„На работното място парите и добрата заплата
определено са важно нещо, но стане ли дума за дълъг и щастлив служебен живот и
лоялност, случаят става от типа на „не може да купиш любовта ми“. Служителите
израстват, имат мотивация и се задържат по-дълго, ако им се признава добре
свършената работа – тогава те изпитват усещането, че са оценени и включени в
колектива.“
Боб
Нелсън
„Като, че ли шефовете на всички "работещи" са скъсвани на изпитите след курса на Дейл Карнеги, и то най-редовно.“
Всъщност въпросът е: „Как мислите, защо толкова много хора на водещи постове не са схванали
как да се държат с подчинените си, когато станат драпайки шефове. Липсват
любезни и отзивчиви думи. Не забравяйте, че не сте сами на този свят – господа шефове!!!
И ако ги няма хора, които да работят с вас или за вас, вие какъв ще сте ако не
по-голямо кратно на фекална маса.“
Няма да задълбавам в тема, която ми е
отвратително, защото друго искам да засегна с тези си редове. И този зададен
въпрос си има логично обяснение.
„Все едно за каква работа става дума, на този
свят. Повечето хора започват „от дъното“ в началото на кариерата си. И в
повечето случаи ако работят „много“ и добре ги повишават. Най-често това повишение
ги поставя на шефското място където ръководят други хора. А, за жалост да
изпълняваш задачите си добре и да отговаряш за други хора са две различни неща.
Съвсем различни качества са необходими за да извадиш най-доброто от другите
хора, повечето от които са свързани с ефективното общуване, което от своя
страна означава внимателно да подбираш думите си...“ Докато четях редовете от книгата на Хал Ърбън – "Златните думи - силата на
позитивното общуване" се замислих следното:
"Добре де, аз като не съм шеф, а съм всичко
останало(че и повече) като почнеш от създател, творец, алхимик, „забъркващ“
различни продукти, доставяйки ги до крайния клиент... Едновременно ги създавам,
промотирам, разпространявам, нося го собственоръчно до куриера, продавам
ги... Тогава, какво значение има дали си шеф на някого или на никого. Какво
значение има да правиш всичко, както трябва да си е и да ти пълни душата, или
да си подчинен на някого дето и той не знае, що е сложен там?!? А, и кой точно
на този етап от моя живот може да ме повиши в длъжност шеф на нещо(си)? Също
така мисля, че самото повишение в случая ще е някаква вътрешна еволюция, която
може по някакъв невидим начин, да разшири кръгозора ми благодарение на което
много хора биват докоснати от продуктите ми, и се купуват."
На скоро ми зададоха
въпрос дали съм се замислял ако се наложи да правя повече количество продукти,
дали няма да ми трябват хора? Щом чух това се усмихнах и казах, че тогава е
дошло времето да създам семейство и да си направя деца (много деца) и да
работят във фабриката ми. Деца, които биха наследили нещата, които съм създал с
толкова страст, а те просто трябва да продължат нататък да поддържат същото
качество на продуктите ми, ако ли не и по-добро(но не и по-лошо)!!! Но освен
това да знаят, винаги как да се държат с хората и да се усмихват, не само
когато видят слънцето, а и на живота. Да знаят, че всичко е възможно. Да
мечтаят повече, защото аз няма да ги водя в университета където ще ги учат на
какви ли не глупости, но израствайки ще им преподам как да мечтаят и как да
постигнат всичко онова което искат, защото те най-малкото ще са видели, как аз
от моята мечта съм стигнал до тук. Чрез силата на мисълта, на думите и на
действията са закодирани както е при знаците на рейки да създават успех, там
където хората виждат само тиня... Чрез
творческия процес се изважда най-доброто от мен на което съм способен за да го
покажем на света.
