Време и Навик в едно - 2!

В архитектурата ключовият камък е камък с форма на клин в горната част на арка, който заключва всички останали камъни на място, позволявайки на арката да носи тежест дори без какъвто и да е хоросан, който да го свързва. 

По същия начин "Keystone Habit" е основополагащият навик, който позволява да се поддържат всички останали навици в живота ви. За да може едно действие да се превърне в рутинен навик, то се нуждае от подсказка, която да ви напомня да започнете навика (напр. Задаване на аларма или преминаване покрай фитнеса по пътя за работа). Спусък! Освен това рутинните се поддържат в дългосрочен план само ако осигуряват достатъчно награди (напр. Да се чувствам по-добре как изглеждам)...

Но за да правим всичко това, което искаме да правим, понякога имаме нужда да преминем през големи препятствия. Можем да помолим някого за помощ, но същинската работа трябва да извършим сами. Имаме свободна воля и личен избор какво да правим с живота си... А как ще стане това, разбираме в движение - никога стоейки на едно място. Следователно нищо, което трайно отнема удоволствието от живота(ни), не може (а и не трябва) да (о)става част от него! Освен това ако до сега не си бил благодарен за това, което не си получил (някога), то поне бъди благодарен за това, от което си бил пощаден (навреме).

Исхимичния ИНСУЛТ е причинен от кръвен съсирек, който се придвижва по артерията(а чрез тях се оросява мозъка с кръв), докато попадне в зоната на стеснения й диаметър и не може да продължи по-нататък. Съсирекът препречва пътя на богатата на кислород кръв към клетките, намиращи се след точката на запушване. В резултат на това докато се случва този процес, мозъчните клетки се увреждат и често умират. А функцията на увредените клетки може да бъде напълно загубена, освен ако други неврони с времето не се адаптират така, че да изпълняват функцията на увредените. Но имаш шанс! Радостното тук, е че всеки мозък е уникален като схема на неврологични връзки, то и способността му да се възстановява след такива травми е уникална.

Хеморагичен ИНСУЛТ е причинен от изливането на кръв от артерията и попадне в мозъка. Кръвта е токсична за невроните, и когато влезе в пряк контакт с тях, чрез съдов теч унищожава ефективността на мозъка ни. От тук е редно да се знае, че всякаква разновидност на кръвоизлив представлява сериозна заплаха за живота ни... без дори да предполагаме за това. Въпреки механичното естество на съдовия проблем - било то съсирек или кръвоизлив, всеки ИНСУЛТ е уникален като симптоматика, защото всеки мозък е уникален като структура, връзки и способност да се възстановява. Колкото и да са симетрични по анатомичната си структура двете полукълба, те са твърде различни, не само по начина, по който обработват информацията, но и по типа информация, която обработват. Колкото по-добре разбираме функционалната организация на двете полукълба, толкова по-лесно ще ни бъде да предскажем какви дефицити могат да се появят, когато настъпят уврежданията в конкретната страна на мозъка. Освен всичко това може би по-важното е да придобием пълноценна представа какво можем да направим, за да помогнем на получилия ИНСУЛТ и на тези, които вече са го преживели(или надживели), да възстановят изгубените функции на мозъка си, за да имат по-пълноценно живеене след това...

За моя голяма жалост много хората се връщат към досегашния си (стар) начин на живот (толкова бързо след като се „закрепят“), от който очевидно не са доволни, но и нямат различен траен резултат, каквото и друго да правят (мои лични наблюдения с 19-сет случая на инсулти). За това не нося никого „на гръб“ и не поставям „рекорди“. Работя търпеливо, пестеливо и спокойно и не толерирам тия дето ми дават „зор“. Заради това са  ме критикували, че много опростявам нещата, но аз съм открил за себе си, че простите неща обикновено са най-дълбоки и работят. Така моето лично постоянството прави възможно - невъзможното. Това е истинското злато за мен. Цената му никога не пада!

В повече случаи ми се налага да избавям хората засегнати от инсулт като им казвам, че първо е редно да им се създадат полезни навици и след тогава всичко друго. Понякога и всичко на ново. А за създаването дори на един навик средно са необходими 21 дни... правене, отработване и затвърждаването (а не само веднъж и 21-дни да не правим нищо - в тази посока, само защото ни е трудно или „неприятно“)... Това се нарича постоянство.  За това аз работя в тишина! Тайната на управлението на реалността ми винаги е била успокояване на умът ми до пълна тишина. Когато мислите ми "изчезнат" (т.е след като се научих да ги наблюдаваме без да се вкопчвам в тях) - психологическите драми с времето спряха. Поради тази причина еталонът ми за търпението ми,което имам е не само способността да мога да чакам, а и това как се държа със  себе си, докато го чакам (да се възстановя).

Само когато намалим мазнините в кръвния поток и приемаме повече лечебни храни, ние можем да излезем от порочния кръг, и особено когато някой си мисли, че може да избегне въглехидратите. Понеже високия прием на мазнини пречи на пълното оздравяване. И „умните“ хора не са застраховани от грешки... и не знаят, че не захарта е проблема за болестите, а съединяването и с мазнините. Където тя не може да стига до черния дроб, за да го зарежда, а циркулира не на воля. По принцип мазнините от свинското се разпръскват за 12-16 часа, други животински продукти 6-9 часа, а само растителните за 1-3 часа. Това е причината, неясна на мнозина диетолози и нутриционисти, поради което диетите с богато съдържание на мазнини и белтъчини се включват повече растителни мазнини. Ние винаги „виждаме“ първо това, което се е объркало, а едва след това причината за объркването. За това е редно да се храним на всеки час и половина – два(което ни прави да изглеждаме, че постоянно мислим за храна). За да може самото горене/ разграждане да се случва по-бързо и да не застоява в тялото ни образуващо холестеролни плаки, полепващи по стените на кръвния поток. Трябва да разберете, че правилата управляващи движението в човешкото тяло са съгласувани с неговата физиология и с правилата на природата.

Много по-трудно е да правиш "бизнес", когато казваш самата истина, която клиентите в повечето случаи не искат да чуят. Не искат да разберат и осъзнаят! Но пък щом са те препоръчали значи все пак "имаш" вълшебна "рецепта"... за успеха им. За това винаги казвам на всички "веднага" за да им е ясно, че никога не съм споменавал (където и да било), че ще е лесно. За това проповядвам да не стигат до мен, защото стане ли да търсят помощта ми, здраво са я закъсали... и пак настояват най-нагло да стане бързо, евтино и по възможност "веднага". Причината затова е, че една вълшебна думичка „детоксикация“ много рязко навлезе в живота на неограмотените хора, а е много подходяща за маркетинга на манипулаторите в днешно време. По този начин хората се подвеждат, като я асоциират с „отслабване“. Всъщност пречистването на тялото е пряко свързано с отслабването, но за разлика от това не винаги „отслабването“ е свързано с пречистване. Ние хората сме страни "същества". Когато някой ни каже "истината" и ни заболи от това го намразваме (с лекота). Но иначе се обграждаме с ласкатели, за да сме спокойни и после се оплакваме (навсякъде), че сме за обиколени само от лицемери!

