Пътищата към прекрасния живот

1.Основната работа  на всяко човешко същество е вътрешна работа. Всеки ден прави нещо значително, за да постигнеш повече дълбочина. За да получиш повече от този живот, който наистина искаш, първо трябва да се приближиш повече към истинската си същност.

2.Разглеждай живота си като фантастично училище за растеж. Всичко, което ти се случва, добро или лошо, ти се случва за да научиш урока, който ти е най-необходим точно в този етап на еволюцията ти като човек. Осъзнай тази истина и винаги си задавай въпроса: „Каква възможност за вътрешно развитие ми предоставя този човек или тази ситуация?“ Това е забележителен източник на вътрешен мир.

3.Бъди верен на себе си – най-добрият  живот е автентичния живот. Никога не изневерявай на себе си. Свали социалната маска и имай личната смелост да покажеш истинското си лице пред света. От това светът ще стане по-богат.

4.Помни, че получаваме толкова, колкото даваме. Външният ни живот не е нищо друго освен огледално отражение на вътрешния. Осветявай тъмната си страна. Осъзнай заблудите, ограничените представи и страховете си, които ти пречат да се развиваш, и външния ти свят ще се промени.

5.Виждаме света не такъв, какъвто е, а каквито сме ние. Знай, че истината във всяка конкретна ситуация е оцветена от твоя собствен стъклопис – от личния ти контекст. Изчисти стъклото и ще изчистиш живота си. Едва тогава ще видиш истината.

6.Живей, в сърцето си – неговата мъдрост никога не лъже. Следвай тихите съвети на сърцето си и те ще те отведат при съдбата ти.

7.Запази любопитството към живота. Отказвайки се от контрола, ще освободиш пространство за нови възможности и богатство.

8.Грижи се за себе си. Всеки ден прави нещо, за да подхранваш ума, тялото и духът си. Това са жизненоважни актове на самоуважение и любов към себе си.

9.Изграждай отношенията си с хората. Стреми се да задълбочиш връзката си с тях. Старай се повече да служиш повече безкористно на другите и по-малко да се интересуваш какво ще получиш от тях. Дошъл си на този свят, за да го направиш по-богат, и ако забравиш тази истина, предаваш себе си.

10.Остави наследство. Най-дълбокия копнеж на човешкото сърце е да живее за каузата, по-голяма от самия теб.

От книгата на Робин Шарма: "Светецът, сърфистът и корпоративният директор" / изд.Екслибрис

„Четирите Пробуждания“

Здравейте! Днес ще пресъздадем един прекрасен урок по линията на Робин Шарма от книгата му „Открий съдбата си с Монаха, който продаде своето ферари“.

Посланието на Джулиан  Мантъл към Дар(човекът, който всъщност искаше да се самоубие) е свързано с „Четирите Пробуждания“...

Застанете пред черната дъска на Живота и вземете своето парче тебешир. Очертайте един голям кръг и го разделете на четири части. В първия квадрант напишете „Ум“. Във втория квадрант напишете „Тяло“. Във третия квадрант напишете „Емоции“. А в четвъртия напишете „Дух“.

...За да поемеш по лидерското пътуване обратно към автентичния си аз – означава да затвориш Прекъсването в единството. Единството означава цялост. А целостта се изобразява с кръг. Целта на живота е да се завърнеш към цялото. Процесът, по който животът подкрепя това завръщане се нарича рециклиране.  На един етап от своето развитие, слушателю, ти започваш да вземаш съзнателни решения за завръщане към цялото. Защото твоя автентичен аз има четири измерения, които трябва да се пробудят, за да станеш отново цял.  Когато пробудиш тези четири измерения, слушателю ще си спомниш кой наистина си ти. Можеш да започнеш със задачата веднага след като си отвориш очите сутринта. Повече практикувай от колкото да четеш, повече се движи от колкото да стоиш. Защото четейки, ти можеш да пробудиш до 25 % от своето съзнание. Да, можеш да учиш от други хора, от книгите и мотивационните им дискове, но аз те съветвам да практикуваш. Да пишеш в дневника си всяка сутрин, да медитираш, да правиш гимнастика или йога, можеш също така да се взираш в зората безмълвно. По този начин ще обърнеш повече внимание на начина си, по който живееш и би осъзнал степента на невежеството си...

