Всеки човек иска личностно
развитие, което да е винаги „насочено“ навътре и по-малко навън, и тъкмо тогава
се сблъсква с мисловните карти и картографирането на своите мечти, цели и
желания. Аз не правя някакво изключение. Така след като продължих „да копая“ по-дълбоко, виждах всеки път,
че има изненадваща закономерност между
моите „био ритми“ и развитието ми - като цяло. Още преди да започна да работя с
хората по техните ритми, имах нужда от инструмент за визуализиране и
проследяване на тези енергийни състояния. „Топлинната“ карта / часовник на
производителността се появи в най-правилния момент. Въпреки, че чак сега я
споделям. Не желая всичко да разкривам на мига - какво ползвам!
Оранжев: Тук започва
деня и живота ми отново. Всеки ден. Отварям очи и се залавям с моята лична
практика и ритуали. Да, това е време само за мен от 5:00 до 7:00... и
оттук-нататък разгръщам творческия си процес. Не го заменям това време за нищо,
не го давам на никого, защото имам цел, която ако не се зареждам няма да мога
да я осъществявам - ежедневно. А тя е целодневна и е на ежегодна база - без
компромисно. Призванието ми е
по-голямо от мен и отдавна е надхвърлило очертанията на държавата България, в която живея.
WC, Душ, Медитация,
ПранаЯма(дишането
причинява умерена релаксация и подхранва волята, което си е умствена и
физическа почивка(погледнете към клипа най-отдолу под статията в нея). Оттам много неща си "идват" на мястото: пулсът и
дишането се забавят, кръвното налягане спада, а мускулите се отпускат. А
мозъкът спира да чертае планове за бъдещето и да анализира миналото), ЗЕК-Симбиоза, Йога, 10.000 крачки, четене, закуска, самомасаж и т.н... Краткото упражняване в нещо, но
изпълнявано всеки ден, е по-полезно (за
волевия ми резерв) от дългите упражнения, които може само да убият
желанието ми да ги повторя утре! Така се активира постоянството,
последователността и устойчивостта ми! А учените са установили, че самоконтролът е
най-силен сутринта и постепенно се влошава в течението на деня. Едно "малко" обещание за "награда" е доста силно средство, помагайки на хората(като мен) да направят нещо, от което иначе биха предпочели да избягат. Мозъчен допамин!
Син: Оттук
започва началото на моят производствен дневен - капацитет. Тук започвам да
осъществявам Призванието си на Терапевт (за него на този етап не бих разказал,
защото е фирмена тайна заради която хората плащат). Срещи, приеми, прегледи,
посещения на адрес, работа на терен и т.н. ...програмирал съм този процес да се
осъществява докато съм енергийно адекватен, за да мога да съм пълноценен за
света. Такъв е неформалния ми договор:
за да ми се получават личните цели и мечти, трябва да проявявам филантропията
си към света. (явно производителният капацитет е като топлината: той преминава
от горещо в студено доста лесно(чрез фасцията), но е необходимо много повече
усилия от моя страна за да премина от студено към горещо)... Заради това
продължавам да изучавам нефизичния Троен нагревател! Преди много години само съм си представял, че работният ми ден ще преминава
с усмивка на лице. Но е факт! Графикът в дневника ми носи своят смисъл.
Срещам се само с хора, с които сме на една вълна и наистина имат нужда от мен.
Накрая на деня имам ежедневен резултат, който изпълва сърцето ми, и доставя реален принос на околните. А признанието за моя труд ми дава криле да
продължавам напред. Всеки ден... тихо и без излишни гръмки - фанфари! Освен това,
професионалната ми роля е в унисон с
личния живот, и имам време и
енергия и за двата дяла. Така те са в Симбиоза. Макар и
изморен - вечер, си лягам с приятното усещане за вътрешно изпълване,
удовлетворение и смисъл.
И не се обръщам към стената, когато звънне алармата в 5:00(защото членувам в
такъв Клуб - Сутринта!!! на Робин Шарма), а с радост ставам
за новия ден... Трудно го постигнах, беше мудно, бавно, тромаво, изстрадано и
чакано. Но го постигнах с цена платена предварително. Друга оферта нямаше „на масата“ за мен!
Зелен: Това
ниво е продължение на капацитета на моята работа, но тогава се „включва“ и
състоянието на празния ход (автопилотът). Мога да продължавам да извършвам още известно време - продуктивна
работа, но това няма да е типът на производителността от най-високо ниво, и
много от времето ми е вече „загубено“. За това най-много часове на терапевт
слагам сутринта... Имало е моменти, в които съм бил „на педал“ и по-дълги
часове, но после си давам достатъчно почивка за да се „върна“...в моя ритъм!
