Взето интервю от писател...

Христо от Лясковец и Приятели

1.Здравей, Христо! Ти вече представи новата си книга "Христо от Лясковец и приятели", интересното е в това, че за пореден път показа какъв е "успеха", когато се обединят в един проект повече   творци и писатели, хора на изкуството - различни гледни точки, за да бъде интересно на читателите. След като вече създаде проект, аз бих нарекла книгата ти- "Творци под Слънцето", как се чувстваш в момента! Чувстваш ли се щастлив, че показа  правилният път на творците или по-точно, че "Обединението на творците на перо прави силата"?

Здравей, Ели. Първо искам да ти благодаря, че за пореден път ме питаш нещо свързано с моето писане.  Когато преди една година се запитах, какво ли ще стане ако поканя „няколко автора” в някоя моя книга да гостуват, не знаех точно какво ще се получи. Но не му мислих много и започнах да каня наред различни хора. Е имаше и такива дето ми се „направиха на тежки”, но има следващи-прескачам ги такива и продължавам нататък. Но пък с тези, който се съгласиха да участват се роди книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели” от която си част и  ти Ели. Всеки допринесе в нея с каквото реши сам. Тема нямаше, и имаше пълна свобода на действие. Наистина като я събрах и започнах да я оглеждам разбрах, че съм надскочил възможностите си, защото с това произведение се събраха най-различни творци, който надали се познават, но пък аз ги познавам по някакъв начин. Идеята за книгата  е благодарствена и мотива е такъв, че защото по някакъв начин са ме докоснали в сърцето исках да им се отблагодаря по някакъв начин. Е, една книга мисля е добър подарък.

Да си призная не знам дали само съм щастлив, но и се радвам, че това произведение е факт. Не знам дали обединяването на хората в тази книга е някаква сила, но пък се получи добре и разнородните теми в нея създават един чисто нов свят и читателите след като се докоснат до нея няма да им е скучно да четата само една гледна точка, а в моя случай са цели 24 автора.

2.Вече има много сайтове, които всяка година правят книга, с различни по стил автори, но с една цел-да представят повече нови български творци! Разкажи повече за книгата "Христо от Лясковец и Приятели" и защо читателят трябва да прочете тази книга?

Защо трябва да я прочетат не знам, но знам, че е различно четиво, какво всяка моя книга до сега-написана. Книгата се роди преди една година и отново се застъпи с другите ми книги, но това не ме притесняваше ни най-малко. За всяка книга си отделям внимание и не се разсейвам с друго, когато работя по нея.

Аз не участвам в никакви сайтове, защото не се нуждая от такива за да творя, но пък последните години творбите ми се продават сами, защото няма нищо по-добро от това да бъдеш в устата на хората и да си четен автор.

3. Още не си събрал "плодовете" от труда си на тази книга /имам предвид за поздравите, за хубавите думи за книгата ти/, а вече си на път да създадеш нов проект и се хвърляш в нова работа. Христо от Лясковец не се ли уморява?

Аз не чакам да събирам нито цветя нито овации. Творя и си карам работата, за да не забравям, че имам задача. А и съм  убеден, че за тази книга те първа ще се шуми в пъти повече, защото в нея са вплетени житейските гледни творчески излияния на 24 автора. Шарен проект с различни лица, души и реализации. А относно това дали се уморявам, да уморявам се, но от хорската злоба и лош и завистлив поглед. Иначе няма от какво друго да се уморя, защото това, което правя ми доставя най-голямо удоволствие. И сега когато получавам всеки ден все повече отзиви за творбите си съм готов да дам дори и още повече от себе си-както се казва да се раздам на сцената. Създавам сега още нещо така е. То го нямаше в обсега ми до сега, но се появи и аз ги засякох.

4. Тъй като вече започнахме да разказваме за новият ти проект за книга, а ти си сложил вече едно пояснение за това, разкажи нещо на читателите за новата ти книга, която започваш в момента?

Идеята за тази книга се роди отново в гората докато изпълнявах редовното си ходене. Добре, че си нося в мен джобно тефтерче и записвам всичко което ми се появи. Три пъти се появи за няколко мига и аз веднага разбрах, че няма да се огранича само с две книги за годината. Книгата се казва: „Дневник на твореца  в Теб”. По скоро това е място за упражнения на хора, който искат наистина да се упражняват в тяхната си насока.  Възможно е произведението да бъде припознато като някогашния лексикон, но за мен записването беше жизнено важно и го правех с радост, защото ме освобождаваше от напрежението, което ми се образуваше от това, че няма с кого да споделя. И както я започнах така за три дни я завърших и се разхождах със записките си до леглото дори.