Има хора, които са преминали през такива трудности, за които обикновения "здрав" човек не може и да си помисли. Но пък обществото толкова отвратително се държи с тези, които не възприема и ги дели като "различни". Всеки е различен, всеки е уникален! Всеки е дарен с някакъв дар. Но не всеки знае от срещната страна, колко е свито сърцето на бащата, на майката, на детето... И как всъщност да се държат с душа, която се бори да се интегрира... а по някога не е нужно да го прави, защото не то има нужда да се нагажда, а по скоро да бъде допуснато и прието такова, каквото е в един вече "счупен" свят. Без "но", без "добавки", подмятания, и грозни епитети... просто един от тях.

Защото никой няма право да съди другите, понеже няма такива права... и въпреки това си го позволяват единици в обществото, което ни заобикаля така или иначе. И знаете ли, че пък когато детето израсне с гигантски трудности още в началото, после какво ще му пречи да покорява върхове с голямо темпо ако се посвети на каузата и то да помага на другите... защото всякакви хора има на този свят, просто по някога ни намират само нуждаещите се от нас. Другите само гледат, "лайкават" и си нямат и най-бегла представа за какво иде реч. Замислете се и не съдете по опаковката, защото не вие сте оценителите й, а живота даден с висше!!! Така се показва на всички насоката и пътят на душата, която ще продължи да върви по този път служейки на другите, независимо от болката й.

Мълча-наистина когато не ме питат. Не давам "съвети", ако не ми ги искат, дори да виждам, че някой има нужда от това (не поискано  добро не правя). Минавам винаги само там където съм добре дошъл. Живея в близост само с тези, които ме ценят и обичат. От години си знам собствената стойност, и често я надскачам. И най-важното е, че мога с чисто сърце да благодаря на Бог за това, което имам (не само когато ми е най-трудно). Освен това, никога не раздавам духовното си познание безплатно (то ме отличава от всички). Защото това, в което вярвам повлиява пряко резултатите ми. Така пресявам усърдно всички онези, които имат (дълбока) "нужда", а всъщност лицемерничат нареждайки се да получат "нещо в замяна на нищо". Това няма как да стане...

„Първият лекар е слънчевата светлина.
Вторият лекар е чистият въздух.
Третият лекар е чистата вода.
Четвъртият лекар е естествената храна.
Петият лекар е гладуването.
Шестият лекар са физическите упражнения.
Седмият лекар е почивката.
Осмият лекар е добрата стойка.
Деветият лекар е разумът.
Десетият лекар е любовта, с която живеем в сърцето си.“

Бъдете по-смели в желанията си, позволете на предчувствията и предвижданията си да ви ориентират, пожелайте си повече воля и търпение, както и решителност, с която да обърнете гръб на онези привързаности и ценности, които вече са загубили смисъла си и ограничават свободата ви на избор. Щом на нас се е паднало да преживеем тези трудни времена, значи в себе си носим сила за промяна. А промяната винаги започва от всеки един от нас. Бъдете собствената си промяна!

Страхотните лекции често ни се явяват като не достатъчно-красиво опаковани неща, които другите възприемат за нещо незначимо.... и ги подценяват!

                                             Автор: Христо от Лясковец-Христов

Прочетете първата част на статията тук: https://bit.ly/3ejLcd3

Време и Навик в едно!

 

                                                  (време в замяна на ментален навик)

Добре е да прочетеш от друг това, което сам си почувствал... Защото мечтата, която величае умът ми - през годините, е идеалът на който се прекланям в сърцето си - цял живот.

Повечето от решенията, които вземаме всекидневно, може да ни се струват продукт на съзнателен процес, но всъщност не е така. Те са навици. А навиците, твърдят учените, възникват, защото мозъкът ни постоянно търси начини да си спести усилията. Ако зависи от него, мозъкът ще се опита да превърне почти всички редовно изпълнявани дейности в навик, защото само така ще има възможност повече да си почива. Този инстинкт за пестене на енергия е огромно предимство за човешкия род. Този процес, протичащ (вътре) в нашия мозък, е тристепенен цикъл. Той започва със "знак", който подсказва на мозъка ни да превключи на автоматичен режим и какво поведение да избере. След това идва "рутинното действие", което може да е физическо, ментално или емоционално. И накрая е "наградата", по която мозъкът съди дали целият цикъл си заслужава да бъде запаметен за бъдеща употреба. С времето този цикъл – знак, рутинно действие, награда, знак, рутинно действие, награда... знак – все повече се автоматизират. Знакът и наградата се свързват все по-трайно, докато възникне едно нетърпеливо очакване и мощен копнеж. В крайна сметка, независимо дали ходите пеша (в гората или парка), тренирате във фитнес зала, практикувате йога, ходите на масаж, срещате се с приятели (по интереси), четете тематични книги и учебници, общувате на живо с хората, тренирате или се състезавате в отборен или индивидуален спорт (борещ се за купа или олимпиада), тренирате хора с индивидуален подход или  отборно, възстановявате се от заболяване, пишете в дневника си, рисувате, свирите, пиете вода с лимон, ядете повече плодове и т.н... вие, "раждате" един нов навик.

Но искам да знаете, че навиците не са нещо неизменно. Те могат да бъдат пренебрегвани, променяни или заменяни. Но причината, поради която цикълът на навика е важно откритие, е, че той разкрива една базисна истина: когато се формира нов навик, мозъкът престава да участва пълноценно в процеса на вземане на решения. Престава да полага усилия и пренасочва вниманието си към други уж „по-важни“ задачи. Ако целенасочено не се противопоставите на навика, ако не откриете нови навици, привичното поведение ще се разгърне автоматично. Но опознаването на механизма на навиците – на цикличната структура на навика – ни дава възможност по-лесно да ги контролираме (а не да се оправдаваме, че нещо друго ни контролира живота). Научите ли се да „разглобявате“ един навик на съставящите го компоненти, можете да го реконструирате както пожелаете. Освен това навиците никога не изчезват. Те се кодират в структурите на мозъка и това е огромно предимство (тъй като би било ужасно неудобство да се учим да шофираме всеки път, преди да заминем на почивка). Може да не си спомняме опита, формирал навиците ни, но веднъж формирани в мозъка ни, те започват да влияят върху нашето поведение – често без да си даваме сметка за това. Навиците са мощни, но деликатни конструкции. Те могат да се формират несъзнателно или да бъдат изграждани целенасочено. Често се появяват без наше съгласие, но пък могат да бъдат реконструирани (когато сме осъзнати и усетим, че нещо не е наред в нас). Освен това определят живота ни в много по-голяма степен, отколкото подозираме – толкова са силни, че мозъкът често се поддава на въздействието им, загърбвайки всичко друго, дори здравия разум. Но ако сами вие не знаете какво искате, "другите" с радост ще ви го внушат! За това не обсъждайте какво правите с хора, които не знаят за какво става на въпрос. Тяхното невежество може да подкопае вашата увереност и да саботира целият ви процес....

