Когато посоките ни водят...

           След месец на концетрирана работа по проекта “Beaty Herbal Set” днес най-

накрая реших да си позволя да изляза и да се поразходя сред социалната среда „в живия“ живот. Тъкмо честитих рождения ден на моя скъпа приятелка от Шумен, някак в телефона ми под нейния номер се оказа номера на фотографа, с който се работи дискретно и свежо, както и с малко думи(и реализирахме проекта по романа ми МАХДИМ)! Така някакъв творчески порив ме подтикна да му звънна за да разбера дали е свободен и Воалá - извадих късмет! Уредих си час за 10:45(местно време). А аз на бързо се придвижих около мястото, но понеже първо друго беше с приоритет осъществих първо него. Бях си заложил, че след свършване на първата фаза на проекта, ще отида да си направя на ходила Nuga Best – второ сърце/NM55P(...това е процедура която ми доставя изключително голямо удоволствие на „Арка-та“ на ходилата ми, докато „марширувам“ на едно място да стоя около 2 мин на затоплените конусчета и след това на студените. Така си прави естествена процедура със собственото си тегло - рефлексотерапия. Колкото си тежиш, толкова ти е натиска докато маршируваш. Да кажем, че е равномерно! Но е естетически истинско и без досадата от „празни приказки на терапевт-всезнайко! Само аз и уреда.)

Но докато осъществявах “бонуса”, с който пожелах да се възнаградя засякох идея:

"Гледайки фризьорката си да говори с нейна позната в умът ми се роди Тя-идеята! Новият масажен крем(SeA gracias – Relax XXI), който създадох на скоро мога да го покажа именно в салона докато се подстригва/м или не(нее задължително процедурата да е обвързана с „оправянето на косата ми“). Правя масаж на главата(на фризьорката или друг клиент) и обяснявам, кое какво е и за какво служи и как взаимодейства продукта със скалпа, кожата, косата и душевната виталност на човека или на обикновен език(човека идва за едно, а получава изненада като бонус-SPA/е, силно се надявам поне тия дето седнат да „обичат изненади“/). А докато обяснявам, това може да бъде заснето в клип и пуснато да обикаля света... Хем като реклама на салона, хем като реклама на масажния крем и съответно да се види, че продукта, не е само за тяло, а за всичко до което човек може да развинти въображението си(но за сега ще се спрем само на косата). Е, възможно е да „се бутнат“ и няколко профи снимки. И така ги видях нещата под формата на клип, докато масажирах ходилата си и някак ми се отхлюпи фонтанелата отново и „видяното“ ме завладя. С такава радост „марширувах“ и вече се зароди един трепет на „айде няма ли да слизам по-бързо, че да отида да споделя идеята с фризьорката“, а процедурата не трае повече от 5-6 мин. Генерирах нетърпеливост-идеята ме тласна от възнаграждаване за добре свършената работа(до сега) към „айде запрятай ръкави, че те очаква още повече такава-не се оглеждай само напразно“!"

Е, добре де „мамка му“ тъкмо си помислих, че част от идеята съм я свършил, като ни най-малко не съм предполагал, че точно с излизането ми ще съвпадне и с нейното доразвиване или... всичко е „тогава – когато“, само дето много „съвпадения“ се нанизаха... или Вселената си нарежда по най-добрия начин нещата!

Свърших с процедурата и почти не обул се излязох от помещението с поздрав за успешен ден и влетях в салона за да споделя идеята си. Тя бе посрещната добре и така сега „ново 20“ се роди и да видим, какво още може да стане... преди да съм финализирал Гамата си!

Така времето за срещата ми с фотографа дойде и аз тръгнах за на там. Срещнах се и някак имах тема-още по-голяма от тази с която се бях заредил! О, Господи, обичам творческият процес и погледнах небето-колко е синьо... идеята е като довят морски бриз, нищо, че съм на стотици километри от морето, но има такъв полъх (Беломорското течение, което ми е на един аромат разстояние!).

