„Вглеждане в Живота“!

                                             Зрително-Огледална хигиена!

            Без концентрация никога няма да сме в състояние да манипулираме енергията, която предизвиква движение в даден обект, мисъл или форма...

Хората ще  кажат, че нямат проблем с концентрацията, но това не е точно така! В действителност обаче, почти всеки, който редовно практикува някакви упражнения за концентрация изпитва проблем с това да се концентрира.

Трябва да разберем, че няма от какво да се срамуваме, ако ни липсва концентрация. Светът е станал толкова сложен, че е трудно да се намери време да се отскубнем от шума и суетата на живота(но това не ни оправдава ни най-малко). Където и да отидем и всичко което правим, ние сме постоянно бомбардирани от шум, реклами, звънене на телефони, коли, камиони, сирени, самолети, жуженето на електрическата енергия, която се движи през проводниците и всички невиждани и нечувани вълни на светлина и звук, които се движат във въздуха около нас. Но...Редовното практикуване на упражнения за концентрация и достигане на желаната точката в която можем да се фокусираме върху една единствена мисъл за минимум 5 минути, ще направи предварителното обучаване в медитация по-качествено, ефикасно и дълготрайно!

Нека споделя, че Тратака-е упражнение за изчистване на погледа, укрепва мускулната очна система, освобождава вътрешния потенциал, успокоява ума, спомага за изчистване на мислите и пречистване на органите в тялото ни чрез концентрирания фокус на ретината, предаваща импулса под формата  на  душевен мир. Спомага за волевото превключване на ритмите в мозъка ни, а с това придава специфични качества на виждането ни, като развиване на телепатия, ясновидство-на вътрешно. А на външно ниво изчиства и коригира очни дефекти, късогледство и далекогледство. Освен това изключително толерантно почиства очните канали.

„Не търсете подходящия миг за да се концентрираме върху дадена идея (по време на вглеждането... към свещта), но когато сълзите се появяват в очите ни, проумейте вътрешната си Вселена.“

Вглеждането в една точка, цел или пламък от свещ, се изпълняват докато не се насълзят очите(ни), може да изглежда садистично спрямо очите, но това далеч не е така. Най-често се използва фиксирана свещ поставена на нивото на очите (нашата хоризонтала), поставена на 50-60см от очите, за да се избегне дискомфорта им, както на врата и  гълтача. Седежът с изправен гръб е задължителен и вторачването към пламъка,  допринася за пълното насълзяване на очите. След това веднага очите се затварят за да бъдат навлажнени и за да си починат...и така отново и отново.

Нямам си и на идея дали „на хората“ им е известно, че ние възприемаме светът чрез очите си, повече от 80%. Светлината, падаща върху ретината се превръща в нервните импулси, които се изпращат към визуалната област на мозъчната кора на главния мозък. Има трансформация на импулси във визуални изображения(с това улеснявам практикуващите, като спомена,че гледането на свещта допринася за концетрацията и визуализацията). Въпреки това, интензитетът на светлината, падаща върху ретината може да варира в широки граници, и да контролира диафрагмата(и другите наши органи), което може да бъде проследено в окото - ириса. В допълнение към обективната същност, ириса има и други функции, една от тях фотоволтаична. Фотоволтаичната функция – е способността на ирисовите клетки да получават светлинен сигнал и да го превърнат в един поток на нервните импулси към формирането на ретикуларната формация. Фотоволтаична функция, наред с други, участват в образуването на биологичните ритми (дневни, нощни, сезонни).

Изключително много неща зависят от входящите визуални съобщения, който засичат очите ни, въпреки нашата съпротива... Но тук няма да се отклонявам от темата, за „да не ме оприличат“ на офталмолог. Просто съм „много любознателен“ през години и практикувам йога от 15 години в различни нейни аспекти(но това е друга тема). В нашите очи се оглеждат всички наши органи в тялото, както в ходилата, дланите, устните и ушите ни. С единствената разлика, че в очите няма как да бъдат направени масажи, акупресура и акупунктура. На всички други изброени места има площ по която може да се работи макар и с острие, докато в окото това е забранено. Добре, че не всеки разбира, че иначе... кой знае какви „присадки“ ще се случват! Но кой знае!

