"в графата и Аз го мога"...
От много време
ми се върти идеята(след като съзрях детайли тук там в нета) да си създам
собствено устройство за затопляне на маслото с което работя по време на
масажите, но все нещо не знаех с кое да започна(може би това ми служеше само за
буфер м/у идеята и нейното реализиране). Така мина доста време от как тази идея
се беше „стрелнала“ и си замина. Но През последните седмици от как ходих
няколко пъти в ателието на мои приятел зъботехник и видях как си е създал малка
„лампа“ която му нагрява инструмента, с
който работи, се вдъхнових отново. Дори го помолих, ако не е тайна да ми
разкаже как я е направил. Той веднага ми
описа как я е сътворил, а аз попивах. Малко ми трябваше. Основата беше винтила,
който държи фитила(или аз за него се „хванах“)... почти с подръчни средства
стават гениални неща-повярвайте ми. Обадих се на друг познат с вулканизатор
дали му се намират винтили от колело, мотор или камион (за да мога да
пъхна фитила през него и да си гори нежно)и той ми предостави два от камион.
Когато ги взех ми изглеждаха толкова недодялани и се чудех, това как пък ли ще
ми послужи и дали е същото от което се нуждая), а всъщност когато ги пипна (зъботехника) оттук-оттам
станаха почти като неговата само, че ще моята лампа. Купих си спирт за горене и
„присвоих“ едно малко празно бурканче от 130гр. от лютеница от мазата и му
надупчих капачката за да може да диша, когато гори. След това взех, както ми
обясни-зъботехника едно дискче за дегримиране (той беше
убеден,че имам такова и позна),и си изрязах на тънка ивица цял фитил за тази
лампа, която баси мамата и чудеса направи... Но се сблъсках с намирането на
тялото... Отново се „намеси“ приятел дърводелец, който има малко бебче и ми
подхвърли идеята, за тия кутии от бебешко сухо мляко. Защото аз му казах,че съм
„поръчал“ на 6 човека да ми съдействат с намирането на еднолитрови
кутии, но нито един нищо не свърши. И тогава ползвах резервния вариант от
дърводелеца. Залепих двете кутии с капачките, с капково лепило и изрязах
пространството по между им. После зъботехника направи прецизен разрез на
кутиите и направихме отвор за да може да се пъха бурканчето-горелка. Татко ми направи дръжки с болчета за да може
да се „транспортира“ дори когато е запалена. След това с шило пробих около 15
дупки тук-там за да има въздух и да не се образува излишен конденз и сложих
отгоре кутия от пастет където в нея излях маслото си... за да го нагрея. Понеже
тя най-пасваше на отвора, който се образува като кoмин. Излязох
навън в двора за да наблюдавам процеса и да засека времето на затопляне.
Направих няколко снимки на всичкия ареснал взел участие и хоп стана всичко.
Стъпка по стъпка, както не знаех, от къде да започна и към кого да се обърна за
спонсорство, което да обогати моята идея, сега дори проекта е готов и чака
своите топли и уютни мигове, за което е създаден по време на масажите ми и още
нещо(кой знае какво)...
Котлон на течно гориво...
За по-малко от 2 мин. маслото
беше вече нагрято, което ме зарадва. Това стимулира мисълта ми, че мога да си
загрея дори и кафе и чай, защото разхода за гориво е 2,50лв. за спирт, а ще го
ползвам всеки ден по няколко пъти...(замислете се-каквото като е първобитно или
първоПланинско пособие което би ни спасило от купища стрес). И ако мисълта, която
е родила проекта се брои за гориво то и за нея „трябва“ да измисля някаква
себестойност.И воалɐ-ще се
възнаградя! Снимах клипче, което ще приложа тук в статията, но сега ще направя
друго, след като „изпръскам“ със спрея всички детайли за да са еднакви и да има
освен функционално отлично ниво, да е и красиво за моето око. Този път ще налея
вода в съда за да видя за колко време ще се нагрее и ще я ползвам за кафе което
ще си забъркам за да вдигна тост-мамка му! Това не е малка награда за
творческото усилие което положих...
А, защо не и
други да се вдъхновят(идеята е отворена и както аз я до-таманих-така и
другите да се потрудят)и да си сътворят полезни неща дори за излет в планината
за претопляне на храна, за сваряване на вода за чай и кафе, яйца... а за
готвенето ще разбирам в движение дали е достатъчна височината(да не се налага
да махам едната кутия, която е като втори етаж, както при кошерите),като си
сготвя на него една картофена супичка... когато си правя „постните-празни дни“
и в повечето случаи това се оказва като първо хранене с тая супичка и тя е
най-обикновено, но толкова ми се услажда, че е като „ангелска“ хората, които са
били на житен режим знаят, какво е понятието „ангелска“. Но за това може би
скоро, защото имам и други детайли, по които работя!
Комплектовах го
тоя проект и от само мерак се превърна в пособие за затопляне на маслото ми. Ще
възнаградя всички с този уют и топлина, която се излъчва от топлото масло и
кадифените ми длани(а за онази,която Обичам* това ще е "рутина" да
вижда, да усеща и да чувства топлината,която се предава от
"приспособимия-котлон"... през мен,та до нея...като оргазъм).
(пробвайте и създавайте)...
*но това е друга тема, която
касае само мен!
