Неповторимо изживяване!!!

Сълзите ми се сформираха още първия път когато гледах филма. Наистина не прилича на другите филми, който съм гледал до сега. От начало ми изглеждаше като някой евтина продукция, но…когато видях как един човек загубва вяра в себе си, после загубва всичко останало, как рови в кофите за боклук за храна за да може да оцелее. Всичко това е покъртително, страшно и дори смразяващо.

"Аз ревах много пъти когато го гледам и въпреки това повтарям…Намерих много прилики във филма  и поредицата от книги с мен."

Нито книгата, нито филма „Разговори с Бог“(от тук можете направо да я четете).След

като си счупва вратът в автомобилна катастрофа, загубва работата си, остава на

улицата, заживява в палатка в един лагер за бездомници. В най-трудния момент от живота на един сломен, ядосан, вбесен от безпомощност човек става нещо изключително. Бог му проговаря и го пита: „Готов ли си най-накрая да ме чуеш…? Стига ли ти толкова?“ Лежейки на дивана в новата къща под наем той заспива и всичко започва с шепота на един глас. След този глас започват серия от диалози с един сломен, озлобен и бесен човек…пържещ се в собствения си сос.

Бог ни говори, но ние настоятелно отказваме да слушаме, да чуваме или дори да си направим труда да млъкнем и да останем безмълвни и поне малко сами.

                                                                                                     Христо от Лясковец

автор и актьор

Следата, която Нийл Доналд Уолш остави в мен е неповторима. Той ми показа толкова бързо пътя по, който мога да вървя, че чак ми беше трудно да се престраша да тръгна… С тази лична драма, която му се налага да преживее направо ме „удари ток“. А всичко е толкова лесно…

Тук ще си позволя да спомена, че съм открил още една прилика: Ставането му в 4:00 часа сутринта за да пише(когато Бог му говори), ми прилича много на сутрешните ми страници, който пиша и аз точно в този момент. Това е толкова красива програма, че понякога съм като попарен от всички прекрасни съвпандения… Защото Той Е и Мой Бог!!!

Дали е случайност. Не, не е случайност. Така е предвидено да бъде!

Джак Канфийлд(Мислите Стават Реалност)

"…Да, ставаш все по добър. Дано не се засегнеш този път наистина, но преди забелязах как в началото започваш много увлекателно с голям ентусиазъм и в края на разказа тази тяга постепенно намаляваше. А сега увлекателността и интереса се подържат от начало до самия край. Определено си му хванал цаката…"

                                                                                                                        Бини

(Jack Canfield)Джак Канфийлд е един от любимите ми лектори, автори, писатели, творци и човек от когото се уча(може да се нарече още един неформален мой учител). Преди време се усетих, че чета книгата му „Пилешка супа за душата“(Chicken Soup for the Soul)а бях вегетарианец(казвам бях, защото сега през 2013г. ям риба-защото я има в изобилие). Като се усетих се запитах: „Как е възможно това един вегетарианец да се докосва до пилешка супа, още повече за душата след като не блажа така… Комична ситуация се получи, но пък си взех много поуки от книгата му.

Джак Канфийлд е американски лектор и говорител. Книгата „Пилешка супа за душата“(е писана през 1990г. в съавторство с Марк Виктор Хансен) надминала 112.000.000 копия и е преведена на 40 езика. Книгата е отличена като една от 150- те книги най-продавани за последните 15-сет години.

През 2004 година той създава Leadership Council, която организация е със затворено членство-подготвя лидери, модератори, лектори, говорители, писатели, треньори, изследователи, и всичко това е свързано с израстването и разширяването в насока личностно развитие.

„А, за мен това е едно от най-важните неща, защото аз приех да е така. Развивам се по специфичен начин и това ми помага толкова много в дейностите, контактите и разговорите с хората. А за писането да не говорим…“

                                                                                                          Христо от Лясковец

Аз няма да навлизам и да разказвам как се намерихме с него, защото това е лично, но… само ще загатна, че той е изключителен човек. Написал е още: „Принципи за успех“, „Принципи за тийнейджъри“.

През 2006г. участва по покана на Ронда Бърн в книгата и филма „The Secret” там той споделя изключителни неща за прилагането на познанието което е свързано със Law of attraction Закона за Привличането(Мислите Стават Реалност) и куп други живи модели с цел обогатяване на личността и душата.