Благодарение на древните учители и тяхното изследване и изучаване още от древни времена е събрано в науката за очите. С тях виждаме, че то е поле, което може да бъде диагностицирано като изключително рядък „вид огледало“ на нашите вътрешни органи. Съгласно природните закони, и спецификата на въздействие, най-добрият и оптимален вариант е осветяването на ириса, чрез светлина с ниска интензивност, която е в близост до природни източници като светлина. Без съмнение това е огънят или пламъчето на свещта(няма да скрия, че този вид терапия също е скрит от хората за да не знаят, как и защо да ползват модела за концетриране/100 пъти по-добре се управляват хора с разбъркани мисли от колкото такива с концентрирани, подредени и спокойни/, който може да ги води по пътеката на живота до техния физически край без да имат нужда обикновените хората от психолози, терапевти, специалист и т.н. както и няма да познават депресията, апатията, агресията и меланхолията и куп други състояния).

Обобщавайки можем да се радваме на зрението си(което ни е дадено), освен че можем да виждаме (можем и да полагаме нужните грижи за това, те да ни служат до края на пътя ни), можем и да се чудим на мъдростта на древните, които така умело и компетентно изпълняват  упражнението „Вглеждане в Живота“! Ние живеем тук и сега и можем да сторим почти същото, като протегнем ръка към този ценен плод на познанието, който е от величествено зелено и цъфтящо вековно дърво, упоменато в йога учението като Тратака!

Време е да се наситят с живот празните думи!

МАХДИМ:В съюз с Времето, Човек струва повече!

В съюз с времето, човек отключва товарителницата си и струва повече!

Фотограф: Мирослав Маринов

Тайната която е скрита от света е следната: Божествената мъдрост (Махдим) е скрита в пустинята(на живота) за да бъдат  „прикрити“ следите за нейните две начала: Мъжкото и Женското. Припознати на Изток като Хамсин и Хамса (както е Ин и Ян). Двете винаги се търсят за да се балансират и след това да създадат едно ново начало-бебе. Въпреки, че всички си имаме пол, дълги години са набивали в главите на (х)Ората, че секса е нещо зло и не ражда нищо добро...е каквото почукало такова се е и обажда.

Камертона и неговото уникално и универсално звучене със звука „Ла“ е олицетворение на Мъжкото и Женското начало, а самата му дръжка е тяхното производно. Двете начала  чрез своето взаимодействие отключват звука, който е новото начало „Ла“. А този звук е бил забранен от така наречена „църква“ за да скрие от човечеството, че то няма нужда от „излишни вярвания“ за фантоми и олтари, а че може да се справя сам със собствени сили и мотивация в живота, като се настрои чрез звука/вибрацията „Ла“. Забранено и заличено е знанието за настройване на съзнанието чрез звукът и вибрацията му, спомогнал за еволюцията, която била немислима дума по „онова време“. Църквата е спъвала еволюцията на хората и е изгаряла всички на кладата, преследвала ги е, за да заличи знанието, но...(не е успяла баш съвсем)!

А когато съчетаеш Човешката сила с Камертона, се задейства звукът „Ла“. По същия начин съчетаването на мъжкото и женското начало резонира чрез докосване, което отдава вибрацията в пространството и залива сетивата. От там можем да съдим, че звука „Ла“ е Акашов Звуков ключ! Едва когато резонираш на тази „Ла“(алфа)честота, чак тогава „рогът на изобилието“ се активира и превръща в БлагоДЕНствие. Това си е жива поръчка до вселената... Универсалния разум знае какво ти трябва(още преди да си го поискал на физическо ниво) и къде да отиде, когато ти искаш да го изпратиш (като честота-поръчка)... По това можем да кажем, че Човек сам си създава и материализира живота, настройвайки се още от миналото чрез подходящата честота „Ла“, която отключва товарителницата като информационна ракета.

Нещо което си поръчал от миналото, изваждайки го на светло,  е като машина на времето, което се реализира както поръчките до вселената - 1000 пъти по-бързо... За това орисниците, когато орисват-закодирват/наричат детето, какъв да бъде, какво да прави и т.н...

