R.I.P. Love -02.01.2017!

Да скъсаш с някого, да се разделиш, да му биеш шута, да сложиш чертата, да напуснеш цирка, да спреш филма и всякакви други определения са синоними на едно от най-големите изкуства в любовта. Защото е точно толкова сложно майсторство да започнеш една връзка, колкото и да сложиш кадифените ръкавици, за да й направиш прецизна дисекция, завършваща със сигурна смърт. 

Тъкмо „слагам година“ от как след като изригнах във втория ден от новата 2016г.(тази година), приключих тази шибана „връзка“ с тази жена на всякакво физическо ниво. Въпреки това ми се налага да я виждам тук-там по улиците, и най-вероятно и на нея и се налага „да ме вижда“... Приключих с това.

За грозния край, с които ще я помня. Даде достатъчно за да я помня с лошо и с из-губенето ми времето... Кога ще пием за провала,бих те попитал само? Не ми желай да съм щастлив..повече, защото съм. Не ме целувай спри, не ме поглеждай дори... обичах те, но пътя ми с теб не води никъде...

Възлагах за първи път планове „за бъдещето“ с теб но се оказа друго. Тая обремененост, която си получила с времето от всички, които са те тъпкали, да ми я проектираш, просто нямаше как да продължи... Видях как с първите публикации на заглавието на историята „Женена за един!Спяща с други!“, колко хора се припознаха, изпитаха неудобство,а ти дори не знаеше за него, а и нямаше нужда. Не си била достойна да знаеш-въпреки това е посветена книгата на теб. Защото все ме питат на кого посвещавам творбите си?! Човекът ограбил и излъгал любовта ми! С написаното не отмъщавам на никого, защото не можа да завладееш сърцето ми, като ми губеше времето по два часа седмично... И не можа да оцениш едно нещо, че не този, който идва при теб, когато няма къде да отиде е важното, а този, който идва при теб дори когато има много места, където го чакат, но ти не знаеш за тях!

Но това е роман, с който ще те помня цял живот с лошо... Беше ми достатъчно горчиво да слушам, „за времето“ дали ще вали или не или за някакви книги и т.н... за това издавам я, и нямам никакви претенции както към времето, което съобщават всеки ден по новините и ти го слушаш, както и към чувствата си към теб, който достойно потъпка и не можа да преглътнеш хапката. Кога ще пием за провала...те питам?! За да не се задавиш!

На най-лошия си враг не пожелавам да вижда гърба на човека когото „уж обича“, всеки път след телефонното обаждане на таксито с което се прибираше... Не му пожелавам да вижда страхът в очите ти който се четеше, оглеждайки се всеки път да не те види някой и да докладва къде може би си ходила т.н.... имах чувството по едно време,  че срастването ми с теб „ме превръщаше в престъпник“, да се крия, да се държа с теб като с непозната...на „публични места“... това каква  любов може да е по дяволите... като е незаконна! Или може би: „трябваше да преосмисля, че един мъж може да бъде простак, или джентълмен...с теб,но всичко зависеше от това дали срещу него стои к*рва(та), или дама(та)!!!“ А ти от кои си?!

И когато се пропука всичко се оказа, че трябва да се извинявам за няма нищо, да се моля за любов, да прося внимание, което мога да си купя с пари и от други... за това не съм „ти“ казвал кого и какво познавам в хората...преди теб. Няма нужда, защото не си била достойна да знаеш. Прецених, че не може да ти се има доверие... и те изолирах от информацията си... за хиляди неща! И да знаеш, че от всичките прокълнати любови, за които съм чел „нашата“ се нарежда близко до тях. Далеч не значи, че като съм ти „се молил“, съм бил просяк, но никой няма да ми казва какво да правя... какво ще работя, за какво ще живея, какво ще харча и в коя държава ще ходя... и при кого. Недостойна си-знаеш си го! Издавам тая „книга“ и изчиствам кеш-паметта си от теб и спомена за теб ще бъде заличен завинаги...

И все пак Благодаря за изгубеното време, Гергано!

...За да излизам с друга значи не си ме канила достатъчно на срещи(защото те беше страх),да лягам в леглото на друга значи в твоето ми е било твърде студено и скучно(не е като моето),за да обичам друга значи не си ми показвала достатъчно искрена топлина в любовта си, която се оказа пародия. Но не те съдя, защото „само толкова можеш“...

Escúcha Me

За първи път от как правя предавания, нещо тегаво ми стана, защото не можах да разгърна концепцията за книгата „Женена за един!Спяща с други!“ в ефир, защото темата е кофти и „18+“ е много малко... както и любовта, която се „изпарява“ при първия завой... от обещаващите,които казваха,че обичат,а всъщност само са залъгвали себе си в пространството. Защото човек обича ли се сражава и бори с обекта на своите чувства, а не дезертира като мишка...

В предаването разказах, какво „ново“ покрай мен, защото събирам признавам си няколко неща поне на мен да ми е интересно... и няма да скрия, че всяко предаване може да е последно оттук-нататък.

„Уча се“ да разтълкувам откъси от живота си,но не държа да съм „разказваш на истории“,защото това,което мен ме впечатлява е съвсем различно за всеки един по отделно.Споделям в предаванията,откъси от опит,но никога не давам всичко на готово. И не давам всички отговори...защото за всеки човек камъчетата, които го мъчат в обувката са различни...Едни са малки,други големи,трети дори не се побират.Както и всички изпитания за всеки един са строго индивидуални и за това редно би било да не се сравняваме един друг,както и да преписваме „готовите отговори-сиреч формули“.А и всеки придобива различен опит чрез тях...за това моята истина може да не се нрави на „нереализираните душици“ и да им е трудно да бъде преглътната на един път.

За това... „в живота не винаги можем да вършим големи неща, но можем да правим малки неща с много любов!... и нека живеем преди да угаснем“...

Това правя и не се интересувам нравили се на някого или не...

"Женена за един!Спяща с други!" и 14-сетте урока към Любовника

„Ако запомниш поне малко от това, което ти преподавах през годините на твоето образование, сега няма да имаш никакви грижи относно факта, че долната ти глава няма да е в синхрон с горната.Освен това ще ти дам още няколко ориентира, с които да си служиш.“

1.Всички части на тялото трябва да могат да участват в представлението относно оргазма на любовника, преди какъвто и да било акт, а не да само да разчита на една единствена част, която да изнесе шоуто върху чаршафите.

