...Значи „проблема“ не е в това, че твърде
много или твърде бързо се развиваме или съзряваме, а в това, че “сме изтървали” времето през
което сме могли да се научим да правим нещата по „правилният начин“ макар и
бавно, когато сме били още деца. За целта „времето ни“ е било запълнено по
стереотип на родителите и понеже тяхното
„е загубено“, нашето не може да е
спечелено или намерено, същото е и с образователната система. За това, каква
полза от първите 7 години от нашето „порастване“, преди да „тръгнем“ на
училище, ако „те липсват“ и не са
пълноценни и не са свързани с нашето израстване. Как да се върнем един
ден в детството си, ако „него го няма“ и сме преминали гратис през него. Къде
сме загубили смисъла на събуждането сутрин и заспиването вечер. Едните не искат
да стават-сутрин (защото са „изсмукани от тия нови технологии), а другите не
виждат смисъл да си почиват-вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката,
в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото
така са „послушни“) и т.н. и т.н... А
ключа е в самото забавяне и намиране на нишката, която сме „изпуснали“ по ред
фактори... да не кажа причини!!!
(авторско)христо от лясковец-христов
