Петък-13-/разпети петък/.
.jpg)
Вечерта в четвъртък още ме
държеше еуфорията от маслосвета, а дойде и интересно предложение от жена взела
книгата ми Клиент №1/опасна близост/. Тя разказала на синът си за мен и, че
ходя в гората всеки ден и медитирам и той изявил желание да участва в това. Е,
отнело му е време да обеди майка си, да ми напише и да ме помоли за участие в
един поход и да им покажа, какво правя сред природата. Е съгласих се веднага,
защото аз заедно с книгата си давам: приятелството си, помощта и доброто си
отношение преди да е сбъркал някъде/но това е друга тема/. Приех и така си
нагласих алармата на телефона да ме извести,ако случайно нещо се успя. Е, не се
случи, защото когато знам,че поемам ангажимент си спазвам думата.
6:30 бях на мястото, където се
разбрахме да се чакаме. Те бяха ме разбрали за другата врата и така се
намерихме все пак. Аз обичам да съм точен, а и по късно разбрах от разговора, е
че и те обичат да са. Тръгнахме по пътя от който научих най-много за живота от
колкото, който и да било друг път. Говорехме, а на моменти те само слушаха,
сякаш аз имах какво да им кажа. Е все пак те очакваха това, и да се забавляват
в истинския смисъл на думата. Отпуснаха се и бяха предразположени от мен да
бъдат себе си. През целия път до края аз се чувствах прекрасно. След края на
разходката влязохме в гората и отидохме на скалите където делтапланеристите в
Лясковец скачат. Е радвам се,че вятъра духаше срещу нас и не позволи на един
делтапланерист да излети и той си чакаше своя вятър. А за нас това беше златна
възможност, защото бяхме сами и интересното предстоеше. Показах им няколко
упражнения за дишане, въпреки, че през целия преход ние това правехме-дишахме
свежия въздух в нашата гора/а и вечерта преваля дъждец/. След това преминахме
към нещото за което бяхме дошли-медитацията. Показах им някой неща и им дадох
малко време за адаптация след думите ми. Затворихме сетивата и отворихме
сърцата си. Не ги оставих много време в това блажено състояние, защото не би
трябвало да блуждаят и да се впуснат в преследване на мисли, което само по себе
си нее е медитация. Плеснах с ръце и очите им се отвориха. Обясних им още някой
неща и така съществената част от разходката и предизвикателството заради, което
съм тук беше изпълнено. Малко но е от сърце. Всеки ден по-малко става много.
Не бяха многословни в своите
обяснения от преживяното, но може би трябва да им дам време да смелят и
преживеят/преспят/ с нещото което ги сполетя. Защото това си е живо преживяване
и няма еквивалент на прочетена книга, защото героите са те. Аз бях само един
човек превел ги през пътя, за да се докоснат. Преди да започнем ги приветствах в
моят свят и им казах, че имат рядката възможност да вървят с мен по моят път.
Да те също го вървят този маршрут, но това е друго.
За това тази статия е посветена на
тях, че днес дори не се усетихме, че е петък 13/и заедно с това Разпети
петък/. Дали не е поличба, не знам, но беше прекрасно.
На слизане пък се срещнах с друга
жена, която не бях виждал 3 години и така се прегърнахме, сякаш времето нямаше
наистина никакво значение. Така денят беше започнал и какво ли още ни очаква ни
оставаше да разберем.
Благодаря ви, за поканата и, че
ми се доверихте.