"Включат ли се ограничаващите ни вярвания, влизаме в зоната на съмненията  си и излизаме от зоната на си действия!"

Само така ако един малък навик (който не е самоцелен) може да оцелее във времето ако има една по-голяма цел зад себе си (но пък изграждането на навици също може да е наша цел, която да ни помогне в дадена по-голяма картина). За това е хубаво човек да изгражда истински навици (които да са неговия "спусък"), а не да си поставя само цели, който да стоят някъде там-нереализирани години наред, защото нямат нужната сила да се реализират. И защото стана много модерно по семинарите да се говори за  целеполагане от хора без всякакви навици, то после става така, че мнозина посетителите да не могат да "изхранят" целта си до нейната истинска реализация. Горивото трябва да дойде не от изчерпаем източник - като волята или само навитата мотивация, а от силата на навика (от онова силно "защо"... го искаш даденото нещо), изпълнено в рутинна среда и отработено десетки пъти... А само силните навици се открояват при помощта във визията ви след като бъдат закотвени в живота на ежедневието ви, което след като се изчисти/избистри моделът - само той остава на фокус (и нищо друго).

Особено в детството ни навиците се формират без нашето съгласие (като например услужливо забравят родителите ни да ни кажат да пием повече вода... но това не се случва защото и на тях не са им казали). Множество проучвания показват, че никое семейство няма намерение да се храни във верига за бързо хранене редовно с децата си. Просто се започва с „веднъж месечно“ постепенно става „веднъж седмично“, после „два пъти седмично“ – докато знаците и наградите постепенно изграждат навика – и децата скоро се хранят с нездравословно количество хамбургери и пържени картофи. Но тъй като често не осъзнаваме затвърждаването на описания механизъм на навика, ние оставаме слепи за възможността да го контролираме. Но едва когато се научим да разпознаваме знаците и наградите, можем да променяме и самия механизъм.

Много често "после"(близко бъдеще) се превръща в "някой ден"(далечно бъдеще), а "някой ден" много често - в никога(изоставено бъдеще)!

Когато съм "жаден" е прекалено късно да копая кладенец! Малкото хора, които ме познават, знаят че съм човек придал смисъл на живота си и не ми се налага да го търся повече! Какъвто свят си създам отвътре, в такъв свят ще се озова отвън! Но пък за това от време на време се предизвиквам с нови знания на нова тематика (свързана с човешката мозъчна дейност), която не ми е била присъща (до сега), което силно увеличава способността ми да виждам връзки там, където останалите не могат да виждат... и правя невидим паралел (медитацията осъществява това, което е невъобразимо за околните). За това не оставям нищо за последния момент, а планувам докато пладнувам. Така след невидимото за никого целеполагане (защото планиране без действия е просто мисловен експеримент) следва видимото последователно действие стъпка по стъпка в моя полза... Така мотивацията за мен е това, което сваля товара от плещите ми, когато се научих да организирам правилно енергията си!

С нещо трябва да е зает умът ми (като грандиозна цел), с нещо да е заето тялото ми (да се труди), и т.н. и т.н... И така сам разбрах един ден (преди години), че завършването на нещо малко (каквото и да е то) ми показва нагледно, че мога да се справя с всичко по пътя си... Най-ценния ресурс, който за мен е невъзобновяем е времето. За жалост когато не планирах как правилно да минава то, то просто отлиташе (без да разбера), и в един миг осъзнах, че са минали години, през които не се е случило нищо смислено(в живота ми). А аз си седях на същото място, където съм бил и преди когато не съм имал планове за бъдещето си. Така или иначе времето ми всеки ден се превръщаше в моето настояще и пак нищо не се променяше... Не ми е приятно да ви го кажа, но се налага, защото който не планува как да използва най-скъпия (неосъзнат) ресурс – времето (като мен), то друг ще го управлява (за жълти стотинки)! Ако аз исках да работя работа, в която само да изпълнявам това, което някой ми казва, то - няма никакъв смисъл да се пъна да развивам това умение (да разрешавам проблеми). Но след като исках да израствам в кариерата си, да се (из)качвам в „очите“ на хората или исках да се занимавам със собствена дейност то - по-добре бе да се захвана за работа да изградя това умение. Защото ако лично аз не се бях научил да намирам решения там, където 95% от хората чакат на готово - то аз нямаше да се превърна в един от най-ценните активи както за компанията си, така и за собствения си живот! За това в нишата в която работя, не срещам никого, който би дал всичко, първо да се научи, а след това да преподава като мен! Нещата, които програмирах през последните години, се случиха по много странен начин. Те никога не се появяваха с фанфари. Нямаше светкавици и гръмотевици, небесата не се разтваряха, както и земята (слава богу). Но с помощта на мисловния ментален отпечатък се изгради един комплексен образ, които ми свърши чудесна работа за бъдещето ми.

Едно от нещата, които установих (чрез мозъчния тръст, с който работя) през последните 27 години е, че: корпоративния свят (който бълва вредни храни) няма нужда от здрави хора, защото те са в тежест на "света", в който живеем и не пълнят хазната им. За това са взели решения да запълват „телесният им обем“ с празни/кухи въглехидрати (но не захарта е проблемът на обществото ни, а комбинацията с недобрите мазнини, които запълват и забавят процесите във вътрешностите им), за да могат по-лесно да затлачат телата им (което пък се поддава толкова лесно на изкушения - без изградени устойчиви навици), с което пък замъглят съзнанието им (чрез невротоксините в тях) и обезоръжават мисленето им (тази е една от най-опасните комбинации съществувала някога и създавана от човеци за вреда на други хора с цел печалба). А когато това се случи - воáла... имаме издадена рецептурна "книжка" и вече хората са вкарани в омагьосания кръг (като овце в кошара) пред аптеките (фармацията). Така много по-лесно се манипулират и използват и когато има нещо „важно“ за решаване (като да направят своя личен избор - те нямат такъв, защото някой друг вече го е направил вместо тях-просто го е иззел), то вече е решено и спуснато "от горе". За това изграждането на вътрешната дисциплина(от качества към навици) е толкова важна задача на нашето общество, което да противодейства на вече лъжливото статукво. Без да му се доверяваме да ни води като ни изземат нашето право. Иначе сме без вина-виновни и без борба-поробени! ... Значи „проблема“ не е в това, че твърде много или твърде бързо се развиваме или съзряваме, а в това, че сме „изтървали” времето през което сме могли да се научим да правим нещата по „правилният“ начин макар и бавно, когато сме били още здрави...

