Двеста прегръдки със Силва метод!

...втора част...

„Възрастта е без значение-всичко, което не се е случило в един живот, може да се случи за един миг.“

                                                                       Джузепе Донадеи

Случванията като Подарък за 37-  мия ми рожден ден (28.11.2016). И признавам си не знам дали това, че съм роден на тази дата е мой личен празник или на майка, която все пак ме е носила в нея си 9 месеца, а сега след погледа на 37 години, живота ни е още по-скъп. Обаче аз едва след няколко дена се усещам нещо което е интересно: номерчето което ми дадоха за томболата беше №37, и ме изтеглиха, а аз на 28.11. ставам на 37 години. Това случайно ли е... по-Ангелски от това здраве му кажи...

Вие и аз имаме три типа ресурси, даде ни ни от Бог, които можем да инвестираме в онова, което изберем: време, талант, материални ценности. Бог не слиза да ни диктува всяка сутрин как да използваме времето си, къде да прилагаме таланта и способностите си и как да харчим парите си. От човешка гледна точка Той оставя този избор на нас... а аз всеки миг го осъществявам и това прави живота ми  все по-добър и  по-добър чрез Метода Силва.

Продължението...(повече за нея тук).

...След това на другия ден се свързах с някаква жена на телефона, който бе даден за връзка и я попитах за повече подробности. А тя ме попита дали съм карал курса до сега. Отговорих и, че не съм, а много бих искал да го изживея. Тогава тя отговори, че на 26.11.2016 и на 27.11.2016г. ще има семинар Silva Life Sistem – Семинар за личностно развитие с оторизиран директор за България – Стоян Лаловски + гост Панайотис Метаксатос(Гърция).

Отворих сайта им на книжарницата и там пишеше, че има голяма изненада. Та изненадата я разбрах по телефона и като я чух ми идеше „да избухна“ от радост. Изненадата, бе 0-0-0-0громна за мен и гласеше, че курса за тези, които са били на 50-години Силва Метод-Рождения ден на Метода предната седмица (в НДК), ще е само 100 лв. + международен сертификат голям формат + малка акредитация със снимка(членска карта), които осигуряват международен достъп до семинарите в цял свят(115 страни). Освен това обявиха, че втория семинар през февруари -2017г. Silva Intuition System(ЕСП)  е също 100лв. но само за хора изкарали вече първия семинар. Но това не ми пречи да го изкарам на редовната му цена след като вече съм НАвътре по пътя От Другата страна, защото това е богатство, каквото е Рейки, масажите ми, написаните ми и преведени книги, Продуктовите ми Гами и са за цял един живот... или кой знае за колко още!

И се замислих, че ако трябваше много по-рано щях да се разделя с много хора, за да „ми по-0-0-0-тръгне“ в живота, които са ми губили времето къде по два часа, къде по повече за кафе. Имал съм бил желание дал съм им...от него. Радвам се, че това вече е едно отминало време, което обаче още лекувам. Но слава Богу има начини и способи за това, с които работя вече 23 години. А Метода Силва толкова много се срасна с мен и стана част от съществото ми за тези две години, че сега съм благодарен и задължен да създавам и оставям едно по-добро място за живеене след мен, като посредник на добра воля. За това пре-съз-ДАВАМ живота си и той създава мен като става все по-добър и по-добър.

Е, както си бях казал, че няма как да е по-хубаво, то вече се бе проектирало и просто „трябваше“ само да ме уведоми, че подаръка ми леко „ще мутира“ и ще е още по-великолепен. Съответно в мига, в който разбрах за това събитие веднага информирах клиентите ми, които са абонирани за услугите ми, че на тия дати просто ще съм в София за да знаят от сега и да си подреждат графиците както намерят за добре.

...И така дойде време за самото събитие в Парк хотел Москва в зала

Парк Хотел Москва

Европа. Пътувахме си с метрото и си пристигнахме с моята скъпа приятелка Мария Янакиева, която също бе участничка като мен. От там се наредихме на опашка за да си получим баджовете  с номера + една прозрачна папка с диск и ръководство „Начален курс“ по Метода Силва. И аз веднага като влязох в залата запазих две места от лявата колона. Докато с Мария имаше някаква неуредица, аз се наслаждавах на мечтата си да бъда тук и сега на този семинар. За мен беше истинско щастие да си позволя да съпреживея това, което вече бях проектирал в съзнанието си и го оставих да се случи.