Джак Канфийлд е един от хората, който чрез произведенията и лекциите си докосва и променя човешките съдби. Неговите семинари са фокусирани върху високите резултати, който съпътстват успеха. Обучителните му програми са изключителни и мощни. 

Цветница или...

Когато съм се родил първото ми име било Цветан на името на баба ми Цвета…Това било направено явно като жест от страна на родителите ми към родителите на баща ми. Но дядо ми явно не можал да преживее това и вечерта след като се напил взел еднолично решение, че името ми трябва да е Христо(като неговото), а не Цветан като на баба ми. Това е един от изблиците на ярост срещу това, внука му да носи името на жена му. Така без да питат никого от моето семейство ми, отишъл сутринта и ми сменил името на Христо в общината. Хах, че своеволие.

Един ден когато аз разбрах за това много се ядосах, защото се запитах: от къде на къде някой ще си позволява такова своеволие с мен, името ми и родителите ми. Почувствах се предаден, многолик. Засегнах се от тази постъпка и се обърнах срещу тях. Написах им писмо в което си излях яда, мъката и наистина си казах, какво чувствам, защото бях Инфектиран много. Ама много. След години им простих, защото аз се промених, не те…

От тогава се запитах, какъв щеше да е живота ми ако бях Цветан…дали щях да бъда любимец на баба ми, както се оказах любимец на дядо ми, но аз по нищо не разбрах, че е така. Просто чувах от роднини, че щом нося неговото име, това било като не писан закон. Дрън-дрън.

С годините обаче осъзнах, че е по-важно да съм любимец на себе си и Вселената от колкото на някого. Всички тези хора, за който говоря сега(баба и дядо) не са между живите, но това не е от значение. Аз съм си изказал думата и не съжалявам за което.

И днес на Цветница(неделя 28.04.2013г.) се спомних отново почти всички мигове, когато съм се питал, защо така се е случили и дали това е оказало някакво влияние върху мен и моя живот. Майка казва, че това със сигурност е така, а и по-късно го обвързахме със Христос. А самото име Христос означава помазан. То това е всичко.

Комичното днес беше следното: завръщайки се от йога практиката на стадиона на един от завоите в улицата близко до дома една жена се обърна към мен и каза: Гошо, ти ли си? Не отговорих само я по загледах така…Но ме напуши на смях, защото точно днес ли тази жена трябваше да ме обърка дето аз съм малко объркан.  С колко имена още ще ме назоват. В края на краищата аз кой съм: Христо, Цветан или Гошо? Усмихнах се, погледнах към небето, благодарих за този Дар и веселба и продължих да крача към вкъщи.

…но все пак съм Христо от Лясковец, да не забравяме това…

Велик учител - д-р.Майкъл Бекуит

Д-р Майкъл Бърнард Бекуит (Michael Beckwith)е амарикански посланик на „Нова Мисъл“, автор и основател на “Международен духовен център Agape”(университет за трансформация и лидерство) в Кълвър Сити – Калифорния. Живота му е свързан и с църквата Нова мисъл с общество наброяващо 9000 членове. Ръкоположен в религиозната наука през 1985г. Женен е за певицата и музикант също от Нова Мисъл- Рики Байърс Бекуит (Rickie Byars Beckwith).

Също така заедно с внука на Махатма Ганди – Арун Ганди е съосновател на организация от световен мащаб – „Сезони на Населението“. През 1986г. създава своята организация и заедно с нея спомага за прекрасно разбирателство между религиите, цвета на кожата и умствените способности на хората по цял свят. От тогава той изповядва между религиозен диалог. Прекрасно сътрудничество в което се обединяват бели, черни, червени и жълти от цял свят. Насърчаването към разбирателство и толерантност към всяка една религия и нейното изповядване. С цел не да се създават  нови убеждения, а да се синтезират осъзнатите действия от изповядването на религиите. „Няма да има мир между народите, ако няма мир между религиите. Няма да има мир между религиите, ако няма диалог между тях.“ Това е най-честата използвана сентенция от  д-р.Ханс Кюнг  с професорска степен по Вселенска Теология и председател на Фондацията за глобална етика.

Д-р Бекуит е създал хиляди програми за бездомни и тяхното изхранване, хора

сем.Бекуит

изпаднали в немилост и лишени от свобода заедно с техните семейства. Изключително голям застъпник на природните ресурси на планетата. В световен мащаб е изградил и подържа домове за сираци и оцелели деца от грозните опустошителни войни, който се водят в цял свят и борбата със СПИН.