2.Пълноценния любовник използва цялото си тяло: език, устни, ръце, пръсти и т.н. А не само пенис. Умелия любовник не бърза, разтапя, прокарва и създава атмосфера  на „течове“ от очите и вагината ѝ. Засилва плавно пулсацията на сърцето и създава Арка изтъкана от оргазми.Един любовник, когато открие любовницата си, се нуждае само от време и поле за изява, а не от команда „дръж“ или от позволението на някого. Не! Той знае, какво да прави винаги.

3.Истинския любовник не разказва наляво и надясно(пред приятелите си, бизнес партньорите си или враговете си), какво прави(на дългата страна на леглото си), с кого(за да не злепоставя никого) и как(това вече е тайна). Но когато го прави, създава вълнообразни движения на тялото и трайни спомени след това... в жената.

4.Истинския любовник би било добре да е  „добър“ масажист, за да може да предразполага най-големия сетивен орган - кожата на жената и да създава влажни усещания, които литературата оповестяват като любовна игра. Кой би издържал в ръцете ти, да има нещо така горещо...

5.Истинския любовник „не трябва“  да се фокусира върху миналото и заради него да не генерира нищо ново, което е пагубно за него. Никога не гледа на страховете си като причина, да се оправдава или да не направи нещо. Той знае, че в живота няма гаранции и граници за нищо.Това не е бяла техника, която купуваш от магазина и отиваш на касата да ти издадат листовка с печат и подпис.

6.Истинският любовник знае, че една целувка по челото е по-сладка от хиляди целувки по устните. Няма страст, но е пълна с любов и уважение. Първо то се показва и след това идва ред на страстта.

7.Истинският любовник мечтае повече от другите. Съответно очаква повече, отколкото другите си позволяват(дори) да мислят, че е възможно. Грижи се за нещата, повече отколкото другите смятат, че е разумно(или позволено).

8.Истинския любовник въплащава в живота си само важните неща за него. Защото знае, че целия живот е верига от последователните и съзнателни избори, които прави всеки ден. Не мечтае на празен ход, а впряга ресурсите си натам на където го привлича живота.

9.Истинския любовник знае, че жената на 20-сет... е само парченце от някакъв сладкиш. Но също така много добре знае, че жената над 40-сет... е целия конкретен сладкиш.

10.Истинския любовник знае много добре, че първия урок в любовта трудно се усвоява, защото Тя го учи, как да  бъде първо сам. След това да бъде с когото и да било!

11.Истинския любовник знае много добре, че живеем в странни времена. Защото красотата е въпрос на скалпел и импланти, а мъжествеността на стероиди и удебеляване...

12.Истинския любовник, дава всичко от себе си и винаги се чувства така, сякаш това не му струва нищо...Защото знае, че съмненията са по тежки от истината. Истината  те „убива“ веднага, докато съмненията, всеки ден през живота ти.

13.Истинския любовник дарява жената с 4 неща: доверие (което изгражда), честност (която надгражда), подкрепа (която демонстрира постоянно) и дете (но не е задължително)! А, не в обратен ред! В никакъв случай.

14.Истинския любовник винаги оценява това което има, преди да му позволи да се превърне в това, което е имал...

"Женена за един!Спяща с други!" - Среща с Маестрото!

...Щом срещнеш такова същество, няма как да не отвориш душата си. И да знаеш, че можеш да опреш ръката си, на него за да се чувстваш по-стабилен.

              Когато ме заведоха в ателието и ме оставиха вътре, аз веднага запитах младия мъж, който беше там и рисуваше, защо имаше на картините си по две слънца. Защо има второ слънце? Тогава той ми отговори:

„Ролята на второто слънце в картините ми е, загатване за втора Вселена-която може и да е паралелна. За нея ние можем да нямаме никаква информация, както и сетива да я видим, усетим, вдишаме, ако искаш-дори. Нас са ни заблудили умишлено, че всичко се върти около нашата Планета и Луната и всичко свършва до тук, но има и още неща, от който се пробуждаме всеки ден, бавно за да ги усещаме у вкусвам. Защото надали ще ги видим, но все пак надеждата ни умирала последна казваха моите учители. Аз в повечето случаи рисувам такива неща, който не ги знам, какви са! И после почвам да си ги превеждам.“

„Какво ти дава това изкуство, което практикуваш в момента?“

„Ние с теб говорим на един език. Което значи, че сме стъпили на едно и също невидимо стъпало или ниво както му казват. И понеже вибрираме на една и съща честота се допълваме. Двамата с теб сме преживели смъртта си и сме над нея. И поради този факт, пред нас няма затворени врати и пространства.  Аз имам нужда от това, което ти притежаваш, ти имаш нужда от това, което аз притежавам! Никога не афиширам, това с което се занимавам. А ти толкова много държиш всичкото това, което имаш да го покажеш и дадеш. И може би допускаш малка грешка, като го даваш там, където няма никакъв смисъл да го правиш. Хубаво би било, ако искаш да успееш да реализираш всичките си стремежи, но не и тук в този малък град. На теб ти трябва нещо по-голямо, място където да се разгърнеш като площ на ума и действията ти... Иначе можеш да си останеш само с едно малко признание, което няма да е на световно ниво. Но да ти кажа, въпреки това какво ти казвам аз или някой друг, пътя си е твой и само ти можеш да вземеш решение за него. Аз съм просто един уличен знак, който ти указва, една от посоките, а те могат да са хиляди като мен. За това все пак слушай вътрешния си свят, който те е довел до тук и работи. И ако нещо съвпада с твоята истина-действай смело.“

„Аз бих искал да ти споделя, че във  твоето ателие се чувствам така, както не съм се чувствала никога до сега. Сякаш картините излъчват ръце, който ме опипват и изследват! Това възможно ли е? Мисля, че е рано да се побърквам?“

„Напълно е възможно да усещаш такива неща. Сякаш картините са продължението на моите ръце и галят всеки който ги загледа. Но аз се доверявам повече на плътта, от колкото на картините си. Както и на топлото „парче месо“ което може да опиташ винаги. Цял живот от приказка в приказка влизам, уморих се не искам повече така да стоят нещата. Цял живот се опитвах да откажа цигарите и не успях. Опитвах да спра шоколада и с него не успях да се преборя. Просто не успях и за това им се отдавам по най-безобразния начин, както когато попадна в обятията на някоя знойна жена, която ми пратят да обучавам на изкуство... Всъщност не знам дали е правилната дума, че се „боря“ за да ги откажа, тези пороци, но истината е една. А тя е, че никой не пуска сладкото. Не се разделяш с лека ръка с онова, което ти пълни душата, но също така и я ограбва на моменти.

