да изкараме колата в един синур тука затънах. Помагах на един приятел да му стоварваме колчетата за домати и до там.“

Тогава го попитах: „Ти от колко години си шофьор, че си позволяваш да правиш такива глупости?“

Човека се зачерви и каза, че го е срам да каже, че е дългогодишен шофьор, а сега е постъпил глупаво.

Докато вървяхме към колата му той разказа два пъти, какво и как е станало и как не е успял да се справи. Ние се намесихме. Оказахме се ударната група. Тогава дойде и въпросния „виновник“ приятеля му и той да бутне... И така с две три лашкания буквално и с въртене на волана наляво и надясно от негова страна колата буксувайки излезе. Но се оказа, се докато боксува едното колело е опръскало с кал всичко дещо има и онзи човечец беше се налапал с кал дори. Но пък... каза нещо уникално:

„Хайде сега ела те да хапвате череши до насита ей тука долу в лозето ми имам няколко череши.“

Тогава се обърнах с думите към моя човек: „Абе човек ти какво си пожела преди малко. Много бързо се случиха нещата този път. Ето ти череш сега на...“

А той допълни: „Да ама трябва да си ги заслужиш. Даром няма майка.“

И така ние отидохме под първата череша и изядохме по десетина черешки и си тръгнахме. Хората ни стиснаха ръцете и така тази разходка.

После се шегувахме: Ами ако си стоиш в къщи, ни кола ще буташ, ни мечти за череши ще имаш, ни ще се осъществят...това е положението Черешово! 

Да напуснеш о‘чертанията на Страната!

Когато създадох "Маслото от Джоджен" не съм мислил, че то така напористо ще напусне  о‘чертанията на страната. Също така създадох страницата на Маслото с цел да популяризирам първо продукта, а после и още няколко създадени след него.

Достоверността на нещата в страничката  на "Маслото от Джоджен" и продукта са на база: „Който иска намира начин, който не иска си намира причина!“ ...и едно малко допълнение към предното изречение. Не доказвам на никого нищо за нищо. Все някаква вяра е останала в човечеството за да може да прецени, че това което аз споделям, правя и създавам е истинско. За това казах, че не се ангажирам да доказвам на никого нищо за нищо на света.

Всичко което се случва под шапката на програмата ©Sprint Tolerans! Е създадено с много любов,радост и са закодирани няколко неща. Едно от тях е  да разбере човечеството  за продуктите чрез своята интуиция, а не консуматорските си лиги, капещи от пренасита. Както аз така и всичко, което е около мен е енергия, която имаме желания да я сгъстим или направим на пух и прах когато не е според нашата цел.

Прецених, че съм от онези хора, който могат да причиняват нещата да се случват и заради това те си се случват. Не ги бутам, не ги насилвам, просто правя всичко това с любов. По някога повече, по някога  още повече и така. Пролетта настъпи и с нея всеки един човек на тази земя иска да кацне късмета или сполуката на рамото му, но не си е мръднал пръста. А за да се покаже маслото в шишето има няколко неща: Садене, поливане, плевене на трева, израстване, бране, сушене, складиране и приготвяне на маслото и всички други неща. Кал, пот, сополи и други характерни раздразващи причини на съзнателно ниво. Но какво от това. Никой не каза, че всичко е идеално и е добре за лъскавия имидж на колата ми.

Запрятат се ръкави и се бачка, за да стигне човек до това, което се цели толкова силно. Целта е тук пред мен и ме подтиква всяка сутрин да си отварям очите, да плевя доста плевели причинителите за неуспеха в живота ми, след това плевелите в градината. Не оставайте с впечатление, че съм голям градинар, не уча се още на много неща, но не се срамувам да кажа, че създавам. Защото отворих бездна за консумация на продукцията ми. Сега бих желал да я запълня и съобразя с желанията на хората. След като това стане преминаваме на другия етап... Обогатяване на асортимента! Избрах този живот за да действам, а не да бездействам...това е само пояснение!

Нищо, не идва само от само себе си и аз не съм от тези хора, които биха продължили само да чакат. Аз действам, защото знание без действие е бреме, не радост! Аз си вярвам, а дали някой друг го прави...това не е моя грижа!

Имам само един апел към хората посещаващи страницата, сайта и мен: Моля ви представяйте се без да ви питам кои сте и какво искате от мен. Ни ми стойте като мними образи в обсега, защото веднага ви махам. Аз от публика нямам нужда. Имам си достатъчно.

Ако не помагаш на Човечеството, то помагай на Земята!

