Всеки има нужда от ОТПУСКАне

Тайландски Терапевт!
Всеки има нужда да се „отпускане“, за да може да „избяга“ от тиранията на времето... Но според мен винаги е време за възстановяването на онова деликатно равновесие, от което човек има нужда чрез докосването, което търси винаги (макар и неосъзнато). А докосването чрез масаж е негов първи представител, който е средство, което ни помага да устоим на стреса от работата и домашните „грижи“. За повече от нас схванатите мускули и болката са просто една съпътстваща част от ежедневието ни. И по трудния начин научаваме, колко енергия похабява тялото ни за да ни „стабилизира“, едва когато ни направят качествен масаж. Именно тогава масажът се превръща в едно пътуване, при което преоткриваме тялото си и неговите граници (защото това, че ги виждаме - всеки ден, не значи, че ги осъзнаваме като цяло), изпитваме  удоволствие от живото си тяло, което  диша (по-свободно и дълбоко), стои изправено и се движи 100 пъти по-леко.

В цялата човешка история хората използват ръцете си, за да си даряват утеха и изцеление. Въздействието на докосването от Тайландския масаж зависи изцяло от съпътстващото го намерение извиращо от сърцето. Положените със състрадание и добронамереност длани върху енергийните магистрали предизвикват множество невидими промени. Докосването понижава кръвното и успокоява пулса. Успокоява нервите, като снема напрежението от тялото предизвиквайки пълна релаксация и чувство за благополучие. За това е хубаво да знаете един малък „джокер“. Дори 5 мин. докосване на всеотдаен и грижовен човек са далече по-съществени за вас, отколкото един час механичен масаж, направен от човек, чийто ум отсъства от процеса.

П.С.: Усещането, че някой се грижи за нас и допускането на целебното докосване утвърждава нашето лично самоуважение и създава доверие, а продължителната терапия може да улесни освобождаването на дълго задържани и блокирани емоции (като сълзите - например). Защото то винаги има какво още да ви каже (загубвайки „разума си“ се връщаме към сетивата си“). Това са напълно естествени процеси на тялото ни, които ние не трябва да сдържаме (под претекст, кой, какво ще си „помисли“ за нас). Освен това е полезно не само да бъдем докосван/а. Да правим масаж е също толкова благотворно. Приятно е да познаваш човешките различия, които допирът ти разкрива. Винаги във взаимодействието между масажиращия (даващия) и масажирания (приемащия), се поражда едно единство - състояние наподобяващо медитация.