Да, молих се две години за това събитие в медитация,  да бъде факт в моят живот и когато получих писмото от тях, че ще се случи събитието (като съвпадат няколко „знака“ един в друг) и размества програмата ми за да стане все по-добре от тук нататък, единственото което можах да направя в този миг е да остана безмълвен и притихнал... след това очите ми не издържаха и просто прокапаха. Какво по-хубаво от това да се случва мечтата на живота ми. Така семинара започна в 10:30 и просто попивах като гъба... защото това което вече бях чел в книгите сега просто го виждах приложно  пред мен. Обясненията и тълкованията на г-н Лаловски, относно техниките в Метода Силва бяха изключителни и разбираеми. Следваше своята програма, а ние курсистите над 200 човека попивахме. 

И може отново да се повторя, но практичната част на двата дни от семинара бе една разкошна дестинация, която ни учи да бъдем реалисти и да вярваме в себе си, както и в способността на Силата, с която се свързваме... а не да слагаме коня пред каруцата или да чакаме първо топлина от печката, а след това да сложим дървото в нея. И аз като един човек, които възприема толкова колкото може и другото едва го слушам, записвах всички неща и така близо 12 часа запис на семинара, клипове и много снимки. Стана ми странно защо никой не изявява желание да се снима, както с гърка г-н Метаксатос, така и с г-н Лаловски. Не искат ли да имат спомени?! Е, аз не искам разрешение от никого и си снимах, защото искам да имам архив от преживявания за да мога да ги поместя в сайта си, за да предам посланието „Двеста прегръдки от курсистите“... в месеца на рождения ми ден!

Освен това денят, в който открих Хосе Силва и неговия Метод, който също толкова страстно е преследвал целите си както аз моите сега, се оказа денят, в който съм направил първата си сигурна стъпка към успеха си. Поемайки ангажимент към този човек, моята цел започна да е все по-реалистична и  все по-постижима, докато накрая просто се случи. И дадох обещание, че ще служа на човечеството с каквото мога чрез методите и програмите. За което отново благодаря!

Първия ден когато свърши и се прибрахме в 10:45 от метрото се замислих, колко е красиво да бъдеш на такова място, нищо, че навън бе мъгливо, мрачно, неприветливо и сиво... там в зала Европа обстановката бе толкова значима, жива и покъртителна, защото имаше 200 съдби, които бяха дошли за да се научат, да опреснят знанията си и т.н... а аз чисто и просто, дойдох да сбъдна мечтата си...

На втория ден 27.11. вече не се чувствахме като гости на семинара и

започнахме да общуваме помежду си и с други курсисти. Всеки беше интересна личност и жадна да споделя впечатления, реализиране на мечти и т.н... Това бе висок Дар... А всяка вечер между другото вдигахме тост в София с първокласно червено Мерло!

Харесва ми, че това не е път водещ ни никъде, а е навътре към самите нас... защото най-дълъг се оказва пътя от разума до сърцето, нищо, че е само 35 см. по права линия. След това посетихме в хотел Москва  20-тия етаж където бе ресторанта, понеже ми каза един клиент, че там било много добра гледката, и да така беше. А когато в ресторанта на 20-тия етаж г-н Лаловски ме заговори, че би искал снимки от семинара понеже до сега никой не е снимал, и понеже видял, че снимам много аз му казах, че ако ми позволи да се снимам с него, ще съдействам с много снимки. И така на едното упражнение отидох до “wc” и г-н Метаксатос ме видя и ме извика за да ме помоли и той да снимам и си даде имейла за да му изпратя и на него снимките. Вярно, че се „разбирахме“ с жестове, но и така е добре. Така всички докато се упражняваха, аз се изявих като фотограф на семинара и му казах, че на другия ще се подготвя по-добре и ще има повече качествени снимки. Така освен с него се снимах и с г-н Метаксатос точно преди да тръгне за летището на излизане от зала Европа.

Велика прегръдка с г-н Лаловски

И на последното упражнение „влизане в стаята“ благодарих отново на Хосе Силва, за създадената възможност... И 5 пари не давам кой какво и как мисли и смята. Сълзите ми бяха на прага си за пореден път от реализирането на още една мечта. И когато свърши семинара дойде време за раздаване на международните сертификати и 200 прегръдките от получилите ги... И дойде моят ред и въздъхнах дълбоко когато чух името си Христо Христов, просто дойде и моят ред най-накрая, да благодаря, гледайки г-н Лаловски в очите и приемайки документа с отворено сърце, приветствал Метода в живота си.