Информационния канал-трасето, което е между Човека и Акаша е вибрацията, която по време на мантруване(напяване на Ом, Ла и др.) се усеща най-добре. То настройва съзнанието като невидим звуков ключ и манифестира по време на живота от зачеването му... А, Акаша много често бива оприличавана на „Светия Дух“, който слиза над човека (както  пророците били неуки но след слизането Му, те започвали да разгадават Светото писание, да четат звездите, да говорят чужди езици, да проповядват и увличат със завидните си ораторско умения, хората). Това може да се припознае със състоянието Самáдхи. А когато си в това Божествено Настроено Състояние (науката за Себереализацията на Шри Юктешвар Гири, Лахири Махасая, Парамаханса Йогананда, Бабáджи) ти постигаш,реализираш,развиваш...

Същата прилика се наблюдава и при Учението на Дон Хуан предадено на ученика му Карлос Кастанеда! При него сетивата биват стимулирани от кактуса-пейоте който е богат на алкалоиди  сред който е мескалин/мескалито. Задейства Обонянието, чрез което достига Кастанеда до... Знанието!

В много езици звука „Х“  в Хамсин(мъжкото начало сред хората) не се произнася както при нас Българите и така става „Амсин“... А, „Ам“ е подобие на универсалния звук „Ом“, който мантруват източните народи... От там може да се даде едно просто уравнение: Ом/Ам/Аум + Ла = Амин (да бъде, да се случи). Това ме подсеща да спомена за „самоизпълняващо се пророчество“, което всеки когато закодира поръчките си до Вселената би искал да ги дочака, види и получи. Самоизпълняващо се пророчество случило се в миналото с ярък контраст към бъдещето, но силно и здраво изживяващо като тук и сега!

Хамсин контактува и с двете начала: Мъжкото в лицето на журналиста-звездоброец и Женското начало в лицето на художничката. Когато има превес на Мъжкото начало, човек е нервен, агресивен и див. А когато има превес Женското начало си по-уравновесен, спокоен и питомен. Но това е относителна константа.

А Хамса(женското начало сред хората), когато не се чете първата буква „Х“ става Амса. А събраните 5 пръста предпазват от зли очи, уроки и негативни влияния в азиатския свят. А когато  съединиш палеца с даден пръст (другите 4) получаваш „Мудра“ чрез Тактилност (чувство за допир). Всичките 5 пръсти съответстват на 5-те първоелемента, меридианите (от древнобългарската медицина)... Съединяването им, както и на нашите 5 сетива: обоняние, вкус, слух, зрение, допир - завихрят случващото се в нас и около нас(за това е препоръчително да вярваме в себе си). За това Хамсата има такава противодействаща сила с която да предотвратява надвиснали заплахи за живота на човека...и да проявява Божията воля. Но нека не забравяме, че чрез съвкупността от всичките тези 5 сетива, елементи и меридиани, се завихря (центробежната сила-ремолино) Хамсин (пустинната буря), която привлича всичко онова, от което имаме нужда за добруването и благоденствието на Земята. Това може да се сравни с глаголното действие Аорист - Поръчки до Вселената... и когато поръчваме ние винаги би било добре да сме настроени (орисвайки сами себе си), че вече използваме това, което „искаме“ за да не се налага да го  „теглим“ (привличаме е много фина дума и не е за груби и недодялани абстракции) с корабни въжета и да се чудим, защо не идва. Живеем с него в дните си, и треакторията на живота ни, преминава в ползването му(каквото и да е то). Имаме от имане... а не от недоимък да „просим“ нещо с което декларираме автоматически, че нещото което го искаме го няма и надали ще дойде!

Това повече няма да бъде скрита или тайна информация... закодираната вибрация вече се е материализирала... под най-различни форми и е на светло чрез мен!

П.С.:(това се роди 10 дена след като завърших романа МАХДИМ и 2% съжалявам, че не влезе в книгата...защото е дълбоко!

