Ако никой нищо не е написал за
даден човек в интернет пространството, това значили, че този човек не съществува или пък не е съществувал?
Ако внезапно си осъзнал, че дядо
Коледа е „истински“ и съществува, но е той ти носи подаръците под елхата.
Тогава какво?
Ако веднъж попиташ родителите си,
кой ще донесе братчето или сестричето ти и те ти кажат, че чакат щъркела,
тогава какво?
Ако си учил неща, които са били
полезни за времето си, а безполезни за живота ви, тогава какво?
До кога ще си затваряме очите и
ще се самозалъгваме, че това е истина до един миг, а след това долна
манипулация и лъжа?
С времето стъпка по-стъпка, със страх
и без никакъв кураж на моменти стигнах до тук. Виждах много рекламни карета,
агенции и светещи лъскави витрини и се чувствах като „гаврош“ и малкия
кибритопродавач взети заедно. И дори и мен излъгаха с пари за да попадна на
човек, с когото да работя от години...
В този бързо развиващ се свят, но
с бавно развиваща се сърдечност и душевност, всеки демонстрира „корпоративен
етикет“ при запознаване и вади от
джоба си картичка „с изобличаващи“ за него данни. Нима когато бях дете имах
нужда от това? И сега няма да си призная.
Дали всички сърцати хора,
бездомници и обикновени хора като мен има имат нужда от някаква хартийка да ги
представя? Нима те не следват детето в себе си и не възпитават своите деца?
Защо постъпваме така със себе си, придавайки „порасналост“ и сериозност на себе
си, сме големи и страшни. Придаваме стойност на някого или нещо, но се
смаляваме и обезценяваме пред самите себе си. Защо го правим? Аз отказвам да
бъде така за мен. За това когато говоря пред публика, срещам се с клиенти и
завързвам нови познанства,не давам нищо друго освен дясната си ръка за поздрав
или извършвам „Намас‘те“ като ритуално покланяне. Когато говоря знам, какво
говоря, когато слушам го правя внимателно. Когато работя го правя от цялото си
сърце иначе не се захващам. А когато се разхождам сред природата се сливам с
нейното сърце и там буквално се рестартирам, загубвам и намирам едновременно.
За ваше съжаление и за мое щастие
няма да ви дам визитка, защото за мен не пише никой, не говори никой и не се
интересува никой. Но пък аз се интересувам от себе си и за това съм
улеснил събитията написал съм няколко стотин хиляди реда със следи към себе си.
Нека се знае, че съм бил тук на една ръка разстояние. Грешката е вярна, но
търсете информация за да разберете повече, не я чакайте на готово. В повечето
време не съм добра компания, защото работя по проектите си и слушам други
източници, а не хората. Работя по един лесен за изчисления начин: 20/80.
Казвам ви кодови имена и дори името
си(христо от лясковец) и ви давам 20% от работата, а другите 80% са вашите желание и усърдие за да
намерите, това което искате. Така чак
тогава ще се получи 100% добър пъзел без липсващи парчета и без дефекти във
визитката. Всеки сам има право да си изгради образ за другия...Няма да ви
преча...потрудете се!