5.Кажи какво мислиш за писателите, поетите, които пишем из интернета? Има ли бъдеще българският писател и то в интернета ли се намира?

Според мен няма значение, кой къде твори, но има, значение да бъде себе си докато твори. То много отрасли се изнесоха в мрежата, така, че е нормално да е и  по-достъпно за хората. Но за 12 години от как пиша разбрах едно: Да не си стискам творбите само за себе си под претекст, че някой може да ме ограби или ощети от към авторските ми права и плащания в замяна. Това са най-големите глупости, който може да съществуват в неписаното битие на един творец. За това се раздавам докрай, защото само това което дал е истински твое.

6. Кажи какво ти е мнението за писателите, които слагат името си над  другите, т.з за тези, които си мислят, че са по-добри от другите?

Ами такива да не ми се мяркат пред очите първо, защото не признавам такъв дето да се правят не велики. Не, че аз съм скромен относно тоя въпрос, но не парадирам излишно. И благодарение на възможността да творя се оказах прав да следвам пътя си и да не се впечатлявам от разни думи, цветя или лъскави неща. Да можеш да обвиеш дадена емоция в дума и да я пресъздадеш на белия лист, която после да създаде друга емоция в читателя си е чисто национално богатство. За това повече творете от колкото да парадирате.

7. Всъщност преди броени дни пихме "Арабско кафе от 1001 нощ" с общият ни приятел шейх Мансур в моята недовършена още книга "Пътуване с писателката" и той сподели с мен, че се е чувал с теб и вече работиш върху повече от един проект. А може и да отскочи тези дни за масаж при теб. Къде ще го заведеш всъщност, първо тук в България?

Ами той наистина ми допадна като човек по времето докато си пихме кафето заедно и се радвам и аз да съм допаднал. Щом може да си го позволи да дойде на масаж при мен, значи ще е в моя град Лясковец. Както обичам да казвам ще му „разкажа играта” и после пак ще си пием кафето под чердака в къщата.

8. Едно пожелание за всички български писатели и трудолюбиви хора?

То пожеланието ми не може да е само едно, но едно е по-важното: Да са живи и здрави, никога да не се предават и евала никому. Няма по-важен или по-маловажен творец на тази земя. Просто има творци, който може би още не са надраснали себе си или не са се разтворили за новото, но след като го направят, кой ли ще ги стигне. Благодаря ви, че ви има, и, че правите това, което обичате. То е ваше право-продължавайте.

Интервюто взе: Ели Зарева.

"Първите малки стъпки в големия свят"

За пореден път говорих с жена, която ме пита „Какво правя?” Отговорих и, че правя релаксация за бременни в клип. Изумлението и беше голямо, защото не можеше да повярва, че това може да го интересува мъж. А, как да обясня, че аз освен, че се вълнувам от тая тема я и разбирам и следя непрестанно. За мен е толкова прекрасно да видя в живота си на живо, жена с корем-че.

Тялото ми, съзнанието трепери, когато спомена темата за бременността. Въпреки, че в този живот не мога да бъда жена, за мен е прекрасно да наблюдавам този процес и един ден да участвам в него с цялото си сърце. Вярно е, че и аз, както и всеки друг на тази земя е излязъл скъсвайки плацентата на майка си, но аз съм си дал обещание, че имам ли възможността да стана баща, ще опиша всичко в книга за детето си.

Може и тревиално да звучи, но се подготвям да опиша:

 -акта на близост;

-покоя след акта и любуването на телата едно в друго;

-леки масаж след самия акт в знак на благодарност;

-може закуска или просто хранене в леглото;

-и така всеки ден, обгрижване на майката, която ще носи детето ми;

-масажи на ходилата, гърба и корема-всеки ден;

-запазване на мира и спокойната среда в знак на идващия нов живот на света;

-разходки сред природата и може би пикник;

- така 9 месеца до настъпването на важния миг-появата на малкото същество, което ще приветстваме с добре дошло;

-първата глътка въздух на планетата Земя;

-първото гушкане за добре дошло;

