 |
| Любимия ми Автор: Паулу Коелю |
„-Остави
автора и ми разкажи историята – помолих аз, докато вървяхме по единствения
площад в Сен Савен.
-
Някакъв човек среща стар приятел, който все се опитвал да преуспее в живота, но
напразно. „Трябва да му дам малко пари“, каза си той. Същата вече обаче
научава, че приятелят му бил забогатял и бил върнал всичките си дългове,
натрупани с годините.
Отиват в един бар, където често се
отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат как се е
замогнал, той им отговорил, че само до преди няколко дни в него е живеел
Другият.
- Кой
е Другият? – питат го.
- Другият
е оня, който са ме учили да бъда, но който Аз не съм. Другият вярва, че човек е
длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от
глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива,
че е жив, едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
- А
ти кой си?
- Аз
съм този, който би могъл да бъда всеки от нас, стига да послуша сърцето си:
човек,който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление от това, което
върши. Другият обаче се страхуваше да не би да се разочарова и не ми
позволяваше да действам.
- А
не се ли боиш от страданието/ - питат го хората от бара.
- Знам,
че имам и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по-добре да
изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без
да знаеш за какво се бориш.
- Нима
е толкова просто?
- Да.
Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм
искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен,
въпреки че на няколко пъти се опита да
ме изплаши с това колко е рисковано да
не мислиш за бъдещето.
И
от мига, в който изхвърлих Другия от живота си, Божията енергия стори чудеса.“
Откъс
от книгата на любимия ми автор Паулу Коелю – „Край река Пиедра седнах и
заплаках“.
Paulo Coelho - Na margem do rio Piedra eu sentei e chorei