Жълт: Преди
да е започнал жълтия сектор винаги си давам „сметка“, че от отварянето на очите
ми сутрин, до началото на „жълтините“ са минали някакви си 14-сет часа. Жълтия
цвят ми напомня за „фаровете“ през нощта. На това ниво изразходвам повече
енергия, опитвайки се да продължа „да работя“ понякога и мисловно, отколкото
всъщност да си мисля, че мога да извършвам самата физическа - работа.
Творчеството, мотивацията или фокусът почти ги няма... и се опитвам да съм „укротил“
тялото си за да го положа за сън(защото то може да е уморено,но мозъка ми продължава своя бяг). И почти всяка вечер си правя Рейки сеанс... Аз
не излизам „вечер“, не троша чинии по таверни и не хвърлям салфетки по задимените
места... Защото имам цел! И за началото преди заспиването знам, че това, което
днес е мечта преди сън, утре сутринта ще е новата ми цел! Но за мое не „съжаление“,
твърде често все още се опитвам да свърша нещо, защото някаква идея ме дразни и
докато не стана да я „скицирам“ – драсна, не ми дава мира. За това винаги до
главата си имам дневник и писалка. А и от как прочетох книгата преди няколко
години на Елизабет Гилбърт – „Магията да Твориш“... не си правя шеги с
творческия процес! Защото ако не дам „живот“ на импулса, то той отива другаде,
и после аз ще „трябва“ да се моля да ме наемат на работа, за да го гоня! Не! За
това хиляди пъти благодаря на съществото си, че реализирах проекта си в три тома: „Африка в моето сърце“...преди години съвсем сам. Поклон!
Графитно: Вече
съм заспал в 20:00/20:30 часа. Направил съм най-доброто, на което съм способен и
съм помолил отново Бог да се (по)грижи за качеството
на всички мои дела, а аз ще се грижа за тяхното количество. От 5:00 до 20:00 са изминали едни 16-сет часа... така е
през последните 20-сет години. Нямам нужда от повече, за да съм повече. Имам
нужда само от пространството, което обитавам за да бъда този, които съм. Това
е!
...Повечето младежи ДНЕС не искат да стават - сутрин (защото са "изсмукани" от тия нови технологии), а другите не виждат смисъл да си почиват - вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката, в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото така са „послушни“) и т.н. и т.н...
...Повечето младежи ДНЕС не искат да стават - сутрин (защото са "изсмукани" от тия нови технологии), а другите не виждат смисъл да си почиват - вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката, в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото така са „послушни“) и т.н. и т.н...
Първо,
"топлината" на този вид карти обикновено се картографира върху нещо,
както изглежда в действителност. Това ми помага много за да визуализирам много
по-адекватно. Второ, важното за мен
е, че обичам да мисля за времето в естественото му – „кръгово“ състояние, тъй като получавам по-добър преглед на връзките
(в мен) на база вчерашните дейности с моето състояние днес.
Няколко допълнителни бележки за
презентация: Използвам само четири цвята (плюс сиво - графит), защото те улавят
цялата необходима информация и ме карат да се радвам. Гамата е оранжево-синьо,
зелено-жълто. Сивото се използва вместо черно, защото е по-лесно да се види, а
черното твърде често се свързва със смъртта или някакво наистина, много лошо
състояние.
„Топлинната“ карта е моят
естествен ритъм през последните 20-сет години. С малко „кофеин" но не от кафе, храна и място
за творене, това е изгледа на моя ден. Той може да бъде практически
навсякъде!... Но често съм се чудил какво още мога да направя, за да премина от
по-ниското ниво на производителност към следващо по-високо... непримирим съм.
Прочетете още и: Добро утро,Тяло!
Познаването на моя „био ритъм“
ми позволява да планирам „правилните“ (т.е. когато съм зареден) задачи за
правилните моменти от време. Мисля, че много „планиращи“ своя ден пропускат
това и „гледат“ на всички части от времето като на равни. И грешат!
„Топлинното“ картографиране на
моята производителност бе чудесен начин да разбера как да бъда още
по-продуктивен и как да планирам енергията в дните си. Всеки е свободен да се
самоанализира и да види/усети собствената си топлина, която излъчва (из) рисувайки в
кръг своя прочит... със своят цвят, темпо и ритъм!
Забавлявайте се, това е ваше право!
четете и цветните думи там има препратки към още материали...