-първото захранване от любимата ми гръд на майката и сладкото оригване;

-първото къпане и сладък сън;

-първият масаж от бащата към детето си след раждането/защото то ще е расло в масажирана среда 9 месеца/;

-първото пране на дрешки и пелени;

-първото посвещаване на цялото внимание, което може да поеме това ново начало като баща и майка;

-някъде м/у другото ще се работи по задачите в моите отрасли в мисли за бебенцето и майката;

- и така до кръщенето, прощапулник и първия рожден ден;

-първи стъпки от лазене към ходене-упражняване;

-прохождане и затичване;

- и така до първите 7 години, който са изначални за създаването на една нова личност;

-и след това всичко друго останало….;

И, какво като съм мъж-че само жените ли може да се изказват за бременността си?

Спокойната бременност е най-важното нещо за износването на един нов живот, на който вие сте дали началото му.

Релаксацията е едно от най-доброто нещо което можете да оползотворите времето на бременността, когато се упражнявате в релаксация. Самият процес се изпълнява задължително в легнало положение и спокойна среда. По времето на практикуването може да се вмъкне визуализацията като похват за усилване на личната самоувереност, че всичко е наред и, че ще може да се справи родилката с всички знайни и незнайни неизвестни до този миг-явления и ситуации, който носи една бременност.

И запомнете едно: Каквото мислите, такова придавате на бебето си! Давете ли си кураж и оптимистично настроение такова ще е и закодирано в детето. Не постъпите ли така, сърдете се на себе си след това, не на него.

Христо от Лясковец се подготвя да опише: „Първите малки стъпки в големия свят”.

Следвайте правилната насока за релаксация и насочете цялото си внимание не само към физическото и изпълнение, а и към всичко друго, което може да си помислите, че щом не се вижда значи не съществува….

Практикувайте всеки ден релаксация и направете от своя живот така, че когато стъпвате след вас да изникне лотос/е ако искате сменете цветето-имате право на всякакви варианти, защото нямате никакви ограничения в нищо/…

Предлагам ви тук два вида релаксация визуална и слухова. Просто се заредете сами с положително молекули и ги пуснете да ви захранят за да сте щастливи.

Благодаря ви!

Усмивката...

Усмивката е основа на положителни чувства- тя е онази част от посланието, която може да превърне черното в червено, а сивото- в жълто.
                              Чиро Импарато

Дневник на "Твореца в Теб"- книга

Дневник на "Твореца в Теб"

Сега всички ми казват, че съм талантлив, след като видят постиженията ми, но, за Бога не е така. Не съм стоял нито един ден и винаги съм търсел своето развитие.

Няма, как да изкажа и обясня, как съм стискал зъби за да не се откажа, защото виждам как пред очите ми не вярват, смеят се, подиграват ми се….Това не е от най-лицеприятните ми мигове, но сякаш нямаше как да подмина това. С думи това не се описва, но спомена остава за времето през което си минал. Сега вече те гледат с други очи след като си направил създал толкова книги, на тия 33 години. Много важно, че съм ги създал след като когато съм искал да споделя с близки хора те просто ги е нямало до мен. Какво от това, като си звезда за другите а за себе си си просто един обикновен човек дръзнал да направи това, каквото иска.

Извървяването на пътя е наистина интересно преживяване и понякога е нещо което трудно се преглъща, но, какво от това. Днес  е 9 август 2012г. записах клипа с работния вариант на корицата на 16-тото ми произведение: Дневник на „Твореца в Теб”. Оказа се, че това е толкова по-силно от мен, че появили се в съзнанието ми три пъти зарязвам всичко друго, което може да чака и за захващам с със създаването на така наречено нещо, което иска да се роди. Не чакам втора покана, не търся разрешение от някого, за да творя и не държа на мнения или високопарни оценки от някой „критик”. Това съм аз Христо от Лясковец и преди и сега съм си все същия, защото творя и продължавам.

Ето откъс от книгата ми………..

Вместо увод:

През 2002-2003г. написах книгата „Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание” без да подозирам нещо, което през погледа на времето установих. Стилът на тази книга е такъв, че когато и да бъде прочетена винаги е в „актуално сегашно  време”, което ме изуми, защото когато я писах не знаех, че дори правя това. За пореден път усещам ръката на „вдъхновителя” докато я пишех, защото за 23 годишен младеж не бях сигурен, че това са мой думи.