Същото е и с картините ми, на където и да се обърна те ми напомнят на едно отминало скатано време в мен, което тъкмо си мисля, че съм го забравил и то веднага ме подсеща, като ме извика пред нея за да срещне погледа ми. Да картините ми буквално си ме викат...“

„Какво почувства, когато ти каза Мадам, че ще учиш на изкуство още една жена? Или цяла още една група, защото аз не съм единствена, но май само аз оставам след часовете за да продължавам да гледам, какво правиш?“

„Първото ми усещане беше, че ти имаш нужда от мен. Защото твоето желание за показност, те води до поредната затворена врата. И аз ако не отворя моята за теб, ти ще намериш друга, на която ще чукаш. Ти не можеш да си развиеш дарбата до краен предел, защото все я показваш. Ако започнеш да работиш упорито за твоя висок и здрав зид, с който да покажеш на света, че известно време няма да надничат в „твоя двор“, то ти ще просперираш. За това и Мадам, когато ви учи на всичко, ви дава поне две години да се изградите с различни способи, за да имате време да натрупате своята пространственост, която да не ви задушава. Който го оцени това, ще разбере, че притежава съкровище, което не може да се спечели с никакви средства, но  само егото ви, може да го задуши. И да се изядете една друга. Същото се отнася и за лошите очи, който няма да имат поглед върху твоята светая-светих. За това повечето момичета още не са си събрали силите както се казва и веднага се разпиляват, за да отворят вратите си на показ, пред всички. Всичко да се вижда. За това и толкова бързо момичетата се изчерпват и не стигат до катедралната жена, онази която живее както тя е искала в мечтите си. Когато не позволяваш на другите да запълват излишно твоята пространственост на душата ти, само тогава ще успееш да натрупаш своето богатство. За това освен с нас живите, ние се срещаме и с духове, който ни показват много от пътя, който сме може ли да извървим, но от страх сме пропуснали ползата от минаването през него. По  някога изглежда, че ние плащаме откуп за самите себе си, че сме живи, но  така е устроен светът.“

„И сега когато уроците започнаха, какво следва от тук нататък?“

„Аз имам потребност да споделям само с хора, които са над онова, което другите никога няма да прескочат. Мога да ти говоря без да се притеснявам или да се чудя как да ти обясня дадено нещо, което никога не е било обяснявано от човек. Това си е разпиляване на енергията ми и аз не го допускам, защото това е „ограбване посред бял ден“. За това и на много хора им е трудно да разберат, какво е това енергийна картина, и по-специално тези, които аз рисувам тук в ателието си. Те си мислят, че съм хванал някаква четка, мацам някакви си драсканици, после съм я изпускал няколко пъти, по земята за да мине времето и хоп картината ми е готова! Но хора, които не са запознати с това, не би трябвало да ми обръщам внимание, защото това ще отрови картината ми. За това я скривам когато работя по нея и не я показвам на всеки докато не я завърша. Сега вече трябва да ти е ясно. С някаква особена ирония се подхожда към това изкуство в различните краища на света. Дори не на всякъде биха станали картините шедьоври, защото енергията им ще е отровена. А за да си на тази енергийна висота и да ги разбираш, е хубаво да можеш да поглеждаш макар и от време навреме отвъд хоризонта си, който е пред очите ти. Аз предимно рисувам житейски картини със закодирано послание, което не винаги се разбира от консуматора им, но пък им помага, без те да подозират.“

Единият от уроците, които преподавам невербално са, да не се „гладува“ и да не се „робува“. Като казвам това с гладът нямам за цел да ти забранявам да правиш, каквото и да било, а да ти заостря вниманието, че е хубаво човек да остава гладен и жаден, сиреч да си оставя място и за други преживявания в живота. А не само да си напълни корема, няколко пъти на ден. Относно робството бих искал да ти загатна, че е важно да може човек да бъде себе си. И да може да бъде свободен от страхът, който не е важно да те прави различен на всяка цена, а да не си еднакъв като всички, по всяко време. За това в живота карти няма, но пък има знаци, които ако можем да ги разчитаме „правилно“ ще се ориентираме в обстановката, самостоятелно.

                                                                      ****

              „Обожавам комфорта, който ти  дава свобода. Благодаря ти, че се появи в живота ми, когато най-малко съм те очаквала!“

„Два месеца те рисувам. Не може да не си усетила, че нещо ще се случи.“

„Странен подход чрез флирт имаш към мен. Така ли се заиграваш с всички жени, маестро?  

„Ти си резервирана спрямо мен, а аз съм толкова свободен и спокоен, когато наистина флиртувам с теб, но това далеч не значи, че те свалям или се интересувам от теб(като жена). Не! Но и не искам да те обидя, защото вие жените се побърквате когато ви обърнат малко внимание и после ви забравят. За мен ти, да точно ти, като че ли беше до болка позната, когато те доведе Мадам, при мен. Всяко мое усещане има цвят и той ми показва кой какъв е, когато дойде при мен. Искам да се усещат тези цветове във всичко което правя с ръцете си, както и релефът... разбираш ли ме!“

„Не, били ми пояснил, какво точно искаш да кажеш?“

„Ами исках да ти кажа, че пенисът има много цветове, той не е само онзи мораво червен цвят, с който го свързваме. Той има много цветове. Трябва да усещаш залеза и неговата кърваво червена нотка в последния лъч, аромата на прясно окосеното сено, или ветивер. Всяко нещо е хубаво да се усеща, да бъдеш пропита от него, да е като сливане на тялото и душата преди оргазъм. Така можеш „да потънеш“ в собственото си изживяване, без да се налага някой да те спасява след това. Нищо, че си жена!“

„Пренасяш ме в чисто нов свят, който не познавам, признавам си. Това нещо дори не го свързвам с нищо, но имам усещането, че общуването ми с теб ще ми помогне да направя връзка с много детайли, който до сега са изглеждали хаотично разхвърляни в орбитата ми.“

„Аз съм го изживявал и е много красиво да ти кажа. Когато наредиш големия пъзел в живота си, започваш да го разглеждаш и всяко квадратче ще бъде заредено с онова ухание на спомен, който ще те връща там където искаш, когато искаш. За това е хубаво когато правиш нещо независимо какво е, да си там с цялото си същество пред него и да му се раздаваш безрезервно и докрай. Това е магията на живота, когато готвиш, когато си на сцена и пееш, когато снимаш филм, когато тренираш... да си там цялата.  А не да мислиш едновременно за хиляда други неща, като  пуйката във фурната, за праха по секцията, за прането, което не е огладено и т.н. Придаваш на живота си аромат и цвят и наблюдаваш да видиш как пчелите сами ще те намерят, за да пият от нектарът ти.“

                                                                      ****

Любовта е като най - студения месец и най топлите празнични мигове, които са събрани в едно!  Страхотни по отделно, перфектни заедно!