Не знам дали им е ясно на хората, но едно "просто" ходене (каквото извършвам когато наистина имам свободни два часа) може да им изиграе ролята на "кука", чрез която да закрепят изграждането на навик/навици. И да използват модела за да продължат да ходят, и хем да изграждат нови навици, които биха искали да са им потребни в живота (и някъде между другото да се възползват от оздравителния ефект от разходките). Защото без изградените навици отказването от каквито и да било вредни навици – нещо друго "чука" на вратата постоянно - дърпайки ни към рутината на бездействието. Това лесно може да се проследи, защото повечето хора разчитат на "волята", която е изчерпаем източник, и без вклиняването на вече изкован нов навик да си "постоянен" или "последователен" нищо не продължава до безкрай. А когато човек изгради навиците си, после чува от срещната страна, че бил "талантлив". За това хората виждат само какво е над "водата", а какво е под водата (повърхността), като усилия, болка, лишения, страдания, подигравки, присмех и т.н... това не се вижда... от никой. Но иначе трудностите ми изкараха наяве талантите, които при по-благоприятни условия биха останали неразкрити...

 Повече за ползите от ходенто пеша тук: https://bit.ly/2RoMdHF                                               

Равния терен при ходенето ти дава един тип натоварване, докато изкачването на стълби или прекосяване на пресечен горски терен е друг вид... Но и в градски условия човек може да "крачи" стига да иска... или може би наистина трябва да има едно голямо и силно... "защо"... за да го на прави. Така винаги ще намери от скритите си вътрешни ресурси едно достатъчно качествено „как“. Заради това отдавна съм се отдалечил от хора, който смятат, че природосъобразния начин на живот е затвор, а не свобода! Поради това човек има ли вътрешна решимост, трябва на всяка цена да действа в тази посока, защото тя неусетно изтича между пръстите му и се превръща в съмнения, които го разяждат отвътре.

Ето един пример: аз обикалям града по периферията по някога с по-бързо темпо, понякога ходя както ми изнася. Но не спирам да крача. И докато съм крачил час или час и половина си позволявам да изскача всички стълби от центъра на града до басейна или до ловната хижа(посока гората). 356 стъпала за накрая... чак главата ми тупти в този миг, но след това мисловния хоризонт е друг (някак е прояснен). Когато е хубаво времето задължително се раздавам, защото не гоня резултати, а се разтоварвам психически, чрез физическо натоварване... ускорявайки пулса си до момент на горене! Много е важно да осъзнаете, че можете да "закачите" един навик към друг и да си създадете "вътрешна" мрежа, която да ви движи по пътя ви. Това е допълнителен "джокер", който всеки изковаващ важни за житието си навици може да осъществява! Обикновено корекцията само на един навик оказва верижно влияние на много области в живота ви, които реагират на промяната...

Втора част тук: https://bit.ly/3ek1ang

Памуковото Майсторство в ръцете!

Майсторството ми никога не е било инцидентно (просто така). Никой не е овладял занаята си случайно. Картинката за всички е еднаква. След като исках да осъществя пълния си потенциал, бяха необходими много часове – практика (през годините дотук) и невероятно постоянство примесено с последователност в действията ми. И въпреки това изминаха едни 26 години на недооценен труд (но, най-голямото удоволствие изпитах в живота си преди много години, когато ми казваха, че това, което правя не го мога). Няма как да обясня на някого, че работата ми е 'скучна', защото правя едно и също от самото начало до днес, просто защото съм последователен и постоянен в нея. Просто докосвам. Само в записките ми може човек да проследи от къде съм "тръгнал", през какво съм минал и до къде съм стигнал – днес (което е свързано с личностното ми развитие, а не толкова с профеисоналните ми изяви). Но пък за сметка на това призванието ми е велик дар за всички нас, след като не се отказах и му дадох шанс.

За това и личната настройка на всеки терапевт е важна за цялостния му работен процес. Аз чисто и просто се съсредоточавам върху това да се чувствам прекрасно - още от сутринта(по време на сутрешния си ритуал), релаксирано и небесно. Фокусирам се върху проектирането на лечебната енергия и благосъстоянието (както когато практикувам Рейки или Метода Силва). Също така много по-малко се фокусирам върху техниката (която е много като обем), и много повече върху качеството на моето благо (творно) докосване. Един от примерите, който съм овладял/практикувам е да си представя как докосвам бебе. Вместо да се впускам дълбоко и остро със свиреп натиск (което би било противопоказно), се съсредоточавам върху това да докосвам нежно с любов чрез лечебната си енергия. Не може да се постигне фиксирана цел или да следвате сляпо зададена последователност, която трябва да се запомни и следва - просто така. Вместо това тайландския масаж е път на продължаващи лични усъвършенствания. Той постоянно е в процес и се развива, а не се  застоява (и не почива на стари ларви от традициите си).

Няма такова нещо като тайландски масаж, който да е само релаксиращ без да носи своите терапевтични ползи. Тези два нюанса не могат да бъдат разделени по никакъв начин.

Човек се чувства уязвим заради своето изключително високо чувство за  собствена значимост (в главата си). Но когато преживее няколко хармонични тайландски масажа се отпуска и омеква (някак си се намества в себе си). Спящите ми клиенти са свидетелство за успешното постигане на дълбока релаксация с всичките й терапевтични ползи за здравето им. Въпреки, че това може да не е нормален сън, той все пак е много дълбок унес. Масажния "сън" се доближава до онази изометрична релаксация предхождаща медитацията, където активната честота на мозъчните вълни се забавят. За да развие това умение (терапевтът), са му необходими (години) опит, (активна) интуиция и способността да слуша чрез ръцете си, вместо просто да прави някакви заучени техники с тях. 

И когато се събудят - клиентите от това състояние, в което са били си остава с тях за известно

време след преживяването. Изводът е, че тайландският масаж по природа не е болезнен (иначе няма как да ви боли нещо - някъде по тялото и вие да релаксирате). Тайландският масаж е болезнен само ако терапевтът не е развил своята голяма чувствителност в ръцете си. Много „масажисти“ всъщност никога не са се научили на истинско тънкото изкуство да работят интуитивно с хората, да слушат телата на своите клиенти, вместо просто да  правят нещо по тях. И те разбира се, лесно причиняват онази ненужна болка, за която „всички“ знаят... която „изкривява“ разбирането за процедурата, лишавайки ги да опитат, защото вече си мислят, че „знаят“ какво ще преживеят. И грешат!

Всеки има нужда от ОТПУСКАне

Тайландски Терапевт!

Всеки има нужда да се „отпускане“, за да може да „избяга“ от тиранията на времето... Но според мен винаги е време за възстановяването на онова деликатно равновесие, от което човек има нужда чрез докосването, което търси винаги (макар и неосъзнато). А докосването чрез масаж е негов първи представител, който е средство, което ни помага да устоим на стреса от работата и домашните „грижи“. За повече от нас схванатите мускули и болката са просто една съпътстваща част от ежедневието ни. И по трудния начин научаваме, колко енергия похабява тялото ни за да ни „стабилизира“, едва когато ни направят качествен масаж. Именно тогава масажът се превръща в едно пътуване, при което преоткриваме тялото си и неговите граници (защото това, че ги виждаме - всеки ден, не значи, че ги осъзнаваме като цяло), изпитваме  удоволствие от живото си тяло, което  диша (по-свободно и дълбоко), стои изправено и се движи 100 пъти по-леко.