Щото всички са толкова отворени и ако не вземат пари за това, което правят, от тези които наистина нямат, не са те(все едно). Общувах с една жена на скоро и си позволих да и кажа:

„...Искаш ли да ти помогна съвсем безкористно. Или по-скоро да се опитам да допринеса за подобряването на картината в живота ѝ. Тя ме попита, от нея какво се иска? А, аз и отговорих, че искам само разрешението ѝ, а аз вече ще попитам висшия аз за нея и за детето ѝ, за да продължа напред. Тя каза: Ти си много добър. Благодари ти.“

 Не,  това е важното в случая. Защото когато си проводник и не ползваш канала си за да вършиш дела в живота си, той закърнява, както всичко живо. Дори има опция в която ако не правиш нищо за Хората, поне прави за Земята, като я лекуваш. Както е по време на гладуването: Храната докато гладуваш я даваш на бедните, а ако постът е ѝ без вода, се дава на цветята. Това е същото се повтаря и с кърмата при кърмачките. Или се изцежда за да се изостави или се дава на друго дете изцедена или направо накърмено. Нищо на този свят не се хвърля. Единствено човека е толкова неблагодарен в буквалния смисъл на думата. Някак не сме се научили или сме забравили, че се нуждаем от малко и въпреки това не му се радваме, а трябва да имаме разточително, че чак тогава да се усмихваме. Пълни глупости.

Та, да попитам: Колко пъти сте чували някой да казва, че когато не лекува или просто помага на хората, отдава своята енергия на Майката Земя? Колко?

Според мен по нашите ширини са малко. А, защо? Толкова ли сме Себични, че душите ни са заприличали на скотове обвити в злоба? Толкова ли е трудно да подадем ръка въпреки, че виждаме всеки миг някой да я протяга. Да си призная това е трудно състояние на духа и когато аз реших да тръгна по този път знаех много добре, на къде съм тръгнал. Не се интересувам от признание или награди. Това с тиквените медали го отминах като страница и сега се старая да допринеса с възможността си към човечеството да стане малко по-добро и да се усмихва повече. Да и аз имам семейство и не работя без пари, но не всичко е в тях, дами и господа!!!

ДоброТворец или ДоброВолец в живота на Клонингите!

Наградата ми бе връчена от Гена Трайкова-БТВ

Явно във всеки един човек на тази Земя дреме едно добро сърце. Но, какво кара хората да направят каквото и да било в замяна на нищо.

Да спасиш човек от удавяне, да дариш органите си след физическата ти смърт-за да живеят други,да направиш така, че живота на всеки един, които те заобикаля да е важен. Никога не са се замисля ли, най-вероятно за своя-живот, колкото за другия, защото думата: „Помощ“ не се изрича на всеки Ъгъл, въпреки, че милиони имат нужда от такава под всякаква форма.

Срещата с такива хора, когато съдбата те срещне те кара да се разтупти сърцето ти, но и да знаеш, че всеки е допринесъл в човешкия живот, стойността му да не се изгуби. Една крива крачка и хоп вече не си тук. Какво остава след теб? Как си се погрижил за всичко около теб, да те запомнят? Какво можа, а не го направи, защото мразиш/обичаш, създаваш/рушиш и т.н?

Вярно е, че в такъв миг е изключително трудно да приемеш признание, защото си мислиш, че за теб, това което си направил е фасулска работа, но то не е. Помощта понякога не идва веднага от хората от които очакваме, но все идва от някъде. Но когато дойде дали тя е уместна и

важна за нас?

Когато бях на церемонията като член от СНЦ“С вяра в доброто“ видях интересни неща, чувствени, пропити със сълзи. Но също така разбрах, че добрината няма, как да я охарактеризираш с това, че тя е голяма или малка. Няма как да бъдеш повече добър като те наградят сред хората, а като излезеш от церемонията настъпиш калинка, защото не си я видял. Ако се наложи да си платиш за това и в животинския свят те смятат за убиец, как ще стоиш м/у световете. Така, че можем да се замислим и над това!!! Също така е вярно, че не съм чакал от никого нищо или от държавата, както и не съм издавал касови бележки за своите добрини... Които помни, би помнил-дълго, който не много важно!

Не държа да съм „добър“ в очите на никого, за мен е важно в моите очи, какъв съм си. Противя се на страшно много неща, евала не давам нико му, не се кланям на никого за нищо...

Също така разбрах, че когато помогнеш на някого веднага се намира идея в главата на човек за да оплюе делото ти, защото „така се раждал баланса“. Само нека не се сърдят после, че за балансираните получават тухла по главата паднала „случайно“ от небето!

