 |
| Ароматни Листа от: Мента,Маточина и Роза! |
Едни от най-хубавите неща в
моят живот не са нито „гонени“ нито преследвани като големи цели. Но пък със
сигурност са плод на моето постоянство и лекота... и са доказателство, че след
като съм останал верен на мечтата си (да докосвам хората чрез масаж), достатъчно
дълго време, то тя променя реалността за мен (всеки ден), но също така
продължава да променя реалността на всички... и тайничко се надявам да прави
света малко по-добър!
...За това в третата част от поредицата „Африка в моето сърце“ – Силата на пръстена казвам, че: „..не съм само консуматор на
Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея.
Любовта ме води където си пожелае и ми позволява да правя неща с Нея, които не
бих си причинил с друга жена-просто така!“
…Така изживях
следващия път до завръщането на желанието ми за живот.И до срещата със Съдбата
произнесла думите „живей,живей“-За което ѝ благодаря, че ме научи на големия дар-търпението, да обичам живота и нея. Тя преобърна живота ми и не се
свеня да си го признавам. В основата на всичко което правя е Тя. В периферията
ми също е тя... Онази жена, в които коси
е спряло Слънцето. Онази жена, която когато ме попита, какво да ми вземе за
37-мия ми рожден ден се наложи да чуе, че тя вече го е взела и ако може повече
да не го прави-сърцето ми. Защото то е едно,за какво по напред да служи...ако
не го пази!”
"...Кажи ѝ,че я обичаш,но че това не я задължава с нищо.Кажи ѝ,че я обичаш и я пусни от мислите си,които понякога я искат само за себе си.Кажи ѝ,че я обичаш и се освободи от бремето,да се страхуваш за нея и да я мислиш.Кажи ѝ,че я обичаш и започни да грееш по начина,по
който си искал винаги да приличаш на Слънцето,което е спряло в косите ѝ,за да я топлиш.Кажи ѝ,че я обичаш,погали я по косата,целуни я по челото сякаш всеки ден се сбогуваш с нея и я повдигни на високо.Не я пускай,докато не отлети.Тя винаги ще помни това в
теб, че винаги ѝ помагаш да полети и да усети свободата и не позволяваш никога нещо да я дърпа към земята. Разтоварваш я! Любовта,дава крила само на тези,които осъзнават, че летенето не е болест,а дар,който разширява душата,не търпи окови и задейства свободата в сърцето ѝ. Просто ѝ кажи,че я обичаш и че ще я чакаш...тогава може и тя да те дочака.И никога не забравяй, че хиляди хора не можещи да летят, дори само в мислите си,се чувстват на Земята,по която крачат,като в затвор с доживотна присъда..."
И понеже за мен няма разлика между писането и правенето на
масаж за нея... то всичко е творчески процес белязан от нея!