В цялата човешка история хората използват ръцете си, за да си даряват утеха и изцеление. Въздействието на докосването от Тайландския масаж зависи изцяло от съпътстващото го намерение извиращо от сърцето. Положените със състрадание и добронамереност длани върху енергийните магистрали предизвикват множество невидими промени. Докосването понижава кръвното и успокоява пулса. Успокоява нервите, като снема напрежението от тялото предизвиквайки пълна релаксация и чувство за благополучие. За това е хубаво да знаете един малък „джокер“. Дори 5 мин. докосване на всеотдаен и грижовен човек са далече по-съществени за вас, отколкото един час механичен масаж, направен от човек, чийто ум отсъства от процеса.

П.С.: Усещането, че някой се грижи за нас и допускането на целебното докосване утвърждава нашето лично самоуважение и създава доверие, а продължителната терапия може да улесни освобождаването на дълго задържани и блокирани емоции (като сълзите - например). Защото то винаги има какво още да ви каже (загубвайки „разума си“ се връщаме към сетивата си“). Това са напълно естествени процеси на тялото ни, които ние не трябва да сдържаме (под претекст, кой, какво ще си „помисли“ за нас). Освен това е полезно не само да бъдем докосван/а. Да правим масаж е също толкова благотворно. Приятно е да познаваш човешките различия, които допирът ти разкрива. Винаги във взаимодействието между масажиращия (даващия) и масажирания (приемащия), се поражда едно единство - състояние наподобяващо медитация.

 (четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)

С колежката по Тай масаж Сияна във Варна! 13.01.2022!
 След дву часов Тай масаж само за мен!

С колежката Сияна по време на обучение по Тай масаж 2019-та!
И срещата ни за първи път!

Етичната страна на МАСАЖът:

 

Дали ученето в училище за масаж е същото като да си натрупал 20-сет години опит в работата с клиенти (не мисля)?! Как намирате страхотни масажни терапевти, особено ако се надявате редовно да ги виждате за масаж(все по-лесно)?!  Отправяте запитвания към познати и искате  препратки! Ето ви една към Христо от Лясковец.

Получаването на препоръки за масажни терапевти от „услужливи“ приятели винаги е добра идея. И не чакате „късмета“ да ви се усмихне. Така веднага се възползвате от модела реклама „от уста на ухо“ и започвате да събирате мнения (сакън да не се прекарате, ако опитате първи или вие прокарате пътя първи), да търсите телефон или имейл за контакт. Можете дори да попитате колеги на масажисти (които не са „раздирани“ от вътрешна завист и злоба към определени „колеги“ за дето те работят и печелят повече (но вие няма как да знаете, че това съществува от как свят светува)) заради препоръки. Ако се движат средно с много хора, не правят вида масаж, който търсите, или работят в луксозен спа център, който е извън вашия бюджет за текущи нужди и лечения. Ако сте местни, можете да разберете, че масажните терапевти може дори да имат частна практика на по-достъпни цени... Търсете и слушайте първо мненията на хората, а след това само съществото си/сърцето! Защото не всяко мнение е важно за вас...което чувате отправено срещу тях.

Винаги според мен опитността над 20-сет години е за предпочитане в която и да е област (но само в България да си опитен е проблем). Масажът не прави никакво изключение тук. Защото човекът е „печен“ в много житейски ситуации, водил е изключително много диалог с всякакви клиенти(което го е научило да пресява, както и заради това да го „пресяват“ и него), станал е по-благ (намерил е вътрешния си мир(без да се „извисява“ над всички) и тихо без фанфари си сбъдва ежедневието), търпелив и е проявил постоянство, което е едно от основните качества на всеки човек(да устои), стремящ се към развитие (и надграждане), а „невежите“ го наричат успех. За това „издръжливостта“ е 100 пъти по-важна от опаковката представена пред обществото (но за нея можете да разберете само ако попаднете на такъв терапевт или ви е препоръчан от друг домогнал се до него). Те са истински кът-повярвайте ми!

Търсете Терапевти/масажисти на свободна практика, които биха ви обърнали персонално внимание, биха спазвали точността в часът както за посещение, така и за извършената работа върху вас(а не ви претупват, защото днес им е „криво“). А не ви записват други в график, който ако не се спазва с желязна дисциплина се разводнява и всяко закъснение от само 5мин. за 12-сет. човека става изтичане между пръстите от цял 1 час. Кой би компенсирал тази загуба на време, ако някой иска да закъснее, не дойде защото така му е скимнало или просто така прави с всичките си посещения навсякъде (защото е разглезен). Слушайте внимателно когато говори за точността и времето, което е безценен ресурс, заменящ го за вашите евтини пари(защото вие имате нужда от него, а не той от вас). Тук идва на „помощ“ онази негласна лоялност между клиент и терапевт, която ако я няма на лице се търси за да се „изгражда“ с времето. И заплащането в абонамент е нормален детайл, който може да се случва предварително в началото на месеца. Докато човекът се нуждае от услугите ви. Така всеки предплатил напред е 1000 пъти по-точен и отговорен, защото знае, че губи пари (а никой не обича да губи). Слушайте внимателно, когато той говори, за да знаете повече и да си направите разчет на всичко от енергия, до време...

След това питайте за масажните техники(не услуги - защото вече трябва да ви е ясно (поне на вас, защото той/тя вече знае какво прави), че вие сте дошли за масаж, а не да си „сверявате“ часовника в уютна атмосфера губейки му/и времето)... Какви стилове владее, кой би ви препоръчал и каква е разликата единия от другия. А ако имате конкретно заболяване или цяла колоборация от такива е редно първо с тях да започнете, а не да ги оставяте нарочно той/тя "да ги откриват“ (само защото си мислите, че той/тя трябва да е „медиум“, за да предусеща всичко на всички). Слушайте внимателно, защото това е информация, която би го отличила (от всички други където сте си „разчесвали“ езика до сега), ако си е „написал“ домашното за тези 20-сет години практика и знае достатъчно за да ви предложи само онова, от което вие всъщност имате нужда. И не ви ощетява само защото искате „някакъв“ масаж! Ние тук предлагаме например: Тайландски масаж, който може да се извършва както на земя, така и на кушетка и стол. Освен това предлагаме маслен масаж,който включва(...). Освен това извършваме специфична Рейки терапия обхващаща холистичната карта на живота ви... и т.н..(няма да разкривам тук моето ноу-хау, защото хората за него плащат-скъпо). Повече към визитката ми!

Можете също да прочетете и тук: Неписани правила!

Mirror Therapy/Огледална Терапия след ИНСУЛТ

Огледална терапия за рехабилитация след Инсулт: Жизнеспособна възможност за лечение.