Дойдох на този свят с една „малка задача“ да си карам работата на Бодител, Лечител и Драскач... Знам, че нещо ме е Довело тук, ѝ същата сила ще ме отведе у дома в Акаша, но докато не изпълня намерението си и всички задачи поставени от мен(още преди да сляза тук)... съм си тук!

Мотото ми е: „Воля и труд! 5 пари не давам за професионалистите в която и да е област. Аз работя само с талантливи хора, не профита. Аман от такива, щото направиха Титаник, той взе, че потъна. А стария Ной, дето не бил чувал за грамота и диплома от „техническия университет“ чувал повече „петлите“ и праснал своята спасителна платформа наречена Ноев ковчег, а аз бих манифестирал с димите: Ноева карета!“

Докоснат от ръцете(ми)

В блога ми на обозначеното място (Докоснат от ръце), ще има детайли относно Еволюцията и Възможностите. Тук ще споделя, какво ми се случи, как се чувствам, докато навлизам в едно красиво Учение свързано с Енергията. С това съм се родил... 

Просто няма начин да не съм бил в преден Живот такъв, какъвто вече съм Рейки терапевт!

Само тук в блога:http://floransmedia.blogspot.com/p/blog-page_1588.html

Инициация I и II в моя живот!

Записах си час в понеделник, за вторник/15.04.2014г./, в 14:30 часа.

Още с влизането си при Жана седнах на табуретката, където предстоеше нещо да се случи. Когато ме погледна тя каза: „Ти не си тук, някъде витаеш!“ Да, така е, признах ѝ аз. В новата си книга „Игра за 66.000.000$“ описвам начина по който изпразвам съзнанието си за пръви път. Тя продължи: „Ти много добре се справяш с това отнасяне. Ти си като децата. Имаш вътрешна усмивка. Много хора се напъват да я практикуват, но на теб просто ти е дадена да се усмихваш вътрешно. Около теб виждам много книги, ти четеш много, пишеш много. Справяш се блестящо. Будител си...“

„Да, казах аз, до главата ми имам минимум 4 книги. Едни влизат в мен, други излизат от мен.“

Така започна първата ми инициация. Още като започна нещо ме накара да се усмихна някак от само себе си, от вътре. А изражението ми самó от вън се усмихна, сякаш аз не съм аз...

Инициацията си свърши, а аз бях със затворени очи.

„Честито, каза тя, сега енергията ти е отворена. Ти си отворен канал.“

Предстоеше само да направя нещо, което дори не знаех какво е. Тя показа позиции и аз си сложих ръцете на моя приятел, който сега ми е като жив манекен. Когато сложих ръцете си на слънчевия му сплит се изпотиха толкова много, а видимо няма от къде. Сякаш бях си мил ръцете с вода вместо с енергия. Явно с това ще се отличава моята енергия в сеансите-тепърва.  Тогава тя каза, че работя изцяло с интуицията си от години и съм пренебрегнал разума. Да, потвърдих, че е така. Сега, каза тя, за да има хармония в „полукълбата ти“, ще синхронизираме нещата, за да следва енергията естествения си ход на нещата. Златната среда за която говорят във Ведите. След това докато завършвах заземяването към крайниците на моя приятел ми излезе един символ-знак. Понеже си нямах и на идея какво да наблюдавам, очаквам или предизвиквам, просто се оставих на мигът. И така се появи символа и стоя през цялото време докато не го нарисувах. Казах, и че се появи символ, и че ме кара(от вътре) да и го покажа като го нарисувам. Нарисувах го и ѝ го показах. Тя си сложи ръцете на него и каза: „Ти си като децата. Ти си дете. Нищо от детските ти години не си е отишло и много се забавляваш.“ Да, казах и аз. Имам си максима: „Ако не е забавно-не го правя.“ Но се надявам да не съм палячо. „Не, не си, каза още тя. Забавляваш се доста успешно и развеселяваш хората с твоя малко странен хумор.“  Символа прилича на

Хвърчило, на Ремолино(вятърна мелничка, с която децата духат в нея и тя се върти) и на сперматозоид. Зависи от гледната точка!

Не знаех, признавам си, какво да очаквам, но се чувствах като безгръбначен. Някак освободен от гръбнака си, свеж и усмихнат. Бях щастлив вътрешно от факта, че имах рядката възможност да повдигна вибрациите си по някакъв незнаен начин за мен. Въпросите и отговорите тепърва предстоят, както и крачките в тази посока.

Така след това поговорихме още малко и си тръгнахме, защото имаше човек с час и той си дойде по реда. Все пак от 14:40 до 15:30 не усетих времето кога мина. Наистина е много относително това понятие-време. След това отидохме в гората, за да направим разбор на случващото се...