А сега през 2012г. на 04.август по време на поредна разходка в гората се появи идея за продължение на тази книга, но с акцент върху творческия порив на душата, която прави шедьоврите да говорят сами. Така извадих джобното си тефтерче и записах заглавието: „Дневник на твореца в Теб”/място за вашите лични постижения/. Така се обособиха нещата и през цялата разходка вървях и пишех, каквото ми се появи за да бъде споделено навън. Прибрах се и вече знаех, че това ще е творчески дневник на твореца в мен/нас. Залових се за работа и зарязах всичко друго, което може да почака, защото щом нещо се появи три пъти в съзнанието ми и то за толкова кратко време, просто бива започвано на мига от мен/не чакам втора покана/.

От тук нататък всеки поема по своя път и искам само да пожелая успех по пътя на всеки един търсач:

„Важното е да си щастлив, когато започнеш този процес, защото когато си в него друго състояние няма. Просто бъди”.

„Осъществявате ли пълния си потенциал?”

Когато за първи път видях д-р Пол Маккена нищо не ми говореше името му. Взех книгата му „Желязна самоувереност” защото тя е с диск. По-късно разбрах, че всичките му книги са с диск. Нямах търпение да започна да я чета, но да си призная нищо и не разбирах от това,което четях, защото в главата ми имаше куп идеи и мечти и няма, как да се концентрирам върху тая книга. Смъкнах си диска на mp3 и започнах да го слушам докато ходех в гората. Е „слушам” е силно казано, но пък правех усилие да вниквам в съдържанието от време на време. Наистина все още не знаех, какво си причинявам с това….

Автора е направил така, че самият диск и посланието му в него да посяват семената директно в подсъзнателно равнище. И сякаш невидимия код закодиран в посланието се активира в мига на слушане на диска или mp3-ката ми. Оказа се, че наистина „слушането” на посланието е ускорител за промяна и развитие.

Друго което ми направи впечатлени е, че навсякъде той пише да следваме инструкциите му… Чудех се как бих могъл да го правя след като съм в гората. Мислех си, че дословно трябва да следвам нещата. Но… след няколко разходки всичко си дойде на мястото. Повечето пъти /не/слушах реално посланието му, защото мислех за други неща, но пък по-късно осъзнах, че то си работи само и без да ме пита.

Слушането на посланието добре, но ме „закова” едно послание на  първата страница:

„Осъществявате ли пълния си потенциал?”

O, Господи, колко пъти в десетката ме връщаше тоя въпрос!!! От този миг нататък всичко се промени. Отказах да се съобразявам с „измислени граници” и за първи път прочетох в книгата, че с новия „модел на подражание” ще се чувствам по-добре в собствената си кожа. Ще бъда уверен. С времето наистина това дори плашеше хората, защото дори ми казваха, че съм нагъл щом съм самоуверен така в успеха си. Е, пишех го и това като комплимент, защото то е така за мен.

За мене беше особено щастие да разбера, че докато се упражнявам, слушам, чета посланията на неформалния си учител да мога да мисля и за друго.

Другото което беше важно да проумея, как той постоянно дава пример с това да си представим на мига, нашата по-уверена личност и да не се съобразяваме и  изхождаме от сегашната си увереност, а да продължим да се упражняваме. Вярно е, че то това за повечето хора в обкръжението ми ги подразни, защото за тях „си вдигнах носа” а аз се научих да си прибирам „егото в чантичката”. Но пък това ми отвори очите още по-широко.

И от моята самоувереност, от книгата и мотивационния материал ме „лашна” към  създаването и фокусирането на по-голяма моя цел. Но се отказах да споделям с когото и да било какво съм решил да направя, и какво наистина правя. Това не остана незабелязано-признавам си, но аз вече бях излязъл от „кварталната махала” на съзнание и се включих в света, който искам да видя.

Това упражнение много ми помогна в изграждането на чисто нов постоянен навик/вече/ да търся развитие след развитие. Всеки ден в продължение на 6-7 месеца аз ходейки в гората слушах мотивационния материал преди всичко друго в рамките на 32 мин.

За първи път се издавам, че следвам такива мотивационни модели, но пък сега когато ми е най-сладко да пиша ще кажа за финал:

„Не си мислете, че ще успявате всеки път когато си поставяте цели-просто се опитайте да си представите, какво  би било, ако успеете”.