Огледалната терапия привлича вниманието в областта на рехабилитацията след преживян инсулт. Това нискотехнологично лечение и си заслужава вниманието ви, за да допълни традиционните техники, които вече се използват. Тази статия ще обясни какво представлява огледалната терапия при инсулт, какви доказателства подкрепят използването й и как да започнем това лечение.

Ако сте Тайландски Терапевт, който работи в рехабилитацията на инсулт, знайте, че трябва постоянно да актуализирате уменията си и да се обучавате на най-новите техники на лечение. За да сте в по-голяма полза на клиента.

Какво представлява огледалната терапия?

Огледалната терапия (наричана още терапия с огледални кутии) е форма на нервно-мускулно лечение, използвана за подпомагане на хора, претърпели инсулт, за намаляване на болката и възстановяване на функцията в засегнатия горен/долен крайник. Техниката се използва също за намаляване на фантомната болка в крайниците на ампутираните и за намаляване на хроничната болка при хора със сложен регионален синдром на болка и други болезнени състояния.

Огледалната терапия използва визуална обратна връзка, за да се възползва от невропластичността на мозъка. Тези "трикове" пренасочват информацията към мозъка, които се характеризират със засегнатата ръка като му я представя като по-добре и все по-добре. Засегнатата ръка може да е болезнена или да има много ограничено движение, но взаимодействието на визуалната обратна връзка и огледалните неврони кара мозъка да забрави това и да лекува засегнатата ръка по същия начин като незасегнатата ръка. С напредването на огледалните терапии(проявявайки постоянство и упорство), пренасочените пътища се запазват и характеристиката на засегнатата ръка от мозъка става по-постоянна. За да се извърши огледална терапия, огледалото се поставя по средата на сагиталната или парасагиталната равнина с отразяващата повърхност на незасегнатата страна на човека. След това се извършват упражнения и дейности с помощта на незасегнатата ръка. Огледалото е поставено така, че пациентът да вижда незасегнатата си ръка, която се движи в огледалото, докато изпълнява упражненията. Пациентът визуализира, че отражението в огледалото е засегнатата ръка, под ръководството на Терапевта.

Пациентът трябва да има достатъчно функционално зрение, за да може да види отражението на незасегнатия крайник в огледалото. Ако пациентът пренебрегва зрителното поле, той или тя трябва да може да компенсира чрез завъртане на главата, за да види огледалото.

Пациентът трябва също така да има достатъчно когнитивна способност, за да може да следва инструкциите на Терапевта и да се придържа визуално към крайника в огледалото поне за около 10 минути наведнъж. Незасегнатият крайник на пациента трябва да има достатъчно безболезнен, функционален обхват на движение, за да позволи пълноценно участие в терапевтични упражнения и дейности.

Сложна история

 

Днес ще ви разкажа една история, която като я разбрах не ми хареса ни най-малко а и се оказах замесен в нея. Странното ми беше как е възможно никой в моят род да не се е интересувал занимавал и т.н. в светата,която аз тръгнах. Не, занимавала се е баба Ненка (майката на дядо ми по бащина линия-това означава, че наистина през три поколения нещата се повтарят). Тя е била голяма знахарка и чакръкчиика... а всички скрили от мен тази информация. Чак когато започнах да правя родословно "дърво", тогава останалата жива дъщеря (баба Петрана) ми каза, че аз съм същия като майка й. Но и тя няма обяснения, защо са скрили от мен тази информация. Дори тя ако е знаела, че аз не знам е щяла да ми го каже по-рано. Е, явно всичко с времето си.

Тогава разбрах, че най-добрият проект по, който мога да работя съм самия аз. И започнах... 1994-та година даде началото на проявлението. Устоях на какво ли не. Минах през какво ли не и ето ме днес тук. Благодарих им, че са постъпили по този начин с мен пренебрегвайки ме, както са постъпвали с тях поколения напред (въпреки, че са може ли и по-добре да ме насочат... след като са видели накъде "тръгват" интересите ми), защото ако беше друго, сега друго щях да говоря/пиша. Не ги съдя (нямам време за това), но и не ги моля за прошка (защото не аз съм сгрешили я), и не се връщам тук всеки път за да ги стъпча (други ги затъпкаха и забравиха по-бързо)... Все пак това са гробищата. Тук съм да им призная, че аз постигнах това, за което мечтаех. И само, защото знам, че на дядо Христо са му предлагали да учи за инженер, а той неоснователно е отказал. Е, аз не се отказах от нищо и завърших престижен Колеж в София. Справих се с това. И веднага след него си дадох още малко зор за да специализирам 35 дни всеки ден по 8 часа на колене Тай масаж. Беше брутално. Беше болезнено за мен (така показвам белезите си, за да може хората да знаят, че могат и те да се излекуват). Но устоях, защото го исках с цялото си същество и го правих в тишина. Защото вътрешно знаех, че точно сега е момента това да се сбъдне. Спрях да се съпротивлявам и ето ме тук само за да благодаря, гледайки ликовете им залепени за мрамора срещу мен. Единия образ го е правил дядо Христо (за майка си, която днес щеше да е на 115г.), а другия негов образ са го слагали двамата му синове (а той щеше да е на 95г, ако не беше толкова алкохолно погълнат - всеки ден).

Изминаха 28 години (1994-2022г.) от как тръгнах по този "трънлив" път, но за мен той бе единствената осъзната опция за която не съжалявам ни най-малко и гордо нося както името му, така и професионалните си успехи. Някой казват, че до 40 години обличаш живота с лицето си, а след това започваш да носиш живота на лицето си!

Разширен поглед отвъд ФИТНЕСА:

Първо да сме наясно с едно изречение: Не мога никого да накарам от вас да разбере послание, което той още не е готов да получи! 
След като години наред слушаме лъжи, без да имаме възможност да сменим станцията, започваме да им вярваме и допускаме да управляват поведението ни. Тези погрешни вярвания са тумори в клетъчната ни памет, които причиняват болести през целия ни живот.

Според мен и уменията, които натрупах през последните 26 години, е време  да кажа, че  е дошло времето като лицензиран във фитнес индустрията и по-точно инструкторите и треньорите да се обърнат към Изток(а) и да си подадат ръка, а не да зациклят само към „запада“ и прахообразните субстанции и  дипломите на диетолозите. Ще се обоснова веднага с пример:

„Имах някога преди години „познат“, който чу от мен, че ям по 10-12 яйца на ден, когато тренирах по-тежко + още други неща и...ме копира...но грешно. Нямаше от къде да знае, че съм си правил пълни изследвания, за да знам какво мога да правя. Защото това, какво искаме ние на база (видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак), не знание, е много опасно за живота ни. И едвам го спасиха в Плевен в болницата. И само ако знаеше и беше стигнал до информацията, която аз имам за чернодробните ензими и тяхната функция в организма, никога не би се осакатил преждевременно. Спря и да тренира, ако въобще е правил нещо си... Пенсионираха го по болест, а и това му беше мечтата. Да не „бачка“. Още плаща скъпо... защото е жив, но... като призрак се носи – виждайки го по някога! Така той искаше да „съди“ производителите на протеини, на яйца и т.н... Но и това, като всичко останало в живота му бе само чути приказки! Оттук - оттам. Не правете нещо самонадеяно, само защото някой го е направил, без да сте запознати с живота от неговата вътрешна картина!!!“

Когато човек не е запознат с човешката анатомия, и стазата(тя представлява пълен застой на кръвта в капилярите, които са силно разширени и препълнени със слепени еритроцити. Причинява се от действието на отровни вещества и бактерии токсини, които парализират нервните влакна на капилярите), и още куп неща, то той несъзнателно застрашава живота си, просто така без дори да го съзнава.