Д-р Бекуит  участва във култовата книга и филм „Тайната“(The Secret). Той преподава медитация и заедно с това използва дълбочината на утвърдителната молитва(която има за цел да съсредоточи енергията  в положителния резултат, да погледне през погледа на вече извършено действие или лечение. Сякаш вече се е случило, а не както първо сме свикнали да локализираме болестта и чак тогава да молим за помощ.).

Д-р Бекуит говори на конференции и семинари. Създател и автор на програмата за визуализация „Process“. Програма, която първо поднася на своите колеги доктори, като им разяснява, че живота не е някаква празна пасивна екскурзия, през която човек преминава, а е свързана с истинско намерение и действие. Разяснява с изключителна точност и разбираемост закона за Привличането(Law of Attraction).

Автор е на няколко книги отличени със златни медали на престижни форуми: (Spiritual Liberation) ”Духовно освобождение“(можете да я четете направо от тук,като кликнете на линка в синьо), (Inspirations of the Heart), „Вдъхновения на сърцето“, (Manifesto of Peace) „Манифест на мира“, Living from the Overflow.

Често е бил гост в предаванията на Опра Уинфри и Лари Кинг по SNN. Участвал е в дълбоки мисловни разсъждения с Далай Лама разказана в продукция на актьора и сценарист Харисън Форд.

Това е един от хора от, който се впечатлих наистина и за мен е чест, че го открих.

Природна(Фондова) Борса!

От скоро ми прави впечатление, че пролетта си настъпи толкова плавно и красиво. Обаче тази сутрин на Природната борса имаше нещо. Тя се провежда точно под прозореца ми и беше изумяващо. Времето беше притихнало, тъкмо когато зората се появи на хоризонта. Това е периода м/у 5:00 и 5:30 часа всяка сутрин. Някак си са като биологичен натурален часовник, който плавно те събужда и можеш да се усмихнеш, без сърцебиене от алармата на телефона или на часовника.

Но тази сутрин на Борсата(толкова рано сутринта) беше толкова оживено и толкова силно викаха от жицата от среща птичките-брокери, че аз се събудих за да видя, какво става. Все пак ме събуждат, а за да е така има причина и то натурална.

Курс купува и курс продава не успях да доловя.  Въпреки, че чувах всичко и бях в

ясно съзнание не разбирах нищо от фиксинга, нито от долара, петрола, златото или платината. Стоях и можех само да слушам, но те наистина се надвикваха повече от колкото ми се искаше да ми чуруликат. Възможно е, защото нямам икономическо образование заради това да не разбирам фиксинга и процентите…но трябва ли да ги знам пък…. Заради това ми стана и малко странно, защото се почувствах като гостенин в друга държава, където се говори, а аз нищо не разбирам, а си бях в къщата на 128 години и още в леглото. Прозореца беше отворен цяла нощ, защото се любувах и на голямата луна, която чак ме изуми…

Е, вярно, е че по тази логика могат и да ме препродадат и откупят, защото не им разбирам нищо, но…айде да не издребняваме, а.

Нека малко по академично да запознаем читателите с някой неща.

"Stock Exchange наричана още  Stock Market е важна част от капиталовия пазар. Фондовата борса е организиран пазар за покупко-продажба на индустриална и финансова сигурност. Това е място където се търгува с ценни книжа във систематичен начин по определения за целта законов начин. Много често продажбите са транзакции на ценни книжа.

Борсите са необходими за безпрепятственото и нормално функциониране на корпоративния сектор в свободната пазарна икономика. На тази борса оперират брокери, който са оторизирани от представляващите ги организации. Тя работи само в определено диапазон от време през деня и след това е затворена и никакви действия не могат да бъдат изпълнени или спекулации."

Аз след това заминах на стадиона за да практикувам йога, но там също чувах

надвикването на природната борса. Но до като практикувах йога се замислих, че поне няма „шумово замърсяване“ от други източници особено когато много от хората „се събудят“ от сън. Това, че птичките пеят, е сладко и е красиво-та те са символ на пролетта и живота. По едно време дойде и човека, който си косеше тревата и той започна да бръмчи с косачката, но аз си продължих с практиката. Не се притеснявам от нищо. А след практиката продължих със сутрешните страници-писането си.

…Така брокерите-анализатори(птичките из под прозореца ми) прогнозираха

отново срива, който настъпва всеки ден, за да има ново начало утре. Така днес природната фондова борса приключи, както следва:

Курс купува….не разбрах за колко точно…

Курс продава…не ми беше ясно-признавам си…

това беше пряко включване  от Природната(Фондова)Борса!