       Няма да крия емоцията си която беше толкова детска и чиста, че не исках този миг да свършва поне тази вечер. Но... всичко хубаво си има и край или поне такъв род семинари... с което пък се дава път за извървяване, чрез практикуване на Метода, самостоятелно и кой когато иска. Един път на ден е добре, два пъти е много добре, а три пъти е отлично занимание. 15-сет минути на ден пребиваване в Alpha състояние придава съвсем различен вкус на живота и не горчи толкова след като можем да успокояваме съществото си след като сме преминали през курса... просто би било добре да го прилагаме все по-добре в живота си докато стане нещо, което е едно с нас...

                                                                               ...Толкова е просто

Както си мислех, че специализацията по „Масаж“ по тайландската линия ще е моят подарък, който да е само един, то така Вселената подреди нещата, че пътувах три пъти до София за да присъствам и изживея Двете събитията на живота си-сега.

   Та, какво по-хубаво от това?!!!

...Следва продължение -3

"Каквото сме направили за себе си, умира с нас; Но каквото сме направили за другите и света остава и е безсмъртно." 
                   – Алберт Пайк

Семинар Силва метод-26.27.11.2016г.

Мария Янакиева-сертифицирана

С г-н Метаксатос и г-н Лаловски

Книги от книжарница "Нова Епоха"

Стоян Лаловски по време на семинара

Двама скъпи приятели Мария и Аз

"Женена за един!Спяща с други!" и 14-сетте урока към Любовника

„Ако запомниш поне малко от това, което ти преподавах през годините на твоето образование, сега няма да имаш никакви грижи относно факта, че долната ти глава няма да е в синхрон с горната.Освен това ще ти дам още няколко ориентира, с които да си служиш.“

1.Всички части на тялото трябва да могат да участват в представлението относно оргазма на любовника, преди какъвто и да било акт, а не да само да разчита на една единствена част, която да изнесе шоуто върху чаршафите.

2.Пълноценния любовник използва цялото си тяло: език, устни, ръце, пръсти и т.н. А не само пенис. Умелия любовник не бърза, разтапя, прокарва и създава атмосфера  на „течове“ от очите и вагината ѝ. Засилва плавно пулсацията на сърцето и създава Арка изтъкана от оргазми.Един любовник, когато открие любовницата си, се нуждае само от време и поле за изява, а не от команда „дръж“ или от позволението на някого. Не! Той знае, какво да прави винаги.

3.Истинския любовник не разказва наляво и надясно(пред приятелите си, бизнес партньорите си или враговете си), какво прави(на дългата страна на леглото си), с кого(за да не злепоставя никого) и как(това вече е тайна). Но когато го прави, създава вълнообразни движения на тялото и трайни спомени след това... в жената.

4.Истинския любовник би било добре да е  „добър“ масажист, за да може да предразполага най-големия сетивен орган - кожата на жената и да създава влажни усещания, които литературата оповестяват като любовна игра. Кой би издържал в ръцете ти, да има нещо така горещо...

5.Истинския любовник „не трябва“  да се фокусира върху миналото и заради него да не генерира нищо ново, което е пагубно за него. Никога не гледа на страховете си като причина, да се оправдава или да не направи нещо. Той знае, че в живота няма гаранции и граници за нищо.Това не е бяла техника, която купуваш от магазина и отиваш на касата да ти издадат листовка с печат и подпис.

6.Истинският любовник знае, че една целувка по челото е по-сладка от хиляди целувки по устните. Няма страст, но е пълна с любов и уважение. Първо то се показва и след това идва ред на страстта.

7.Истинският любовник мечтае повече от другите. Съответно очаква повече, отколкото другите си позволяват(дори) да мислят, че е възможно. Грижи се за нещата, повече отколкото другите смятат, че е разумно(или позволено).

8.Истинския любовник въплащава в живота си само важните неща за него. Защото знае, че целия живот е верига от последователните и съзнателни избори, които прави всеки ден. Не мечтае на празен ход, а впряга ресурсите си натам на където го привлича живота.

9.Истинския любовник знае, че жената на 20-сет... е само парченце от някакъв сладкиш. Но също така много добре знае, че жената над 40-сет... е целия конкретен сладкиш.

10.Истинския любовник знае много добре, че първия урок в любовта трудно се усвоява, защото Тя го учи, как да  бъде първо сам. След това да бъде с когото и да било!

