„Не знам дали съдбата
би била милостива към мен точно сега, след като е била жестока към милиони хора
по света? Взирам се в образа на Дева Мария, и понеже тя също е преживявала
много успехи както и провали, се
моля много дни вече, през сълзи. В къщи и тук пред нейната величествена осанка,
винаги съм на колене. Трудно е, много е
трудно човек да се справи съвсем сам в живота. Още повече ако е жена
като мен с наследени дългове. Нямам си никого на този свят. Дори виното вечер
ми присяда и не искам да го пия сама. С такава горчилка на дъното вместо утайка
си е като отрова за душата ми. Всеки ден идвам в църквата като място, в което
смятам, че бих запазила своята почтеност, както и да открия отговорите на
всичките си въпроси, които понякога напират като един в главата ми, и искат да и
помогнат да експлодира! Как да преживея факта отново, че ръцете ми, които са си
играли до вчера със злато, сега отново ще трябва да държат метла и парцал, за
да слугуват на някого?
Хайде
говори, хайде говори – чувам постоянно след като вляза в църквата. Дори и да ви няма
отче, аз говоря персонално пред Девата. Дори се улавях често, че като говоря не
използвам думите от речника си, а мълчанието, което изпълваше църквата и ме
правеше много щастлива.
Не е минало и ден от
как всичко това се случи с мен, да не си представям, как бих искала да продължи
живота ми напред.
„Искам да мога отново
да вярвам в мечтите си и нищо да не може да ги ограбва. Искам да мога да гледам
хората директно в очите, както до сега с достойнство.Да знам, че любовта не ми
пречи по никакъв начин да следвам пътя си. Искам отново когато обичам да се
науча да освобождавам обекта на чувствата си от заетите ми мисли, а не да го
искам само за себе си, което да го изсмуква. Не искам да го задушавам по
никакъв начин, защото той е осъзнатото гориво на живота ми. Искам когато обичам
да мога да съм свободна от бремето да се страхувам за него и да не го мисля
излишно. И ако аз правя една крачка към него, той да прави три към мен, без да
ме пита защо. Искам да грея отново приличайки на Слънцето, без да се чувствам
недостойна за което. Искам обичайки го да мога да му дам топлината си. Искам да
го обичам така, че винаги когато се засекат очите ни, да мога да го целувам по
челото и да му давам стимул „да отлита на високо“. Когато и двамата сме готови
да летим бихме искали да го правим без каквото и да било притеснение и да
помним двамата, че сами си даваме кураж един на друг и се стимулираме да
осъществяваме пътя на живота си. Полезни сме си един на друг и не се разделяме,
защото се обичаме. И все пак когато сме си дали пълна свобода и двамата знаем,
защо сме го направили. Не трябва да си налагаме никакви ограничения един на
друг когато и да било. И винаги да помним, че любовта ни не знае условия,
ограничения и празни нужди. Защото тя е всичко за което живеем и дишаме,
раздавайки се един за друг.“
„Дъще, чуй ме много внимателно. Струва ми се,
че отново си започнала да правиш разлика между доброто и злото. Мислех си по
това което виждах, че беше спряла да ги делиш след като се бяхте замогнали или
просто си затваряше очите пред „тия подробности“.Вече не знам, какво да мисля! А
сега освен очите си отвори и ушите, за да чуеш думите ми и да ги запомниш.
Както и винаги да ти служат: доброто и злото са двете страни на една и съща
монета,с която ти ходиш да пазаруваш,даряваш или откупуваш свободата си.Тя не
се е променила от как е била изсечена преди векове за първи път.Ти се
променяш,спрямо богатството си. Освен това всичко зависи в кой момент от твоя
живот, коя от страните ще пресече пътя ти, ези или тура, и какво ще предприемеш като действие или бездействие. Може да ти е
коствало много време да разбереш едно нещо, но сега ще ти коства два пъти
повече, за да го изгладиш понеже си го разбрала погрешно. Не се бави,защо всеки
изгубен миг ще ти струва скъпо и няма да ти прости, че си се забавила, толкова
време.
С
това мисля да ти подшушна, че си избързала с всичко в твоя живот и сега се
чудиш накъде да поемеш. Ако не беше „избързала“ някога преди време, сега това,
което те очаква нямаше да ти се струва като притискане до стената, а щеше ти
изглежда като добър знак и прекрасен твой избор. И заради него просто щеше да
увеличиш темпото. А когато всичко се уталожи ще знаеш, че може да го
забавиш.Толкова е просто, дъще. Обаче едно е да си мислела, че си намерила
верния път за теб, но съвсем друго е да се заблуждаваш, че твоя път е
единствения възможен. Защото тогава така си мислела и така си действала. Но
това не може да важи за всяко едно време на живота ти, с лекота да вземаш едни
и същи решения два пъти. Просто защото едното ще те извиси, а другото може да
те закопае.
„Преди време ми казаха отче, че мечтите ми могат да станат
моя съдба, само ако плановете ми станат мои действия, след като ги чувствам в
гърдите си и работя по въпроса за тях! А аз май нищо не правя както трябва?“
„Чувствата ни имат модели на поведение,дъще. Те
са, като мускул, който също може да се тренира ежедневно.Обаче е много важно да
знам дали го правим съзнателно или го правим несъзнателно и се оставяме по
някакво чуждо течение... Това е съвсем същото с това, че хората обикновено
държат да получат това което искат и после едва ли не ще се почувстват доволни,
благодарни и ще плащат. Това е сбъркания модел(каруцата пред коня). И втората
истина е, че дори и да им дадеш просто така на„искащите хора“въпросното нещо,те
пак ще се чувстват искащи, бедни и незадоволени, защото бързо се насища
човешкото око. Запомни това, дъще и то много добре. Метафизичните закони, са
много по-фина материя и нямат много общо с грубата човешка представа за неща от
живота.Нищо,че съм свещеник от много години,зная много неща за истинския Бог,
който няма нищо общо с този, в който се опитват да накарат да вярват милиони хора
по тази земя и са се опитвали да ме учат и мен. Той няма как да обича и да
мрази или наказва,този(тези),които обича. Просто „определени хора“ са му
преписали човешки чувства преди векове и под формата на нагло повтаряна лъжа са
превърнали истината за Бог в лъжа, че бил наказвал. Не Бог не наказва, защото
той самият е олицетворение на любовта. За това бъди спокойна дъще, Бог не те
наказва за каквото и да било. Още повече сега когато ти е трудно. Но смятам, че
след като любовта е усетена в гърдите ти веднъж, то за теб би било добре да се
изпълни с правилния човек.“