Стилно(Първо)впечатление...

Симпатичен, приятен, интелигентен? Как ни възприемат хората, когато ни видят за първи път? Учените декодират анатомията на първото впечатление и търсят методи за неговото оптимизиране. Всеки може да се научи как да произвежда добро впечатление, в днешното бързо време това е особено важно. 
Да си представим вечеря на университетски преподаватели заедно със съпругите. Вратата се отваря и в залата влиза непозната млада жена, стегната в тъмносиня рокля, къса и с деколте, обувки на ток в същия тон, лицето й е перфектно гримирано, а русата коса - тупирана в стил "Мерлин Монро". Само за част от секундата компанията е разделена на два полюса - мъжете са примрели от възторг, жените са настръхнали от подозрение. 

Първото впечатление, което дамата е произвела, е било смайващо. 

“Първото впечатление е феномен, което никой не може да избегне", шегува се психологът Роналд Хенс от университета Саарбрюкен. Той е посветил цялата си научна кариера на тези няколко секунди, в които човек създава първото впечатление за себе си, щом се появи сред непознати. 
Какво разчитат околните по лицето на един човек и какво остава неразгадано - с този анализ се занимава професорът, като в изследванията си включва и експерименти онлайн. 

“От най-дълбока древност природата ни е въоръжила с умението да преценяваме изключително бързо и почти автоматично непознатите лица и ситуации. Този процес се извършва несъзнателно."

Първата присъда за непознатия, който се е появил пред очите ни, пада в рамките на 150 милисекунди (по-малко от 1/6 от секундата) максимум до минута и половина при най-бавните и щателни мозъци.
Първият оглед прилича на сканиране и е доста изчерпателен. Преценени са най-важните параметри: възраст, пол, привлекателност. Те са базовите критерии, по които си изграждаме първата груба представа за една личност и безжалостно отсичаме: харесва ми - не ми харесва. Няма значение къде сме се срещнали: на летището, на парти, на официално представяне или при случаен сблъсък на улицата. 

„Ние все още не сме разгадали как точно човешкият мозък успява да подреди в една обща картина отделните парчета мимика, жест, глас, мирис, изражение, при това за секунди", сякаш се извинява ученият. 
Но всъщност упоритите изследвания на психолози и невролози са натрупали доста познания за феномена „първо впечатление“: 

* С помощта на своята "харизматична" камера виенският психолог Карл Грамер е разгадал как от движенията се вадят заключения за черти от характера. Пред камерата без музика в продължение на 30 секунди танцуват участващите в опита. Компютър трансформира движенията им в енергийни стойности и прави анализ на личността, при който се оценява доколко екстровертен, толерантен, стабилен и отговорен е танцуващият.“По подобен начин мозъкът преработва информацията, която е почерпил от движенията на хората по улицата, преди да реши кого да спре, за да попита за пътя“, обяснява Грамер.“По походката човек решава кой е склонен да му даде информация с удоволствие и кой ще е рязък и неучтив.“

* При експеримент, проведен в университета Харвард, участниците в опита е трябвало да преценят само за една секунда от видеоматериал без звук каква е сексуалната ориентация на човека в кадър. Преценката била смайващо точна, дори когато лицето на снимания е било прикрито. Жестовете били достатъчен знак и доставяли нужния обем информация за заключението кой е хомо- и кой хетеросексуален.

* Пак с помощта на видеофилмчета в университета Хале е изследвано как преценяваме интелигентността на непознатия. Установено е, че от ням филм много трудно се прави заключение за интелекта на актьора. “За ума съдим първоначално по маниера на говорене.“ Колкото по-ясно и стегнато се изразява един човек, толкова по-умен ни изглежда в началото на общуването той. Оказва се, че сигнали като очила, набръчкано чело и небрежно черно “доцентско" поло не могат да заблудят първото впечатление. Както пояснява Грамер: "Нашият мозък вечно търси истинските физиологични сигнали, които не се поддават на фалшификация, преди да изрече присъдата. Затова в болшинството случаи тя е вярна."

* При “опасна" близост, когато обонянието долавя аромата на другия, миризмата носи информация не само за парфюма и хигиената на непознатия, но и за генния материал, от който е изграден. Биологът Клаус Ведекинд от университета Единбург доказа, че несъзнателното възприемане на сигнали, излъчвани от имунната система, още при “първото вдъхване на чуждия" определя степента, в която той ни привлича или отблъсква сексуално. 

