Инициация I и II в моя живот!

Записах си час в понеделник, за вторник/15.04.2014г./, в 14:30 часа.
Още с влизането си при Жана седнах на табуретката, където предстоеше нещо да се случи. Когато ме погледна тя каза: „Ти не си тук, някъде витаеш!“ Да, така е, признах ѝ аз. В новата си книга „Игра за 66.000.000$“ описвам начина по който изпразвам съзнанието си за пръви път. Тя продължи: „Ти много добре се справяш с това отнасяне. Ти си като децата. Имаш вътрешна усмивка. Много хора се напъват да я практикуват, но на теб просто ти е дадена да се усмихваш вътрешно. Около теб виждам много книги, ти четеш много, пишеш много. Справяш се блестящо. Будител си...“
„Да, казах аз, до главата ми имам минимум 4 книги. Едни влизат в мен, други излизат от мен.“
Така започна първата ми инициация. Още като започна нещо ме накара да се усмихна някак от само себе си, от вътре. А изражението ми самó от вън се усмихна, сякаш аз не съм аз...

Инициацията си свърши, а аз бях със затворени очи.
„Честито, каза тя, сега енергията ти е отворена. Ти си отворен канал.“

Предстоеше само да направя нещо, което дори не знаех какво е. Тя показа позиции и аз си сложих ръцете на моя приятел, който сега ми е като жив манекен. Когато сложих ръцете си на слънчевия му сплит се изпотиха толкова много, а видимо няма от къде. Сякаш бях си мил ръцете с вода вместо с енергия. Явно с това ще се отличава моята енергия в сеансите-тепърва.  Тогава тя каза, че работя изцяло с интуицията си от години и съм пренебрегнал разума. Да, потвърдих, че е така. Сега, каза тя, за да има хармония в „полукълбата ти“, ще синхронизираме нещата, за да следва енергията естествения си ход на нещата. Златната среда за която говорят във Ведите. След това докато завършвах заземяването към крайниците на моя приятел ми излезе един символ-знак. Понеже си нямах и на идея какво да наблюдавам, очаквам или предизвиквам, просто се оставих на мигът. И така се появи символа и стоя през цялото време докато не го нарисувах. Казах, и че се появи символ, и че ме кара(от вътре) да и го покажа като го нарисувам. Нарисувах го и ѝ го показах. Тя си сложи ръцете на него и каза: „Ти си като децата. Ти си дете. Нищо от детските ти години не си е отишло и много се забавляваш.“ Да, казах и аз. Имам си максима: „Ако не е забавно-не го правя.“ Но се надявам да не съм палячо. „Не, не си, каза още тя. Забавляваш се доста успешно и развеселяваш хората с твоя малко странен хумор.“  Символа прилича на
Хвърчило, на Ремолино(вятърна мелничка, с която децата духат в нея и тя се върти) и на сперматозоид. Зависи от гледната точка!

Не знаех, признавам си, какво да очаквам, но се чувствах като безгръбначен. Някак освободен от гръбнака си, свеж и усмихнат. Бях щастлив вътрешно от факта, че имах рядката възможност да повдигна вибрациите си по някакъв незнаен начин за мен. Въпросите и отговорите тепърва предстоят, както и крачките в тази посока.
Така след това поговорихме още малко и си тръгнахме, защото имаше човек с час и той си дойде по реда. Все пак от 14:40 до 15:30 не усетих времето кога мина. Наистина е много относително това понятие-време. След това отидохме в гората, за да направим разбор на случващото се...
А мотива ми беше следния: Когато чух моя приятел да говори, че с тази енергия може да се зареждат дори и растения, освен водата, аз някак веднага настръхнах. Сякаш ме докосна с това и аз веднага пожелах да мога и аз да правя същото, както и другите запознати могат. Искам да мога да зареждам своите изобретения:  растението Джоджен, Маслото от Джоджен, Кром-Крем и Аурата на Таня. Заедно с това бих засилил своята енергия в практиката си като масажист.

Но да си призная нямах никаква идея, че днес датата е много специална за луната. Днес е първия ден от пълнолунието и същевременно ще има лунно затъмнение и Слънчево затъмнение на другия ден!

I-во Ниво
...Съветват да бъдем много предпазливи какво привличаме. От 15 до 29.04.2014г. факторът важност се увеличава неколкократно и затова преди да започнем нещо е редно много добре да помислим какво привличаме в живота си с даденото си действие(аз привличам ключ към повече енергия и репсктивно повече от реализацията ми). За мен това е важно и не го правя за никой друг, освен за себе си. Ако аз мога да помогна това вече е друго! Както винаги бих казал, че съм предприел чисто интуитивна стъпка към инициацията ми и съм изключително уверен в крачките си. Също така знам, че всичко, което съм направил през този период силно ще повлияе на живота ми като цяло... В коридора на затъмненията-15/29.04.2014г. през това време също се сформира още един феномен-планетите се подреждат на Кръст и ще разпънат Земята.

