ДоброТворец или ДоброВолец в живота на Клонингите!

Наградата ми бе връчена от Гена Трайкова-БТВ
Явно във всеки един човек на тази Земя дреме едно добро сърце. Но, какво кара хората да направят каквото и да било в замяна на нищо.

Да спасиш човек от удавяне, да дариш органите си след физическата ти смърт-за да живеят други,да направиш така, че живота на всеки един, които те заобикаля да е важен. Никога не са се замисля ли, най-вероятно за своя-живот, колкото за другия, защото думата: „Помощ“ не се изрича на всеки Ъгъл, въпреки, че милиони имат нужда от такава под всякаква форма.

Срещата с такива хора, когато съдбата те срещне те кара да се разтупти сърцето ти, но и да знаеш, че всеки е допринесъл в човешкия живот, стойността му да не се изгуби. Една крива крачка и хоп вече не си тук. Какво остава след теб? Как си се погрижил за всичко около теб, да те запомнят? Какво можа, а не го направи, защото мразиш/обичаш, създаваш/рушиш и т.н?
Вярно е, че в такъв миг е изключително трудно да приемеш признание, защото си мислиш, че за теб, това което си направил е фасулска работа, но то не е. Помощта понякога не идва веднага от хората от които очакваме, но все идва от някъде. Но когато дойде дали тя е уместна и
важна за нас?

Когато бях на церемонията като член от СНЦ“С вяра в доброто“ видях интересни неща, чувствени, пропити със сълзи. Но също така разбрах, че добрината няма, как да я охарактеризираш с това, че тя е голяма или малка. Няма как да бъдеш повече добър като те наградят сред хората, а като излезеш от церемонията настъпиш калинка, защото не си я видял. Ако се наложи да си платиш за това и в животинския свят те смятат за убиец, как ще стоиш м/у световете. Така, че можем да се замислим и над това!!! Също така е вярно, че не съм чакал от никого нищо или от държавата, както и не съм издавал касови бележки за своите добрини... Които помни, би помнил-дълго, който не много важно!

Не държа да съм „добър“ в очите на никого, за мен е важно в моите очи, какъв съм си. Противя се на страшно много неща, евала не давам нико му, не се кланям на никого за нищо...
Също така разбрах, че когато помогнеш на някого веднага се намира идея в главата на човек за да оплюе делото ти, защото „така се раждал баланса“. Само нека не се сърдят после, че за балансираните получават тухла по главата паднала „случайно“ от небето!

Дойдох на този свят с една „малка задача“ да си карам работата на Бодител, Лечител и Драскач... Знам, че нещо ме е Довело тук, ѝ същата сила ще ме отведе у дома в Акаша, но докато не изпълня намерението си и всички задачи поставени от мен(още преди да сляза тук)... съм си тук!

Мотото ми е: „Воля и труд! 5 пари не давам за професионалистите в която и да е област. Аз работя само с талантливи хора, не профита. Аман от такива, щото направиха Титаник, той взе, че потъна. А стария Ной, дето не бил чувал за грамота и диплома от „техническия университет“ чувал повече „петлите“ и праснал своята спасителна платформа наречена Ноев ковчег, а аз бих манифестирал с димите: Ноева карета!“