* Ефектите от ръкостискането са изследвали пък учени от университета Алабама. Тестваните преценявали характера на непознатия само по начина, по който се здрависва (топлината и влажността на дланта), и първи поглед. Жени, които се ръкуват сърдечно, били преценени като открити, умни и контактни. За открити мъже, на които може да се разчита, били посочени онези, които имали по-меко ръкостискане, а не твърда ръка на мъжага.
Скоростното съставяне на първо впечатление е дарба, заложена от природата още в началото на човешката еволюция. Различаването на приятел от враг и изборът на партньор са сред най-важните условия за оцеляване още в пещерните времена. Ние и днес правим своя избор по този архаичен модел: ако някой ни хареса, ние веднага му поставяме добра оценка и му приписваме “отлична наследственост". Изследване на кадети от военната академия “Уестпойнт", продължило няколко години, показало, че офицерите с изсечена брадичка растат по-бързо в кариерата, по-уверени са в себе си и имат повече деца. Обратно - колегите им с меки и нежни черти на лицето срещат повече препятствия по жизнения си път. 

През третото хилядолетие вниманието е ресурс на изчерпване. Всеки ден се сблъскваме с безброй непознати и всеки път веднага изплуват два въпроса:“Как го/я преценявам?", "Как ме преценява?“ „При хроничната липса на време, от която страдаме, е жизнено важно бързо да преценим има ли смисъл въобще да се занимаваме с новия, който се е появил, или да не му обръщаме внимание", казва Ведекинд. Така че модерният човек е развил допълнително една икономичност в отношенията си с околните. 

Установено е - малко изненадващо, че при първия контакт е по-важно не КАКВО казваме и правим, а КАК: 90% от шанса за кариера са въпрос на стил останалите 10% са добавката от знания, умения и натрупан опит. „Най-важно е убедителното изпълнение", категоричен е Райнер Велде, който води курс по маниери и добро държане. Всъщност всички семинари, тренировъчни занятия и обучение в тази област залагат на стила, тона, жестовете, облеклото, подходящия цвят за всеки случай, тоест върху външния израз, който може да е повърхностен, но е бързодействащ и високоефективен.

Нима с една неподходяща рокля, несресана коса и несигурно сричане сте готови да изпуснете летящия старт на първото впечатление!?

При първото съприкосновение с непознат 100 млрд. нервни клетки в мозъка ни се включват на бързи обороти. Те се захранват мигновено с безброй сигнали, излъчени отсреща. Понеже сме предимно “оптични същества", първоначално доминират сигналите, изпращани от очите, обяснява психологът от Саарбрюкен Роналд Хенс. От дълги години той изследва първото впечатление с портрети, които предоставя за оценка на хора, ангажирани в неговите експерименти. “Най-много информация за личността извличаме от лицето." Опитите показват, че само един поглед върху снимка на човек ни дава възможност само за 150 милисекунди да направим заключение за пол, възраст и настроение на снимания, дали създава впечатление на глупав, нервен или отзивчив. Ако снимката бъде предоставена за преоценка в продължение на десет секунди, това първо впечатление почти не се променя. В търсене на решаващия знак, който създава първото впечатление у наблюдателя, Хенс предоставял вариации на снимките: например променял прическата на сниманата жена, дължината на носа, един и същ мъж бил сниман с променени чрез компютърна анимация очи или пък плешивина. Резултатът бил смайващ: по една черта от лицето никой не може да си състави впечатление, важно е цялостното излъчване. Само по носа не може да се заключи дори дали една жена е млада или по-възрастна. Но види ли цялото лице, наблюдаващият е готов на всякакви подробни оценки на личността. Плешивите мъже се възприемат като по-възрастни и по-непривлекателни, но не и като по-интелигентни. "Сегашното ниво на науката не се наема да отсъди дали съществуват стабилни връзки между физиономичните белези и качествата на характера", казва Хенс. Учудващо е заключението му, че емоционалното състояние на лицето, подложено на оценка, също оказва незначително влияние върху първото впечатление, което наблюдателят добива за него. Дали Антонио Бандерас се смее или е гневен, не влияе върху мнението, което жените си съставят за него като за желана личност. "Отделните фактори и оптически сигнали се съчетават в една обща картина, която дава първата представа."