"три ябълки и шепа къпини"

Днес сутринта отново направих разходката си по моето „Камино”-Боянския лес сам.

Обаче ми прави впечатление, че от известно време виждам един човек с когото сме работили в „Ден и Нощ” и сме правили кори за вафли. Обаче понеже неговия живот е свързан много ядене и пиене, нещо се е случило. Още щом го видях по трасето бях убеден вътрешно, че има нещо, за да е тук. И най-вероятно някой доктор „му е предписал” да започне да ходи. Тази сутрин най-накрая се засякохме и разменихме няколко приказки очи в очи. Той сам потвърди, че има проблем с кръвното и сърцето и, че някой си доктор му казал да смъкне поне 10кг. от него си и да ходи. Е, явно се е обездвижил достатъчно за да го стресне и да започне да ходи. А ми се смееха, когато разбраха, че аз ходя по баирите…

Първите няколко крачки след като се разделихме се запитах, защо човек, чака така да стане с него, че да се усети да започне поне да ходи,ако не друго. Но пък след още няколко крачки се роди една прекрасна идея и веднага извадих тефтерчето си от чантичката и започнах да скицирвам и да опиша проекта. Тъкмо се успокоих, че пуснах 15-тата книга да върви по широкия свят, а ме връхлетя нещо, което ме върна към една от първите ми книги „Разсъждения: Стремежкъм космическо съзнание”. На скоро разсъждавах, че тази книга съм я написал в такъв стил, че когато и да я прочетеш все е в сегашно време и е актуална винаги. Та сега се роди нещо подобно и съвсем скоро ще го пусна и него на пазара. Появи се нещо като продължение на тази книга, но сама по себе си е самостоятелна. Книгата си дойде със заглавието: „Дневник на твореца в Теб”/място за вашите лични постижения/. Но за сега толкова. Като цяло се радвам, че сред природата се раждат такива идеи, където в нито едно друго място няма да се случи така. Чисто и непринудено и сякаш за мен са дошли специално….

И колкото повече вървях толкова повече се радвах, че приближавах към горските къпини, който сякаш никой не ги забелязваше. Е, то не беше нужно, защото аз си набрах две шепи и ги пробвах. Докато им се наслаждавах се сетих, че по пътя дори пробвах още три ябълки и стана интересна закуска....

Яни & Лусеро-Това е вечната любов

Eterno Es Este Amor-Това е вечната любов

Този свят се върти толкова бързо…
Погледни кои се срещат и се разделят.
Хората не виждат…Нямат време за губене.
Нищо не трае дълго в този план.

Искам да бъда образа, който остава.
Тази която сънуваш всяка вечер!
Необходима, единствена, уникална… и никоя.
Не може да те обича, както аз!
Но, това е вечната любов! Това е вечната любов!

Ако студените зимни вечери…
В очите ти, се появи разочарование…
Просто ми се обади и аз ще се намеря редом с теб…
Грижейки се за твоето сърце.

Искам да бъда образа, който остава.
Тази която сънуваш всяка вечер!
Необходима, единствена, уникална… и никоя.
Не може да те обича, както аз!

Искам да бъда светлината върху възглавницата ти…
Всеки ден да те виждам като се събуждаш!
Направи безкрайна всяка среща …вечна.
Ние стигаме до небето…
Защото това е вечната любов!
Това е вечната любов!

Искам да бъда образа, който остава.
Тази която сънуваш всяка вечер!
Необходима, единствена, уникална… и никоя.
Не може да те обича, както аз!
Защото това е вечната любов!
Това е вечната любов!
Защото това е вечната любов!
Това е вечната любов!

Лусеро Hogaza, чието име означава "Сияйна звезда", е роден на 29 август, 1969 в Мексико Сити

Поличба от днес...03.08.2012г.

Поличба: Докато гледах картата във фейса се загледах какво е маркирано...стана ми странно, защото ми предстои да ходя до Израел а на картата беше маркирано точно това. Лясковец-София-Израел....е,ко да кажа повече...
 Предстои ми, защото имам да завършвам книгата си "Галилейския учител" и предусещането ми за там не ме лъже. Благодаря на Вселената за този дар, колкото и малък да е сега на картата ме делят едни 3484км. Въобще не ме притеснява, защото това е свързано с прекрасно мое изживяване и страст...
Благодаря ти....

Преди време....

