 |
| Хорхе Луис Борхес |
И така: след определено време, човек разбира, че ако животворната слънчева
светлина се окаже прекалено силна, тя може да ни изгори и дори изпепели…
С времето се научаваме, че ако стоим до някого, който ни обещава „по- добро
бъдеще”, може да се върнем и към миналото…
С времето научаваме, че само онзи, който е способен да ни обича заедно с
нашите недостатъци, без да иска да ги промени на всяка цена, може да ни дари с
щастието, за което сме мечтали…
С времето научаваме, че ако сме застанали до някого само, за да споделим с
него самотата си, накрая ще стигнем до там, че вече няма да го забелязваме…
С времето научаваме, че истинските ни приятели се броят на пръсти, и онзи
който не се бори за тях, рано или късно ще се види заобиколен само от
неистински приятели…
С времето научаваме, че думите, казани в изблик на гняв, могат да продължат
да звучат през целия ни живот и дори да се превърнат в жива рана…
С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават
истински са способни само извисените духом…
С времето научаваме, че ако раним сериозно някой приятел, след това
приятелството ни никога няма да бъде същото…
С времето научаваме, че дори и да си бил щастлив със своите приятели, някой
ден ще изпиташ болката от самотата, когато си отидат…
С времето научаваме, че всеки опит, преживян с жив човек, може да ти даде
нещо, което никога няма да се повтори…
С времето научаваме, че онзи, който презира или унижава другите, след време
ще страда по същия начин, дори и двойно повече…
С времето научаваме, че ако прибързваме и насилваме нещата и събитията,
краят който очакваме няма да бъде желания от нас…
С времето научаваме, че най- хубавото в живота не е бъдещето, което
очакваме, а онзи миг, в който сме си мислили и мечтали за това бъдеще…
С времето научаваме, че макар да се чувстваме щастливи с тези, с които сме
заедно в момента, ще ни липсват ужасно и онези, които вече ги няма при нас…
С времето научаваме, че когато се опитваме да простим или да поискаме
прошка, да кажем, че обичаме, че ни е мъчно, че имаме нужда, че се чувстваме
самотни – пред един гроб, това вече няма никакъв смисъл и не може да промени
нещата…
Да, за съжаление, всичко това се научава с Времето!
(от нета)