В реална ситуация човешкият мозък извлича информация за непознатия не само от лицето му, а и от мимиката, жестовете, мириса, облеклото, които регистрира сякаш периферно. Едва към края на тази каскада от оценки на сигналите идва ред за процеса на замисляне и по-дълбоко опознаване. Чак след като си е съставил емоционална представа за новия човек, мозъкът решава да коригира евентуално присъдата си над непознатия и се вслушва в приказките му и тяхното значение. В много случаи обаче вече е прекалено късно за интелектуалната поправка на създаденото мнение.

Art или Do –VI

Продължаваме да се възстановяваме от всички невидими поражения.

Една от главните причини за да не приемаме щедростта на Бог, e нашата лична ограниченост към идеята която имаме и сами си слагаме спирачки. Защо???  Mедала има и друга страна и ние трудно да се справим с още нещо. За да тръгнем към съзидателния процес в нас ние се опасяваме да не изглеждаме малоумни, в очите на близките си въпреки, че това може да е най-мащабния ни проект правен от нас някога. И за жалост не вземаме нито това под внимание, нито посланието от великата сила и просто оставяме нещата уж сами да се случат. Обзема ни страх.

Ние много често умишлено или не знаем и  забравяме, че нямаме никакво ограничение в нищо(особено от към добри идеи!!!). Не можем да преценим „правилно“ колко ни помага Бог в този замисъл. А вместо това се залъгваме и черпим идеи от ограничени ресурси, който все ни водят към неуспех(А ние какво търсим – Успех!!!). Имаме една кофти черта и според нея ние си мислим колко може да ни е „от полза“ Бог. Много често съзнателно ги поставяме тези граници. Това не ви ли прилича на скъперничество към нас – все едно се интересуваме дали ще има за другите, след като няма да има достатъчно за нас!

Държа да подскажа, че тук нещата изглеждат розови като, че ли сме хванали вълшебната пръчица. Да по някога усещането е такова наистина. Но…за да се случи това ние трябва да повярваме, че можем да се справим… Да осъзнаем, че Бог е Щедър в своя свят и ние имаме еднакъв достъп до него. Запомнете това ще ви е от полза!!! Тъкмо ще се справим и с „насаденото ни“ чувство за вина, че имаме повече от другите, което така или иначе ни наслагват за щяло или не щяло. Но всеки може да черпи от Бог, когато си поиска и колкото си поиска, защо не го правят(се питам-често)…Мързал, страх, леност, апатия, депресивни състояния…е оправдания също е дал Бог. Понякога ни обзема съмнение, че ако свърши щастието, какво ще правим или нещо друго, и все отлагаме да използваме нещата максимално, за да не свършат случайно когато най-малко ни трябват. Дрън-дрън. Много често някой все придава на Бог родителска функция, която все ни ограничава да не правим това-онова. И ние сякаш свикваме да се ограничаваме и да не искаме, да не желаем най-доброто за себе си. Защо!!! Но след като сме тръгнали да се възстановяваме ние разбираме, че Бог е щедър, разточителен(дори), и той ни дарява с мисли, усещания и ресурси, от който имаме нужда винаги. Когато знаем това ние имаме възможността да се концентрираме и просто да развиваме себе си в посоката, която сме си избрали. След като се освободим от излишните страхове относно, каквото и да било ние разбираме, че Бог е Богат. Има всичко от което се нуждаем. Идеи(за книги, филми, изобретения, рецепти). Той може най-добре да ни подаде ръка и да направи от нас това, което винаги сме искали да станем. Или по-скоро да останем хора, но да имаме всичко от което се нуждаем. Вслушваме ли се в този наш съзидателен път ние намираме, приятели, пари и любов. Откриваме света

на ново.

Запомнете нещо много фино: Би било добре да позволим на потока, който тече да се извива там където той си поиска, а не където на нас ние кеф точно сега.

Не търпете оскърбленията на „уж“ приятелите си, партньорите си или критикарите относно вашия път. Следвайте сърцето си, защото то е част от вас и няма да ви предаде, когато нещо не му  е „изгодно“. Много често когато направите това: да следвате себе си, ще се чувствате така, че сякаш сте се хвърлили в необятния Космос. Не искате ли, а?

Откажете се от вярването, че Бог не може да ни е от полза. Защото Той винаги ни е. Той винаги ни е подкрепял и ще го прави по всякакъв начин(това не е проповед…). Умолявам ви да не постъпвате толкова грозно като поверявате живота и таланта си само в човешки ръце. Това може само да ви забави или да ви спре тотално. Пазете се и бъдете внимателни от ограбванията(за който писах в предните статии). Не се противопоставяйте на мисълта от къде трябва да дойде или, че вие знаете най-добре, кое е добро за вас…Я, пак!!!