А мотива ми беше следния: Когато чух моя приятел да говори, че с тази енергия може да се зареждат дори и растения, освен водата, аз някак веднага настръхнах. Сякаш ме докосна с това и аз веднага пожелах да мога и аз да правя същото, както и другите запознати могат. Искам да мога да зареждам своите изобретения:  растението Джоджен, „Маслото от Джоджен“, „Кром-Крем“ и „Аурата на Таня“. Заедно с това бих засилил своята енергия в практиката си като масажист.

Но да си призная нямах никаква идея, че днес датата е много специална за луната. Днес е първия ден от пълнолунието и същевременно ще има лунно затъмнение и Слънчево затъмнение на другия ден!

I-во Ниво

...Съветват да бъдем много предпазливи какво привличаме. От 15 до 29.04.2014г. факторът важност се увеличава неколкократно и затова преди да започнем нещо е редно много добре да помислим какво привличаме в живота си с даденото си действие(аз привличам ключ към повече енергия и репсктивно повече от реализацията ми). За мен това е важно и не го правя за никой друг, освен за себе си. Ако аз мога да помогна това вече е друго! Както винаги бих казал, че съм предприел чисто интуитивна стъпка към инициацията ми и съм изключително уверен в крачките си. Също така знам, че всичко, което съм направил през този период силно ще повлияе на живота ми като цяло... В коридора на затъмненията-15/29.04.2014г. през това време също се сформира още един феномен-планетите се подреждат на Кръст и ще разпънат Земята.

                                                                            Така съветват звездите!

...Надеждата е тази, която крепи краката ти в ситните стъпки на твоите най-велики успехи...

                                                                                         Росен Обретенов

II-ро Ниво

Когато още не бях иницииран в Първо ниво  виждах моя приятел, че започна да подмсърча и ми стана доста смешно. Как така става това и сякаш като по часовник в определен ден ти вече си като болен с кърпичка за нос в ръка. Е, да ама, защото не беше ме сполетяло и мен...

На 5-тия ден дойде и при мен това подсмърчане. Е, вече не ми беше смешно. Така си минаваха дните и едва чак на 16 ден ме напусна тази слуз, която излезе от мен. За 21 дни докато течеше собственото ми лечение наблюдавах много неща, който става с мен. Едновременно бях наблюдател и също така действах, за да вървя напред. До този момент сякаш съм направил много неща в живота си, но към тях имаше някакво прикрепено наречие „почти“ свършена работа. Някак нищо нямаше завършена форма. Онази, която аз искам да е по начина, по който аз искам да бъде всичко. Много пъти съм се питал: „Как така аз, човека, който създаде всичкото това нещо не му достига, за да изпълни картината на живота си със повече съдържание?“ Някак бях заклещен сам в себе си и нещо не си беше на мястото както го исках!

Изминаха си тези 21 дни на себелечение предписано от учителя ми, който ме инициира. Дойде и мигът на второто. Оказа се, че без да го планирам аз си се случи на 06.05.2014г.-Гергьовден. Няма случайности в нищо, съм разбрал отдавна.

Мотивът ми да започна е да мога да си зареждам сам продуктите и да

не се влияя от никакви религиозни течения, ако щеш и „нашите“... Започнаха да изплуват много стари спомени, които сякаш са били затрупани от житейски изживявания и въпреки това не до там изживени на 100%. Започнах и стигнах до тук. Отдадох се на нещо, което е толкова голямо, колкото света. И тук ме навежда на мисълта следното нещо: Както има модел, чрез който смаляваме обекта предназначен за лечение в дланите си, така и ние сме толкова малки сравнение със Земята(например). Дали оставяйки се в ръцете на Майката Земя ние можем да бъдем излекувани от самите себе си, съм се питал често преди да заспя. Щом ние можем да смаляваме нещата в мислите си, така и Тя може да го прави с нас... Но ние не уважаваме себе си и нея, с което си навличаме сами неприятности. Никой не ни е виновен за нищо. Особено ако сме нещастни. Също така искам да съм максимално от полезен на обществото, земята, приятните ми близки и скъпи хора. Правил съм го преди, правя го и сега!

Не търсете потребители за продуктите си, търсете продукти за потребителите си.

                                                                                                  Сет Годин

Така пренастроих модела си отново, за да мога да вървя напред с новата си дружка. Умението „да полагаш ръцете си“ не е никак сложно, стига да не се мислиш за бог във всичко. Също така искам да споделя:

...научих, че моята история която пиша със всеки свой дъх, зависи от фокусът ми.

За мен е чест да започна и да завърша този процес с такава страст и плам, с каквито правя всичко онова, което искам в живота си. Благодаря на Рейки и на създателя на този синтез Микао Усуи!

