Мозъчна стая: Първия час на проявлението!

Дори и да прочетете всичко написано от мен през годините, моята тайна трудно ще я прихванете, защото за мен най-краткият път към моята истина винаги минава през сутрешната тишина.

А вие, повечето, сте забравили какво е да останеш насаме със себе си. Не знаете какво да правите със себе си. И разберете, че когато не се научите да управлявате мислите си, мислите управляват вас. Така автоматично позволяваш на някой друг да ти „казва“ какво можеш да правиш или постигнеш.

Та, да се върнем на първия час от своя ден и с какво „храниш“ мозъка си веднага след отварянето на очите си. Заради това съм странен, защото съм визионер, а не лайкаджия.

Сега ще ви кажа, че това е онази „пролука“, която много наподобява човека, който чака изгрева, но докато го чака, мисли за други неща и когато се освести, изгревът вече е преминал през отвора в облаците, които са му попречили. Но колко го чакаха и колко го зърнаха? Има разлика, нали?

Това най-вероятно е онази кратка пролука на космическата сила на нашия навик. Вече създаден навик. Много хора са празни откъм дисциплина и навици по простата причина, че родителите им ги подкрепят за всичко. Аз нямах този „шанс“. А дали е такъв, вие сами си преценете.

И след като веднъж си отвориш очите, какво правиш с времето си е хиляда пъти по-важно от това, което ще правиш по-късно през деня. Защото само мислите, които ние сами повтаряме достатъчно дълго, с времето се втвърдяват в траен модел, който после води действията ни без помощта на волята. А самата воля е краткосрочно „гориво“, което бързо се изчерпва и по-скоро е редно да се ползва за запалка, отколкото да разчитаме, че винаги ще ни „разгаря“. И тук идва онази яснота, начело с фокуса.

Ако просто стоиш и чакаш, нищо няма да се промени, защото самият ти не се променяш. Неочакваните места и събития не се появяват в живота на човек, който просто чака. Те се появяват в живота на онзи, който вече стои на прага с ясна цел, готов да разпознае вратата, когато светът най-накрая я отворил. Желанието не създава случайността, но създава очите, които я виждат.

Та понеже съм устроен различно от другите, се научих да използвам работилницата на собствения си ум. Само че с времето разбрах, че да знам какво искам не е достатъчно. Освен това не трябва да пренебрегвам скучните стъпала. Не трябва да препускам покрай „незначителните“ малки крачки, едва доловими за мен.

Така сутрешният час в 5:00 не е ритуал за красота, а личен момент за мен, когато подсъзнанието ми е най-отворено за инструкции, които не са взети от остатъчния вчерашен шум на живота. Така обучих въображението си да вижда бъдещите пътища пред мен като възможности, още преди някой да се сети, че оттам може да минава мост. За целта ми помогна четенето на много книги.

Обаче ще вмъкна едно важно пояснение: четенето на множество книги никога не е замествало моето желание да действам. Аз не съм книжен „плъх“. И да, вярно е, че в Колеж "Био Фит" ме наричаха зубър. И да, прави са. Защото чета много разнородна литература, освен профилираната, и създавам мостове там, където хората още са на нивото на въпросите „какво“ и „как“ да направим.

Откривайки своята страст навреме, можеш да я активираш като двигател, който прави действията смислени, а не механични. Амбицията и благодарността ми не си пречат. Те изграждат човека, който съм едновременно отвътре и отвън. Когато знаеш истинската си посока и работиш върху себе си, ти самият се превръщаш в най-важния проект на живота си.

Ако контролираш ума си, можеш да промениш живота си. А това идва и чрез четенето. Записките са били първата форма на моята тишина. Първата форма на дисциплина. Първата форма на самозащита, защото не вярвам на всеки.

Въпреки че понякога тишината ме тормозеше, защото нямам с кого да споделям, записвам.

И много често съм питал: „Защо култивирането на тишината е толкова важно, докато не се случи проявлението?“ А отговорът всъщност е бил много прост: Защото тишината е утробата на проявлението. А шумът е неговият аборт.

Освен това, заедно с навиците си, укрепвам и вярата си. Тя не е просто някакво настроение, което идва и си отива. Тя е главният химик на моя ум.

Така разбрах, че когато се смеси вярата с мисълта ми, подсъзнанието превръща желанието ми в нужния физически еквивалент. И тук хората нямат намеса.

Още сутринта насищам всичко около себе си с чувството на благодарност, защото иначе думите без чувство не достигат до подсъзнанието. Но мислите ми, смесени с емоцията ми, са единствените, които подсъзнанието приема като истинска поръчка. Всичко друго е бълвоч от шумотевицата на пространството около нас.

Затова въпросът не е да станеш сутрин, а да знаеш защо и какво можеш да правиш с това време. Това е като „златния час“ за спасяване на човешки живот (но това го знаем само терапевтите, който изправят хора). Има си протокол, от който мнозина са невежи или се парализират от незнанието си, когато нещо се случи пред тях. Но как така не се парализират и когато времето им изтича пред очите им, а те все още са в обхвата на „вчера“.

Затова много често изглежда, че се занимавам с много неща, но всъщност те не са повече от три. Разбрал съм, че така фокусът ми не се разпилява и съм продуктивен.

Ето сега. Направих книга, по която работих повече от година, после шест месеца я събирах и подреждах. През цялото това време често чувах от околните, че им изглеждам отнесен.

Ами да. Пребивавам в моята мозъчна стая,в която прехвърлям много детайли и се допитвам до себе си кое и къде да поставя, за да ми изглежда правилно и приятно.

Чуждата преценка не ми е нужна, докато работя. После хората имат предостатъчно време да говорят зад гърба ми, след като го изстрелям на повърхността.Така не се вълнувам от чуждото мнение по никакъв начин, защото то е най-евтината стока на този свят, а всеки разполага с евтини неща. И който доброволно дава решенията си на публично достояние и на „гласуване“, рядко стига далеч. Решенията ми са моята лична територия. Аз живея с тях и няма с кого да ги съгласувам.

И да се върнем отново на сутрешното време и да поговорим за парите и изгрева. Имат много общо. Парите следват само идеите, които служат на хората. Идеи, които решават нечии истински проблеми, облекчават трудности или правят нечий ден по-добър. Така, помагайки на някого или той на теб, се отключва нова възможност. Не защото е нова, а защото спира да бъде невидима заради извисеното ти его.


Затова утрото е онзи вътрешен ресурс, до който не се стига с шума на деня. Достъпът до този ресурс изисква смирение, което съвременният човек рядко упражнява. Смирението да задаваш въпроси и да изчакаш отговора. Да замълчиш и да слушаш.

Много често питам в свободни разговори кога хората за последен път, ако въобще някога са го правили, са задавали въпрос на собствената си дълбочина и са оставали достатъчно време в собствената си тишина, за да чуят отговора си. Не знаят дори, какво ги питам.А аз всяка сутрин питам!

И така, всичко, което съм реализирал досега, е възможно само защото разбрах, че когато започнах да работя навътре, помощта започна да идва от места, откъдето дори не съм очаквал. И така успехът винаги е в следващата стъпка, която правя.

А на тези, които си мислят, че знаят всичко или могат всичко, ще кажа само едно: Затова сте зад гърба ми и имате посредствени резултати. Защото слушате винаги външните фактори, а никога себе си.