11.Истинския любовник знае много добре, че живеем в странни времена. Защото красотата е въпрос на скалпел и импланти, а мъжествеността на стероиди и удебеляване...

12.Истинския любовник, дава всичко от себе си и винаги се чувства така, сякаш това не му струва нищо...Защото знае, че съмненията са по тежки от истината. Истината  те „убива“ веднага, докато съмненията, всеки ден през живота ти.

13.Истинския любовник дарява жената с 4 неща: доверие (което изгражда), честност (която надгражда), подкрепа (която демонстрира постоянно) и дете (но не е задължително)! А, не в обратен ред! В никакъв случай.

14.Истинския любовник винаги оценява това което има, преди да му позволи да се превърне в това, което е имал...

Относно 37-мото Случване от РажДАНето ми!

Случванията като Подарък за 37-мия ми рожден ден(28.11.2016):

В  Bodega  Tapas & Wine

Вие и аз имаме три типа ресурси, даде ни ни от Бог, които можем да инвестираме в онова, което изберем:време, талант, материални ценности. Бог не слиза да ни диктува всяка сутрин как да използваме времето си, къде да прилагаме таланта и способностите си и как да харчим парите си. От човешка гледна точка Той оставя този избор на нас... а аз всеки миг го осъществявам и това прави живота ми  все по-добър и все по-добър.

„Аз знам, че моите пари са някъде там в пространството и знам, че имам какво да дам в замяна на това да ги получавам. И това, което давам на клиентите си е под формата на продукти и услуги  всеки ден. След това търся хората, в които са парите, които са предназначени за мен и стойността която имам да им дам чрез тях. Намирам хората, давам тази великолепна стойност, вземам парите, оставям малка част за себе си и другите ги давам на някой друг. За да може да протича енергията свободно и регулярно. Някой, който ме е намерил мен, достигнал е до мен с решение, което аз търся и му давам тези пари, за да получа решението, развитието и специализацията, която ми е нужна на този етап от развитието на Душата ми. За това парите са огледало на живота ми, в което не давам да се оглежда никой.“

...И някъде между другото минаха и президентските избори и спечели Генерал Радев, след балотаж (на 13.11.2016г), а правителството на Герб си подаде оставката!  Три дни след това аз идвам в София. Да се повозя на метрото, да отхвърля няколко срещи, да участвам тук-там в прекрасни събития и да продължавам нататък...

Информацията, която публикувам тук е от дневника ми.

Днес е 09.11.2016г. От две години се потопих в изучаване на Метода Силва. И от тогава го практикувам за себе си. В мигът, в който разбрах за метода започнах да търся литература на български. И първа ми попадна „Силата на продажбите“ и след това всички останали. Цели 8 книги открих издадени на български, което си бе цяла находка и наелектризира съществото ми. Обаче забелязах, че спрямо другите държави там книгите за метода са много повече, а тук никой не си мърда пръста да ги превежда.

След това започнах да търся представители, които да преподават Метода Силава в България. Обаче след като ги открих кои са, виждах, че през времето през което те ги организираха обученията в София и Велико Търново, аз все нямах достатъчно пари за да премина курса. Все пак 340лв. + 3-4 пъти по 10лв. за таксита си е близо 400 стотака.

И се питах няколко пъти: А сега Господи, какво? И ми се наложи отново да благодаря за търпението си.

Няколко пъти в медитация помолих да се случи така, че да се подредят нещата за да изкарам курса и в замяна на това обещах, че ще служа на човечеството още повече и го оставих да се Случва, без да го „изнасилвам“ и да бия камбаната всеки ден като „мрънкащо хлапе за близалка“. Със сигурност се вижда непресъхващия ми ентусиазъм всеки път след като „вляза в стаята си“ и отправям благодарност за прозренията, с които метода бе достигнал до мен.

И на 07.11.2016. вечерта получих бюлетин от книжарницата „Нова епоха“ и от него разбрах, че на 16.11 организират честване на 50 години от създаването на Метода Силва в зала 6 на НДК вход А3 от 18:00 до 22:00 + лекция от Лаура Силва – „Как да осъществим мечтите си“. А тя е дъщеря на Хосе Силва създателя на метода  и идва директно от Америка за повода. Освен това от Гърция ще присъства и Панайотис Метаксатос, които ще изнесе лекция: „Четирите притеснителни състояния за съвременния човек“.

Вход свободен.

