Памуковото Майсторство в ръцете!

Майсторството ми никога не е било инцидентно (просто така). Никой не е овладял занаята си случайно. Картинката за всички е еднаква. След като исках да осъществя пълния си потенциал, бяха необходими много часове – практика (през годините дотук) и невероятно постоянство примесено с последователност в действията ми. И въпреки това изминаха едни 26 години на недооценен труд (но, най-голямото удоволствие изпитах в живота си преди много години, когато ми казваха, че това, което правя не го мога). Няма как да обясня на някого, че работата ми е 'скучна', защото правя едно и също от самото начало до днес, просто защото съм последователен и постоянен в нея. Просто докосвам. Само в записките ми може човек да проследи от къде съм "тръгнал", през какво съм минал и до къде съм стигнал – днес (което е свързано с личностното ми развитие, а не толкова с профеисоналните ми изяви). Но пък за сметка на това призванието ми е велик дар за всички нас, след като не се отказах и му дадох шанс.

За това и личната настройка на всеки терапевт е важна за цялостния му работен процес. Аз чисто и просто се съсредоточавам върху това да се чувствам прекрасно - още от сутринта(по време на сутрешния си ритуал), релаксирано и небесно. Фокусирам се върху проектирането на лечебната енергия и благосъстоянието (както когато практикувам Рейки или Метода Силва). Също така много по-малко се фокусирам върху техниката (която е много като обем), и много повече върху качеството на моето благо (творно) докосване. Един от примерите, който съм овладял/практикувам е да си представя как докосвам бебе. Вместо да се впускам дълбоко и остро със свиреп натиск (което би било противопоказно), се съсредоточавам върху това да докосвам нежно с любов чрез лечебната си енергия. Не може да се постигне фиксирана цел или да следвате сляпо зададена последователност, която трябва да се запомни и следва - просто така. Вместо това тайландския масаж е път на продължаващи лични усъвършенствания. Той постоянно е в процес и се развива, а не се  застоява (и не почива на стари ларви от традициите си).

Няма такова нещо като тайландски масаж, който да е само релаксиращ без да носи своите терапевтични ползи. Тези два нюанса не могат да бъдат разделени по никакъв начин.

Човек се чувства уязвим заради своето изключително високо чувство за  собствена значимост (в главата си). Но когато преживее няколко хармонични тайландски масажа се отпуска и омеква (някак си се намества в себе си). Спящите ми клиенти са свидетелство за успешното постигане на дълбока релаксация с всичките й терапевтични ползи за здравето им. Въпреки, че това може да не е нормален сън, той все пак е много дълбок унес. Масажния "сън" се доближава до онази изометрична релаксация предхождаща медитацията, където активната честота на мозъчните вълни се забавят. За да развие това умение (терапевтът), са му необходими (години) опит, (активна) интуиция и способността да слуша чрез ръцете си, вместо просто да прави някакви заучени техники с тях. 

И когато се събудят - клиентите от това състояние, в което са били си остава с тях за известно

време след преживяването. Изводът е, че тайландският масаж по природа не е болезнен (иначе няма как да ви боли нещо - някъде по тялото и вие да релаксирате). Тайландският масаж е болезнен само ако терапевтът не е развил своята голяма чувствителност в ръцете си. Много „масажисти“ всъщност никога не са се научили на истинско тънкото изкуство да работят интуитивно с хората, да слушат телата на своите клиенти, вместо просто да  правят нещо по тях. И те разбира се, лесно причиняват онази ненужна болка, за която „всички“ знаят... която „изкривява“ разбирането за процедурата, лишавайки ги да опитат, защото вече си мислят, че „знаят“ какво ще преживеят. И грешат!