Florans group: Относно 37-мото Случване от РажДАНето ми!

Случванията като Подарък за 37-мия ми рожден ден(28.11.2016):

В Bodega Tapas & Wine

Вие и аз имаме три типа ресурси, даде ни ни от Бог, които можем да инвестираме в онова, което изберем:време, талант, материални ценности. Бог не слиза да ни диктува всяка сутрин как да използваме времето си, къде да прилагаме таланта и способностите си и как да харчим парите си. От човешка гледна точка Той оставя този избор на нас... а аз всеки миг го осъществявам и това прави живота ми все по-добър и все по-добър.

„Аз знам, че моите пари са някъде там в пространството и знам, че имам какво да дам в замяна на това да ги получавам. И това, което давам на клиентите си е под формата на продукти и услуги всеки ден. След това търся хората, в които са парите, които са предназначени за мен и стойността която имам да им дам чрез тях. Намирам хората, давам тази великолепна стойност, вземам парите, оставям малка част за себе си и другите ги давам на някой друг. За да може да протича енергията свободно и регулярно. Някой, който ме е намерил мен, достигнал е до мен с решение, което аз търся и му давам тези пари, за да получа решението, развитието и специализацията, която ми е нужна на този етап от развитието на Душата ми. За това парите са огледало на живота ми, в което не давам да се оглежда никой.“

...И някъде между другото минаха и президентските избори и спечели Генерал Радев, след балотаж (на 13.11.2016г), а правителството на Герб си подаде оставката! Три дни след това аз идвам в София. Да се повозя на метрото, да отхвърля няколко срещи, да участвам тук-там в прекрасни събития и да продължавам нататък...

Информацията, която публикувам тук е от дневника ми.

Днес е 09.11.2016г. От две години се потопих в изучаване на Метода Силва. И от тогава го практикувам за себе си. В мигът, в който разбрах за метода започнах да търся литература на български. И първа ми попадна „Силата на продажбите“ и след това всички останали. Цели 8 книги открих издадени на български, което си бе цяла находка и наелектризира съществото ми. Обаче забелязах, че спрямо другите държави там книгите за метода са много повече, а тук никой не си мърда пръста да ги превежда.

След това започнах да търся представители, които да преподават Метода Силава в България. Обаче след като ги открих кои са, виждах, че през времето през което те ги организираха обученията в София и Велико Търново, аз все нямах достатъчно пари за да премина курса. Все пак 340лв. + 3-4 пъти по 10лв. за таксита си е близо 400 стотака.

И се питах няколко пъти: А сега Господи, какво? И ми се наложи отново да благодаря за търпението си.

Няколко пъти в медитация помолих да се случи така, че да се подредят нещата за да изкарам курса и в замяна на това обещах, че ще служа на човечеството още повече и го оставих да се Случва, без да го „изнасилвам“ и да бия камбаната всеки ден като „мрънкащо хлапе за близалка“. Със сигурност се вижда непресъхващия ми ентусиазъм всеки път след като „вляза в стаята си“ и отправям благодарност за прозренията, с които метода бе достигнал до мен.

И на 07.11.2016. вечерта получих бюлетин от книжарницата „Нова епоха“ и от него разбрах, че на 16.11 организират честване на 50 години от създаването на Метода Силва в зала 6 на НДК вход А3 от 18:00 до 22:00 + лекция от Лаура Силва – „Как да осъществим мечтите си“. А тя е дъщеря на Хосе Силва създателя на метода и идва директно от Америка за повода. Освен това от Гърция ще присъства и Панайотис Метаксатос, които ще изнесе лекция: „Четирите притеснителни състояния за съвременния човек“.

Вход свободен.

Какво по-хубаво от това си казах аз... без да знам и най-важната новина, обаче. Веднага направих регистрация за мен, Мария Янакиева и Петя Луканова (преводачката на най-продаваната ми книга „Африка в мoето сърце“ на френски език(Afrique dans mon cœur)...