Какво по-хубаво от това си казах аз... без да знам и най-важната новина, обаче. Веднага направих регистрация за мен, Мария Янакиева и Петя Луканова (преводачката на най-продаваната ми книга „Африка в мoето сърце“ на френски език(Afrique dans mon cœur)...

С Влади на жълтите павета

...След като пристигнах в София веднага отидохме до Руската църква пеша по жълтите павета... И нещеш ли вървейки по тротоара от страна на НХГ (Художествената галерия), какво погледнах и хоп гледам един полицай ми маха с дясната си ръка. В първия миг мислех да откажа да отида, защото ченгетата нямат такива права да те викат така „с ръчичка“ сякаш ми е роднина и ме вика от градината, да вечерям. Но като се обърнах втори път, го разпознах. Беше Влади-млад сержанта от казармата в Драгоман 98-99. Отидохме с Мария до него здрависахме се,прегърнахме се сърдечно и му казах,че цели 18-сет години не сме се виждали...А той нямаш търпение да разкаже това: „...Казвам ти честно, че буквално преди 20-сет минути говорих на един колега за тебе, как имах в казармата един новобранец, който ми е правил над 100 масажа. И няма и 20-сет минути и ти минаваш пред очите ми. Просто не можах да повярвам как толкова бързо се случи всичко...и т.н. – та половин час откъпахме“... Та интересното беше в този случай,че славата ми се носи още от казармата на това ми призвание, за което мога да кажа, че не е от най-приятните занимания да ти губят времето старите войници в казармата, като те карат „ да ги мачкаш“, но пък както съм казвал хиляди пъти аз не гледах,че са ме ощетили, а че са ми дали поле за изява и развитие, за да ставам все по-добър в това което правя. И това което си струва да бъде направено, то поне да е както трябва. И ето на след 18-сет години разхождайки се, спомените са живи и работят. Разказаха ми за болежките си и други негови колеги след това и направо създадохме интерес на жълтите павета, какво толкова „разпалено“ говорим. Но на Мария и стана студено и след като видях,че трепери веднага се насочихме към задачата която исках да изпълня, а тя беше:

Сбъднатост след 15-сет години

...Да снимам Руската църква, която рисувах преди 15-сет години върху дървена подложка за топли съдове, а зад гърба ми истинската Руска църква. И интересното е, че съм посветил тогава картината на едно момиче Наталия, която харесвах в началото на 2000-2001г. а картината е рисувана на 04.11.2001г. Отново ноември, е правена, и отново ноември съм тук за да Сбъдвам пътя си на съ-Творец. И го постигнах и това си желание... Ех, каква класика си е да можеш да изживяваш желанията си, да ги сбъдваш-случваш и да пиеш после по кафе „за хубавата работа“... А и за това ходя с фотото до мен, да запечатвам и такива мигове, за да мога освен с текстовете си, да визуализирам мечтите си и да ги прекроявам във факти....

А да си призная така се насити денят с изключителни емоции, че дори

Стоян Лаловски и Панайотис Метаксатос

най-важната част заради която бях тук все още беше далече във вечерта. Храна, кафета, душ и обратно в метрото. Броим спирките и хоп сме в НДК-а в зала 6 вход А3. Там сме вече. И дори отидох както винаги по-рано, а се оказа, че за събитието имаше над 600 човека... голяма опашка ей. И вместо да влизат обаче хората се тълпят на опашки за да нещо. След като прередих много хора, отидох казах си името и кого съм записал и си взехме номерцата-аз бях №37. Номер за да участваме в томбола, и освен това подаряват чантичка с надпис и вътре няколко неща. Голям гъдел е да получаваш нещо, „в замяна на нищо“... Настанихме се и виждаха очите ми плакатите на създателя Хосе Силва и на дъщеря му Лаура Силва, освен това веднага видях и гъркът Панайотис Метаксатос, както и два пъти говорих със Стоян Лаловски.

И събитието което Сбъдва живота ми започна. Започна г-н Лаловски, след

Лаура Силва в дясно

това г-н Метаксатос и накрая гвоздея на вечерта г-жа Силва. Жива легенда, която обикаляйки света, е дошла тук с полет от 20-сет часа от Америка и след събитието отново заминава на път. Методът е велик ДАР за хората. Направих доста снимки и дойде времето след два часа когато свърши лекцията за първата група, да теглят томболата. Е изтеглиха и №37 и ми подариха книгата на: „Свещеното пътуване на мирния воин“ – Дан Милман. С това допълнително получих потвърждение за молбата си и благодаря за което!...