(откъс от Романа "Женена за един!Спяща с други!")

Женена за един!Спяща с други!

"Хората влизат в живота ти и излизат от него (и слава БОГУ)... Някои си струва да задържиш и дори да се бориш за тях, но други трябва да пуснеш да си тръгнат (задължително за да не тровят климатът около теб)... Трябва да намериш начин да разбереш кой е до теб, за да Добави Стойност и Сила на Живота ти, и кой е до теб, за да я Отнеме... Ако някой ти пречи...ако губиш важни, ценни неща заради него(като вътрешния си МИР)... ако руши постигнатото (и внася противоречие в теб)... ако те дърпа назад, дори да е към себе си... откажи се от него докато е време, докато не си изгубил пътя си... Ако има емоции, които те ограбват, откажи се от тях(защото това е цирк)... и помни, че светло бъдеще не се гради на тъмно минало... хората не се променят...просто усъвършенстват играта си(и когато ти казват, че те ОБИЧат, изрично търси доказателствата, а не "взаимстваните" думи, от някой билБОРД или розова приказка)".

Женена за един!Спяща с други!...

                                                          Странната покана за кафе...

Бях му обещала на този въпросен клиент да не разказвам за необичайната си среща с него, но не се стърпявам сега и ще го направя.

     Когато ме покани да му „погостувам“ в стаята на четвъртия етаж в „хотел Съни“, след като си записа час, аз приех и отидох, но... влязох в банята и нещо се застоях под душа. Хареса ми изведнъж да ме гали топлата вода, сякаш никога до сега не бях усещала това, изживяване. Като, че ли правя любов с душата си, и се наслаждавах на водата която се стичаше по мен. В този миг тя ми действаше пречистващо като, че ли бях във времето на Клеопатра и след този душ ме чакаше вана с мляко и мед и почивка, а  не ми предстоеше да  „работя“. Отнесох се! А клиента се провикна:

„Какво стана с теб? Учиш се да плуваш в „моята“ баня, ли?“

„Ти, не искаше ли кафе първо, а аз душ?“

„Да, но аз исках първо теб, на подноса, а след това кафето!“

„Е, аз не мога да чета мислите, за да знам какво искаш първо, за това идвам след секунда.“

„...Да, да това съм го чувал и друг път – промърмори си тихо той.

Но нека върна бавно лентата назад и да ви разкажа, как започна всичко.

Седях един ден в едно кафене и служебният ми телефонът звънна. Вдигнах и от среща ме лъхна един стабилен мъжки глас. Попита ме дали бих искала да пием кафе, заедно. Но нямаше и желание да се представи, кой е! Усмихнах се и му казах, че  в момента пия, и съм си кръстосала краката за да виждам новите си обувки с токчета, който си взех току що. Те бяха червени и можех да се огледам в тях. Усетих и неговата усмивка, сякаш знаеше, че се оглеждам в тях, но не се издадох... Последва една неловка пауза, както от моя страна, така и от неговата.

„Хайде да пием кафе –повтори той. Аз пия, ти пиеш. Все едно сме един срещу друг на масата ти.“

„Аз и сега пия кафе, както вече казах, дано не се повтарям.“

„Нямах в предвид в буквалния смисъл, а по телефона докато си говорим, да отпиваме по глътка, докато го изпием. Съгласна?“

„Съгласна. Защо, не! До сега не ми се беше случвала такава покана! И за какво ще си говорим докато си пием кафето?“

„За твоята вагина например?“

Когато чух въпроса, се усмихнах, защото обикновено  хора, които ме чукат, не се интересуват на думи от нея, а я искат на живо, а неговия интерес ми действа като „бананова кора“. Хлъзгаво!

„Какво искаш да знаеш за нея?

„Всичко. От кога я „разтриваш“. Защо го правиш и т.н.?“

„Е, не може ли един по един да ми задаваш въпросите  си, да не изпусна някой и да го лиша от отговор!“

„Не. Искам всичко и то веднага. Максималист съм.“

„Знаеш ли, хареса ми начина, по който ме каниш. Направо ме счупи като глинена касичка в земята, за да извадиш съдържанието ѝ. Пък аз се опитвам да залепя всяка частица, и то веднага, за да нямаш поглед над всичките кътчета в мен. Играя го недостъпната май?“

„Не е приятно да се съгласиш на поканата ми, а после да ме караш да страдам. Това малко ми изглежда както в любовта. „Пускаш им“ малко на мъжете, те хлътват, мислят си, че се влюбват и веднага започват да валят предложения за срещи. А всъщност ти си играеш с тях, а те не го разбират така и хлътват до безумие. И вместо на теб, на тях им поникват крилца, които ги водят към ада. Прав ли съм?“

„Сигурно е така. Когато реша да съм „грешница“ съм, до край. Не губя време за кафе.“

„Моля те, само недей пред мен да се наричаш „грешница“. Само онези от църквата биха те заклеймили така. Няма по-правоверна в случая. Моля те!“

„Изненада ме с този отговор, признавам си. Добре, да перефразирам тогава. Поканят ли ме/повикат ли ме, плащат ли си, не пия кафе, а направо отивам и чукам човека. Не си губя времето. Сега разбираш ли ме? Аз съм професионална курва, която се чука за пари. Не се срамувам от този факт, защото аз съм си го избрала този път. А, ти с колко жени си бил до сега? Искам да разбера, колко си честен с мен, след като аз съм с теб! Не знам, какво целим с това кафе, но аз вече ти казах, какво работя и ако това ти е неприятно, можем да приключим в тази час на разговора? Ще те разбера, не ми е за първи път.“

„Влюбвал съм се в 6 жени до сега. Харесвал съм като привличане повече. Но съм бил физически само с 3. А с последната бях преди 2 години и половина и от тогава не съм бил с жена. Надявам се с това да не се „изложа“ и да се питаш що за мъж съм, че  стоя „на сухо“.“

