На гости ми беше отново
Ремолиното-Ивана. Момичето, което оставя трайни следи в съзнанието на големите
като мен. Превъзходно и чувствително дете, с обогатена представа за живота и
света до този миг от живота ѝ.
Още, когато дойдоха с
племенника ми в дома, ме завариха да ровя в гаража разни неща и да говоря по
телефона с клиент, който му предстоеше да идва на масаж в новия ми кабинет. Не
намерих поне на тоя етап, това което търсих, но пък се срещнах с много стари
картини рисувани от мен през периода 94-2007г. С много мои събирани изрезки от
списания за жената, за йога, за фитнес и разни програми за трениране, различни
цитати от прочетени книги... Връхлетяха ме спомени от този период на моето
живеене и творчество. Но не намерих кашона, който търсих с картините
съхранявани в блокове, но пък намерих стъкло счупено не знайно как от една
картина с рамка, която ме сряза по пръста и се наложи да действам веднага с
Кром-Крем и лепенка... и пак продължих с ровенето, но човека си запази час за
17:20 и трябваше да спирам. Но пък Ремолиното
като видя отново продуктите ми ме попита: „Ти
имаш ли ги представени на други езици?“ „Аз и отговорих, че за сега не.“ „А, тя каза веднага, че може да го направи и
да го запишем.“ Нямаше какво да се бавим, само поиска да и уточня, кой след
кой продукт съм създал и така да ги подредим. Разказах и по-малко за всеки един
от тях и тя, започна да говори. Заснехме 3 пъти това, което разказва на
испански за продуктите ми и аз през цялото време стоях без дъх. Тя така
прекрасно се забавлява докато говори и изключително убедително се справя. Дойде
и баба Мара, да види майка и аз и казах само да мълчи, че снимаме клип за
продуктите. Тя е много разбран човек и само слушаше.
След това правих масаж
и веднага ми дойде една мисъл в главата. Както са тук
и двамата е мигът в който
да ги заведа за сладолед. Въпреки, че бях се поуморил отидохме и ги почерпих по
един доста скъп сладолед и аз си взех в кутийка, но за да си го ям в къщи, че
носех и други продукти. Като се прибрахме тя ме попита: „Колко струва единия крем?“ „Казвам
и 5€.“ А, тя продължи: „Е, не е ли
малко за такъв важен и добре направен крем, като Кром-Крема да е само 5€?“ „Стъписах се, признавам си, но казах, че за
България мисля, че е добре...“ „Ама
защо се ограничаваш само в България. Света е твой. Можеш да продаваш където
искаш...!“ „Да права си. Тук наистина
си права, но въпреки това цента за България е толкова.“
След като се
разговорихме тя отново каза: „Искаш ли да заснемем клипа отново, мисля, че ще
стане по-добре от предните пъти?“ „Добре-съгласих се аз и веднага го
направихме.“ Така след това тя каза: „Е,
на мен ми е по-лесно да извикаме цяла България тук в къщата ти, да застанат от
пред, аз да се кача тук където съм сега(а тя беше на стъпалата пред къщата
и малко прилича на сцена) и да им кажа за
твоя крем и за твоите продукти... Тъкмо ще е на живо... и ще чуят всички на
веднъж и няма да се налага да го повтарям пред всеки един както е на клипа.“
„Е, как да стане това наведнъж според
теб?- попитах я аз.“ „Ами не
знам-каза тя. А сега как ще го видят хората, ако не го качиш никъде?“ „Чакай
сега, че се оплетох във въпросите ти...Нали искаш да го покажем на света.
Защото ако не беше така нямаше да даваш тази идея, нали?“ „Да така е, но искам да ти кажа, че ти си
много известен човек и аз малко се притеснявам да рекламирам толкова известен
човек. Все пак ти си направил толкова
чудеса по тази земя... Но пък има вероятност да станем и двамата повече
известни от това и тогава, какво?“ „Ами нищо, да не мислиш, че като станеш
много известен, че това е чак толкова голяма работа. Никак даже!“ „А, да съм
спокойна. Разбрах.“
Така само за 3-4 часа
престой този път при мен, се почувствах много добре и много се радвах... но да
не забравя най-важното...
Качихме се в стаята ми
след като оставихме продуктите в малкото ми скринче и тя веднага попита, какво
е това. Аз в този миг не гледах, и когато си вдигнах главата видях, че тя пита
за „импровизираното“ легло за масаж което съм сътворил, за да мога да работя на
него. Нагласил съм си го на подходяща височина, за да не си навеждам кръста
излишно. Тя се качи и седна на него и взе да ме разпитва за него: „Защо е тук?“ „Какво правя на него?“ „Изкарвам
ли пари с това легло, че стои тук а не е някъде другаде?“ ...и най-накрая
каза: „Толкова е удобно, че ако трябва да
ти идвам на гости бих спала тук, само да не падна като се въртя, защото сутрин
заставам в най-различни положения и всички се чудят, как се въртя, а аз не
помня такова нещо. Просто спя.“ „Аха, казах аз. Ти се гласиш да ми идваш на
гости, а?“ „Да, нали си известен, а е
хубаво да ходиш на гости поне на един известен човек!“ Тогава я попитах, ти
защо ме разпитваш толкова много за тази маса, да не би да искаш масаж? „Да-каза си тя.“
Какво ми остава да ти
направя и така 15 мин, нищо че вече бях уморен и направих, че кой знае кога пак
ще имам тази възможност. На места имаше гъдел на места я болеше, не знам защо.
Но така щастлива излезе от дома. Изпратих я до тях, някогашното място където
живеехме ние до преди 5 години. И така завърши един красив неочакван период по „шашкън
пладне“...
Когато сме благодарни за всичко, което животът ни дава не само утрото е
добро, а и денят който ни предстои, пък и животът ни...