Автоска статия на Христо от Лясковец

„Какво би направил, ако парите не бяха проблем?“...от Алън Уотс

Алън Уотс (1915-1973) е британски философ и писател, един от пионерите в популяризирането на източната философия пред западните общества. Емблематичната му книга „Пътят на Дзен“ е бестселър от 1957 година – време, когато поп културата се оформя от младите, които от своя страна са отворени към идеи и разнообразни начини на живот, стига те да съвпадат със стремежите им за самоусъвършенстване, търсене на нови непознати преживявания и постигане на по-дълбоки нива на съзнание.

Ето какво казва Уотс за смисъла на живота – простичка истина, позната на всеки от нас и дори превърнала се в едно от онези клишета, с които сме наясно и подкрепяме, но като че ли никога не прилагаме напълно в живота си: 

Какво желаеш? Какво те кара да гориш? Каква ситуация би харесал? Нека да предположим, че често питам това по професионално ориентиране на студенти. Те идват при мен и казват: „Е, ние завършваме колеж и нямаме ни най-малка представа какво искаме да правим.” Така че аз винаги задавам въпроса: „Какво би искал да правиш, ако парите не бяха проблем? Как наистина би се наслаждавал да живееш живота си?” Толкова е изумително, че в резултат от нашата образователна система, тълпи от студенти казват: „Добре, бихме искали да сме художници, бихме искали да сме поети, бихме искали да сме писатели. Но както всеки знае, не можеш да спечелиш никакви пари по този начин!” Друг човек каза: „Ами, аз бих искал да живея на открито и да яздя коне.” А аз отвърнах: „Искаш ли да учиш в училище за езда?”

Нека да помислим за това. Какво искаш да правиш? Когато най-накрая стигнем до нещо, което личността твърди, че наистина иска да прави, бих му казал: „Направи това! И забрави за парите!” Защото ако кажеш, че печеленето на пари е най-важното нещо, ти ще прекараш живота си, губейки изцяло времето си! Ще правиш неща, които не харесваш, за да продължиш да живееш – тоест, да продължиш да правиш неща, които не искаш да правиш! Което е глупаво! По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин. И в крайна сметка, ако наистина харесваш какво правиш – няма значение какво е то – рано или късно ти можеш да станеш майстор в него. Това е единственият начин да станеш майстор в нещо – истински да бъдеш в него. И тогава ще си способен да вземеш добър хонорар за него, каквото и да е то. Така че не се притеснявай прекалено много, всеки се интересува от нещо. За всичко, от което можеш да се интересуваш, ще откриеш и други, които са заинтересовани.

Но е съвсем глупаво да прекарваш времето си, правейки неща, които не харесваш с цел да продължиш да изразходваш неща, които не харесваш, да правиш неща, които не харесваш и да учиш децата си да следват същата схема. Виждате ли, това, което правим е да отглеждаме деца и да ги учим да живеят същите животи, които ние живеем. За да могат да се оправдаят и да намерят удовлетворение в живота като възпитават децата си да отгледат техните деца, правейки същото. Така че всичко е празни приказки и никакви действия – никога не се стига дотам! И затова е толкова важно да обмислиш този въпрос:

Какво желая всъщност?

P.S.:За да ви тръгне превода на клипа, натиснете малката кутийка след часовничето...там е бутона за БГ субтитри...

МАХДИМ и Пустинята на Живота!

Аз исках да се отърва от написването на този роман МАХДИМ, но в края на краищата дали той иска да се отърве от мен. Оставих да се уталожи въпроса в съществото ми и докато се избистряше изминаха цели две години.

Но сега бих споменал нещо много колоритно като цитат, което е на вътрешното крило на корицата: „...Ти явно искаш да можеш да контролираш всичко, но отдавна не знаеш как. И разбери, че когато се опитваш да контролираш всичко, ти не се забавляваш въобще. Отпусни се, дишай, тръгни по пътя си и живей в радост. Но хайде стига приказки, да тръгваме, защото е време да се наситят с  живот празните думи!“...

И те така, стига с тези приказки ами да вземем да свършим малко работа относно разказването за романа...