„Ами, не. Това си е твой личен избор. Дори не е нужно да си честен, ако искаш винаги можеш и да ме излъжеш, но нали знаеш заблуждаваш само себе си. Аз не се притеснявам от него. Просто се замислих, колко налягане си събрал в топките и ако съм в обятията ти и „гръмне“ шампанското, с колко сперма ще ме облееш. Замислих се, признавам си! Аз нямам брояч на вагината си, но съм минала през много клиенти... те са доволни, аз също.“

„Може би щях да съм вече женен мъж, ако човекът когото обичах не се беше отнесъл така зле с мен и да ме отврати от себе си. Е, нямаше да имам този шанс „ да пия“ кафе с теб. Сега.“

„Но ако беше женен, срещата по телефона нямаше ли да се брои за изневяра? Душата ти не искали свобода, такава, каквото може би не познаваш, все още? Дали не си „вдигнал“ летвата твърде високо и почти никой не би я преминал за да отговори и да е достоен, замислял ли си се върху това?“

„Не, не съм. Може би си права за всичко, което изброи.“

„Не исках така да прозвучи. Не бих желала, да те забия в земята с нетактичните си въпроси. Извинявам се, ако съм сбъркала, защото виждам, че взе да бавиш отговорите си!“

„Забавих се, защото се замислих. Някак много точно ме „убоде“ с тях и за това си превих устните от болка!“

„Аз така и не разбрах името ти? Освен, че се интересуваш от мен, дори не разбрах, защо пием това кафе?“

„Поканих те на кафе, защото бях убеден, че ще го откажеш и не очаквах, да приемеш. Може би,  смяташ, че кафето с мен е губене на време, както на пари, така и на време. Ако трябва бих заплатил цената за един час, но да мирише на кафе, да има малко сметана и няколко нотки канела. Ох, обожавам канела... действа ми възбуждащо.“

„Да, канелата внася разкош на кафето и го прави наистина неустоимо. Защо избра мен за твоята компания „с кафе“? Можеш да си намериш и други, с които да го пиеш?“

„Хареса ми интонацията ти и може би усети, че аз не те поканих само да пием кафе, а да...“

„Да, какво... доизкажи се!“

„Включвам всичко в кафето с теб! Но не знам дали мога „да си го позволя“ повече от веднъж, да съм с теб. Не знам колко е хонорарът ти, и това малко ме плаши, защото е някаква мистерия. Разпитах, но ми казаха, че това само ти можеш да ми го кажеш... Вярно ли е?“

„Да, точно така е. Хвана ме! Имаше време когато го правех заради изживяването, после го правех за спорта, а сега от 15-сет години го правя за пари. До сега не съм го правила докато си пия кафето!“

„Разговора ми с теб ме „подмокри“. Усещам си пениса в гащите толкова влажен, че ако си „наблизо“ би подушила хормоните ми, как те викат, за да ти се нахвърлят. Само не разбрах, ние на коя „глътка сме“ от кафето, трета или четвърта, за да знам, с какво време разполагам още?“

„Четвърта или пета. Която си избереш. Аз не го пия горещо, за да не си причинявам страдание на устните и езика. Също така съм чувала, че вредяло и на зъбите, та за това не бързам! Освен всичко това, гледам  да не стигам до „утайката“ накрая, защото ми оставя горещ вкус в устата, а само с вода трудно се „оправя“. Обичаш ли да слушаш „френски песни“?“

„Ами, не обичам много музиката, повече гледам филми.“

„Разбрах, веднага че не ме разбра и за това ще перефразирам! Обичаш ли да ти правят свирка, като ти ближат топките едновременно докато е вътре в гърлото ми, и докосва сливиците ми?“

„Виж това вече е друго нещо. Да искам! Не познавам мъж, който не би искал свирка и то направена, както трябва, за да свърша в теб.“

„А, ти няма ли да се сетиш, да ме попиташ, аз какво харесвам? Малко си бавен с въпросите, мислех, че вече искаш да ме чукаш, но май се разколеба?“

„О, ни най-малко. Какво харесваш да ти правят?“

„Аз обичам да влизам в банята и да започвам от там всичко. Да целувам и галя под течаща вода. Да се оглеждам в голямото огледало и да се усмихвам, докато наблюдавам мъжа, как се наслаждава. Устните ми как потъмняват, а очите ми заблестяват от страст. Обичам да галя съвсем нежно и бавно по косата, главата, вратът, гърдите, гърба. Обичам да го правя, защото обичам и на мен да го правят, но много малко мъже го умеят и трудно го изпълняват.“

„А, какви пози предпочиташ, за да стигнеш „до край“?“

„По принцип, аз започвам с този въпрос към клиента, но сега когато го чух почувствах смяна на ролите. Харесвам права. Легнала по корем, с гръб към него. Също и мисионерската. Кучешката и още няколко, които ги умея и ми харесват, но не знам, дали си имат имена...“

„Това не ти ли прилича като  капитал на духа, докато си общуваме по между си?“

„Да, прилича ми, но е само някакво мигновено явление, и после се връщам в моя си свят. Не го напускам, защото това стана част от живота ми. Не бих позволила на никого да ми определя, порцията и с какви шепи ще загребвам от живота. Независима жена съм и правя това, което мога, искам и ме привлича!... Би ми се искало да можехме да пием кафето си от една чаша, макар и малко по-голяма от тази, в която сервират кафето по принцип.  Да отпиваме на глътки, първата за мен, после глътка за теб. Един след друг. Първо аз естествено, и то след като малко поизстине. Първо аз я държа чашата между бедрата си, след това ти. После се целуваме. Две в едно. Любов и кафе плюс нежност! Знаеш ли, че това кафе се превърна в една много интересна история, която аз дори не подозирах, че можем да сътворим, въпреки, че ти ме забърка в нея!“

„Това как да го разбирам? От нещо смутена ли си или,  би искала да се изразиш по-ясно?“

„Ами харесва ми тази кафе пауза,  в която ме замеси току що! Някак това ме навежда на мисълта, кога за последно си купих книга, която да ме грабне така, че да ограби цялата ми нощ и да ме държи будна (като че ли сме завладявали цяла крепост), докато не прочета и последната и страница? Не мога да си спомня... явно е било отдавна. А и не ми се четат „бози“, който да ми губят времето. Но пък би искала, след като ти се наспиш и утрото покаже своите свенливо галещи лъчи, докато аз прочета книгата, да започнеш да рисуваш букви по гърба ми и така да ми изпратиш писмо, от което да се отпусна.  Да се обърна в един миг, да се огледам в очите ти, да видя всичко, което някога съм желала и да притихна... ох, как бих искала да се сгуша в теб и да заспя, доволна, че съм стигнала до края!“