Първото пробуждане  се състои в натрупване на познания, учене и осъзнаване на висшия избор, който ти се предлага. Това е малка част от работата на интелектуално ниво, която трябва да бъде извършена щом си тръгнал по духовната пътека, слушателю! Но заедно с пробуждането на умът трябва да пробудиш и другите три измерения, за да се върнеш към цялото и да запълниш всички прекъсвания в единството – тялото, емоциите и духа. Непременно трябва да се пробуди тялото, защото здравия ум без здраво тяло показва липса на единство. Затова заедно с първото пробуждане, трябва да извървиш и второто. То е свързано с редовни упражнения, балансирано хранене, слънце, разходки в гората, масажи, пиене на много вода, рейки, йога, а може и добавки...

Второто пробуждане - излекуването на тялото се състои в това  да се увериш, че физическото ти измерение е в прекрасно състояние. А докато пробуждаш ума, заедно с тялото си трябва да се увериш, че пробуждаш и емоциите си. Това  е третото пробуждане. Важното е да преработиш гнева, който си носил през живота си, важното е да простиш на всички хора, които са те наранили и обидили. Защото прошката е нещо, което правиш за себе си, слушателю, не за друг. На себе си прощаваш!

Ако не си простил, то ти го носиш на гърба си, което е много тежък товар. Но щом простиш товара пада. Можеш най-накрая да продължиш живота си с малко по-лек товар и да си отдъхнеш, защото си много по-свободен. Но никога не забравяй, слушателю, че има разлика между това да простиш на някого и да одобряваш поведението му. Да простиш означава само да разбереш, че хората, които страдат причиняват страдания на другите... Нищо лично. Това е много дълбока материя и е хубаво да знаеш, че хората, които не умеят да обичат себе си няма как да покажат любов към другите. Същото е и с хората, които нараняват - те го правят, защото са наранявани не веднъж. Просто предават неволно тези послания на околните. Хората, които нямат самоуважение към себе си, нямат представа как да уважават другите. Това води до освобождаване. Това, до което достигнеш, го записвай в дневника си ежедневно, за да не се налага да го помниш. Освен това е хубаво да знаеш, че можеш да изказваш на глас своите страхове и те ще те напуснат. Никога не ги задушавай, защото само така си мислиш, че правиш, а те загноясват в теб и ти причиняват по-голяма буря от физическата.

А относно пробуждането на духът е хубаво да знаеш, слушателю, че пробуждаш и Висшия Аз. Това е различно от всичко. За едни духът може да означава молитви и общуване с Бог. За други общуване с природата и слушане на релаксираща музика. За трети пробуждането може да е свързано с благотворителност, служба на другите и висша алтруистична кауза. Каквито и да са формите и средствата, които използваш, просто е хубаво да запомниш, че  трябва да започнеш процеса на пробуждане и на четирите измерения едновременно. Това може да ти се стори много работа, но и най-дългото пътуване започва с първата крачка. Никой не те кара да извървиш цялото пътуване за седмица или месец. Важното тук е да правиш всеки ден по нещо малко в тази посока, слушателю, за да се пробудиш и да станеш такъв, какъвто си...

Обещавай си всяка сутрин по времето на своя „Свещен един час“ да работиш върху своите четири пробуждания. Това е невероятно силно средство и чрез него ще разбереш, че живееш най-големия си живот и осъществяваш съдбата си. Имаш право на избор да го прекарваш в писане, разсъждения или четене на вдъхновяваща литература. Можеш да използваш половината от времето за медитация, другото за йога практика. Дори само тази стратегия ти е достатъчна да преобразиш  живота си, ако я следваш и превърнеш в неразделна част от дните си. Стани дисциплиниран управител на времето си. В твоя ден имаш 24 часа на разположение, но докато си  жив. Бъди безпощаден с времето си. Също така в твоята седмица има 168 часа, време през което можеш да направиш всичко, което поискаш. Не гледай другите в страни какво правят. Гледай целта си и не допускай маловажните неща да изместват фокусът ти от нея.

Повярвай ми, слушателю, ако не предприемеш действия спрямо живота си, той ще предприеме действия спрямо теб. Дните стават  седмици, седмиците – месеци и без да си се усетил животът ти ще е свършил. Не позволявай на това безценно съкровище – твоят живот – да ти се изплъзне. Не спирай да вземаш решения, които ще ти помагат да си спомниш кой си. Отделяй шейсет минути в началото на всеки ден за вътрешна работа, необходима, за да проникнеш дълбоко в себе си и да пробудиш златния Буда, който се крие в теб. Това ще е най-големия подарък, който можеш да си подариш. 

Правила за това, как да бъдем удивителни!!!

Рискувай повече от колкото е необходимо.   

     

Робин Шарма
Научи повече от колкото е нормално.