Така имах рядката възможност пред фотографа да споделя, че през последните години много дръзко мечтая и просто наблюдавам процеса на сбъдване! Не как-става всичко пред очите ми, а какво още мога да създам около тая цялата еуфория, с която живея докато творя. Направо ми намирисва цяла продуцентска катедра и режисура на идеите ми... Воалá! Това му е хубавото на идеята, че се появява когато „не съм готов“ не знам, че тя идва, и хоп-тя е тук! И въпроса é дали ще и дам живот! Минаха години докато разбера идеите за какво са в моя живот-какво да ги правя... ами да им вдъхна живот и да израствам с тях. Тривиално но факт: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! И много важно, кой как ги намира, кой в какво не вярва, че може да се направи, или че понеже някои не могат да го направят или не искат съответно трябва и другите да не го правят-за нищо на света! Да ама не!

И така след срещата с кафето се отбих в книжарницата за да се видя с книжаря и да разгледам няколко книги по „Метода Силва“. Изключителни книги, както и самия метод, който може само да обогати вътрешния свят на практикуващия и това да даде великолепно отражение на външния му такъв с елегантна проява... Зачетох се в две от тях. Едната е „Аз, лечителя“, а другата е ЕСП(Ефективна Сетивна Проекция). И така „попих“ малко от това, от което имам нужда и продължавам нататък по реда си. Не съм аз, ако не се отбия в книжарницата! Взех си сладолед и се запътих към рейса, доволен, че „възнаграждаването“ е още във сила и е в реда на нещата...

Благодаря за това прекрасно утро...

                                                 ...а малко след това се озовах на зъболекарския стол!

  Дж. К. Честъртън пише: "Ето, отива си още един ден, през който съм имал очи, уши, ръце и съм се радвал на големия свят около мен. И с утрото започва следващият. Защо ми е позволено да имам тези два дни?"

По тротоара...

Денят започна с много червено утро и прекрасен силен изгрев. Тъкмо свърших с сутрешната си медитация и наблюдавах утрото и и самолетите, как си летят.

Захванах се със задачите си определени за деня и така стана 9:10 когато звъннах на куриерската фирма за да попитам дали е дошла пратката ми. Оказа се дошла и тръгнах да си я вземам. Ходенето пеш ми е като хоби и далеч не се впечатлявам от разстояния от по 3-4 км. след като ходя по 11-17 км. Така от Лясковец се засилих и тръгнах към Горна Оряховица. По пътя имах възможността да наблюдавам, как няколко метра на едно въже преди няколко дена бяха закичили мартеници. Това е рядка възможност след като се има в предвид, че това е втория град в България и единствен за мен където са свързани с тротоар. Можеш да си ходиш по този тротоар като пич само да искаш да ходиш – разбира се.

Вървейки реших да звънна на Адаша, с които си пишем чрез социалната мрежа. Той е един прекрасен човек. Попитах го по телефона, че ако иска можем да отидем да пием по кафе някъде из Горна Оряховица. Така се уговорихме да се чакаме пред новия офис на леглата Nuga Best и от там да продължим напред. Обаче аз не се сдържах и влязох да попитам, как стоят нещата за употреба. Понеже съм го ползвал такова легло на едно друго място и вече съм се докоснал до ефекта му и знам, че е несравнимо. Не е същото като моя масаж например, но след като още не съм открил достоен човек с познания в тази област в региона ползвам това стационарно съкровище. Получих информацията, която ми беше нужна и продължихме да крачим с Адаша по моя маршрут. Така срещнахме един стар мой клиент на възраст с детски  паралич, който идваше редовно в салона ми когато в сряда масажите бяха безплатни(да имаше и такава  опция от моя страна). Минахме по край центъра на Горна, после по край сувенирния магазин Чилла, после покрай съда и се запътихме за Макс Марк. Аз обичам да пазарувам от там, защото съм доволен(като клиент) от тях. Добро впечатление прави и мястото е доста просторно в магазина им и нещата са пресни и не заблуждават клиентите си. Прекрасна стратегия имат и клиента като мен им вярва и ги посещава редовно. Никога не съм препоръчвал магазин друг освен него на всичките си приятели и никой не го е искал това от мен. Но това го умее само доволния клиент(малко се отнесох).