Днес отидох до съседния град по една задачка със сестра ми и се отбих до един „уж приятел”.
Още с влизането си виждам погледите му как ме премерват от горе до долу и дали съответствам на неговия критерий за богатство. Защо казвам това ли, сега ще разберете.

Имам един познат на, който преди време му казах, че пиша книги и, че мисля да се издържам от това, той ми се присмя на желанието. После сподели, че и той имал някаква си книга, но му били откраднали ръкописа/някой си/ и искал да печели от книгата си, но искал първо мен да види и аз да му демонстрирам благополучието си. Казах му, че много му е сбъркана философията относно това му разбиране, че първо аз да му покажа и чак тогава той може би ще се реши. Е, отсвирих го и той наистина няма как да ме вижда и чува. Обаче се оказа, че имам един приятел, който ходи при него да си пазарува от магазина и той го разпитва за мен, къде ходя, какво правя и с какво се занимавам, защото вече не може да ме види. Не, че не може, а аз не искам. Просто нямам нужда да го осветлявам, кое как да прави, защото той не си е мръднал пръста за нищо, а е получил даром от майка си.

Преди време на няколко пъти му казвам различни неща, той ми каза, че съм добър мечтател или дори прекален. Е, че щом е така, защо да се напъвам да му говоря, като човека е скаран с това да мечтае. А аз се чувствам поласкан от думите му, защото те са истина. Благодарение на това аз успявам да стигна много далеч.

И днес той отново се изцепи, как хора, който и двамата познаваме, в града, че са богати отдавна-иска  да ме види и мен като тях и чак тогава щял да ме зачете. И вмъкна между другото, че ако на него и приятелката му им подаря една екскурзия до Тадж Махал, тогава можел да си промени мирогледа към мен. Стана ми смешно и го попитах: Кой от тия богатите за който повдигна въпроса, ти е дошъл на крака и ти е подарил каквото и да било, че и екскурзия до Индия искаш от мен. Няма, как да те удостоя с това, защото не си ми в обсега на желанията и няма, как да се надявам на твоето зачитане дали ставам за нещо или не. То се вижда в данъчната ми декларация  на края на годината, кой колко се е потрудил и защо го е сторил.

Както днес му го казах, че не се нуждая от ничие признание за нещо което съм създал, защото и с признание и без него съм добре и си карам работата и внимавам много да не се възвеличая, защото то това си е по-опасно за мен, от колкото да чакам някой да ми зачете дейността. Искаш опитваш или пробваш след това харесваш или не и чак тогава се изцепваш подготвен или не-както в повечето случай.

Аз продължавам да драскам и преминавам в следваща фаза на творчеството ми.

Чувствам се толкова добре днес

Беау Уилямс

Чувствам се толкова добре днес/Feeling So Good Today/

Всичко е наред! Чувствам се толкова добре днес.
Никой не може да застане на пътя ми.
Утре ще трябва да платя цената.
Чувствам се толкова добре днес.
Има планина, която трябва да изкача.
Тя е толкова висока, а аз съм толкова назад.
Изкачи се. Размърдай се. Не остана друго място освен рая.

Чувствам се толкова добре днес.
Никой не може да застане на пътя ми.
Утре ще платя цената.
Чувствам се толкова добре днес.

Има река която трябва да пресека.
И другата страна не е много близо.
Няма да се моля.Няма да се пречупя.
Но сега ще празнувам.

Чувствам се толкова добре днес.
Никой не може да застане на пътя ми.
Утре ще платя цената.
Чувствам се толкова добре днес.

Добре! Удари ме! Ти не си шефът!
Трябва да го направя. Работя упорито.
Имам работа за вършене!
Изправи се! Изправи се! Изправи се!

Чувствам се толкова добре днес.
Никой не може да застане на пътя ми.
Утре ще платя цената.

Чувствам се толкова добре днес.
Има планина която трябва да изкача.
Тя е толкова висока, а аз съм толкова назад.
Изкачи се! Размърдай се! Не остана друго място освен рая.

Чувствам се толкова добре днес.
Никой не може да застане на пътя ми.
Утре ще платя цената.
Чувствам се толкова добре днес. Ще изкача планината!
Хайде удари ме! Удари ме!Да! Удари ме!

Чувствам се толкова добре днес.
Чувствам се толкова добре днес.

Чувствам се толкова добре днес.
Никой не може да застане на пътя ми.