И в третия ден на пълнолунието се случи всичко. Така последва вечеря и спане. Поне до колкото можах да спя от вълнение...Спах малко, и сутринта отново обиколка по жълтите павета. Тъкмо тогава срещнах „случайно“ – ДОНИ, на светофара на Раковска и Гурко. Представих му се и го помолих да ми отдели 10 сек за снимка. Направихме я и му благодарих. Все пак Вселената ми го изпречи на пътя ми...След като забави светофара за втори път. Знаци, какво да се прави! Израснал съм с неговите песни, а днес му стиснах ръката след толкова години като достоен идеал...

С една легенда - ДОНИ

И така има и още неща, но ще ги оставя за следващия материал, който вече също е готов просто си чака редЪТ...

Следва продължение...

С Любо и Мария в Cafeteria Sofia

Пред НДК-16.11.2016

Молитвата към Девата - "Силата на Пръстена"

„Не знам дали съдбата би била милостива към мен точно сега, след като е била жестока към милиони хора по света? Взирам се в образа на Дева Мария, и понеже тя също е преживявала много успехи както и провали, се моля много дни вече, през сълзи. В къщи и тук пред нейната величествена осанка, винаги съм на колене. Трудно е, много е  трудно човек да се справи съвсем сам в живота. Още повече ако е жена като мен с наследени дългове. Нямам си никого на този свят. Дори виното вечер ми присяда и не искам да го пия сама. С такава горчилка на дъното вместо утайка си е като отрова за душата ми. Всеки ден идвам в църквата като място, в което смятам, че бих запазила своята почтеност, както и да открия отговорите на всичките си въпроси, които понякога напират като един в главата ми, и искат да и помогнат да експлодира! Как да преживея факта отново, че ръцете ми, които са си играли до вчера със злато, сега отново ще трябва да държат метла и парцал, за да слугуват на някого?

Хайде говори, хайде говори – чувам постоянно  след като вляза в църквата. Дори и да ви няма отче, аз говоря персонално пред Девата. Дори се улавях често, че като говоря не използвам думите от речника си, а мълчанието, което изпълваше църквата и ме правеше много щастлива.

Не е минало и ден от как всичко това се случи с мен, да не си представям, как бих искала да продължи живота ми напред.

„Искам да мога отново да вярвам в мечтите си и нищо да не може да ги ограбва. Искам да мога да гледам хората директно в очите, както до сега с достойнство.Да знам, че любовта не ми пречи по никакъв начин да следвам пътя си. Искам отново когато обичам да се науча да освобождавам обекта на чувствата си от заетите ми мисли, а не да го искам само за себе си, което да го изсмуква. Не искам да го задушавам по никакъв начин, защото той е осъзнатото гориво на живота ми. Искам когато обичам да мога да съм свободна от бремето да се страхувам за него и да не го мисля излишно. И ако аз правя една крачка към него, той да прави три към мен, без да ме пита защо. Искам да грея отново приличайки на Слънцето, без да се чувствам недостойна за което. Искам обичайки го да мога да му дам топлината си. Искам да го обичам така, че винаги когато се засекат очите ни, да мога да го целувам по челото и да му давам стимул „да отлита на високо“. Когато и двамата сме готови да летим бихме искали да го правим без каквото и да било притеснение и да помним двамата, че сами си даваме кураж един на друг и се стимулираме да осъществяваме пътя на живота си. Полезни сме си един на друг и не се разделяме, защото се обичаме. И все пак когато сме си дали пълна свобода и двамата знаем, защо сме го направили. Не трябва да си налагаме никакви ограничения един на друг когато и да било. И винаги да помним, че любовта ни не знае условия, ограничения и празни нужди. Защото тя е всичко за което живеем и дишаме, раздавайки се един за друг.“

 „Дъще, чуй ме много внимателно. Струва ми се, че отново си започнала да правиш разлика между доброто и злото. Мислех си по това което виждах, че беше спряла да ги делиш след като се бяхте замогнали или просто си затваряше очите пред „тия подробности“.Вече не знам, какво да мисля! А сега освен очите си отвори и ушите, за да чуеш думите ми и да ги запомниш. Както и винаги да ти служат: доброто и злото са двете страни на една и съща монета,с която ти ходиш да пазаруваш,даряваш или откупуваш свободата си.Тя не се е променила от как е била изсечена преди векове за първи път.Ти се променяш,спрямо богатството си. Освен това всичко зависи в кой момент от твоя живот, коя от страните ще пресече пътя ти, ези или тура, и какво ще предприемеш като действие или бездействие. Може да ти е коствало много време да разбереш едно нещо, но сега ще ти коства два пъти повече, за да го изгладиш понеже си го разбрала погрешно. Не се бави,защо всеки изгубен миг ще ти струва скъпо и няма да ти прости, че си се забавила, толкова време.