И ето защо тук е редно треньора да знае, няколко неща, когато вижда самонадеяното „поведение“ на хора губещи си времето в залата: Да не се осланя само на визуалния контакт от това, как изглежда външността на човек( заради трите типа: ектоморф - слаб; мезоморф - мускулест; едноморф - пълен;), а да може да измери пулса (не с пулсомер за пръст или с гривна на китката... защото пулса движи кръвта не обратното. За това меренето на кръвното също не показва в дълбочина, каквато информация се търси!!!). 

Също така да е запознат с пулсовата диагностика(въпреки че пулса е свързан в голяма степен с белите дробове и се контролира от сърцето, той отразява състоянието на всички органи) и чрез пра-Българската наука Аюрведа и трите доши/телесни типа(Вата,Пита,Кафа)(Eтep, Bъздyx, Oгън, Boдa и Зeмя, пeттe ocнoвни eлeмeнтa, ce пpoявявaт в чoвeшĸoтo тялo ĸaтo тpи ocнoвни пpинципa, извecтни ĸaтo тpидoшa. Oт eлeмeнтитe Eтep и Bъздyx в тялoтo ce cъздaвa въздyшният пpинцип - Вaтa. B caнcĸpитcĸaтa тepминoлoгия, тoзи пpинцип ce oзнaчaвa ĸaтo вaтa дoшa. Eлeмeнтитe Oгън и Boдa ce пpoявявaт зaeднo в чoвeшĸoтo тялo ĸaтo oгнeния пpинцип - Питтa. Eлeмeнтитe Зeмя и Boдa ce пpoявявaт ĸaтo тeлecнa тeчнocт - Кaфa. Teзи тpи пpинципa вaтa, питтa и ĸaфa yпpaвлявaт вcичĸи биoлoгични, пcиxoлoгични и пaтoфизиoлoгични фyнĸции нa тялoтo, yмa и cъзнaниeтo. Te дeйcтвaт ĸaтo ocнoвни cъcтaвни чacти и зaщитни бapиepи зa тялoтo пpи нopмaлни физиoлoгични ycлoвия. Hapyшaвaнeтo нa paвнoвecиeтo мeждy тяx пpeдизвиĸвa бoлecтни пpoцecи. Tpидoшa ca oтгoвopни зa възниĸвaнeтo нa ecтecтвeнитe инcтинĸти и зa индивидyaлнитe пpeдпoчитaния ĸъм oпpeдeлeни xpaни, ĸъм тexния вĸyc, тeмпepaтypa и т.н. Te peгyлиpaт възниĸвaнeтo, пoддъpжaнeтo и paзpyшaвaнeтo нa тeлecнитe тъĸaни, ĸaĸтo и изxвъpлянeтo нa oтпaдни пpoдyĸти oт тялoтo. Oтгoвopни ca зa пcиxичнитe фeнoмeни - зa eмoции ĸaтo cтpax, гняв, aлчнocт и зa eмoции oт нaй-виcш пopядъĸ ĸaтo paзбиpaнe, cъчyвcтвиe и любoв. Cлeдoвaтeлнo тpидoшa изгpaждaт ocнoвaтa нa пcиxocoмaтичния живoт нa чoвeĸa).

Освен това, се обръща внимание на съня (кога си ляга, кога се буди през нощта, дали спи въобще и т.н. биологичния часовник + науката за меридианите опасващи тялото ни и циркадния ритъм е 100% важен за съставяне на картината, за да си изготви картата терапевта с чек лист, който да покаже на клиента след консултацията му)(Биологичния часовник произвежда циркадните ритми, регулира времетраенето и етапите им, а не обратното както много смятат).

А какво всъщност е Биологичен часовник? Главния биологичен часовник се намира в хипоталамуса, което определя наличието на светлина и тъмнина, физическата активност, режима на хранене, способността да учи човек нови неща. Така поддържането на последователно балансиран циркаден ритъм е от огромно значение на човешкото здраве. Несъответстващите модели на хранене и разстройване само на няколко процента сън, което довежда до отклонение от правилния курс на циркадния ритъм довеждат след себе си генерални здравословни проблеми... (Когато човек има духовен "глад" има такава тенденция, че напълва тялото си с храна, с която няма никаква връзка. Замислете се какво всъщност правите, когато се храните... храненето е един изключително интимен процес свързан само с вас самите. И защо да го "пилеете" за всякакви други мисли и действия(като взиране в телефона, телевизията и т.н. когато се храните! А когато този глад не е запълнен пълноценно търсите заместители в сладките "неща". Не се „СЪДете“ по никакъв начин когато изядете парче шоколад, защото да се съдиш е още по-отвратително. Мислите ни, с които го правим са мощна сила и това, към което ги насочваме те това разпалват в нас. И защо трябва да пренебрегваме желанията на нашата душа, след като тя ни съобщава какво да правим във всеки един миг в живота си - интуитивно. Същото е да имате нещо, което обичате да правите и да е истински поДАРък от Вселената, а вие с лека ръка да го отхвърляте (защото смятате, че някой друг е "надарен" с нещо по-добро от вашето - нещо). А  когато го отблъсквате този подарък, вие отхвърляте онази благодат, която върви с него(но вие няма от къде да знаете за него, докато не си дадете шанс). И живота ви вместо да е изобилен, само копнеете и гладувате... по чуждите следи. Все има някаква празнина и ненаситност... в човешкото око и душа, което постоянно държи вратата на "пандора" отворена за вас!!! Затворете я, най-накрая и си живейте пълноценно живота).

Обръща се внимание кое, кога се случва, в кой часови диапазон на денонощието на клиента, защото то показва, кой меридиан говори(тихо)и защо го прави? Цялата биоритмика на човека е скрит процес и само разчитане на симптоматиката в диалог и признание отвътре навън, може да разкрие следите, които тя оставя, за да бъдат доловени, преди някаква авария да настъпи в тялото заради некачествено изписана тренировка, хранителен режим или изпити хапчета! След като запознатия треньор придобие невидима картина от вътрешния свят на клиента, той знае какво точно да му предпише. Но да сме на ясно!!! Предпише не значи, лекарства!!! А храна, малко натурални добавки, пиене на достатъчно вода, качествен масаж, дълбока почивка, тренировка/работа, малко сауна, медитация и т.н.. Все неща непонятни за обикновения и забързано-стресиран човек(това, че хората ходят на SPA и ползват разни детайли по хотелите не значи, че за запознати в дълбочина с Wellness детайлите, което е неприемливо и не покрива набора от знания). И обикновено става така, че човек се е лутал, обезверил от търсене на помощ, и не я намерил... и се лута в океана от информационната мъгла, която се шири в гугъл... (но „той“ не знае всичко - повярвайте ми!). 