..."Не се вълнувай как ще се случи или кога, или пък че изглежда невъзможно. Мислейки го и придържайки се към своето убеждение, ти вече създаваш. Ще дойде, въпрос е само на време. Готов ли си да чакаш?"...

И другото вълнение, което изпитах беше след инициацията да съзра на масичката и камертон*. Веднага я помолих да му чуя гласа и тя ми разреши. Не чаках и миг и го докоснах в масата, за да чуя, усетя и освободя звука идващ от него. Всичките ми сетива се радваха и бях като малко дете пред този уред.

*(Камертонът е уред, който служи за установяване на абсолютната височина на музикалния тон. Той представлява двузъба метална пластина, която кото бъде ударена, издава образцов тон „ла“ от първа октава. Камертонът е изобретен от англичанина Джон Шоър през 1711 година.)

Веднага си спомних и ѝ разказах как главния герой от книгата ми „МАХДИМ“  претърпява падане от кон и си чупи гръбнака. Минава близо година и в импровизираната стая разделена от пердета като килии, той чува, че един дядо обяснява на внучето си как камертона издава този божествен звук – ла. Не знам тя дали обърна внимание на казаното от мен, но аз бях в еуфория. Това също е паметен миг... емоцията ме връща назад с такава лекота.

                                                                                                 Ами това е!

По пътя на Полагащите ръце!

"Ръцете, които помагат са по-свети, от устните, които се молят".

                                                                             Сай Баба от Ширди

Когато за първи път чух за Вселенските Господари на Кармата бях в едно много интересно състояние. Чувствах, че „физическата ми сила“  трябва да е доминираща и някак все омаловажавах духовната, която „знам“, че е феноменална. Да, но явно и аз бях в някаква степен „заразен“ от едно неписано правило, което българина е омагьосан или му е насадено. И въпреки „знаенето“ пак нищо да не прави или предприема. „Аз това го знам!“ е едно от най-опасните болести на днешното време. И мен това не ме пожали, нищо, че вече ги бях виждал тези Вселенски Господари като си затворя очите и те бяха се надвесили над мен. Това е напълно нормално и не е никакво отклонение на психиката ми, а е отклонение само от пътя ми. Имаш свободна воля и чак когато наистина си „узрял“, за дадено нещо тогава го търсиш, намираш и то ти служи.

Сега, когато отново изявих желание да практикувам „полагане на

ръцете“ не се изненадвам да съм бил „подтикнат“ тайно от тях за да усвоя(или просто да си спомня, какво е било преди)това древно учение и да го пренеса по правата на живота си. С мен постоянно се случват различни трансформации и сега сякаш е една нова ера. Откриване на чисто нов свят в който мога да излекувам себе си, своето минало и настояще. Без да се страхувам от провал или някакви насадени културни норми по времето на пъпната връв в яйцето-майка.

Ръцете ми винаги са били топли да не кажа и повече от това. С тях правих много неща до преди да осъзная, че те са Дар от природата, която е Майка на Всичко живо. За това сега, когато всичко това вече е факт аз съм щастлив потребител на Живота си. Започнах да преподавам предмета си: „SPA-за Душата“ или на лясковски: „Масаж на Душата“. Заедно с енергията ще се разходим из Настоящето, Миналото и Бъдещето с цялото ми уважение към тези абстракции, които отмерват сюжета на нашия живот. Амин!

„Като променим миналото и пренесем тази промяна в настоящето, ние променяме и бъдещето. Всеки сегашен момент е бил бъдещ, преди да достигне до настоящето, а после се превръща в минало. Ако променим минало събитие, настоящето и бъдещето също реагират. Така се предизвиква ефекта на доминото, който може да направи много добрини в живота ни. Съветът ми е: Когато си представяте промяната сътворявайте в мислите си само положителни нови алтернативи.  И знайте, че всичко е сега!“

                                                                                             Даян Стейн

Още по-красиво и важно за нас е да можем да отключим сами нашата скрита история, която дреме в нашите вени и ДНК. А една от скритите тайни от нас хората е, че сме духовни същества с човешки преживявания, а не обратното! Също така трябва ежедневно да се одухотворяваме за да за да може живителния сок на живота да извира от нас и да придаде смисъл и цел на пътят ни.

"Онези, които трябва да се срещнат, ще се срещнат, защото са готови един за друг..."(учител-ученик)

Готов съм да продължа делото си свързано с енергията и да не търся излишно „услугите“  на онези облечени в идолопоклоннически черни дрехи. Вече мога сам да си зареждам продуктите, храната, водата, дрехите и т.н.