„За всяка нова идея се нуждаем от много лична вяра, чрез която да преборим вътрешните си бариери, за да можем да започнем да работим върху нея…“

Каква е цената, която ще платим за всичко това. Да много често всичко е обвързано с цена. Нашата цена са сутрешните страници. В тях ние можем да намерим отговор на всички наши въпроси. Как ли? Ами вечерта преди да заспим можем да направим една бърза разходка из вселената на нашата орбита. Можем да направим списък на всичко онова, което искаме да разберем. А на сутринта можем докато пишем страниците си да установим, че виждаме пътя, който сме търсили. Следата от която се нуждаем. Не се притеснявайте да бъдете като децата и просто да го поискате толкова силно. Та ние сме САМО малко попораснали деца. Не се притеснявайте да експериментирате, то е ваше право.

Вече сме в 5-тата седмица на нашата вътрешна работа и какво мислите се случва с мен-специално. Ами аз устоявам дейността си и дори се роди една прекрасна поема: „Африка в моето сърце“. Аз не съм се страхувал, че няма да има място за мен под слънцето и това е третия път, който изпълнявам тази програма и всеки път научавам нови неща за себе си и творчеството като цяло. Дали ще го нарека вътрешен глас или съзидателния глас, то все едно и също. Просто го следвам и това е. С всеки изминал ден на писане аз ставам все по-открит относно това, което правя. Както аз се откривам, така забелязвам, че се откриват и към мен и това поражда истинска искра на прекрасни взаимоотношения и добри чувства. С помощта на сутрешните страници станах още по освободен от думите на когото и да било относно това, какво правя аз. Не се вкопчвам вече в думите и не анализирам, защо той пък така си мисли за мен? Станах по-благ към себе си. От много векове съм бил сам и още от тогава не се плаша от самотата като цяло, а за страх дума да не става. И има една прекрасна приказка: „По-добре сам от колкото зле придружен.“ Аз отдавам любов без да се чувствам обременен и не обременявам никого с любовта си.

„Хората често се опитват да живеят живота си отзад напред: искат да притежават повече неща или повече пари, за да се занимават повече с онова, което им харесва и да бъдат по-щастливи. А всъщност нещата стават в обратен ред. Първо трябва да бъдете онзи, който сте, а после да вършите нужното, за да се сдобиете с онова, което искате.“

                                                                                                                  Маргарет Янг

Можем и да споменем, че работата със сутрешните страници ни разчупва и ни

прави много по-меки към себе си. Възстановяването можем да го оприличим като река, да я приветстваме в живота си, на която сме казали вече „да“. Много пъти ще се улавяме, че сме по-смели от колкото до сега и заменяме често това, което сме смятали до сега за невъзможно с това, че вече можем да се впуснем към него. Имаме си много повече доверие, което може само да ни радва. Писането на сутрешните страници всеки ден ни прави внимателни към нас самите, защото си обръщане конкретно внимание. Творческия процес засилва нашата състрадателност към самите нас, което показва първите плодове. В този ред на мисли отдаваме много по-голямо значение на Извора на всичко, от колкото на хора, места и предмети. Защото самият Извор си знае работата и той ни води към точните места…(вярно е, че има много хора, който искат да получат гаранции, че ще успеят да завършат курса  дори без да са опитали да положат усилие с писането на страниците-поне). Аз разбрах, че това с което работя, мога да му имам пълно доверие и мога смело да заявя, че продължавам напред.

Имаме и капани по пътя: Защо все да сме добрите?