Още, когато започнах да пиша по книгата някак направих паралел с камертона. Понеже в двете му крачета, стърчащи нагоре съзрях Мъжкото и Женското начало. А дръжката си я представих като Общото начало между мъжа и жената. Така по тая траектория аз написах романа. Няма да скрия даже, че по най-различни поводи и места се раждаха главите за книгата. Главата за скорпиона се роди докато миех чиниите у дома на мивката. Няколко глави се родиха в гората по време на поредната ми разходка. Края на книгата се роди по време на престоя ми в София 2014г 13-16.ноември, в събота сутринта в 8:15 часа българско време. Онемях признавам си, защото как така се ражда главата за край на книгата, а всъщност самата книга никак не беше готова! Може пък аз да разбирам последен(хах), че тя вече е към края си... Защо пък вселената да ме известява за нейния край...

Много пъти съм казвал, че няма нужда някой да ме определя какъв съм, а е важно какъв се определям аз(като млад меринджей 24 се определяш ти-имаше някога такъв хумор)... Може би „едно време“ да те нарекат „артист“ (в онзи презрителния и подмазвачески лицемерен персонаж) са се обиждали хората, но днес аз съм артист, циркаджия и забавляваща се душа. След семинара за презентационни умения и лекцията на Златин Цветков(ШиЗиПро), нещо се промени в мен. Направо все едно бях в друг свят...то по принцип все съм от някой свят, но все пак... От тогава започнах да искам повече от себе си, да разкривам, показвам и раздавам своята артистичност... и да си "поръчам" завършен курс при Златин Цветков....

Не се ангажирам с оценката на другите... и не се интересувам дали ме гледат, харесват или каквото и да било... това е моя потребност да давам най-доброто от себе си, защото това е моята роля в живота ми.

Благодаря за възможността, която е процес на осъзнаване и действие от колкото само моя фантазия. Сега когато погледна назад към главите в романа си, си спомням как всеки ред, в който съм разказал за случващото се е допълнение за един различен поглед. Различен живот....
          Благодаря за отделеното време, то е важно за всички нас!

Ето тук можете да гледате представянето на романа ми МАХДИМ в телевизия Видеосат-В.Т. на 24.02.2015г.

Bió гориво в мотора на тялото!

Днес докато минавах през своя ден, обърнах цялото си внимание на начина, по който се чувствах...

Докато стоях и чаках да ми донесат нещо важно за мен, на спирката във Велико Търново (до „Баварската къща“) стоях с лице към улицата и гледах трафика. По едно време се обърнах и съзрях, че точно зад гърба ми имаше отворено магазинче за направа на фрешове (пред теб). Ха, казах си аз...това е само за мен. Влязох и си поръчах 500ml. сок от ябълка и морков. Докато чаках куриера да дойде „го измуцах“ и някак много му се наслаждавах. Така или иначе се движих напред-назад и собственика на магазина ме видя и попита дали ми е харесало... Ох, грешка... и като се почна една приказка...забравих, за какво стоях на тая спирка. Но му предложих да помислят за кошче отвън  точно пред магазина, защото няма къде да се изхвърли празното шише.... Разговаряхме доста, това ми хареса... човека сподели от къде се е зародило всичко, а аз му казах, за статията, която написах само преди два дена за „етажната собственост“ под шапката-т.е. мозъка ни. Хубаво би било повече хора чувстващи се „собственици на главите си“ да ползват фреша, като истинско био гориво за  двигателя в живота си...

Попитах го от кога е магазинчето, а той се усмихна и буквално, каза, че днес му е първи ден...

                                            ...е, тогава наЗДРАВЕ да е!

"Етажна собственост"...

Етажно усещане;

Етажна собственост;

Етажно чувство;

Роден съм в къща, но след това сме живели доста години в апартамент на 4-тия етаж.

Дълго време наблюдавах какво е това да си „на камара“ в една площ разпределена по височина. Но не съм тук за да разисквам „панелките“, а за нещо съвсем друго, но близо по подобие.

Прави ми впечатление, че много хора са само черногледи, други са само с „розови очила“, а други са смесен статус. Но когато влизат в „общежитието си“ искат директно да стигнат до определеното място където живеят, без да искат да крачат до там. Пренебрегват „първия етаж“ където е болката, защото никой не иска да го боли. Но самото пренебрегване им струва скъпо. Заобикалянето на болката, отново ги кара да преминат през нея-така или иначе.