...Също така недоспиването разваля целия ви лайфстайл (физическото и психическото благополучие) тъй като предизвиква оксидативен стрес и това разстройва изключително много метаболитните процеси. Освен това променя значително продуктивността като я занижава твърде много. Пречи на имунната система да ни защитава, вдига излишно кръвното като варира(надолу-нагоре), „разклаща“ нервната система и не успява да укроти стресовите хормони (1.Кортизол - той се отделя от надбъбречните жлези и се разпространява в кръвния поток. 2.Адреналин – Норепинефринът се освобождава и той от надбъбречните жлези чрез идващи сигнали от мозъка при стрес (бий се или бягай). Превърнат в хроничен стресът отключва повече адреналин, а това засилва тревожността, разстройва съня, различен и нередовен пулс и високо вариращо кръвно. 3.Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса. Между инсулина и кортизола съществува взаимовръзка – при повишаване нивата на кортизола заради стрес, се увеличава и отделянето на инсулин в тялото. Резултатът е  проблем с регулирането нивата на кръвната захар. С това може да се обясни и желанието на човек да консумира повече захар и въглехидрати, когато е под стрес, а това създава една много страшна картина, която говори повече от всяка книга. 4.Друг хормон, чиито нива се увеличават при стрес, е Пролактинът. Обикновено пролактинът се свързва единствено с производството на кърма, но истината е, че пролактин има както в женското тяло, така и в мъжкото. Високите нива на пролактин могат да нарушат баланса на естрогена и прогестерона, както и да повлияят негативно на емоциите на човека. 5.Естроген. Когато една жена е хронично стресирана, нивата на естроген в тялото ѝ се понижават. Това може да окаже негативно влияние не само върху месечния ѝ цикъл, но и върху нейното психическо здраве. Учени са установили, че при жените съществува между 1.5 и 3 пъти по-голяма вероятност да попаднат в депресивен период през живота си. Възможно е това да се дължи на връзката между естрогена, серотонина и настроението. 6.Тестостерон. При хроничен стрес нивата на тестостерон също се понижават. Това от своя страна води до умора, загуба на мускулна маса и ниско либидо – както при мъжете, така и при жените)...

Обикновено хората се връщат към досегашния си (стар)начин на живот (толкова бързо), от който очевидно не са доволни, но и няма да имат различен резултат, каквото и друго да правят... докато някой не ги избави като им каже, че е редно да им създаде полезни навици. А за създаването дори на един навик средно са необходими 21 дни... правене, отработване и затвърждаване (а не само веднъж и 21-дни да не правим нищо, само защото ни е трудно или „неприятно“). Ако аз исках да работя работа, в която само да изпълнявам това, което някой ми казва, то - няма никакъв смисъл да се пъна да развивам това умение (да разрешавам проблеми). Но след като аз исках да израствам в кариерата си, да се (из)качвам „в очите“ на хората или исках да се занимавам със собствена дейност, то - по-добре бе да се захвана за работа да изградя това умение. Защото ако лично аз не се бях научил да намирам решения там, където 95% от хората чакат на готово - то аз нямаше да се превърна в един от най-ценните активи както за компанията си, така и за собствения си живот! За това в нишата в която работя, не срещам никого, който би дал всичко, първо да се научи, а след това да преподават като мен!

Освен това, как треньор би поел нуждаещ се от внимание клиент с вече (конкретно) преживян ИНСУЛТ (мозъчен инфаркт), раздвижен е и иска да се интегрира в залата? Ако не знае какво да прави, какво да следи, как да дозира, как да наблюдава дишането, пулса и т.н... И по-добре е да знаеш Как? За да не дойде голямото „защо“ стана така?! И тези хора имат нужда от интеграция в живота си, в които е настъпила голяма промяна. Но е хубаво и двете страни да знаят, за какво иде реч. А не само едностранно или никак. За това треньора бавно и внимателно на първа „среща“ обяснява и задава въпроси, дава примери от своята практика и след това заедно търсят решение. Това е само за хора, които искат интеграция! За другия „тип“ хора(„здравите“), тази статия, и моите действия са безполезни(нека не си губят времето да четат, както да „губят“ и моето – и да се опитват да ме „вкарват“ в обяснителен „режим“)!!!Те спокойно могат да се върнат към първото изречение в статията ми.

Информацията е кът и е толкова животоспасяваща, че по някога ми настръхва косата, как хората с лека ръка я подценяват, а искат да работят с хора. А, самата работа с хора според мен е по-скоро вътрешен процес с индивидуална външна изразеност, отколкото външен натиск (тежки тренировки, злобни диети) с цената на вътрешен разрив. И ако клиента не си направи (пълни)кръвни изследвания, хормонални изследвания, ако не направи чернодробни... ако трябва и скенер или ЯМР(ядрено-магнитен-резонанс), ехография, белодробния газообмен и т.н. то тогава дали физическите натоварвания като фитнеса, йога, пилатес и всичко друго не би му било противопоказно... А за да се „изправи“ външния път, на помощ се намесват нутриционистите или познавачите на храната (но не и диетолозите), което видоизменя вътрешния невидим свят(за целта прочетете книгите на Антъни Уилям-на който искате език). Как да яде човек (не колко), как да дъвче, защото има хора не знаят, че храната се дъвче (преди да се глътне), как да пречистят черния си дроб, щитовдината си жлеза, мозъка си и накрая цялостното почистване ще се осъществи, наред с вени, артерии и т.н..., не в обратен ред... Как да се пие вода (не само по колко литра), (защото през годините чувам, че има хора, които пият по една чаша на седмица вода и искат после резултати). Масово хората не дишат съзнателно и дълбоко, а механично, каквито са „фабричните“ им настройки – плитко (ключично) дишане (и каквото такова - не и повече)... И като сумираме накрая колко много неща хората не знаят, и не правят(както трябва), + сляпо се доверяват на определени хора да ги водят... то какви да са резултатите освен трагични. И мисля, че оттук започва взаимната работа на терапевта с клиента... Защото цялото тяло е сложна концепция от невидими с просто око функции, които няма как самонадеяно да поверим на  не знаещи хора. А кои са те, ли? Ще ви оставя сами да ги познаете по делата!!!

Горчивината от лошото качество на услугата остава дълго време(в спомените на хората) след като сладостта от ниската цена е забравено платена...

Следва втора част:

Постът ми само в инстаграм профила ми тук,за пречистването на черния ми дроб: https://bit.ly/3qGtdBr