„Страстна си, но мисля, че го прикриваш, за да не знае всеки, каква си всъщност!“

„Да, крия я. Не искам всички да я виждат!  Това го пазя като очите си, само за избрани и подбрани клиенти... там се раздавам  на макс. Бих искала да я предам само на подходящите хора, като оставащите капки по тялото ми, който съм взела преди това с душа. И когато легна върху тях, те да го усещат и заради това не се подсушавам.“

Така изпих най-странното си кафе в живота с един  непознат от дистанция, който след това наистина ме покани, представи се и каза, че с него съм пила кафе, а че сега ще се чукаме. А той е бил през три маси, пред мен, но понеже те бяха разпределени шахматно, имаше и други хора, не бяхме сами, не разбрах кой е човекът, а той не се бе издал нито за миг и беше дискретен. За което му засвидетелствах своята лоялност и го възнаградих с истинско отдаване. Е, малко се забавих в банята, но ми е простено, все пак съм жена...

"Женена за един!Спяща с други!" - Мадам Асуман!

                                              Мадам Асуман наставлява:

Първото впечатление от човека е най-вярното, защото той още не знае какво да скрие от вас!

 Никога няма да забравя първите си срещи с „клиентите“ за които така продължително ме подготвя ТЯ, както и какво трябва и не трябва да правя. Но също така разбрах едно, важно и съществено нещо, което в първия миг ме потресе.

„За да те търсят мъжете, казваше Мадам Асуман, е само защото не са намерили нещо, там от където идват! От домовете или офисите си. Всички идват все от някъде. Но също така не биха искали да го получат от жените си, защото им е трудно да го изрекат, сякаш имат някаква бариера пред тях, и те не могат да я преминат. Но нека не забравяме, че няма жена, която да не иска секс, освен заровената! Въпроса е, как ще подходиш, какво ще направиш и как ще я разопаковаш. Дали биха искали да „опазят“ чиста и неопетнена „собствената“ си жена - не знам? Но заради мръсните и порочни мисли и желания, с които живеят всеки ден - мъжете, се чудят дали е способна да бъде безсрамна и безскрупулна любовницата им - само за тях? Въпреки, че само да си го помислят и се изпотяват от безпомощност, защото кошмара започва веднага в мислите им, че могат да я загубят. Такива са мъжете „собственици“ на жени, от които ги е страх. И какво се оказва на практика, знаеш ли? Проблема не е с жените им, а със самите тях! За това търсят нас. Имат цели състояния. Богати са. Могат да ни купуват всеки ден, каквото си поискаме, но те не могат да скъсат веригите на собствените си страхове или да бъдат с жените си, които не отговарят на тяхната идилия за сексуалност. За това им е по-лесно да знаят, че срещу нашия хонорар, ние можем да им дадем достатъчно време и да ги освободим от напрежението, стреса и ежедневните неуредици във фирмите им, като ги изпразним, а когато се прибират в къщи да са като капки роса. А освен тях ни търсят такива, които от всяка заплата отделят малък процент и така спестяват 3-4 месеца за да дойдат при нас и да се насладят два часа на компания ни. Обикновено са подчинени на първите и те са им споделили, защото им „имат доверие“ и те идват да се уверят в нашите увертюри. Има и такива по-зле от тях, но това... е друга тема.

               На много от нещастните мъже - жените им, отказват да им направят свирка или френска любов в къщи, както е по-модерно да се казва, днес. Всяка „дупка“ има различен израз на изразяване. За това свиквай с различните наименования на едно и също нещо. Освен това някой от тях понеже са „възпитани“ да не дават на мъжете си да им лижат вагината, с това си навличат тяхната отчужденост. За какво е една жена на мъжа си, ако той не може да я вкусва от която страна поиска? Значи имаме пречка от страна към мъжкия член и към женската вагина! Много пъти съм си мислела, да събера всички с такива проблеми и да ги срещна с другите страдалци и така само след една размяна на ситуацията, да се намери хармонията в леглото, която би зарадвала и заредила и двете страни. Освен всичко това не всички мъже на този свят биха искали винаги да са активната страна за прелюдията в леглото. Много от тях биха искали да се оставят в ръцете на жената, първо за да видят на какво е способна и след това да могат да бъдат задоволени и изпразнени - качествено, да си говорят мръсотии, с които да се стимулират в отделяне на любовна слуз. И за това ни търсят нас да ги задоволяваме, защото това ние работата. А когато се приберат в къщи, те трябва да се напъват да го направят в повечето пъти без причина или „по задължение“, защото нали това е „съпружеското задължение“, което се е изтъркало от прилагане, а след това замлъкват, защото изстиват. Много пъти съм се опитвала да им обясня, че нашата компания е фиксирана и е много по-добре да се впускат във фантазиите си с жените си, от колкото с нас, но имах чувството на моменти, че колкото повече им говорех за това, само ги разпалвах. Е, какво пък, от това печелехме и двете страни. Аз се издържах от това, а те бяха с олекотени топки!“

Все още съм от „бялата“ страна....на 36!

"Искам не повече блага,а мъдрост да използвам по-добре онова,с което вече съм Благо$ловен.И моля те,Боже,дай ми разбиране за да заема по голямо място в сърцата на мойте събратя когато утре им дам повече от това което им дадох днес"....

(една мъдрост,която контрастира в живота напослѐдък)

Днес на 28.11.2016г. се оказах на 36 години. Време през което получих много Дарове, както и „загубих“ много неща. Но не съжалявам за нито един отминал ден, през които съм минал стъпвайки здраво на двата си крака, нищо че им „изглеждам“ вятърничав на мнозина(което си е комплимент, защото наистина ползвам „облачни“ услуги) .

Тук ще си позволя да вмъкна един цитат от книга, която „драскам“ вече повече от 6-7 месеца и глава по глава я създавам: „Животът е епическа одисея. Човек има сполучливи дни и не съвсем. Един път печелиш в него, друг път губиш. Провалът и предателството са близнаци, които ти напомнят, че когато седнеш на масата и започнеш да разказваш за своите „рани“, които ако не са те белязали, то тогава що за живот си живял/а. Мнозина не биха искали да седят на маса с теб, защото не си „чист/а“ за тях, но пък винаги ще има хора с достатъчно рани, с които ще е приятно да вдигнеш тост, че сте живи и можете да продължите напред. - "Женена за един!Спяща с други!"