Бъди силен.
Дишай.
Надмини себе си.
Обичай.
Води другите напред.
Говори истината.
Живей истината в която вярваш.
Смей се.
Плачи.
Бъди иноватор.
Опрости нещата.
Обожавай майсторството.
Освободи се от посредствеността.
Стреме се към гениалното.
Остани скромен.
Бъди по-учтив от колкото се очаква.
Дай повече от колкото е нужно.
Бъди страстен.
Разбий лимитите си.
Освободи се от страховете си.
Вдъхновявай другите с големината си.
Мечтай за големи постижения, но почни от малки.
Действай сега.
Промени света.

                                                                                                               Робин Шарма

Великанът и Розовата Градина..

Имало едно време в древна Индия един зъл великан, който притежавал прекрасен замък на брега на морето. Великанът дълги години се сражавал в различни войни, а през отсъствието му децата от близкото село много обичали да влизат в красивата градина и да си играят там. Един ден великанът неочаквано се върнал и ги изхвърлил. „Повече да не идвате тук!“ – изревал той и затръшнал много ядосан огромната дъбова врата. После издигнал огромна мраморна стена около градината, така, че децата да не могат да влизат.

                  Дошла зимата и станало много студено – нещо обичайно за най-северните части на Индия. Великанът си мечтаел скоро да стане пак топло. Пролетта настъпила в селцето, което под замъка на великана, но ледените пръсти на зимата отказвали да напуснат неговата градина. Един ден великанът усетил благоуханието на пролетта и почувствал топлите лъчи на слънцето през прозореца си. „Най-после пролетта се завърна!“ – извикал той и изтичал в градината. Но там го посрещнала неочаквана гледка. Кой знае как, децата от селото успели да прескочат оградата на замъка и сега си играели в градината. Тяхното присъствие преобразило мястото от зимна пустиня в пищна градина, пълна с рози, минзухари и орхидеи. Всички деца радостно се смеели и си играели, с изключение на едно. С крайчеца на окото си великанът забелязал момченце, което било много по-малко от всички други деца. Лицето му било обляно в сълзи, защото нямало сила да прескочи стената и да влезе в градината. Великанът се натъжил за момченцето и за пръв път в живота си изпитал съжаление за лошите си постъпки. „Трябва да помогна на това дете“ – казал си той и тръгнал към него. Когато другите деца видели, че великанът идва, те се уплашили до смърт и избягали от градината. Само момченцето не помръднало. „Аз ще убия великана! – извикалото с разтреперан глас. – Ще защитя нашето място за игра.“

        Великанът се приближил към детето и разтворил ръце: „Идвам като приятел – казал той. – Искам да те вдигна през стената и да ти помогна да влезеш в градината. Сега тя е твоята градина“. Момченцето, което изведнъж се превърнало в герой за останалите деца, грейнало в щастлива усмивка и дало на великана златната огърлица, която винаги носело на врата си. „Това е моят талисман – казало то, - искам да ти го дам“.

        От този ден нататък децата и великанът играели заедно в прекрасната градина. Но храброто момченце, което той обикнал най-много от всички, повече не се върнало. Минало време, великанът се разболял  и силите го напуснали. Децата продължавали да играят в градината, но великанът вече не можел да играе с тях. През тези безметежни дни той най-много от всичко си мислел за момчето.

        Един ден в средата на особено люта зима, великанът погледнал през прозореца и видял наистина вълшебна гледка: макар цялата градина да била покрита със сняг, точно в средата се издигал прекрасен розов храст, отрупан с ослепително красиви цветове. До розите стояло момченцето, което великанът толкова обичал. То се усмихвало мило. Великанът затанцувал от радост и се втурнал навън да прегърне детето. „Къде беше през всичките тези години, малки приятелю? Ужасно ми липсваше“.

       Детето мълчало замислено и после казало: „Преди много години ти ме вдигна през стената, за да вляза във вълшебната ти градина. Сега съм дошъл, за да те заведа в моята“.

       По късно децата дошли на гости на великана и го намерили да лежи безжизнен на земята, а от глава до пети бил покрит с хиляди красиви рози.

Винаги бъди смел. Не се предавай  и следвай мечтите си. Те ще те отведат при съдбата ти. Следвай съдбата си и тя ще те отведе сред чудесата на Вселената. И винаги следвай чудесата на Вселената, защото те ще те отведат в прекрасната градина, пълна с рози.

Извадка от книгата на Робин Шарма- „Монахът, който продаде своето ферари“(The Monk Who Solid His Ferari)