С това мисля да ти подшушна, че си избързала с всичко в твоя живот и сега се чудиш накъде да поемеш. Ако не беше „избързала“ някога преди време, сега това, което те очаква нямаше да ти се струва като притискане до стената, а щеше ти изглежда като добър знак и прекрасен твой избор. И заради него просто щеше да увеличиш темпото. А когато всичко се уталожи ще знаеш, че може да го забавиш.Толкова е просто, дъще. Обаче едно е да си мислела, че си намерила верния път за теб, но съвсем друго е да се заблуждаваш, че твоя път е единствения възможен. Защото тогава така си мислела и така си действала. Но това не може да важи за всяко едно време на живота ти, с лекота да вземаш едни и същи решения два пъти. Просто защото едното ще те извиси, а другото може да те закопае.

„Преди време ми казаха отче, че мечтите ми могат да станат моя съдба, само ако плановете ми станат мои действия, след като ги чувствам в гърдите си и работя по въпроса за тях! А аз май нищо не правя както трябва?“

„Чувствата ни имат модели на поведение,дъще. Те са, като мускул, който също може да се тренира ежедневно.Обаче е много важно да знам дали го правим съзнателно или го правим несъзнателно и се оставяме по някакво чуждо течение... Това е съвсем същото с това, че хората обикновено държат да получат това което искат и после едва ли не ще се почувстват доволни, благодарни и ще плащат. Това е сбъркания модел(каруцата пред коня). И втората истина е, че дори и да им дадеш просто така на„искащите хора“въпросното нещо,те пак ще се чувстват искащи, бедни и незадоволени, защото бързо се насища човешкото око. Запомни това, дъще и то много добре. Метафизичните закони, са много по-фина материя и нямат много общо с грубата човешка представа за неща от живота.Нищо,че съм свещеник от много години,зная много неща за истинския Бог, който няма нищо общо с този, в който се опитват да накарат да вярват милиони хора по тази земя и са се опитвали да ме учат и мен. Той няма как да обича и да мрази или наказва,този(тези),които обича. Просто „определени хора“ са му преписали човешки чувства преди векове и под формата на нагло повтаряна лъжа са превърнали истината за Бог в лъжа, че бил наказвал. Не Бог не наказва, защото той самият е олицетворение на любовта. За това бъди спокойна дъще, Бог не те наказва за каквото и да било. Още повече сега когато ти е трудно. Но смятам, че след като любовта е усетена в гърдите ти веднъж, то за теб би било добре да се изпълни с правилния човек.“

Какво ми дава писането!!!

Нищо не може да замести химикалката (писалката), молива или перодръжката (ако щеш) с мастилницата. Нищо, че отдавна се опитват да ни на тресат пишещите машини, компютрите с външна клавиатура, с вътрешна, таблети, телефони и т.н.

Правят го нарочно, като се оправдават с еволюцията на човечеството, а всъщност изместват много важна ценност, да не кажа да се опитат да я унищожат. Да мислим, какво пишем, как го пишем и заедно с това какви връзки се създават в нашия мозък докато го пишем...

Много неща не знаех, въпреки че бях започнал да обичам писането на лист хартия. Не знаех за неговия терапевтичен ефект, който има по принцип върху мозъчните функции, но с годините разбрах и повече от незнанието си-първоначално.

Заедно с рисуването, писането беше второто нещо, което ми доставяше изключително голямо удоволствие, което не можеше да се замени с нищо, не можеше да се купи с нищо, защото то просто се изживява, а не бе вещ, която да може да се пренася от магазина в къщи на бюрото ми. Да си си полезен терапевт сам на себе си без да съзнаваш това е безценно прекарано време. И след години когато разбрах, че това го считат „за терапия“, значи съм следвал невидими оказания за да се справя с нуждата, която никой не разбра.

Разликата между това де пишеш на компютъра и да пишеш в дневника си, е че разлистваш листовете сам, а не чакаш някой да го прави. След това което генерираш като текст независимо какъв е, и колко е съществен за теб, те подгрява и разтваря за по-големите хоризонти на творчеството, докато писането на компютъра е сиво занимание. Да не кажа скучно.