Да всеки си има своите рани, както и гледна/„гладна“ точка. Но никой наистина не знае почти нищо за мен, защото това не е важно(малко са намерилите време да ме опознаят) и не говоря за себе си(защото е излишно)... Бих желал да оставя следа, която да не е толкова, свързана какво съм мислел, а какво съм направил и защо. Защото съм алтруист*. Мотивите ми са достатъчно чисти, по време на създаване, на каквото и да било от мен. А, дали ще има хора седящи на масата с мен ми е все тая... защото се нагледах на „обичащи ме“, на „приятели“  и на артисти. За това шлифера ми е с доста кръпки, заради „раните“ и предателствата от тях. Все по-лесно зачерквам всичко, което не ми трябва и ми губи времето с обещания или целувки. Няма нужда от истерия, а от история, която да мога да разкажа след време... Днес ще бъда кратък, но с акцент върху тортата, която е от  Жанета. Хората си разбират от работата и винаги държат на качеството като мен. Открих още една прилика с тях-държат на точните пропорции в рецептата... Благодаря ви колектив. Не ви познавам, но е по-важно да ви вкусвам работата...докато си пия кафето в сладкарница „Жанета“.

...и за финал ще си пожелая само едно разтегливо понятие: Да съм Здрав и Жив и все по-креативен и точен в преценките си,колкото и „дръзки“ да са те... за да бъда дълги години съ-ТВОРЕЦ, черпещ знание от „Другата Страна“... и помагам на все повече хора от цял свят! Да пораждам и да отглеждам; да създавам без да обсебвам; да действам без да обвързвам; да предвождам без да се разпореждам; това е пътя на постигането...

 *Алтруизмът е принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на "другия", към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии.Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, лоялност(най-вече, защото това все повече е моя критерии за качество и успех) и отговорност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.Законността на този аргумент зависи от това дали вътрешните награди се приемат за "печалба".

Търсенето на помощник пилот...за живота!

...Голям проблем е да си намериш мъж/жена, която едновременно искаш да знае, какво иска от себе си и живота, но също така да е невинна и не „обгоряла“ или очукана от живота... Как да намериш такъв диамант, който е току що изваден от земята и все още е в ръцете на този, който ще го шлифова. И малко преди да го зърне на светлината в стаята и да въздъхне, че е постигнал целта си, ти да му го отнемеш и да си горд собственик... Как? Защо е толкова трудно да се срещнат две тела, който се привличат, две души, които се търсят и две очи, който създават искри...

Когато аз бях по-млада от сега, не че съм за „отписване“ още, но все пак да си го кажа...Да си повдигна егото-все пак жена.  Бях обсебена от факта, да си намеря мъж, който да ме обича, да ме желае, да ме търси и да иска да бъде с мен все миг... но заради последното си навлякох голяма беда. Ето днес всички ме търсят и искат да бъда с тях, всеки техен миг, на безбожно висока цена. И само тези, които могат да си го позволят ме имат... Но как стигнах до тук ли... всички ме питат точно това? Как успях да се опазя жива, и да поддържам интереса към мен толкова жив? Ами просто е. В пилотската кабина са винаги двама пилоти. Не пътуват на дълги разстояния по сами. А живота на повечето мъже, случаят е такъв, е доста дълга дестинация, с неясно кацане. Въпреки, че ми трябва помощник летец в живота, аз го търся по няколко критерия... и ако само на един от тях не отговаря, му давам още един шанс да „полети“ с мен, само докато пием кафе... И след това, ако не е бил себе си и се е помислил за нещо повече от това, което е... му плащам сметката и си тръгвам. И тук, ако é един истински мъж, то той  не би позволил, жена, да му плати сметката, и го направи, може да му дам втори шанс... И как да бъда с някои който не знае, какво е да разтовари „жена“ от ангажименти и не би носил приходи в къщи, а само да пилее... времето ми! И да се върнем на пилотите в кабината, в която прекарват часове в полети. Погледни ги, не си омръзват. Облечени са в униформа, ако са обръснати миришат на скъп афтършейв, а, ако имат някаква брада е поддържана. Среса ни са, миришат приятно. Гледат те с онзи пламък в очите, нищо че може да не са млади... но духът им да говори друго, което е по-важното за „вдигане“ на самолета от пистата. И правят това не защото някой го изисква от тях, а защото си имат своето самочувствие, което съвпада с изискванията на работното място. Защото не бих пътувала на „дълга дестинация“ с млад и нов (самонадеян) пилот, който постоянно да ме пита, кога ще кацаме или кога ще стигнем... В небето нямаме знаци, и табели за предстоящи завои... Както и  наклони, ту нагоре ту надолу... ако самите ние не ги знаем или "кулата" не ни навигира. За това искам втори пилот в живота си, който не е нужно да се чувства втори. Ако иска може да е първи, но да е помощник в кабината на живота ми/ни... Но да си призная, много е трудно се намира добър пилот, който да може да управлява живота си или твоя, без сътресения от турболенцията, както и да владее  меко и безопасното приземяване всеки път независимо от климатичните проблеми и технически „неизправности“. Но  ми отне много време да не бъркам възхищението, което изпитвам с химията, която се създаваше... помежду ни.

...Когато имах желание да променя всичко в живота си и се наложи да спя няколко нощи навън под звездите и да нямам пари да се храня нормално, се случи нещо интересно. До мен дойде жена, която ми каза: „И ти ли мило дете си объркано като мен? И ти ли искаш да управляваш живота си, а всъщност си родена да управляваш живота на хиляди по света. Аз мога да ти помогна с няколко живи урока, но след това ти сама ще трябва да избереш пътя си... защото живота е пътуване, но е страшно, когато си сама в него. За това си намери другарче, което да е до теб в пилотската кабина като втори летец, когато ти вече няма да можеш да си до него с онези знойни гърди, с който си го дарявала, с онези бедра, който си разтваряла за него, когато той те е желаел... Защото времето не прощава на никого. И аз съм пример за него... но пък той ще е с теб въпреки всичко и всички. По този начин ще отмъсти на времето, защото ще те целува, прегръща и ще спите в леглото си, без значение на колко години сте, докато сте живи.“