При условие, че са създадени и стълби за изкачване и слизане, отново искаме да ги пренебрегнем и да се возим на кутията с въжето(асансьора). Искаме да „прескачаме“ стъпалата и към развитието си, искаме да пораснем бързо, искаме да сме „големи“... но в един миг ние така или иначе преминаваме през изкачването и слизането, въпреки, че си затваряме очите и мислим „позитивно“.

Нека не забравяме, че болката така или иначе съществува под различни форми, къде родилни, къде тоалетни, къде любовни, къде сърдечни и т.н.... Дори и да сложим „розовите очила“ това спасява очите от облъчване, но не и от болката. Позитивния поглед също не дава голяма отплата...

Както днес ме попитаха „колко %-та съм ползвал от мозъка си“, защото човека, който ми зададе въпроса имаше неблагоразумието да ми „изтърси“ че ползвал едва 2-3% от него. Усмихнах се, поех си въздух и му казах:

„С грешка си, с това което каза току що. Явно много добре са се справили ѝ с теб, че да ти помогнат да ‚мислиш“ че ползваш толкова, защото повечето от другите проценти са само за ‚богоИЗБРАНите. Но понеже те смятат „за  маловажен“ и ти помагат да вярваш в това, че ти си нищожество, само защото „не си като тях“. А, били искал да си, като тях, все пак? Аз примерно ползвам всичко онова, което ми трябва в мозъка си, и 5 пари не давам за „изследванията“ на някого си. Ползвам си мозъка и лявата и дясната страна и творя."

Няма нужда да съм специалист по „Мозъчен петобой“...за да съм на нечие ниво... Та така де за „етажната собственост“ на много етажи има само „гости“ и паяжина...Аз не прескачам дори стъпалата, към етажите си, защото те пък са полезни за сърцето и пулса ми.

...всички прилики с действителността, тела ѝ лица не е случайна!

Анотация за романа МАХДИМ

Романът МАХДИМ показва как след като душата е била разделена на

две (в мъжко и женско начало) скърби. Отделена е от нейната свещена цялост. Още от времето на Атлантите, когато са боравели с душите и са искали численост на действието, а не единачество, с цел използване на родолюбивите  предрасъдаци в масовото робство, продължаващи хиляди поколения напред!

Мъжкото начало е първо с повече перипетии и трудности, но женското начало е самотно и търсещо. Две природни гледни точки на човешката природа носят своя бяг и постоянното му търсене с цел намиране.

Журналистът се появява първи в оазиса, но след една цяла година и половина търсене и лутане на целта си.

Художничката почти веднага тръгва за там, но чак след като разбира, че е живяла в лъжа и истините са били болезнени за нея!

ХАМСИН(пясъчната буря) говори и с двамата, но в невидима проекция на времето, което е „минало и бъдеще“, преплетено в едно неопределено съжителство тук и сега. ХАМСИН долавя спомени от миналото и ги пренася в бъдещото чрез невидимата си способност. Разказва на Мирна много неща, но като цяло на нея ѝ предстои да бъде родена от художничката в оазиса, а нейния баща е Стегор-журналиста.

Хубавото на неопределените времена, е че когато и да се случват те са винаги актуални и с такава точност се отнасят за тук и сега. А пътят е дълъг, особено ако разказвачът на живота говори бавно, увлекателно и с ярък плам в очите. С това разпалва в теб(читателя) желание за живот. От тук можем да дефинираме, че автентичността на душата не може да бъде подправена чрез стъпките на тялото... А ако разказвача разказва приказка, която е безинтересна, то той я разказва бързо и свършва още по-бързо от столетния живот. Живейте и споделяйте живота, защото: „само това, което сме дали можем да считаме за наше; а това, което сме скрили  „за нас“(от страхливи подбуди), умира заедно с нас.“ Преценете къде сте по треакторията на живота-минало, настояще, бъдеще и се върнете тук и сега...

Хамсин разказва история за отминали събития като нещо вече случило се. Но той толкова живо го разказва, че събитията са уж в отминали времена, но предстоят да се случат с раждането на Мирна...