С Влади на жълтите павета

...След като пристигнах в София веднага отидохме до Руската църква пеша по жълтите павета... И нещеш ли вървейки по тротоара от страна на НХГ (Художествената галерия), какво погледнах и хоп гледам един полицай ми маха с дясната си ръка. В първия миг мислех да откажа да отида, защото ченгетата нямат такива права да те викат така „с ръчичка“ сякаш ми е роднина и ме вика от градината, да вечерям. Но като се обърнах втори път, го разпознах. Беше Влади-млад сержанта от казармата в Драгоман 98-99. Отидохме с Мария до него здрависахме се,прегърнахме се сърдечно и му казах,че цели 18-сет години не сме се виждали...А той нямаш търпение да разкаже това: „...Казвам ти честно, че буквално преди 20-сет минути говорих на един колега за тебе, как имах в казармата един новобранец, който ми е правил над 100 масажа. И няма и 20-сет минути и ти минаваш пред очите ми. Просто не можах да повярвам как толкова бързо се случи всичко...и т.н. – та половин час откъпахме“... Та интересното беше в този случай,че славата ми се носи още от казармата на това ми призвание, за което мога да кажа, че не е от най-приятните занимания да ти губят времето старите войници в казармата, като те карат „ да ги мачкаш“, но пък както съм казвал хиляди пъти аз не гледах,че са ме ощетили, а че са ми дали поле за изява и развитие, за да ставам все по-добър в това което правя. И това което си струва да бъде направено, то поне да е както трябва. И ето на след 18-сет години разхождайки се, спомените са живи и работят. Разказаха ми за болежките си и други негови колеги след това и направо създадохме интерес на жълтите павета, какво толкова „разпалено“ говорим. Но на Мария и стана студено и след като видях,че трепери веднага се насочихме към задачата която исках да изпълня, а тя беше:

Сбъднатост след 15-сет години

...Да снимам Руската църква, която рисувах преди 15-сет години върху дървена подложка за топли съдове, а зад гърба ми истинската Руска църква. И интересното е, че съм посветил тогава картината на едно момиче Наталия, която харесвах в началото на 2000-2001г. а картината е рисувана на 04.11.2001г. Отново ноември, е правена, и отново ноември съм тук за да Сбъдвам пътя си на съ-Творец. И го постигнах и това си желание... Ех, каква класика си е да можеш да изживяваш желанията си, да ги сбъдваш-случваш и да пиеш после по кафе „за хубавата работа“... А и за това ходя с фотото до мен, да запечатвам и такива мигове, за да мога освен с текстовете си, да визуализирам мечтите си и да ги прекроявам във факти....

А да си призная така се насити денят с изключителни емоции, че дори

Стоян Лаловски и Панайотис Метаксатос

най-важната част заради която бях тук все още беше далече във вечерта. Храна, кафета, душ и обратно в метрото. Броим спирките и хоп сме в НДК-а в зала 6 вход А3. Там сме вече. И дори отидох както винаги по-рано, а се оказа, че за събитието имаше над 600 човека... голяма опашка ей. И вместо да влизат обаче хората се тълпят на опашки за да нещо. След като прередих много хора, отидох казах си името и кого съм записал и си взехме номерцата-аз бях №37. Номер за да участваме в томбола, и освен това подаряват чантичка с надпис и вътре няколко неща. Голям гъдел е да получаваш нещо, „в замяна на нищо“... Настанихме се и виждаха очите ми плакатите на създателя Хосе Силва и на дъщеря му Лаура Силва, освен това веднага видях и гъркът Панайотис Метаксатос, както и два пъти говорих със Стоян Лаловски.

И събитието което Сбъдва живота ми започна. Започна г-н Лаловски, след

Лаура Силва в дясно

това г-н Метаксатос и накрая гвоздея на вечерта г-жа Силва. Жива легенда, която обикаляйки света, е дошла тук с полет от 20-сет часа от Америка и след събитието отново заминава на път. Методът е велик ДАР за хората. Направих доста снимки и дойде времето след два часа когато свърши лекцията за първата група, да теглят томболата. Е изтеглиха и №37 и ми подариха книгата на: „Свещеното пътуване на мирния воин“ – Дан Милман. С това допълнително получих потвърждение за молбата си и благодаря за което!...

И в третия ден на пълнолунието се случи всичко. Така последва вечеря и спане. Поне до колкото можах да спя от вълнение...Спах малко, и сутринта отново обиколка по жълтите павета. Тъкмо тогава срещнах „случайно“ – ДОНИ, на светофара на Раковска и Гурко. Представих му се и го помолих да ми отдели 10 сек за снимка. Направихме я и му благодарих. Все пак Вселената ми го изпречи на пътя ми...След като забави светофара за втори път. Знаци, какво да се прави! Израснал съм с неговите песни, а днес му стиснах ръката след толкова години като достоен идеал...