Всеки творец би било добре да има свое време на пълно бездействие. За целта ще се сблъскаме с негодуванието на околните, че сме станали егоисти и мислим само за себе си. Познато ли ви е? На мен, Да!!! Но не ми пука и просто си го вземам, защото знам, че никой друг освен мен не може да ми даде почивката от която се нуждая.  Лична свобода, лично време само за себе си е задължителна форма на уважение към всеки един човек по тази земя. Не зависимо дали е творец или не. Уважаването на личното време на всеки един е задължително и е морално право на всяка жива душа.  А, какво ме интересуват хората, какъв ще ме изкарат след като не могат да ме открият за да ми загубят времето??? Творческата самото е задължителна. Без период на презареждане твореца се изчерпва и знаете ли какво следва след това, ще ви кажа- крах. Много често влизаме сами в капана на „прекалената“ добрина от наша страна към хората около нас. Готови сме да подаваме ръка за щяло и нещяло, но не се усещаме, че така само вредим на себе си. Смучем от себе си за да даваме на другите, защо да го правим повече? Това с капана можем да го променим с усърдието като пишем страниците си. Така няма нито да ни е скучно нито да си мислим, че сме зациклили на едно място. Отказах се да бъда винаги добър или да услугвам с времето си, ресурсите си или друго. Още щом го осъзнах това разбрах, че това не може да продължава така и няма, как да бъда все аз на кръста заради добрината си. Не това свърши. Обърнах другата страна. Също така не можем да се „слагаме“ по-нависоко от другите като се мислим за добри. И това е толкова относително. Аз се отказах да бъда добър по тази логика, а вие?

Аз поисках от околния свят да ме оставят намира, за да мога да си върша

работата спокойно и не ме интересува кой иска да ме види или, че е преценил нещо друго. Нямам намерение да угаждам на другите с цел да пренебрегна себе си. Не. Не. Не. Когато сме заклещени в капана на „приятелствата“ се оприличаваме на циркови животни, който биват принуждавани с камшик да  правят номерата си, за да заслужат подобаващо аплодисментите на публиката. Защо ли ми е познато? Такива непоправими последици  нанася този цирк на нашия творец, че сякаш постоянно бягаме от местопрестъплението на нашия живот.

Толкова ли сме склонни да се саморазрушаваме самите ние?

Готови сме да бъдем добри, за да имаме една фалшива самоличност за пред околните, която да е приемлива в техните очи. Само заради този цирк ние сме склонни да пренебрегнем себе си, за да посрещнем нуждите на другите!!!

Аз специално от много време на сам често споменавам думата „не“ и отказвам,

много неща, особено, ако радара ми засече, че имам работа, а някой ме вика настойчиво за нещо. Не – имам си работа и толкова. Сега не мога да ти обърна внимание, а и надали искам да го сторя. Отърсих се от този страх, какво ще си помислят или какво ще си кажат за мен. Капана в, който бях влязъл с „добра помощ“ сега вече не ме плаши, защото много време имах за сондажи и разбирания. Нека се чудят сами хората, как от „супер“ отзивчив човек се превърнах в студен за техните желания и обсебвания. Защо ли? Това ми напомня как когато бях малък въпреки не желанието ми да правя нещо все ме караха насила или с някой шамар. Какъв беше смисъла да слушам нещастни неща освен, че съм ги попил без да разбера и с времето се опитвам да ги откривам в себе си и да ги неутрализирам. От много години по никакъв начин не слушам никого защото обикновено имам различие по много въпроси, но нямам нужда „да захранвам“ хората с информация. Поради факта, че „трябва“ да бъда добър според нуждите на някого, аз заличавам себе си и се отказвам от собствените си виждания за да угодя някому. А, за моите нужди никой не пита.

Когато търсим и осъзнаваме твореца в себе си, ние се учим да бъдем духовни същества. Вярата в нас самите е ключа пряко да осъзнаем, че капана е за други, не за нас-вече. Кой, когато иска и както иска да влиза в него. Ние вече не сме в тази треактория.

Открийте капаните на вашата „добрина“ от която страдате.

1.      В живота си, най-остро чувствам липса на……

2.     Най-голямата ми радост в този живот е…….

3.     Най-дълго време съм останал верен на…….

4.     Когато се забавлявам повече, работя…………

5.     Чувствам се виновен, че………

6.     Тревожа се, че……………

7.     Ако мечтите ми се сбъднат, семейството ми ще……

8.     Провалям себе си, но хората могат да…………

9.     Ако си позволя да мисля за това, започвам да се ядосвам, че……….

10. Една от причините понякога да съм тъжен е, че…….

Вашия живот на вас самите ли служи или само на другите???

Забелязвайте, заглеждайте се, какво пишете в сутрешните страници, защото там наистина аз специално открих много неща и ги вмъквам най-неочаквано в статиите си, който пиша доста често.

P.S.: Правете всичко, което ви се прави, без да се страхувате или плашите от неизвестното и не позволявайте някой да ви казва, какво сте способни и какво не можете да създавате. Вие можете всичко. Докато курсът на писане продължава непрекъснато обновявайте базата си с данни във вас, за да сте още по-плодовити и дейни…

                                                                                                    Аз съм Христо от Лясковец