Как две напълно непознати тела в този живот и неподозиращи един за друг, се търсят. Но все пак се намират ѝ на края на света. Края на този свят дава началото на друг подобен, с много по-големи радости и трепети през прозрачната плацента на живота...

Романът спокойно може да бъде използван за наръчник посочващ различна гледна точка и спомагащ за личностното ни развитие! Изкореняването на страха и посяването на новите семена с надпис „любов и мотивация, действие и радост“!

             Добре дошли в това пътуване на тялото и душата. На трепетите и вълненията. Това пътуване може да ви подскаже, съвсем недвусмислено, че и вие имате нужда от пътуване. Билетите са тук в книгата. Вземете ги!

                                                                              На добър път!

Разходка=Находка!

          Точно преди 7 години, когато започнах да навлизам в пъти повече в

знанието за Вселенските закони се оказах на кръстопът. Въпреки, че там няма дори точно определени такива, аз се чудех кой път „да хвана“. Поисках да разбера повече подробности за силата на законите и тяхното простичко прилагане. Вътрешно подозирах, че това е процес, а не само действие. Излъчване от дълбините на съществото ни, както извира гейзера. Това са и човешките състояние, но мисля, че са обърнати от зад напред(дай ми топлина, пък аз после ще ти дам дърво-за огрев).

Исках, гледах, четях, слушах, медитирах, но вътрешното ми същество знаеше, че това всичкото на куп(взето заедно), което проумявам ѝ пресявам, е само една песъчинка... Продължих да търся, да се оглеждам и ослушвам, но нищо с нищо не долавях повече от това, което вече бях декларирал, че знам! Тогава какъв е смисъла да знам „толкова“ а то всъщност няма нужда от него, като все едно да съм собственик на голяма къща, но ключът за нея да е винаги у друг.

Имах ли избор не знам, но „оставих“ желанието си да, „отлежи“ както хубавото вино-7 години. Разделих се с нея)идеята) и не вкарах никаква енергия повече по тази линия. Вътрешно знам, че в мигът когато мечтая за нещо, знам, че „е моя“, но ми беше трудно да я пусна, щом знам, че „е моя“. Обаче закона за херметизма е точно такъв процес ѝ съветва така. Отказваш се от „мечтата си“ и чак тогава я имаш! Уау-това е доста странно за обикновеното състояние на умът ми.

Каква е ползата тогава да слушам „външни източници“ на знание след като(все пак)това не ме приближава до мечтата ми, а ме бави. Да прочета или обърна внимание на още един автор показващ ми пътя според неговите възприятия. Тогава наистина мога да се разделя с мечтата си, защото си губя времето... Но дали „вярването“ на поредния автор не разхлабва доверието и вярата в мен самият ѝ как бих могъл да давам повече „доверието си“ на случайността.

7 години се бях „отказал“ да търся следи за детайлите по вселенската следа. Виждах, че търсенето на следи чрез книги не става, защото са постни и повърхностни. Търсенето ми се оказа поредната клопка в която изпаднах, защото всеки много знае, ама нищо не прави! Тогава приех, че мога да задам курс „духовен туризъм“ или пътуване без багаж. Отказвайки се от „резултатите“ направих така, че всяка моя разходка(макар ѝ не физическа)превръщах в находка.

Времето, което съм посветил на четенето...не бе загубено, защото попаднах на изключителна следа(или може би „чак сега“ съзрях за нея). Освен него, намирам време всеки ден да медитирам и следя, какво минава през мисловната ми магистрала. Разбирам, че много неща от живота ми все още се „джуркат“ вътре, както топките в сферата на тотото.  Благодарение на това си състояние, аз разбирам, че е нужна мисловна хигиена. Каква е ползата от файдата да попивам всичко, което ме интересува от книги, а от адептите не. Или пък каква нужда имам да знам, след като знанието е това, което си спомняме за него, а не това което ни казват „да учим или научаваме“. Няма такова нещо като научаване, но има изграждане, спомняне или разгръщане.