Свърших си работата в магазина и отидохме с Адаша да пием кафе във Fresh-a на втория етаж на сградата им. По говорихме на спокойствие, без цигарен дим и без досадни погледи от постоянни зяпачи и критикари(не че ме касае това). Подарих на Адаша едно шишенце от сърце, защото той прави достъпна рекламата ми без аз да го карам. А няма нищо по възнаграждаващо нещо от моя страна, когато видя самоинициатива от друга(та) страна от която най-малко очаквам. Винаги се отблагодарявам с нещо. Винаги! Той като един също така благодарен човек реши да почерпи по кафе, което също беше един дар(аз не съм целял това). Спокойни, щастливи, емоционално разтоварени и отдъхнали поехме обратно по пътя си. По същия маршрут вървяхме и разговаряхме. Видях много хора, които сякаш отдавна са ме забравили или се правят на не виждащи ме, но това е само за тяхна сметка.

Крайна точка се оказа домът на Адаша. На врата ни посрещна любвеобилното му коли, което е прекрасно. Красиво е наистина да има един такъв прекрасен дар да те чака. Влязохме вътре и след кратка адаптация в обстановката от мен помолих всеки да мине през банята и да си умие ходилата, защото идвах в домът им за да им подаря по една процедура – рефлексотерапия на ходилата. Мога да си го позволя и с такава радост го изпълних. Първо беше Адаша. Веднага разбрах, докато обикалях по лявото му ходило, че има малък проблем с отделителната система. Последва малък коментар относно това. С този метод не може да остане нищо скрито, дори и да не се вижда. Сякаш това е къртица, която намира проблемната зона но от вън на вътре, а не обратно. След това седна на стола жена му. Наистина нямах и най-малка идея, как ли са се почувствали когато пристига човек, който не иска нищо от тях, а иска да им подари едно прекрасно изживяване. Наистина не знам, защото не попитах. Свърших с масажа и се оказа, че ще седнем на масата, защото Адаша знае, че аз обядвам рано. Рядко имам възможност да обядвам на друго место, но тук беше истинско удоволствие. Имах възможността да избирам и от две шишета вино. Избрах това, което го е правила жена(те така казаха). Обядвахме с Адаша и говорихме. Толкова приветливо и щастливо не се бях чувствал скоро. Благодаря за което, Адаш! И както всичко друго и това си имаше край, а и нямах търпение да отида в салончето с леглата. Но жената на адаша каза, че заради масажа на краката някак краката и се „чувстват щастливо“. Разделихме се сякаш се познавахме винаги, и аз закрачих към следващото място. Влязох, съблякох се и ме накараха да си махна и колана на панталона. Легнах на леглото и така се отпуснах, че по едно време се отнесох. Единствения недостатък беше, че е на главен път и когато минават хора и коли се чува всичко(но айде без критики). Чувствах се щастлив, че за пореден път можех да лежа на такова легло и да усетя, как наистина онова нещо се разхожда по гръбнака ми когато аз лежа и се наслаждавам. На няколко пъти успях да усетя, как изпукват 3-4 прешлена, което ме зарадва и така докато свърши. Е, не мога да скрия факта, че човек които цени времето си като мен не му е ценно дори и лежането на това легло, но пък за сметка на това, вече знаех, какво ще пиша в материала си. Да ще похваля офиса на Nuga Best  в Горна Оряховица(сега салона им е изместен срещу Родопа и под Болницата…и най-добре е, че е на главния път и ми е на път по тротоара). Съзнанието ми беше заето да се наслаждава на всичко, що можеше да усети, но далече съм от факта,че не мислех и за куп други неща важни за мен. А, денят ми беше пълноценен, красив изпълнен с благодарност и чест. И в крайна сметка, какво му плащаш – само 1 лев за процедура.

„Здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство.“ (30:15)

„…Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и благочестието…“

                                                                                    2 Послание на ап.Петър 1:3

„Няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост.“(30:16)

Посланията са от Библията и поместени в хартиения бюлетин на Nuga Best в България.

За мен е чест, че мога да бъда техен клиент и да ползвам, когато мога и искам тази перла в короната на корейската NUGA MEDICAL. А негов създател е корееца г-н Ч0 Сънг Хен. Още нещо ми харесва, което не е лого, но е съществено в бюлетена им: „Нашата мисия: Да направим хората щастливи.“

Аз май пак се „олях“ ама ще ме прощавате…