„Какво трябва да направя, за да разбера тези уроци?“

„Първо, не трябва да правиш нищо. Научи се да стоиш с гордо вдигната глава, независимо, че си гладна, независимо, че цикълът ти може да се стича по бедрата ти... Не показвай тази уязвимост. Не се разкривай веднага. Но след като мигът на гордостта ти отмине веднага иди „в банята“(на живота) и се освежи подобаващо. Ако си гладна хапни не повече от 20-30 хапки от каквото и да е, но само толкова. И когато дишаш, се опитай това да не се чува от никого, не въздишай, не показвай на никого, колко е тежък живота ти, докато самия é такъв. Защото никой не го интересува...И освен това не се поддавай на предложенията, че ще ти намерят „работа“, а всъщност ще искат тялото ти, първо за себе си, а след това да го продаваш, за да храниш още няколко с него... Ще ти разкажа нещо много лично, момиче. Когато мен ме намери една жена, до кофите за боклук, бях сгушена там, защото това беше единственото топло място на света, поради късната есен, аз бях уплашена, гладна и се страхувах от всеки шум. Когато тя ме докосна, аз се стреснах, разревах се, и като погледнах нагоре към силуета, видях една протегната ръка. Ръка на жена, която каза, че може да ми помогне, стига да искам. Но имаше само едно условие. И то е да направя така, че един ден да върна жеста поне на една друга жена (независимо дали е момиче или кандидат жена), която е в нужда. Какво можех да кажа, освен, че приемам... защото наистина не знаех, какво правя с това си обещание. Хубавото, е че нямаше обвързващи договори, защото сигурно, и тях бих подписала, без дори да знам, какво ме очаква, но от нуждата на човек, най-лесно се спекулира... Така тя ми помогна, показа ми, какво да направя, как да постъпя и защо да го правя... Върна желанието ми за живот. Подслони ме, не поиска нищо в замяна, но ми каза, че има една врата, която ако я отворя, ще съм доволна от живота, ако я държа „затворена“, ще гледам само в чуждите чинии. Когато я попитах, коя е тази врата, тя посочи там долу... Триъгълника, с който сме дарени всички жени по тази земя. Интимното място, заради което са ставали много войни, но също така е било пристанище на много бойни кораби, който спират за да си починат... И тогава идва нашият ред. Бъди силна личност, и не се крий зад своя триъгълник. Устоявай своята позиция, която е по-важна от всичко. Давай, това което искат от теб, но го давай с достойнство и чест, а не като разменна монета, която ти подхвърлят.“

„Как да я използвам?-попита тя.“

„Има два варианта. Единият е да не знаеш нищо за нея и да се „оставяш“ любовните ветрове да те брулят, толкова силно, че всеки път едва да намираш пътя „към брега“. Или да се научиш да контролираш стихията на ветровете, които довяват корабите. Също така може да се научиш да поддържаш тялото си със спорт и да задвижваш вътрешните мускули на своето влагалище. Много жени не знаят, че имат такива мускули, за това са като бездна, която не доставя удоволствие. Когато си девствена си повече търсена, защото „си тясна“, но когато си брулена с времето ставаш, като пещера. А за да поддържаш своята форма на вагината си, ще се научиш да използваш едни упражнения, които са лесни, но ефикасни. И така сутрин, когато си отвориш очите, ще ги правиш, на обед ще ги правиш и вечер също. Така ще се научиш на контрол и никога няма да ги подценяваш, както и да ги забравяш. С времето ще си мислиш, че ако намалиш бройката им, ще си все във форма, ще сбъркаш. Формата се губи бързо, при жените, който ги мързи. Може да намалиш след две години на веднъж на ден, но до тогава, 3 пъти на ден, ще се упражняваш.  А докато го правиш това, ще си на сигурно място, на топло и в спокойна среда... Ще те науча на всичко, което знам за да си си полезна сама на себе си... Но идва ред на последния урок. Когато усвоиш всичко аз ще си „тръгна“ от тук и може да не се видим повече, никога. За това се научи да се справяш сама, и да не разчиташ на мен, защото и аз няма да съм винаги до теб. Защото жената, която ме спаси ми каза същото. Предупреди ме, че това ще се случи, но не ми каза кога. След това един ден излезе от тук и каза, че ще се върне, но вече 60г., не се върна, и аз останах сама. Докато не те срещнах. Най-вероятно и моят час е дошъл, за това всеки миг прекаран заедно е благословия и за двете ни,  от която не трябва да се лишаваме. Много време нямаше с кого да си споделям силата на изгревите, за топлината на залезите, за това как исках да имам семейство, като другите. Но след това се питах, защо ми е да съм като другите. Усмихвах се, защото знаех,че те не са като мен... Тя дори не ми беше казала, какво да правя, когато срещна нуждаеща се жена, но ето как е устроен света. Точно когато предадеш всичките си знания, на най-нуждаещия се, е напълно възможно да си изпълнил най-накрая обещанието си, което си дал когато си бил в също положение. От там нататък всичко е в ръцете на Бог... Помогнах на много жени и всеки път се питах, коя от тях ще е последната, без да мога да прежаля живота си, и да се разделя с него... Но онзи вътрешен глас ми подсказа, че ти си последната жена, която ще види добрината ми, както и ще научи уроците ми. Защото в този корпоративен свят всеки има нужда от секс. От малките усещания, в тъмната страна на деня, в която се осмеляваме да съблечем всички дрехи и да махнем сериозните маски от лицата си и да долепим телата си...“

Сега разбирам и друг урок, който тя не ми предаде. Както тя не е знаела къде е гроба на нейната учителка, така и аз не знам къде е на моята, за да не скърбим за тях. И да не носим излишно цветя. Но да помним уроците, който тя ни е оставила и чрез които живее в нас. Ти си филтър за това общество, дъще. Пречисти го и му дай, онова от което се нужда, когато  е нужно. Не разпилявай ресурса си, без значение колко е голям той. Събирай го, за да можеш да живееш добре, и да помагаш. Не сме сами на този свят и винаги има, на кого да помогнем. Било с прегръдка, или с топла стая през студените дни на нашата житейска зима. Не се скъпи да раздаваш това, което те научих. А, който има малко останало сиво вещество, ще разбере посланието и ще живее щастливо и спокойно. Онези тъмни дни ще са отминали, но все пак ще се помнят. Не си позволявай да ги забравяш, защото ще си платиш. Също така не забравяй да се упражняваш поне веднъж на ден и да насърчаваш и другите да го правят... Сега ще изляза от тук, защото нямаме хляб за вечеря и ще се върна...

(няма да крия, че се разревах докато пиша този абзац от книгата „Женена за Един! Спяща с други!“)