                                                                            Така съветват звездите!


...Надеждата е тази, която крепи краката ти в ситните стъпки на твоите най-велики успехи...
                                                                                         Росен Обретенов

II-ро Ниво
Когато още не бях иницииран в Първо ниво  виждах моя приятел, че започна да подмсърча и ми стана доста смешно. Как така става това и сякаш като по часовник в определен ден ти вече си като болен с кърпичка за нос в ръка. Е, да ама, защото не беше ме сполетяло и мен...

На 5-тия ден дойде и при мен това подсмърчане. Е, вече не ми беше смешно. Така си минаваха дните и едва чак на 16 ден ме напусна тази слуз, която излезе от мен. За 21 дни докато течеше собственото ми лечение наблюдавах много неща, който става с мен. Едновременно бях наблюдател и също така действах, за да вървя напред. До този момент сякаш съм направил много неща в живота си, но към тях имаше някакво прикрепено наречие „почти“ свършена работа. Някак нищо нямаше завършена форма. Онази, която аз искам да е по начина, по който аз искам да бъде всичко. Много пъти съм се питал: „Как така аз, човека, който създаде всичкото това нещо не му достига, за да изпълни картината на живота си със повече съдържание?“ Някак бях заклещен сам в себе си и нещо не си беше на мястото както го исках!

Изминаха си тези 21 дни на себелечение предписано от учителя ми, който ме инициира. Дойде и мигът на второто. Оказа се, че без да го планирам аз си се случи на 06.05.2014г.-Гергьовден. Няма случайности в нищо, съм разбрал отдавна.

Мотивът ми да започна е да мога да си зареждам сам продуктите и да
не се влияя от никакви религиозни течения, ако щеш и „нашите“... Започнаха да изплуват много стари спомени, които сякаш са били затрупани от житейски изживявания и въпреки това не до там изживени на 100%. Започнах и стигнах до тук. Отдадох се на нещо, което е толкова голямо, колкото света. И тук ме навежда на мисълта следното нещо: Както има модел, чрез който смаляваме обекта предназначен за лечение в дланите си, така и ние сме толкова малки сравнение със Земята(например). Дали оставяйки се в ръцете на Майката Земя ние можем да бъдем излекувани от самите себе си, съм се питал често преди да заспя. Щом ние можем да смаляваме нещата в мислите си, така и Тя може да го прави с нас... Но ние не уважаваме себе си и нея, с което си навличаме сами неприятности. Никой не ни е виновен за нищо. Особено ако сме нещастни. Също така искам да съм максимално от полезен на обществото, земята, приятните ми близки и скъпи хора. Правил съм го преди, правя го и сега!

Не търсете потребители за продуктите си, търсете продукти за потребителите си.
                                                                                                  Сет Годин

Така пренастроих модела си отново, за да мога да вървя напред с новата си дружка. Умението „да полагаш ръцете си“ не е никак сложно, стига да не се мислиш за бог във всичко. Също така искам да споделя:
...научих, че моята история която пиша със всеки свой дъх, зависи от фокусът ми.
За мен е чест да започна и да завърша този процес с такава страст и плам, с каквито правя всичко онова, което искам в живота си. Благодаря на Рейки и на създателя на този синтез Микао Усуи!

..."Не се вълнувай как ще се случи или кога, или пък че изглежда невъзможно. Мислейки го и придържайки се към своето убеждение, ти вече създаваш. Ще дойде, въпрос е само на време. Готов ли си да чакаш?"...

И другото вълнение, което изпитах беше след инициацията да съзра на масичката и камертон*. Веднага я помолих да му чуя гласа и тя ми разреши. Не чаках и миг и го докоснах в масата, за да чуя, усетя и освободя звука идващ от него. Всичките ми сетива се радваха и бях като малко дете пред този уред.

*(Камертонът е уред, който служи за установяване на абсолютната височина на музикалния тон. Той представлява двузъба метална пластина, която кото бъде ударена, издава образцов тон „ла“ от първа октава. Камертонът е изобретен от англичанина Джон Шоър през 1711 година.)

Веднага си спомних и ѝ разказах как главния герой от книгата ми „МАХДИМ“  претърпява падане от кон и си чупи гръбнака. Минава близо година и в импровизираната стая разделена от пердета като килии, той чува, че един дядо обяснява на внучето си как камертона издава този божествен звук – ла. Не знам тя дали обърна внимание на казаното от мен, но аз бях в еуфория. Това също е паметен миг... емоцията ме връща назад с такава лекота.
                                                                                                 Ами това е!