Времето прекарано в писане, рисуване и спорт е съкровено за твореца, а е губене на време за околния свят. За това така или иначе преди да им го дадете, си заделете време, което да прекарате със самите себе си. И без друго ще бъдете обвиняване в егоИЗЪМ, че гледате първо себе си, после всякаква друга прослойка. От това по-интимно време няма и няма да имате. То обаче ще ви се отблагодари след като заздрави най-важната връзка със самите вас. Направете го и не правете компромиси с това, защото те не водят до нищо добро, а до постоянно губене на време, както на вашето така и на въпросните приятели и хора от околния свят. Когато пилеем времето си за всичко друго освен за нас, то няма да имаме време за нашето си Аз, а това е още една епидемия на младия свят. Да си губят времето или „ да го убиват“ само за да заглушат вътрешния диалог, който така или иначе тече като „чат връзка“ и сякаш иска да му отговаряш моментално и т.н.

С времето се сблъскваш с няколко други „аксиоми“. Едната е: „то вече има много писатели, аз какво по-различно ще мога да кажа на света, че да ме разберат, препоръчат, издадат или т.н.?“ Освен това, ако чака човек да получи отговор на този въпрос на момента, когато го е задал, то може и никога да не напише и два реда. Освен това веднага ще понижава системно себе оценката му, което ще го държи все вкиснал или както се шегувам аз ще се превърне в „кисел гъз“ неприемлив за обкръжението си. За това не би трябвало човек да чака идеалния момент, идеалното „добро настроение“, за да създаде своя шедьовър или пък да стане значим и важен автор, тогава да започне да създава уникални текстове, с които да докосва аудиторията си...

Това няма как да стане така в обратен ред, но ако човек разбере, рано, че няма нужда „каруцата да е пред коня“, ще се справи с предизвикателствата по-много по-лесен начин, от колкото ако се запъне и се чуди, защото не му се получават нещата на „белия лист“, защото няма да има, кой да тегли каруцата.

Чувал съм, че има „творци“, които имат потребност да споделят с познати, приятели и чужда аудитория своите идеи под предлог, че точно така, ще могат да се разгърнат, за да я развият и може би тогава ще получат и първото си признание. Но аз не съм от тях и не се интересувам от одобрението на някого, за да създавам текстове, продукти и услуги. Те са само следствие от тях. Освен това, защо да се превръщам „в донор“ на идеи и да ги раздавам просто така и други да се хранят от тях. Като ги публикувам в книгите си, в продуктите си или ги прилагам в услугите си, тогава бих видял какво следва или бих питал хората за обратна връзка. Но да давам просто така, само защото другите ги мързи да пишат, да ходят, да се грижат за себе си, да медитират и да дебнат като кърлежи от къде да смукват нещо, не са познали при среща с мен!!!

        Освен писането през годините осъзнах че дори и да не спортувам активно на моменти, то вървя поне 4-5 пъти седмично по два часа и половина в гората рано сутрин. Къде бързо къде бавно когато правя динамична медитация, освен статичната три пъти на ден. Не съм удовлетворен от краткия престои в паркове или площадки, но виж гората е друго нещо. От там научих много. От там дойдоха най-добрите ми идеи, с които боравя и заедно са в симбиоза с Вселенския разум, който ме напътства, чрез интуицията ми... за това за мен е по-важно да създавам мащабна и цялостна физическа активност, от колкото да се смазвам под напора на „свободните тежести“ и заетите мисли на някой инструктор. Аз следвам собствения си път и не се вълнувам от чужди съвети! „Моля ви не ме вадете от калта, правя си кални бани и съм на SPA.”

Сън, храна, активно движение, писане и споделяне първо на живота в огледалото(сиреч първо със себе си всяка сутрин) и след това с околния свят. И все пак всеки сам взема своите решения(или поне надявам се да е така), дали да дава живот на Творческия процес, които  „напира“ от вътре или  се оставя други да му губят време.

"Каквото сме направили за себе си, умира с нас; Но каквото сме направили за другите и света остава и е безсмъртно." – Алберт Пайк

Можем да прекараме 20 мин на кантара за да се оглеждаме и да си въобразяваме какво ли не, но да пишем 5 мин няколко реда, с които да генерираме пълноцветния си живот, не можем?!!!