Нямам нужда да правя дисекция на Атома или да се взирам под микроскопа за да разбера, че всичко онова което е в мен, около мен трепти в определена честота(Hz). Каква е „файдата“ от многото написани страници и обяснения за така наречените честоти, след като не ни е казано, че всички сме в Бета-честота (13-40Hz) ежедневно (будно състояние), която ни прави на маймуни (може би Дарвин все пак е познал, че сме „маймуни“). Тя ни дава импулс за това да се самоунищожаваме, самозалъгваме, самонаказваме, замозаклеймяваме, защото постоянно гледаме навън, ако не сме концентрирани. За това не се иска усилие, а се иска само да се носим по течението. Гледайки телевизия, четейки постоянно за другите, гледайки в „другата паница“ и все деструктивни модели, които сякаш са напълно нормални и сраснали се с нашата действителност. Нямаме избор и си носим кръста-както посочват разни хорица!

Алфа честота(7-13Hz) е честота, която ние всички търсим като „светия Граал“ но някак все ни се изплъзва-ако не направим съзнателно постъпление към него. Тук можем да споменем за пасивното внимание, каквото е насочеността навътре, като си затворим очите. Можейки да погледнем в себе си, ние можем да медитираме. Забавяме дишането си, но усилваме своята вътрешна дейност(чрез релаксация), като по този начин правим преход от съзнанието си към подсъзнанието си. Заражда се импулси за творчество.

Тета честота(4-7Hz) е дар за на подсъзнателния ум, когато спим дълбоко или сме в процес на дълбока медитация. Когато мечтаем и деклалираме своите записи в пространството. Успокоението на умът ни спокойно преминава  в сънливост за да открие своите картини в съновидение. Тук имаме рядката възможност да се докоснем до дълбокото скрито познание (спомняне), което е несъзнателно и така бленувано. Това е заряда на креативното творческо мислене и действие. По време на пребиваване в тази честота, мозъкът пренарежда събитията от кратковременната памет и ги затвърждава в дълговременната. Интуицията ни сякаш в това състояние е кристална и в наша помощ!

Делта честота(4Hz) е отговаряща за нашите инстинкти. Тя също се характеризира с дълбок сън възстановяване на организма или кома.

Гама честотата(40Hz) е най-забързания ритъм на нашия мозък. Тя е свързана с нашето така наречено вдъхновение, фокусиране и заучаване.

          За да регенерирам своя „Аз съм“, би било добре(не „трябва“) да сляза(да свърша малко работа на нивото за работа) на нужните  „ми“ честоти(алфа и тета честота), като осъзнавам, че другите две(гама и бета честоти) ми помагат да се закопая, като се въртя в един омагьосан кръг на „знанието(аз това го знам)“ и да си докарвам безсъние, болести и производните му. Разходка=Находка!

       На скоро преди месец ми попадна една книга „Принципът“ на един не знаен за мен немски автор - Андреас Кампобасо (Andreas Campobasso). Имах известни предположения, какво ще намеря в редовете на книгата, но... това което всъщност намерих бе нещо изключително и лесно разбираемо за мен. Всъщност онази „смляна“ информация, която търсих преди години. Радвам се, че ме намери тази книга! Още вечерта с първите страници прочит „си спомних“ как преди 7 години исках да задам на някого своите въпроси относно детайлното ми питане,  по темата за Вселената. Но нямаше на кого. А сега със срещата ми с тази книга разбирам, че това е отговора(целта), от който се наложи да се откажа(тогава когато аз исках, не съм бил „узрял“) за да го срещна отново Сега! Яснотата и проясняването на съзнанието ми показва важна част от спомнящия се процес за който също съм благодарен. Знание без практична обясненост и насоченост, не върши никаква работа на обикновения човек. А аз имах нужда от това ѝ това получих от тази книга. Това ми дойде като осеняване за разбирането относно вятъра. Той не се вижда, когато духа, но го виждаме в клоните на дърветата, чрез тяхното залюляване...

          Тук свършват думите ми ѝ започва великото упражняване в процеса Принципия на автора ѝ нейното мантруване.

П.С.:Поставянето на слушалките в ушите и потапянето ми в необятния свят на звукът-започна, а той изкарва картини не виждани за моята сетивност ѝ реалност. Скоро ѝ повече!

Благодаря за отделеното време!